№ 94
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600056 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане, подадено от осъдения Т.Ж. чрез упълномощен
адвокат за възобновяване на наказателно дело от общ характер №1022/2020
година по описа на Районен съд –Варна с алтернативни претенции за
оправдаване на искателя по повдигнатите му две обвинения за престъпления
от общ характер, за оправдаване само относно престъплението по чл.325, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК с прилагане на УБДХ или отмяна на решение
№252/02.12.2021 година по ВНОХД №786/2021 година и връщане на делото в
Окръжен съд-Варна или в първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
В съдебното заседание пред апелативния съд, упълномощеният адв.С.И.
пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело,
поддържайки писмената аргументация.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно, тъй като липсват твърдените нарушения.
1
Варненският апелативен съд, след като обсъди основанията, изложени в
искането за възобновяване, становището в съдебното заседание и след
проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си намери за
установено следното:
С присъда №94/12.04.2021 година, постановена по НОХД №1022/2020
година, Районен съд-Варна признал подсъдимите Т.Ж., А.Й., А. Ж. и С. Ж. за
виновни в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
защото на 25.02.2017 година в гр.Варна, в съучастие като съизвършители
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото и само подс.Ж. за виновен в
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК, защото по същото време и на
същото място, причинил на В.И. средна телесна повреда по хулигански
подбуди, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в средна трета и
контузия на десния лъчев нерв, обусловили трайно затруднение в движението
на горен десен крайник за период от около три месеца. За престъпленията в
съвкупността на подс. Ж. са наложени наказания лишаване от свобода за
шест месеца и за две години, групирани по чл.23, ал.1 от НК, като
изтърпяването на най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимите Й., А..Ж. и Св.Ж.
са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за всеки един от тях.
С присъдата са уважени два граждански иска за претърпени от В.И.
вреди от деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК – имуществени в размер на
2193лв и неимуществени на стойност 10000лв, ведно със законните лихви
върху двете главници до окончателното им изплащане от осъдения Т.Ж.. Със
съдебния акт за разрешени също въпросите по разноските и държавната такса
върху уважените искови претенции.
Присъдата е обжалвана с въззивни жалби по чл.318, ал.6 от НПК от
защитниците на четиримата подсъдими. С решение №252/02.12.2021 година
по ВНОХД №786/2021 година същата е потвърдена изцяло от състав на
Окръжен съд-Варна.
Съобразно изложеното, предметното искане за възобновяване на
наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице в
обхвата на чл.420, ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт от кръга по
2
чл.419, ал.1 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
По предмета на наказателното дело е проведено пълно съдебно
следствие, в чиито предели са били събрани всички възможни фактически
данни във връзка с инкриминираните прояви, като в правилността на
цялостната процесуална дейност в съдебната фаза не се набелязват
нарушения. Финални актове на тази процесуална дейност се преценяват през
стандарта на закона за мотивираност, изискващ от съдилищата да излагат
достатъчно ясни и изчерпателни мотиви, които предпоставят проследимост на
формиране на вътрешното убеждение, гарантират пълноценно упражняване
на правото на обжалване и справедливост на процеса (напр. Р 652-2011-3н.о.).
Обмислени през нормата на закона и безпротиворечивата съдебна практика,
мотивите на първостепенния съд не дават основание за негативна оценка в
аспекта на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Същите са много подробни,
аналитично верифицирани по оценката на доказателствата и източниците им,
недвусмислени са относно решението на всички фактически и юридически
въпроси по предмета на делото и определяне на наказанието. Не се
установява и формалност на въззивното решение, което в съответствие с
чл.339, ал.2 от НПК дава отговор на доводите в подкрепа на въззивните
жалби. Оспореният от искателя въззивен съдебен акт се отличава със
синтезирано изложение, което не намалява процесуалното му качество.
Принципно положение е, че когато второстепенният съд не достига до
различни фактически изводи, не е длъжен да обсъжда всичко онова,
задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, какъвто подход
е използвал окръжният съд.
В една съществена част искането за възобновяване реновира въпроси
(заявени с въззивната жалба от адв.И.) по достоверността на доказателствата
и доказателствените средства, които в настоящето производство не
подлежат на преоценка. Суверенно право на съдебните инстанции по фактите
е да кредитират едни доказателствени източници, а други да приемат за
недостоверни, стига да изложат убедителна аргументация в подкрепа на
изводите си, каквато се разчита в присъдата и въззивното решение. Следва да
се подчертае, че всички доказателствени източници са интерпретирани
съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл,
какъвто те не притежават. При това, оценката за достоверност не подлежи на
3
укор, доколкото тя почива на качествени критерии - всяко доказателство е
било изследвано самостоятелно за пълнота, последователност и логическа
непротиворечивост, проведена е съдържателна съпоставка на доказателствата
за съвпадения и противоречия, а и за едни и същи обстоятелства са били
събрани доказателства от различни източници. По този всеобхватен и
категоричен път, обясненията на четирите подсъдими лица за защита от
нападение не са намерили потвърждение в останалите събрани преки и
еднопосочни доказателства в показанията на свидетелите - очевидци В.И.
(пострадал), Л., В.И., К., А.. При категоричността на показанията на св.св.Л.
(л.150гр. от НОХД), А. (л.178гр от НОХД), В. (л.180 от НОХД), Д. (л.180гр от
НОХД), К. (ДПр, л.101, приобщени с инструмента на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2
от НПК), изводът, че с подсъдимите Св.Ж., А. Ж. и А.Й. не е имало
спречкване вътре в заведението, че спрямо тях не са били отправяни заплахи
от други посетители в караоке бара преди инцидента, нито пък някой от
посетителите е напуснал, въоръжен с палка, не търпи укор. За обосноваване
на защитната теза в настоящата процедура, неуспешно от общия контекст на
показанията на св.Л. (НОХД, л.151) се изважда обстоятелството, че
неустановен мъж от излизащите от заведението държал в ръцете си гърло на
счупена бутилка. Фактическото заявление, преценено в цялостната логика на
доказателствения източник не позволява идентификацията на това лице към
отделна група посетители в заведението на инкриминираната дата, не
разкрива каквато и да е заплаха спрямо искателя и съучастниците му, а
обмислено и в светлината на преките доказателства в показанията на св.О.Д.
(НОХД, л.153гр), не позволява да се направи извод в подкрепа на
твърдението за реална опасност от нападение или реализирано такова по
отношение на осъдените лица. Споменатото в искането за възобновяваване
числено превъзходство на излизащите от заведението спрямо осъдените лица
не може успешно да обоснове ситуация с отношение към чл.12, ал.1 от НК,
доколкото не са налице каквито и да е доказателства по делото за фактическо
положение, поставящо осъдените лица в законна самоотбрана.
Неточна, в искането за възобновяване, е интерпретацията на
показанията на св.В.И. (очевидец) от съдебното следствие в първата
инстанция, като в разрез с действителното съдържание на гласното
доказателствено средство му е придадено качеството на несигурност и на
уклончивост. Разбираемо, с оглед отминалото време от деятелността до
4
провеждането на разпит на свидетеля пред съда, същият заявява липса на
спомен (л.177гр и сл. от НОХД), като при законосъобразно използване на
процедурата по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК потвърждава в цялост
истинността на показанията си, дадени пред съдия от първоинстанционния
съд в досъдебното производство (т.1, л.103-л.104). Правилно приобщеният
доказателствен източник е получил кредит на доверие от първостепенния и
въззивния съд, първо поради проследимостта на формиране на възприятията
на разпитвания, сред които и подробно отражение на външния образ на
лицето, ударило пострадалия и второ, предвид резултатите от проведеното
разпознаване на искателя Т.Ж. (ДПр, т.1, л.109). Разпознаването е способ за
събиране и проверка на доказателства, чрез който в конкретния случай се
установява индивидуална идентификация на лице със съществено значение за
разследването на деянието по чл.131 от НК. При цялостна оценка на
доказателственото средство, и за този съдебен състав няма съмнение нито в
законосъобразността на процедурата, нито в годността на възпроизведения от
разпознаващия мисловен образ на обекта на разпознаване в цялостната му
индивидуална характеристика (Р 212-2018-1н.о.).
На следващо място, показанията на св.И. от ДПр касателно авторството
на съставомерната телесна повреда, са обмислени от инстанциионните
съдилища в светлината на производните доказателства в показанията на св.Л.
(НОХД, л.150гр), които в случая изпълняват процесуалната роля за проверка
истинността на първичните доказателства. Отделно, доказателственият
източник установява, че нанасянето на телесната повреда на пострадалия В.И.
е в друг епизод, следващ бутането и блъскането на излизащите от заведението
посетители. И по този факт следва да се отбележи съзвучие на показанията
със заявеното от самия пострадал разположение в момента на нанесения му
удар и обстановката при реализирането на същия (НОХД, л.148гр).
Изводите по авторството на престъплението против здравето не се
влияят от разпознаването на искателя Ж. (ДПр, т.3, л.140), извършено от
св.Л., доколкото при разпитите в досъдебното производство (цитирани)
същата съобщава, че много добре познава разпознавания и осъдените
съучастници като редовни клиенти в стопанисвания от нея караоке-бар. Що
се касае до проведеното разпознаване на искателя от св.И. (ДПр т.3, л.127),
следва да се отбележи процесуалната му безполезност, доколкото съобразно
5
показанията на този свидетел се приема, че същият не е формирал никакви
възприятия от лицето, нанесло му удар, вследствие на който последвало
падане и реализиране на съставомерната телесна повреда.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав не установява
да са допуснати претендираните в искането нарушения на правилата за анализ
и оценка на доказателствата от редовните съдебни инстанции. Същите са
разгледали внимателно защитната теза на искателя и останалите подсъдими
лица, като законосъобразно са отхвърлили нейната състоятелност при
съблюдаване на принципите по чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
При правилно установената фактическа обстановка, изводите относно
съставомерността и правната квалификация на извършените от искателя
деяния е законосъобразна.
Действията на Т.Ж. по нанасяне на удар на пострадалия И. без личен
мотив, вследствие на което същият получил счупване на дясна раменна кост в
средна трета и контузия на десния лъчев нерв, довели до затруднение в
движението на горния крайник за период от около три месеца, представляват
самостоятелно деяние, съставомерно по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК, т.к.
тези действия са осъществени отделно от хулиганската проява (Р 93-2008-
2н.о., Р 242-2009-2н.о., Р 96-2013-3н.о., Р 360-2013-3н.о.).
Няма и не може да има спор, че с проявите на искателя и
съизвършителите А.Й., А. Ж. и С. Ж. по викане на обществено място, ритане,
блъскане на множество лица е осъществен състава на престъпление по
чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Фактическата установеност на
деятелността (не се атакува с искането за възобновяване) - взаимното
разположение на четирите лица до входа на заведението, крясъците, че няма
да допуснат излизащите от заведението, че ще ги запалят, заедно с ритането и
блъскането на множество хора, представляват интензивна съвместна
активност, очертаваща както прекия умисъл на дейците за накърняване на
обществения ред, така и съизвършителският им умисъл. По съставомерността
няма и не може да има спор, доколкото действията на искателя и другите
трима съизвършители са неприлични, скандализиращи обществото,
представляват брутална демонстрация срещу обществения ред, засягат
обществения и личния интерес от сигурност, отличават се с висока степен на
неуважение към личността на множество посетители в нощно заведение,
6
които от своя страна няма данни да са накърнили принципите на взаимно
уважение и спазване на обществения ред. При съблюдаване на
задължителните указания в т.6 от ППлВС-2-1974 и при извод за висока
интензивност на хулиганската деятелност, накърнила обществените
отношения в значителна степен, твърдението, че деянието на искателя и
съизвършителите му е маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК или че изпълва
състава по чл.1 от УБДХ и не е престъпление по чл. 325, ал.1 от НК е
неоснователно (Р 175-2012-2н.о., по арг. от Р 405-2010-3н.о. и др.).
В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа и
съществено нарушение по чл.348, ал.3 от НПК, мотивирано с накърняване на
правилото за разумен срок, прогласено в чл. 6, §1 от ЕКПЧОС и в чл.22 от
НПК. Обмислянето на довода (съвсем бланкетен), премина през преценката
на следните кумулативни критерии: 1)характер и сложност на делото,
2)поведение на страната и 3)поведение на компетентните органи, като
предпоставки за компенсация на искателя с приложение на чл.55 от НК не се
установяват. Съдебното производство срещу Т.Ж. и останалите три осъдени
лица е образувано на 04.03.2020 година по внесен в първостепенния съд
обвинителен акт на 02.03.2020 година. Разпореждането за насрочване на
разпоредително заседание е от 09.03.2020 година, след което
първостепенният съд е провел разпоредителното заседание и още четири
съдебни заседания, в които се е развила доказателствената дейност.
Обективна пречка по отношение на времевата компонента са се явили
уважителни причини за отсъствие на свидетели, вещо лице и служебна
ангажираност на адвокат, върху които първостепенният съд няма
инструментариум да влияе. Присъдата е постановена една година и един
месец след образуване на съдебното производство, като при съблюдаване на
обема на събраните доказателства за две престъпления в условията на
съвкупност, не може да се претендира нарушение на принципа за разумност
на съдебното производство в районния съд.
На 15.07.2021 година по въззивни жалби по чл.318, ал.6 от НПК в
Окръжен съд-Варна било образувано ВНОХД №786/2021 година, със
своевременно проведено заседание по чл.327 от НПК (на 21.07.2021 година), а
след еднократно отсрочване (л.112 от ВНОХД), въззивното съдебно заседание
протекло на 04.11.2021 година и решението по делото било постановено в
едномесечен срок.
7
С оглед горното и при съблюдаване на времеви критерии за разумност
от практиката на ЕСПЧ (напр. решения по делата Guincho v Portugal и X v
France), настоящият състав не открива причина да се обсъжда нарушение на
принципа по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК. Забавяне не се констатира
и в досъдебното производство, предвид естеството на разследваната
деятелност, в чиито предели попада едно престъпление, извършено от четири
лица и престъпление против здравето, изисквали разследване, в хода на което
са били проведени разпити на множество свидетели и извършени други
процесуално-следствени действия.
Проведената индивидуализация на наказанията на искателя за всяко
едно от престъпленията в съвкупността също не може да търпи укор.
Отнапред, законосъобразна е оценката на инстанционните съдилища за
отсъствие на предпоставки за приложение на чл.55 от НК. Наказанието за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК е наложено в минималния размер
при липса на отегчаващи отговорността и вината на искателя обстоятелства и
отчитане на чистото му съдебно минало. Правилен е изводът по
индивидуализацията на наказанието за второто престъпление в съвкупността,
като в съзвучие с фактическата установеност на деянието, на Ж. е придадена
решаваща роля в осъществяване на престъпната проява, в която той се
отличил с активност, агресия и решителност в показването на превъзходство,
обосновала и санкция от шест месеца лишаване от свобода.
Съвкупността от престъпления е наказана по правилата на чл.23, ал.1 от
НК с най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, чието
изтърпяване правилно е отложено по реда на 66, ал.1 от НК с минималния
изпитателен срок, т.к. данните за личността на искателя – неосъждан, в
трудосопособна възраст, дават убедителна индикация, че същият има
достатъчен личен корекционен ресурс за разграждане на престъпната
мотивация в поведението и преизграждане на същата в съзвучие със закона и
обществените норми.
В заключение, искането за възобновяване на наказателно дело
№1022/2020 година по описа на Районен съд-Варна е неоснователно, поради
което и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т.Ж. за
възобновяване на наказателно дело от общ характер №1022/2020 година по
описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9