Решение по дело №1822/2015 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 953
Дата: 14 декември 2015 г. (в сила от 12 април 2016 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20155220101822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             РЕШЕНИЕ  

 

                                      14.12.2015 г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  втори декември  две хиляди и  петнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.               

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 1822  по описа за   2015  година.

 

Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,във вр с чл.99 от ЗЗД.

Предявен е иск от  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район „Лозенец“ ул.“Хенрик Ибсен“ №15 ет.7,чрез юрк.К.Р.Н. срещу  А.М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,със съдебен адрес ***, в който се твърди, че  на 11.02.2009г. е сключен договор между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за паричен заем № PLUS 01346529 с ответницата,  като на същата й е била предоставена парична сума предмет на кредита получена по банковата сметка в „ОББ” АД при подписване на договора. За целите на използване на сумите посредством банкова карта и за яснота на дължимите месечни вноски е бил предоставен към договора и погасителен план според валутния курс на еврото  в размер на 439.71 евро, която сума преизчислена в левове ищецът твърди, че е 860 лева.Твърди се,че ответницата като кредитополучател се задължила да заплаща по погасителния план съответните вноски, включващи главница и договорна лихва,  но в определен период от време преустановява плащанията и не изпълнява задълженията си по договора, като  падежът на цялото задължение  по кредита е настъпил на 05.08.2010г., а на  08.07.2014г.  между  ищеца и БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  се сключва договор  за прехвърляне на вземания  или така наречената цесия, като по силата на този договор от тази дата титуляр на вземането е ищеца.Твърди се, че въпреки проведените разговори с длъжника за цесията и отправената покана нямало последвало изпълнение  на дължимите суми от страна на ответницата. Поради липсата на каквото и да е изпълнение ищецът подал заявление и било образувано ч.гр.д.№1037/2015г. по описа на РС Пазарджик. Била издадена заповед за изпълнение и в указания срок постъпило възражение, което съответно обусловило правния интерес от завеждане на настоящия иск.Твърди се, че в изпълнение на задължението си по чл.99 ал.3 от ЗЗД, БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е  упълномощила ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, което било направено с писмено /приложено към исковата молба/ уведомление съобразно вече трайната практика на ВКС, произнесена по реда на чл. 290 от ГПК. Посочени са съдебни решения в този смисъл.

 Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за  установено, че „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД по силата на договор за паричен заем №PLUS 01346529 има вземане от ответницата А.М.А. обективирани в заповед за изпълнение по ч.гр. д.№ 1037/2015г. по описа на РС Пазарджик, а именно сумата от  354.62 евро, представляваща неплатена главница, 269.02 евро представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2009г. до 24.03.2015г., законната лихва върху главницата от 354.62 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2015г. до окончателното погасяване на вземането и сумата от 325 лева разноски от които 25 лв. ДТ и 300 лева юрк. възнаграждение. Претендират се и разноски в настоящото производство, а именно 75 лв.  ДТ и 315.38 лева  юрк. възнаграждение.

В едномесечния срок за отговор ответницата е оспорила така предявения иск. Първо с възражение, че е погасен по давност, алтернативно са направени възражения, че ищецът не е активно легитимирана страна в настоящото производство, тъй като не било направено надлежно уведомяване до ответницата, поради противоречие на клаузите цедентът да упълномощи ищеца, за това уведомяване, което било чисто формално по сключения между тях договор. Правят се възражения, че липсват доказателства цесията да е била съобщена на ответницата, въпреки твърденията на ищеца. Твърди се, че такова уведомление, приложено към исковата молба не било получено и  към момента на връчване на същата, поради липса на приложения  към същата и не ставало ясно дали какво е съдържането на уведомлението  и дали ответникът е бил уведомен от ищеца от името на стария кредитор или от новия.Посочена е съдебна практика във връзка с уведомяването. Твърди се, че цесията по принцип не е произвела действие, поради липса на уведомяване, а получаването на заявлението по чл. 410 от ГПК не можело да се счита за валидно уведомяване. Отделно от това се прави  възражение, че кредита не е бил надлежно обявен от финансовата институция за предсрочно изискуем. Не са били съставени съответните счетоводни документи. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК не са били настъпили обективните факти за обявяване на тази предсрочна изискуемост съобразно тълкувателно решение  № 4 от 18.07.2014г. на ВКС.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1037/15 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 14.04.2015 година и е била издадена Заповед за изпълнение №557/17.04.2015г.,с разпореждане,длъжникът А.М.А.  да заплати на ищцовото дружество сумата  в размер на  354.62 евро - представляваща  главница за задължение по договор за кредит, договорна лихва в размер на 99.20 евро, за периода  от 11.02.2009г. до 5.08.2009 г.    и мораторна   лихва  за забава  в размер на 160.99 евро, за периода от 06.08.2009г. до 24.03.2015г.,ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2015г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 325 лв.

По делото е депозиран  договор  за потребителски паричен кредит PLUS-01346529 от 11.02.2009г.,по силата на който ответницата е получила в заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 800 лева и 60 лева за застраховка “защита на плащанията“ или общо - 860 лева, като следвало да погаси заема на 20 месечни вноски от по 58.60 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на ищцовото дружество и последна погасителна вноска с падеж на 5.10.2015г. и в размер на 58.59 лева.Част от договора е погасителния план в който  са посочени и съответните падежни дати.

Според чл.5 от договора,при забава на една или повече месечни вноски ответницата дължи обезщетение за забава,а според изр.2 „при просрочие на две или повече месечни вноски/считано от втората падежна дата/,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,вкл. всички определени по договора надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.В т.17 е уговорено,че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получава съгласието на  кредитополучателя и приема горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 8.07.2015 година от който се установява,че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлила и продала  вземанията си произтичащи от договор за потребителски кредити на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.Към договора е представено пълномощно,с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  е упълномощила „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,да уведоми по законоустановения ред,длъжниците за сключения договор за цесия.Към договора като приложение е представен приемо-предавателен протокол съобразно който на компактдиск са предадени информация за кредитите и извършените плащания по тях.

Към исковата молба е депозирано уведомление от ищеца до ответницата във връзка със сключеният договор за цесия,което след направено възражение в първото съдебно заседание от пълномощника на А.А. е връчено лично на адв.И..

По делото е допусната и изслушана СИЕ от която се установява,че последната вноска по кредита е направена на 1.10.2009 година,а непогасените задължения са в размер на 887.59 лева,от които главница – 642.80 лева,договорна лихва-173.98 лева,главница застр.кредит-50.77 лева,лихва застр.кредит-14.64 лева.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,и е частично основателен по отношение на претендираната договорна лихва,по следните съображения:

По направеното възражение,че договорът за цесия не е бил съобщен на ищцата.

По направеното възражение,че цесията не е съобщена по надлежния ред:

Спорният въпрос дали цесията е достигнала до знанието на длъжника - тъй като с договора за цесия вземането е преминало от стария на новия кредитор и последният е станал титуляр на вземането в отношението със стария кредитор, но за да има действие спрямо длъжника цесионният договор трябва да му бъде съобщен от цедента е разискван в доста съдебни решения по чл.290 от ГПК на ВКС и практиката е уеднаквена. Смисъла на това изискване е защитата на длъжника - да знае на кого да изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то е изпълнил валидно. В случая обаче следва да се отбележи, че длъжника не е изпълнил или изпълнявал на никой от кредиторите – дори няма възражения и твърдения в тази насока от негова страна - факт е, че длъжника е спрял да внася вноските по кредита девет месеца след сключването му – последната вноска е много преди цесията - от 1.10.2009г. видно от заключението на вещото лице.

С решение №78/9.07.2014г. по реда на чл.290 от ГПК ,както и с решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /както е в настоящият случай/; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл възражението на ответника А. е неоснователно,тъй като уведомлението на ищеца за извършената цесия и е било връчено като приложение на исковата молба,чрез процесуалният й представител в открито съдебно заседание проведено на 2.12.2015 година. Получаването на уведомление е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност. След изтичането на срока за изпълнение на договора, а именно, считано от 05.10.2010г. остатъка от вземането е станало изискуемо и е започнала да тече предвидената по закон погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД за установяване на вземане по съдебен ред, която е 5 години/т.е изтича на 15.10.2015г./. В хода на срока през който е текла давността, а именно на 14.04.2015г. е депозирано заявлението от ищеца като по този начин е прекъсната давността в т.см. възражението на ответника е неоснователно и не е била изтекла предвидената в закона погасителна давност.

Направеното възражение от ответницата,че не е била настъпила предсрочната изискуемост е неоснователно,тъй като в случая изобщо не сме изправени пред такава хипотеза. На 5.10.2010г. е следвало  да бъде платена последната погасителна вноска,което не е сторено от ответницата респ. остатъка от сумата по договора се дължи поради изтичане на срока на договора,а не заради предсрочна изискуемост.

С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника А.А. и тъй като същата не е и дори не твърдяла да е извършила плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - се явява носител на това вземане. Налице е дълг от страна на А.М. А. въз основа на договор за потребителски паричен кредит PLUS-01346529 от 11.02.2009г.по който не са заплатени погасителните вноски след 1.10.2009 година,/съобразно заключението на вещото лице са в размер на главница – 642.80 лева,договорна лихва-173.98 лева,главница застр.кредит-50.77 лева,лихва застр.кредит-14.64 лева/, налице е уведомяване на длъжника, че дългът му е цедиран и той следва да изпълни на кредитора - ищец по настоящото дело. Следователно предявеният иск е основателен и доказан.Сбора от двете главници по кредита и застр. сума е 693.57 лева което е претендираната сума от 354.62 евро и съответно сбора от лихвите 194.02 лева е равностойността на 99.21 евро,а ищецът е претендирал сбор от мораторни лихви в размер на 269.02 евро ,поради което искът за разликата над 99.21 евро до 269.02 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските в производството по чл.410 от ГПК.

Въпреки,че в исковата молба не е оформена надлежна претенция за направените разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК,които са общо в размер на 325 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.

Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноските които съобразно уважената част от иска са  в размер на 236.50  лева от претендираните 350 лева.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък по чл.80 от ГПК. Разноските на ищеца са общо 510.38 в т.ч. ДТ-75 лева,възнагр. на в.л.-120 лева, юриск.възнагр. - 315.38.

Направените разноски от ответницата А. са в размер на 600 лева за адв.хонорар.Направено е възражение от ищеца за прекомерност на адв. хонорар,което съдът счита за основателно.Съобразно Наредба №1 за размера на минималните адв.възнаграждения – чл.7 ал.2 т.2 при интерес от 1000 до 5000 лева,за процесуално представителство,адв. възнаграждение е 300  лева плюс 7% за горницата над 1000 лева или в настоящият случай минималното адв. възнаграждение е в размер на – 315 лева.

Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 371.40 лева /от поисканите 510.38 лева/.На ответницата,след уважаването на възражението за прекомерност на адв.възнаграждение от полагащите и се 315 лева съобразно отхвърлената част от иска следва да и бъдат присъдени разноски в размер на 85.77 лева или по компенсация,следа ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца за исковото производство разноски в размер на 285.63 лева.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И:

 

Пo иска на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район „Лозенец“ ул.“Хенрик Ибсен“ №15 ет.7,чрез юрк.К.Р.Н. срещу  А.М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,със съдебен адрес ***, адв.К.И., ПРИЕМА за установено по отношение на ответника А.М. А., че съществува вземане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,съобразно договор  за потребителски паричен кредит PLUS-01346529 от 11.02.2009г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 година  в размер на 354.62 евро-главница и  99.21 евро договорна лихва за периода от 11.02.2009г. до 24.03.2015 година,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 99.21 евро,до претендирания размер от 269.02 евро,като неоснователен.

              ОСЪЖДА А.М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,със съдебен адрес ***, адв.К.И.,  да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район „Лозенец“ ул.“Хенрик Ибсен“ №15 ет.7,чрез юрк.К.Р.Н., разноски съобразно уважената част от иска по ч.гр.д.№1037/2015  година по описа на ПРС в размер на 236.50 лева.

 ОСЪЖДА А.М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,със съдебен адрес ***, адв.К.И.,  да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район „Лозенец“ ул.“Хенрик Ибсен“ №15 ет.7,чрез юрк.К.Р.Н. разноски направени в настоящото производство по компенсация в размер на  285.63 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПОС.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: