№ 1158
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200588 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 005568/15.10.2024 г., издадено от
М.А.Ф. - председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) - гр.
София, на основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит ЗПК) на
"Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното
дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага
твърдения, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон, фактите и обстоятелствата. Излагат се
доводи за недоказаност на нарушението. Алтернативно излага становище, че
ако се докажат твърдените нарушения, то моли да се приложи разпоредбата на
чл.28 ЗАНН. Иска се отмяната на НП и се претендират разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован и се
представлява от юрк. Василева, с пълномощно по делото. Последната пледира
за отмяна на НП, като поддържа аргументите, изложени в жалбата и навежда
допълнителни такива. Претендират се разноски в минимален размер.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В БНБ постъпила жалба с вх. № БНБ-09751/22.01.2024 г. от К.И.И., като
същата била изпратена по компетентност до КЗП и заведена с вх. №Ц-03-
992/09.02.2024 г. В своето изложение, жалбоподателката посочила, че в края
на м. ноември 2023 г. сключила договор за кредит, в размер на 25 000 лева, с
„Първа инвестиционна банка“ АД. Иванова платила еднократна такса в
размер на 250 лева за договаряне на кредит, с което не била съгласна, тъй като
таксата била много висока.
По повод подадената жалба била образувана проверка на фактите и
обстоятелствата, като с писмо изх. №Ц-03-992/26.03.2024г., проверяващия
екип изискал да му бъде предоставено писмено становище от посоченото
дружество, както и релевантните документи. При преглед на съдържанието на
договора за кредит от 30.11.2023 г. се установило, че между „Първа
инвестиционна банка“, с ЕИК ********* – кредитор и К.И.И., с ЕГН
********** – кредитополучател, бил сключен договор №000LD-R-
119257/30.11.2023 г. за банков кредит в размер на 25 000 лева, с 82
погасителни вноски, всяка в размер на 372,50 лева, обща дължима сума
31291,22 лева, включваща общата сума по кредита, включително лихва, такса
за договаряне на кредит в размер на 250 лева, такса за банков пакет, съгласно
тарифата на банката. В Раздел II „Лихви, такси и комисионни по кредита“, в т.
10 било посочено, че „кредитополучателят дължи на Банката такса за
договаряне на кредит в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева, дължима
най-късно до първа погасителна вноска по кредита“.
След извършен анализ на получената информация свидетелят ********* -
определено със Заповед №319 ЛС/ 22.04.2015г. на председателя на КАЗП
длъжностно лице, намерила, че при горните констатации е извършено
2
административно нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което, с оглед
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, предприела действия за осигуряване на
присъствието на нарушителя при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/. Изпратено било нарочно писмо –
покана, което било връчено надлежно на нарушителя, но в деня на
съставянето, представител на банката не се явил и АУАН № 005568 бил
съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Актът бил връчен на
упълномощен представител на търговеца на 22.04.2024 г. срещу подпис.
В преклузивния срок на чл. 44 от ЗАНН, при АНО орган били депозирани
писмени възражения, в които били изложени съображения аналогични на
посочените в жалбата.
На базата на вече връчения редовно АУАН е издадено НП №
005568/15.10.2024 г., издадено от М.А.Ф. - председател на Комисията за
защита на потребителите (КЗП) - гр. София, с което на основание чл. 45 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „Първа инвестиционна банка“ АД,
с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Цонева, от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които да
представляват отменително основание по отношение на процесното
3
наказателно постановление. АУАН и НП съдържат всички законови
реквизити, издадени са от компетентните по закон органи (виж. чл. 55 ЗПК), в
предвидените от закона преклузивни срокове по чл. 34 от ЗАНН, в тях се
съдържат всички елементи от състава на нарушението, а последното е
описано по повече от достатъчен начин.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК сочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Основният спорен въпрос по делото е има ли характер на такса за
действие, свързано с усвояването на кредита процесната такса „договаряне“,
начислена от жалбоподателя. По делото не се оспорва обстоятелството, че тя е
била начислена и заплатена от потребителя на банковата услуга.
Най-напред, следва да се има предвид, че законодателят не е дефинирал
легално значението на понятието „усвояване на кредита“, нито „действие по
усвояване на кредита“. Според този състав на съда, действията свързани с
усвояването на кредита са много по-широко понятие от самия факт на
усвояване на отпуснатите средства от потребителя, като това се извежда от
законодателната техника, използвана в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Законодателят е
въвел забрана за действия, свързани с усвояване, а не само за самото
усвояване. Т.е. съдебният състав счита, че всички действия по договарянето,
проучването на клиента, подписването на договора и отпускането на
паричните средства от страна на банката след подписването на договора, са
действия, които попадат в обхвата на понятието „действия, свързани с
усвояване на кредита“.
Тук е моментът да се отбележи, че ако идеята на законодателя е била да
наложи забрана за налагане на такса или комисионна само за самото
усвояване на паричните средства от страна на кредитополучателя, то
напрактика банката би могла да въведе такси за всякакви услуги и дейности,
които изпълнява преди самото отпускане на средствата и преди
кредитополучателят да ги усвои по сметката си. Очевидно обаче, самият закон
има друг смисъл и дух, като според този състав на съда в посоченото понятие
е вложено много по-широко съдържание, изрично уточнено по-горе.
Не следва да се остави без внимание и въпросът, че Банката получава
възнаградителна лихва за предоставения кредит, която е съответна на
4
разходите на банката за отпускане и договаряне на кредита, степента на риск
на клиента и т.н.
Ето защо, съдът е на мнение, че в случая е налице извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя, което е доказано по
несъмнен начин. Следва да се има и предвид, че в този случай начисляването
на такса „договаряне“ е израз на злоупотреба с влияние от страна на Банката,
която се е възползвала, че е по-силната страна по договора. Ето защо,
описаното в НП нарушение е осъществено от обективна страна.
Доколкото нарушението е осъществено от юридическо лице, то
обсъждането на субективната страна на нарушението е безпредметно, защото
юридическите лица носят безвиновна (обективна) отговорност.
Досежно размера на наложеното наказание имуществена санкция, съдът
намира, че рамките, предвидени в закона, са от 3 000 до 8 000 лева. С НП е
наложено минималното наказание, като съдът намира, че то е определено
правилно, защото е първо нарушение за жалбоподателя, както и защото
нарушението е с типичната за вида си обществена опасност.
В заключение съдът намира, че не е налице маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените
отношения от останалите нарушения от този тип.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат.
При горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 005568/15.10.2024 г., издадено от М.А.Ф. -
председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) - гр. София, на
основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит ЗПК) на "Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6