Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 411 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 55 537,
52 лв.
В исковата молба на В.Н.Н. се твърди,
че на 01.08.2015 г. около 09.00 часа, на път ІІ-15 /гр. Враца – гр. Оряхово/ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Волво В40“ с рег. № *******, управляван от Д.Б.Д.
и лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******, управляван от Т.Г.Т., в който
на предна дясна седалка пътувала ищцата. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът
на лек автомобил „Волво“, който отнел предимството на движещия се по главния
път лек автомобил „Рено“ и го блъснал в лява странична част, в резултат, на
което превозното средство достигнало до крайпътен метален парапет се блъснал в
него. В резултат на ПТП-то ищцата получила генерализирала контузия на тялото,
счупване на втори поясен прешлен и кръвоизлив под капсулата на далака. Била
откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца, където след
стабилизиране на състоянието й била преведена в УМБАЛ „С.мед“ за провеждане на
оперативно лечение. На 18.08.2015 г. й била извършена задна стабилизация на
тораколумбалния отдел с транспедикуларна, титаниева остеосинтеза. На 26.08.2015
г. била изписана и лечението й продължило в домашни условия, първоначално при
спазване на постелен режим. Била й опредЕ.50% трайна навалена работоспособност
за срок от 1 година – до 01.06.2017 г. Освен физическите болки ищцата търпяла
промяна в жизнения, социалния и трудовия си статус, изпитвала значителен битов
дискомфорт, занижен бил жизненият й стандарт, а социалните контакти ограничени.
Претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 5 537, 52 лв. – от който
5000 лв. – за гръбначна стабилизация, 408 лв. – заплатени болнични услуги, 25,52
лв. – закупени лекарства, 64 лв. – закупени медицИ.ки консумативи, 40 лв. –
транспортни разходи.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Волво”, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания и сумата от
5 537, 52 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна
лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Р.П..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Явор Д..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
967000-11875/05.08.2015 г. на ОД на МВР - Враца, от който се установява, че на 01.08.2015
г., около 09,00 ч. на път ІІ-15 на км 8+538 /разклон за с. Веслец/се е
осъществило ПТП между лек автомобил „Волво В40“ с рег. № *******, управляван от
Д.Б.Д. и лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******, управляван от Т.Г.Т., от
което пострадала пътничката на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено“ – В.Н.Н.
с фрактура на втори лумбален прешлен, хематом на слезка и контузия на бъбреци.
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно
производство от 13.11.2015 г., постановено по ДП 2262/2015 г. на РП – Враца,
водено срещу неизвестен извършител за ПТП от 01.08.2015 г. на път ІІ-15 на
разклона на с. Веслец.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е
обосновало извод, че причина за ПТП е навлизане на лек автомобил „Волво“ в
лентата за движение към гр. Оряхово в опасната зона за спиране на лек автомобил
„Рено Еспейс“ като водачът на лек автомобил „Волво“ е имал техническата
възможност да възприеме насрещно движещият се лек автомобил „Рено“, да го
пропусне, след което да извърши маневрата за завиване наляво. Обоснован е и
извод, че лек автомобил „Рено Еспейс“ е фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани от инерционен тип за водача и всички пътници.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от д-р Д.Л.К.,
който в заключението си е обосновал извод, че ищцата при ПТП е получила
„генереализирана телесна контузия, набиране на малък кръвоизлив под капсулата
на далака, счупване на тялото на прешлен – трайно затрудняване на движенията на
снагата, като предвид извършената оперативна интервенция по обездвижване на 5
гръбначни прешлена се превръща в постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота“. Обоснован е извод за проведено стационарно лечение, впоследствие
предприето оперативно лечение на счупването на гръбнака – алиниране и метална
фиксация с транспедикуларна титаниева система. Обоснован е извод за изпитвани болки
и страдания с висок интензитет през първите 45 – 60 дни и с постепенно
затихване към края на възстановителния период. Обоснован е извод, че в период
от поне няколко години след травмата при рязка промяна на атмосферните условия, висока влажност или претоварване по
оста на гръбнака ищцата ще има неприятни усещания до явна болка. Вещото лице е
посочило, че към момента счупването на прешлена е стабилизирано, но няма да
бъде възстановена анатомичната форма на прешлена, както и липсващия обем на
движения на гръбначния стълб. Обоснован е извод за физически и битов дискомфорт
за период от около 1 -2 месеца, както и период на временна нетрудоспособност в
период на 5 месеца /147 дни/. Обоснован е извод, че представените от ищцата
финансови документи за разходи по лечение са направени по повод възстановяване
на получените травматични увреди с изключение на фактурата за подобряване на
битовите условия, което е пожелателно, а не задължително. Обоснован е и извод,
че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
По делото е изслушана и съдебно психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице Елена К., която е мотивирала заключение, че при ищцата моментното
ниво на тревожност е много над средните норми, което е показател, че стресът
при нея преминава в дистрес като в този случай е необходима сериозна
психологическа работа, за да може да се преработи преживяното и да се овладее
състоянието на тревожност, стрес и страх.
В съдебно заседание от 24.04.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Т.Г.Т., фактически съжител на ищцата.
С протоколно определение от 24.04.2017 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в хода на съдебното производство на ищцата е
изплатено застрахователно обезщетение от 35 000 лв. по повод процесното
ПТП от ответника.
Представени са и фискални писмени доказателства, установяващи закупени
медикаменти, заплатено болнично лечение и консумативи.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор, че към датата на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с изводите на вещото лице – АТЕ,
която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и компетентно
изготвена.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицИ.ка и
психологическа експертизи.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключенията на
вещите лица по СМЕ, СПЕ и събраните по делото гласни доказателства, които
настоящият съдебен състав цени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗ.. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /43 години към
датата на ПТП-то/, степента на увредата, периодът на имобилизация, продължителността на оЗ.равителния
период, периодът от време, през който е търпяла болки и страдания, които неминуемо се отразяват върху
стереотипа на живот, остатъчните явления, изразяващи се в невъзможност да се възстанови анатомичната форма на прешлена, както и липсващия обем на
движения на гръбначния стълб. Настоящият съдебен състав счита,
че предвид възрастта на ищеца, интензитета на страданието, периодът, в който
същите са търпени /5 месеца възстановителен период/, наличните остатъчни
явления, както и проявяващият се при физическо натоварване и неблагоприятни
атмосферни условия болков синдром справедливо би било да се присъди сумата от 50
000 лв. т.е. искът е изцяло основателен. С оглед стореното в хода на съдебното
производство плащане от страна на ответника в размер на 35 000 лв.
настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде осъден да заплати
сумата от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан като с това е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Такова съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия е налице при
причинна връзка между неговото поведение, с което е съЗ.адена обективна
предпоставка и/или възможност за настъпване на увредата /решение по т.д.
623/2010 г. на ВКС, Второ ТО/. В
случая по делото е безспорно установено от изводите на СМЕ, че ищцата е пътувала
в лекия автомобил с поставен предпазен колан, което обуславя у настоящия
съдебен състав извод за неоснователност на наведеното възражение за
съпричиняване.
Основателен и
доказан с оглед изводите на СМЕ са и исковите претенции за обезвреда на
имуществените вреди за сумата от 5 467, 52 лв. като за горницата до пълния
предявен размер 5 537, 52 лв. същият е неоснователен /70 лв. – подобряване
на битовите условия, за което е иЗ.адена фактура *********/26.08.2015 г. – стр.
49/.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 24.04.2017 г. процесуалният му представител е заявил искане да се
определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
представено пълномощно – стр.66, както и договор за правна помощ, представен
със списъка по чл. 80, легитимиращо адв. Петкова с представителна власт.
Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В договора /чл.5 от
същия/ е посочено основание по чл. 38 от ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. Това обуславя извод, че се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред. С оглед цената на заявените искове и
съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сума в размер на 2196, 13 лв. Представено е и
доказателство, че процесуалният представител е регистрирано лице по смисъла на
ЗДДС т.е. върху размера на възнаграждението следва да се начисли дължимия ДДС и
същият следва да се определи на 2635, 35 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира, че това е адекватният размер на
възнаграждението. С оглед степента на уважаване на ищцовата претенция
съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в
размер на 2627, 64 лв., която следва да се присъди на процесуалния представител
на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК и с оглед списъка по чл. 80 от ГПК,
обективиращ сторени разноски в размер на 4 500 лв.- адвокатско възнаграждение
/пълномощно стр. 79/, по отношение на което е заявено своевременно възражение
по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което настоящият съдебен състав възприема
като основателно по съображенията, изложени по-горе досежно фактическата и
правна сложност на делото респ. цената на заявените искове и размерът на
възнаграждението по Наредба 1/20004 г. и определя същият в размер на 2196, 13
лв. Ответникът е сторил разноски в размер на 100 лв. – за депозит за
експертизи. Сумата от 70 лв. – депозит за свидетел, с оглед заличаване на това
доказателствено искане подлежи на възстановяване, а не следва да се възлага в
тежест на другата страна. Припадащата се част от същите, съобразно отхвърлената
част от исковете възлиза на сумата от 2, 89 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 2618, 70 лв. – дължима ДТ и депозити за
експертизи, платени от бюджета на съда за уважената част от претенциите.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. О.К. сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2015 г. на път ІІ-15,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като погасен чрез плащане, извършено в хода на
съдебното производство, както и сумата от 5 467,
52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, обективирани във фактури
№№*********, **********, **********, , **********, **********, **********,
**********, ********** и четири броя фискални бонове, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.10.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
5 537, 52 лв. /фактура *********/26.08.2015 г./ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал. 1 т.2
от ЗА на адв. Р.П., с адрес: гр. С., гр. С., бул. „*** *“ № **, ет. * сумата 2627, 64 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2618, 70 лв. – дължима ДТ и депозити за ВЛ.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. О.К. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 2, 89 лв.
– разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: