Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 02.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на
29.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Г.
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня И.Д. Цончев
при секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 603 по описа на съда за 2017 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 94 от 12.07.2017г., постановено по
гражданско дело № 1020/2009г. по описа на РС- гр. Б. във втора фаза на делбеното производство, делбата е извършена чрез разпределяне на
имотите по чл. 353 от ГПК.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на съделителя
П.В. срещу първоинстанционното решение във всички
негови части. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният
съд не е спазил всички необходими критерии за разпределение на имотите, поради
което е нарушил принципа на равнопоставеност и не се
е съобразил с предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците. Цитира съдебна практика, обективирана
в Решение № 100/27.07.2015г. по гр.д. № 5463/2014г. на ВКС. Сочи, че в дял на съделителите следва да се поставят имоти, които са
максимално близки в стойностно отношение до дяловете им в съсобствеността.
Счита, че, при избраното от БРС разпределение, почти всички съделители
получават имоти, чиято стойност в пъти се различава от остойностените
им дялове в съсобствеността. Намира изложените мотиви за вътрешно
противоречиви. Навежда довод, че някои имоти са разпределени в дял на конкретни
съделители единствено въз основа на техни недоказани
твърдения. Изразява предположение, че изминалият период е дал отражение върху
пазарната стойност на делбените имоти. Моли съда да
отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор единствено от съделителя
Д.Д., който твърди, че страните по делото били
постигнали съгласие за доброволна делба, а жалбоподателят не проявил
необходимата процесуална активност в тази насока. Счита, че последният не може
да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П.В. се представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Счита, че
обжлваното решение е очевидно неправилно и
незаконосъобразно по отношение на разпределението на делбените
имоти. Моли съда да извърши ново разпределение съгласно заключението на вещите
лица и с оглед предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците. Счита за недоказана претенцията за извършени подобрения от
конкретен съделител в конкретен делбен
имот. В хода на въззивното производство е подал молба
(л. 194 от делото), с която изразява предпочитание да получи в дял някои от
имотите с идентификатори 05815.54.49,
05815.105.29, 05815.3.16, 05815.3.17, 05815.85.65, 05815.62.28 и 05815.26.31,
групирани в десет варианта.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд съделителят Л.В. се явява лично и заявява, че претенциите
му са да се признае това, което е вложил в имота, чийто идентификатор завършва
на 28, и претендира да го получи в дял.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд съделителката Й.В. не се явява. Представлява се
от особения представител адв. Б., която моли
съда да извърши делба на процесните земеделски имоти,
като същите се разпределят между съделителите по
вариант II от заключението на вещото лице П.. Счита този
вариант за най-справедлив.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд съделителят Д.Д. се явява лично и заявява, че поддържа представеното от
него писмено становище. Същото се открива на л. 188`` от делото и с него е
изразено несъгласие на този съделител с предложените от в.л. П. вариант І.1 и І.2 за
разпределяне на имотите, и приема без забележки варианти ІІ.1 и ІІІ.1. Моли, в
негов дял да се поставят имотите с номера 026031 и 062028 (ако делбата се
извърши по вариант ІІ.1) или имот с номер 062028 (ако делбата се извърши по
вариант ІІІ.1).
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд съделителката С.Б. не се явява. Представлява се
от адв. Д., който счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно. Изтъква,
че с влязло в сила решение е установено, че един от допуснатите до делба имоти
е собственост на трето лице. Позовава се на новото експертно заключение. Прави
извод, че, с оглед разликата в стойностите и статута на имотите, както и
различните квоти на съделителите, имотите не могат да
бъдат разделени чрез жребий, а следва да се разпределят по реда на чл. 353 от ГПК. Сочи, че с молба, вх. № 9424 от 12.12.2018 г. (л.
191 – 192 от делото) е изразил становището на доверителката си за два варианта,
които счита за най- удачни, и моли, делбата да бъде извършена съобразно някой
от тях.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд съделителят А.Д.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В хода на въззивното производство, от същия е постъпило становище за
начина на извършване на делбата и за предпочитаните от него имоти, които желае
да получи в дял (л. 188```от делото). Изразява несъгласие с предложените от
в.л. П. вариант І-1 и І-2 за разпределяне на имотите и приема без забележки
варианти ІІ-1 и ІІІ-1. Моли, в негов дял да се поставят имотите с
идентификатори 05815.31.4 и 05815.54.49.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд съделителката Ц.Д.
не се явява и не се представлява. В хода на въззивното
производство е подала молба от 10.04.2018г. за поставяне в неин дял на имот с
идентификатор 05815.54.103 (с предишен номер 054103) в м. „Широко ливаде“, тъй като, измежду всички делбени
имоти, тя е съсобственик само на този. Изразила е и писмено становище в същия
смисъл (л. 188` от делото), като претендира, делбата да се извърши чрез
разпределяне на имотите съобразно вариант ІІ-1 или ІІІ-1 от заключението на
в.л. П..
Съдът намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция като писмени доказателства са приети актуални скици на поземлените
имоти (л. 195 – 206 от делото), от които се установява, че:
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.85.65 съответства на имот с номер 000330 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.62.28 съответства на имот с номер 062028 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.26.31 съответства на имот с номер 026031по предходен план;
-
поземлен имот с идентификатор
05815.3.16 съответства на имот с номер 003016 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.54.49 съответства на имот с номер 054049 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.35.28 съответства на имот с номер 035028 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.3.17 съответства на имот с номер 003017 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.32.29 съответства на имот с номер 032029 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.54.103 съответства на имот с номер 054103 по предходен
план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.74.1 съответства на имот с номер 074001 по предходен план;
-
поземлен имот с
идентификатор 05815.31.4 съответства на имот с номер 031004 по предходен план;
-
поземлен имот с идентификатор
05815.105.29 съответства на имот с номер 105029 по предходен план.
Съгласно удостоверение изх. № АБ-1У-43/1 от
04.06.2018г., имот № 105.17 по плана на новообразуваните имоти на м. „Ч.“, гр. Б.,
е идентичен с поземлен имот с идентификатор 05815.105.17 по КККР на землище Б..
С влязло в сила решение № 131/20.05.2016г. по
гр.д. № 1/2015г. по описа на БРС (л. 104 – 108 от делото) е признато за
установено по отношение на част от страните в настоящото делбено
производство (Д.Д., С.Б., П.В., Л.В. и Й.В.), че В.
Н. Г., М. Н.Г. и Я. С. В. са собственици съответно на 1/6, 1/6 и 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор 05815.105.17 с
площ 1347 кв.м. и номер по предходен план 105017.
С протоколно определение от 19.09.2018г. въззивният съд е приел като писмени доказателства
представените от съделителя Д.Д.
документи с молба от 05.04.2018г. (л. 120 - 138 от делото), а именно:
-
Решение №
11868/30.07.1998г. за възстановяване на право на собственост на наследниците на
Й. М. върху поземлени името, сред които под № 2 е отразено лозе с площ 1200
кв.м. в м. „Ч.“;
-
Определение на БРС по
гр.д. № 1020 от 18.06.2015г., с което съдът е отхвърлил искането за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл сила съдебен акт.
-
Частна жалба от Д.Д. срещу това определение.
-
Определение №
1170/05.10.2015г. на ОС- София по ч.гр.д. № 801/2015г., с което частната жалба
е била оставена без разглеждане.
-
Решение
0 248/20.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 761/2016г. на ОС- София, с
което е потвърдено решение № 131/20.05.2016г. по гр.д. № 1/2015г. по описа на
БРС.
Като доказателства са приети и представените от съделителя Л.В. документи в подкрепа на твърдението му, че
е извършвал подобрения в делбения имот с номер по
предходен план 062028 (респ. с идентификатор 05815.62.28 по КККР), а именно:
-
Жалба от Л.В. *** във
връзка с водоснабдяването на този имот;
-
Нотариално заверена
декларация от Ц. К. за това, че Л.В. бил засадил много дървета, храсти и лози в
този имот, както и че освен сем. В. други хора не са обработвали въпросния
имот;
-
Нотариално заверена
декларация от Б.Г. в същия смисъл;
-
Ръчно изработена скица
от Л.В., онагледяваща твърденията му относно разпределението на ползването на
този имот (л. 88 от делото).
По делото е
прието заключение на тройна съдебно- техническа експертиза, изготвено от в.л. Г.,
в.л. Д. и в.л. Р. (л. 57 – 66). С него вещите лица са определили полагащите се
на съделителите площи съобразно квотите им в
съсобствеността. Определили са вида на имотите и са изразили становище за поделяемост на част от тях. Изготвили са един вариант за
разпределение на имотите, като са ги оценили със и без извършените в тях
подобрения. В открито съдебно заседание на 07.02.2018г. в.л. Г. е заявила, че
не са се съобразявали с квотите на съсобствениците, а оценката е въз основа на офертни цени в интернет, но не и на база реално осъществени
сделки. Декларират, че не са правили оглед на имотите, както и че не знаят,
дали претендираните подобрения съществуват към
настоящия момент.
С
оглед изразените от страните становища, съдът е допуснал нова експертиза със
задачи, да се определи пазарната стойност на допуснатите до делба имоти и да се
изготвят варианти за разпределението им, като се вземе предвид възможността,
един от допуснатите до делба имоти – предмет на производството по гр.д №
1/2015г. на БРС, да не е собствен на страните по делото.
Заключението по така допуснатата експертиза е
изготвено от в.л. П. (л. 157 - 180 от делото). С него е извършена оценка на делбените имоти и са предложени четири варианта за тяхното
разпределение. Първите два от вариантите (а именно – с номера І.1 и І.2) са
изготвени при предположението, че в делбата участва имот с идентификатор
05815.105.17 – лозе с площ 1346,49 кв.м. в м. „Ч.“. Вариант № ІІ.1 е изготвен
без участието на този имот и без отчитане на извършените в подобрения в имот с
идентификатор 05815.62.28, а вариант № ІІІ.1 – без участието на този имот и с отчитане
на извършените в имотите подобрения. Предложени са варианти за разделяне на
някои от делбените имоти на части, като в открито
заседание на 12.12.2018г. вещото лице е заявило, че
така очертаните новообразувани имоти от всеки съществуващ към момента имот, са
равни и по площ и по стойност. В същото заседание в.л. П. е обосновал
определените от него оценки на имотите. Заявил е, че е възприел оценката на
подобренията в имот с идентификатор 05815.62.28 от заключението по
експертизата, назначена от БРС, но при огледа е констатирал двойно повече
насаждения в този имот, които, обаче, не оценил, тъй като възникнал спор за
тяхното авторство и момент на извършване.
Скиците, с които в.л. П. е предложило разделяне
на поземлени имоти с идентификатори № 05815.74.1, № 05815.26.31 и №
05815.85.65, са заверени от СГКК – Софийска област и се намират на л. 271 – 273
от делото.
На л. 244 от делото се открива писмо вх. №
1114/12.02.2019г. от ОСЗ – Б., с което е изразено становище, че поземлени имоти
с идентификатори № 05815.74.1, № 05815.26.31 и № 05815.85.65 отговарят на
изискванията за разделяне, като от първия от тях е възможно да се обособят три
дяла, а от останалите – по два дяла.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е
валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване
на правото на иск, а първоинстанционният съд се е
произнесъл по действително предявения
такъв.
ІІІ. По същество
Съгласно удостоверение изх. № АБ-1У-43/1 от
04.06.2018г., е налице идентичност между имот № 105.17 по плана на
новообразуваните имоти на м. „Ч.“, гр. Б., от една страна, и поземлен имот с
идентификатор 05815.105.17 по КККР на землище Б. – от друга страна.
Същевременно, от решение № 131/20.05.2016г. по
гр.д. № 1/2015г. по описа на БРС, потвърдено с Решение № 248/20.06.2017г.,
постановено по в.гр.д. № 761/2016г. на ОС- София, и влязло в сила, се
установява, че с него е признато правото на собственост на трети неучастващи в
делото лица върху този имот по отношение на тези страни в настоящото делбено производство (а именно - Д.Д.,
С.Б., П.В., Л.В. и Й.В.), между които той е бил допуснат до делба с Решение №
319/28.12.2012г. по гр.д. № 1020/2009г. на БРС.
Така установените
обстоятелства налагат извод, че към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор 05815.105.17 не е съсобствен между
страните по делото, като това обстоятелство е установено след влизане в сила на
решението по допускане на делбата. Следователно, липсва предмет на делбеното производство в неговата втора фаза, без това да
обуславя порок на решението, с което е приключила първата му фаза, тъй като
промяната е настъпила след влизане в сила на последното. Независимо от това,
настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с този факт и да прекрати
производството по отношение на съответния имот, тъй като върху него вече не
съществува съсобственост между съделителите в
настоящото производство. В същия смисъл е съдебната практика (Решение № 387 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №
439/2009 г., II г. о., ГК), съгласно която „ако
… след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически
факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата,
които притежават това право …, съдът е длъжен да отчете правните последици на
този факт и ако между съделителите вече не съществува
съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството
във втората фаза на делбеното производство“.
С оглед
гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено по отношение
на поземлен имот с идентификатор 05815.105.17.
От друга страна, промяната
на делбената маса обуславя неправилност на
обжалваното съдебно решение в неговата цялост, доколкото с него не само е
допуснат до делба несобствен на страните имот, но и включването му в делбената маса е повлияло върху формиране на дяловете и
определяне на сумите за уравняване, които са мотивирали първоинстанционния
съд да извърши делбата по определен начин. Поради това, обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло, а вместо него – да се постанови друго такова, с
което делбата се извършва без участието на този имот.
Основен критерий за избор на конкретен способ за извършване на делбата е
съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите,
във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите
на квотите на съделителите. Освен това,
от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или
повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за
възлагане на жилищен имот, за разпределение на имотите по колена,
за наличие на предпоставки за поставяне на конкретен имот в дял на конкретен съделител и др.).
При това, съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5, буква „б” от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на
ВС, „невъзможност за теглене на жребий по
смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава,
когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите
са различни.” В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като до делба
са допуснати тринадесет различни по площ и стойност имота (респ. дванадесет –
след изключването на поземлен
имот с идентификатор 05815.105.17), а
от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се установява, че
квотите на съсобствениците са различни, като част от тях не са съсобственици на
всички допуснати до делба имоти. Поради това извършването на делбата чрез
теглене на жребий е невъзможно.
Следва да се съобрази освен това, че процесните
делбени имоти не са жилищни, а и не са налице
предпоставките по чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, поради което няма основание за
извършване на делбата по реда, регламентиран в така цитираните нормативни
текстове.
Същата не следва да се извършва и чрез публична продан, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които
всеки съделител да получи реален дял. Независимо че
те са различни по стойност, а квотите на съделителите
също са различни, това не е пречка пред извършване на делбата по друг начин и,
по- конкретно – чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК (арг. от Решение № 60
от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 634 от
4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009
г., I г. о., ГК). При това следва да се
има предвид, че, когато са налице условията за извършването му, разпределението
на имотите е с приоритет пред другите способи за извършване на делбата (арг. от Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г.
о.).
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена именно
чрез разпределение на дванадесетте оставащи делбени
имота по реда на чл. 353 от ГПК.
Спорните въпроси по
делото са, каква е оценката на тези имоти, както и кои конкретни имоти да се
поставят в дял на отделни съделители.
По първия от
горните въпроси съдът намира, че следва да бъде съобразена оценката на имотите съгласно
заключението на в.л. П., тъй като същата е най- близка по време до момента на
постановяване на настоящото решение, поради което отразява актуалната стойност
на тези имоти. Освен това, крайната оценка по това заключение е формирана в
резултат от съпоставяне на оценки по два метода (метод на пазарните аналози и
нормативен метод). Според настоящия съдебен състав, с това тя превъзхожда оценката
определена със заключението по тройната СТЕ (л. 64 от делото), в която вещите
лица са използвали само един метод, както оценката, дадена от в.л. Пешо Пешев
по единичната СТЕ в първоинстнационното производство.
Не следва да бъдат споделени възраженията на съделителя
Л.В. срещу така определените оценки, доколкото в открито съдебно заседание в.л.
П. аргументирано е обосновал избора на корекционни
коефициенти. Освен това, съдът намира, че за определяне на стойността на един
земеделски имот е без значение, дали в даден момент той се обработва или не.
За да се произнесе по
втория спорен въпрос, съдът взе предвид, че не може да ползва нито един от
предложените от вещите лица варианти на разпределение на имотите поради
следните съображения:
-
Вариантите, съдържащи се
в заключенията на в.л. Пешев, както и на в.л. Г., Д. и Р., са изготвени при
предположението, че в делбата участва и имот с идентификатор 05815.105.17. Както се обоснова по- горе, този
имот не може да бъде част от делбената маса, тъй като
понастоящем не е съсобствен между съделителите.
Тва води до ситуация, в която вариантите на ТСТЕ и на
единичната СТЕ пред БРС не съответстват на действителния брой делбени имоти, поради което са практически неизползваеми. Още
повече, че съгласно варианта, предложен от ТСТЕ, дяловете са образувани по
такъв начин, че един от съделителите (Ц.Д.) неизбежно
ще получи имот, на който не е съсобственик.
-
Поради същата причина (включване
в делбената маса на имот с идентификатор 05815.105.17) не може да се извърши
разпределение на имотите по варианти № І.1 и № І.2 от заключението на в.л. П..
-
Варианти № ІІ.1 и №
ІІІ.1 от заключението на в.л. П. съдържат разпределение на действително
подлежащите на делба имоти. Независимо от това, и в тези два варианта е предвидено,
съделителката Ц.Д. да заплаща парични суми за
уравнение на дяловете на съделителите А.Д. и Д.Д.. С оглед обстоятелството, че тези трима съделители не са съсобственици помежду си на нито един от делбените имоти, е недопустимо всякакво уравняване на
дяловете между някои от тях (по аналогия с недопустимостта на поставяне на имот
в дял на несобственик). В противен случай би се стигнало до житейски и
юридически неприемливия резултат, едно лице да получи имот (или парична сума за
уравнение на дела си от имот), в който не притежава никакви идеални части,
респ. да трябва да заплати сума за уравнение на дела на друг участник в
делбата, с когото не са съсобственици в нито един от делбените
имоти. Така съдебната делба би се превърнала в принудителна покупко-
продажба на идеални части от имоти между външни за съсобствеността лица, което
противоречи на същността й на съдебно производство, специално предназначено за
ликвидиране на съществуваща съсобственост.
По тези съображения,
съдът е изправен пред необходимостта да извърши разпределение на делбените имоти по друг начин, използвайки оценките на делбените имоти и стойностите на дяловете на съделителите съгласно вариант № ІІ.1 или № ІІІ.1 от
заключението на в.л. П..
При това, съдът
намира, че следва да се използват данните от вариант № ІІІ.1 (л. 176 от делото),
тъй като при него са отчетени извършените в един от делбените
имоти подобрения и е взета предвид тяхната стойност. Във връзка с това,
основателен е аргументът, изтъкнат от процесуалния представител на съделителката С.Б., че в делбените
производства имотите се оценяват във вида и състоянието им към момента на
оценката, т.е. вкл. подобренията, ако има такива. По този въпрос съдът не
споделя изразеното от в.л. П. становище, че трайни насаждения не могат да бъдат
подобрение в нива. След като вещото лице е преценило (макар и с препращане към
оценката на в.л. Пешев), че тези насаждения обективно увеличават стойността на
имота, те следва да се квалифицират именно като подобрения (арг.
от т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС). Наистина, видът на насажденията (овощни и декоративни дървета, лози,
малинови и арониеви храсти и др.) не съответства на
определения начин на трайно ползване на имота (нива), но, доколкото към момента
не се твърди и не се доказва да има предписание за премахването им, тяхната
стойност следва да се включи в оценката на имота.
На последно място,
съдът констатира, че, с влязлото в сила решение по допускане на делбата
(Решение № 319/28.12.2012г. по гр.д. № 1020/2009г. на БРС), е определена обща квота от 1/3 ид.ч. от имоти с номера 074001, 026031, 062028, 105029,
003016, 000330 и 035028 за съделителите П.В., Л.В. и Й.В..
Следва да се има предвид, обаче, съдебната практика, обективирана
в Решение № 29 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2013 г., II г. о., ГК,
съгласно която „всеки наследник
/съсобственик/ може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и тази
разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до
делба имоти, а ако имотите са поделяеми - на
обособените дялове от тях. Преценката се извършва единствено с оглед броя на съделителите и броя на обособените дялове от делбеното имущество“. С това решение изрично е обявено
за противоречащо на съдебната практика становището, че определянето на обща квота в съсобствеността
за част от съделителите задължава съда да им възложи
общ реален дял при извършването на делбата. Поради това съдът намира, че всеки
от съделителите П.В., Л.В. и Й.В. следва да получи
самостоятелен реален дял от съсобствените имоти,
доколкото те не са изразили желание да получат общ дял, а – точно обратното –
имат претенции да получат различни имоти.
При така очертаните
предварителни и ограничителни условия, изборът на конкретно разпределение на
имотите между съделителите се обуславя от следните
съображения:
Основен принцип при делбата е получаване
на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството,
припадащ се на съответния съделител. Този принцип
произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и се поддържа
от съдебната практика.
От друга страна,
обаче, в Решение № 353 от 4.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 455/2011 г., I г. о., ГК, е прието, че „съотношението между стойността
на имотите и стойността на дяловете е
само едно от обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при извършване на
разпределението, но това съотношение не е решаващо и се преценява наред с
установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близост
до други притежавани от съделителите имоти, вида,
характера и предназначението на имотите и други установени по делото
обстоятелства с правно значение“. В същия смисъл е и Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1040/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което „щом
направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се
извърши делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят
имотите между съделителите. …… разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ се съобрази и с това
между съделителите да се създава най-малко
неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част
от съделителите и фактическото ползване на този дял
от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм./, защото прилагането му
води до това да не се създават значителни затруднения“.
В конкретния
случай, съдът намира, че по делото не се доказаха твърденията на съделителя Л.В., че той ползва поземлен имот с
идентификатор 05815.62.28, както и че е
автор на извършените в него подобрения. Представените в подкрепа на тези
твърдения доказателства не обуславят такъв извод, тъй като:
-
Жалбата на Л.В. *** във
връзка с водоснабдяването на този имот, както и изготвената от него скица
относно разпределението на ползването на имота, са негови едностранни
изявления, чиято достоверност не може да бъде проверена, и които на свой ред
подлежат на доказване. Освен това, от представения екземпляр на жалбата не може
да се направи извод, че тя действително е била подадена до кмета на общ. Б..
-
Нотариално заверените
декларации от Ц. К. и от Б.Г. по същество представляват свидетелски показания в
писмен вид, поради което същите са недопустими и не следва да се вземат предвид
при формиране на вътрешното убеждение на съда.
Същевременно, никой
от останалите съделители не е изтъкнал и не е доказал
наличието на обстоятелства, които биха обусловили поставянето на конкретен имот
в дял на конкретен съделител.
С оглед
гореизложеното, критериите, с които съдът следва да се съобразява при
разпределянето на имотите в конкретния случай, са:
-
Недопускане на уравняване на дяловете между съделители,
които не са съсобственици на едни и същи имоти.
-
Максимално съответствие между стойността на поставените в дял имоти и
стойностното изражение на квотата на съответния съделител
в съсобствеността.
-
Максимално съобразяване със заявените желания от съделителите
за получаване на конкретни имоти.
При отчитане на тези критерии, съдът намира, че:
-
В дял на съделителката С.И.Б. с квота в
съсобствеността 31410,88 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с
идентификатори 05815.32.29, 05815.85.65 и
05815.26.31 (съответстващи на имоти с номера по предходен план 032029, 000330 и
026031) на обща стойност 24735 лв.
-
В дял на съделителя Д.Ц.Д. с квота в
съсобствеността 20065,54 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с
идентификатори 05815.3.16, 05815.105.29 и
северната част от имот с идентификатор 05815.74.1, очертана по буквения контур А-Б-В-Г-А
от заверената от СГКК скица към заключението на в.л. П. на л. 271 от делото
(съответстващи на имоти с номера по предходен план 003016, 105029 и 074001) на
обща стойност 20127,33 лв.
-
В дял на съделителя П.Г.В. с квота в съсобствеността
10470,28 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с идентификатори 05815.3.17 и 05815.35.28 (съответстващи на имоти с
номера по предходен план 003017 и 035028) на обща стойност 7421 лв.
-
В дял на съделителя Л.Г.В. с квота в
съсобствеността 10470,28 лв. следва да се разпредели поземлен имот с
идентификатор 05815.62.28 (съответстващ
на имот с номер по предходен план 062028) на стойност 18446 лв.
-
В дял на съделителката Й.Г.В. с квота в
съсобствеността 10470,28 лв. следва да се разпределят средната и южната част от имот с идентификатор 05815.74.1, очертани по
буквения контур В-Г-З-Ж-В от заверената от СГКК скица към заключението на в.л. П.
на л. 271 от делото (съответстващ на имот с номер по предходен план 074001) на
обща стойност 7998,67 лв.
-
В дял на съделителката Ц.Д.Д.
с квота в съсобствеността 2857 лв. следва да се разпредели имот с идентификатор 05815.54.103 (съответстващ на
имот с номера по предходен план 054103) на обща стойност 8571 лв.
-
В дял на съделителя А.Д.Д.
с квота в съсобствеността 8488,34 лв. следва да се разпределят поземлени имоти
с идентификатори 05815.54.49 и 05815.31.4
(съответстващи на имоти с номер по предходен план 054049 и 031004) на обща
стойност 7421 лв.
При това
разпределение всеки съделител получава дял, чиято
стойност е относително близка до квотата му в съсобствеността, и се
предотвратява уравняване на дяловете
между съделители, които не са съсобственици на едни и
същи имоти, а самите суми за уравняване са минимизирани, доколкото това
е възможно. Освен това, разпределението съответства най- пълно на обективните
възможности за извършването му, на квотите на страните в съсобствеността, както
и на изразените от тях желания, както следва:
-
Два
от трите имота, поставени в дял на съделителката С.Б.,
са имоти с идентификатори 05815.32.29, 05815.85.65, които тя е пожелала да
получи, съгласно изявленията й пред БРС и предпоследната колона от таблиците в
молбата й на л. 191 – 192 от делото.
-
Два
от трите имота, поставени в дял на съделителя Д.Д., са имоти с идентификатори 05815.3.16, 05815.105.29,
които той е пожелал да получи, съгласно изявленията му в молбата на л. 235 от първоинстанционното дело.
-
В
дял на П.В. са поставени: имот с идентификатор 05815.3.17, който фигурира под №
3 (в действителност - № 4) сред изрично пожеланите от него имоти с молба от 12.12.2018г. (л. 194 от делото); и имот с идентификатор
05815.35.28, който фигурира във варианти ІІ, V, VІ, ІХ и Х от същата молба. Поради
това съдът приема, че това са желани от него имоти.
-
В
дял на Л.В. е поставен единственият имот, към който този съделител
е изразил предпочитание. Наистина, при
това се получава голяма сума за уравняване на дела му, но това е неизбежно, с
оглед разликата между квотата му в съсобствеността и стойността на имота, който
се поставя в негов дял.
-
В
дял на Й.В. е поставена част от имот с идентификатор 05815.74.1, който тя е
пожелала да получи, съгласно изявлението на процесуалния й представител в хода
на устните състезания пред БРС (л. 234 от първоинстанционното
дело).
-
В
дял на Ц.Д.Д.
е поставен единственият недвижим имот, от който тя притежава някаква идеална
част, тъй като това е единствената възможност, тя да получи реален дял от делбената маса съгласно изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН.
Наистина, при това се получава голяма сума за уравняване на дела й, но това е
неизбежно, с оглед разликата между квотата й в съсобствеността и стойността на
имота, който се поставя в неин дял.
-
В
дял на А.Д. са поставени имоти с идентификатори 05815.54.49 и 05815.31.4, които
той е пожелал със становището си на л. 188``` от делото.
При
това разпределение, съделителите дължат помежду си
следните суми за уравняване на дяловете:
-
Ц.Д.
следва да заплати на С.Б. сумата 5714 лв.;
-
Л.В.
следва да заплати на С.Б. сумата 899,49 лв.;
-
Д.Д. следва да заплати на С.Б. сумата 61,79 лв.;
-
Л.В.
следва да заплати на П.В. сумата 3049,28 лв.
-
Л.В.
следва да заплати на Й.В. сумата 2471,61 лв.
-
Л.В.
следва да заплати на А.Д. сумата 1555,34 лв.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани
от страните. Поради това, както и с оглед
спецификата на делбеното производство и разпоредбата
на чл. 355 от ГПК, а също и липсата на присъединени искове, съдът намира, че разноските,
направени с оглед нормалното развитие на делбеното
производство следва да останат в тежест на направилите ги страни, а съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да заплатят държавни такси
съобразно остойностените им квоти в съсобствеността,
както следва:
-
С.Б.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 31410,88 лв. в размер на 1256,44 лв.;
-
Д.Д. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си
от 20065,54 лв. в размер на 802,62 лв.;
-
П.В.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470,28 лв. в размер на 418,81 лв.;
-
Л.В.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470,28 лв. в размер на 418,81 лв.;
-
Й.В.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470,28 лв. в размер на 418,81 лв.;
-
Ц.Д.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 2857 лв. в размер на 114,28 лв.;
-
А.Д.
дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 8488,34 лв. в размер на 339,53лв.;
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94 от 12.07.2017г., постановено по гражданско дело №
1020/2009г. по описа на РС- гр. Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството
във фазата по извършване на делбата на поземлен имот с идентификатор 05815.105.17 по КККР на землище Б..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителката С.И.Б.
с квота в съсобствеността 31410,88 лв. поземлени имоти с идентификатори 05815.32.29,
05815.85.65 и 05815.26.31 (съответстващи на имоти с номера по предходен план
032029, 000330 и 026031) на обща стойност 24735 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Д.Ц.Д. с
квота в съсобствеността 20065,54 лв. поземлени имоти на обща стойност
20127,33 лв., а именно – имоти с
идентификатори 05815.3.16, 05815.105.29 и северната част от имот с
идентификатор 05815.74.1, очертана по буквения контур А-Б-В-Г-А от заверената
от СГКК скица към заключението на в.л. П. на л. 271 от делото (съответстващи на
имоти с номера по предходен план 003016, 105029 и 074001), която, приподписана от съдебния състав, съставлява неразделна част
от решението.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя П.Г.В. с
квота в съсобствеността 10470,28 лв. поземлени имоти с идентификатори 05815.3.17 и
05815.35.28 (съответстващи на имоти с номера по предходен план 003017 и 035028)
на обща стойност 7421 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Л.Г.В. с
квота в съсобствеността 10470,28 лв. поземлен имот с идентификатор 05815.62.28
(съответстващ на имот с номер по предходен план 062028) на стойност 18446 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителката Й.Г.В. с квота в съсобствеността 10470,28
лв. средната и южната част от имот с идентификатор 05815.74.1, на обща
стойност 7998,67 лв., очертани по
буквения контур В-Г-З-Ж-В от заверената от СГКК скица към заключението на в.л. П.
на л. 271 от делото (съответстващ на имот с номер по предходен план 074001),
която, приподписана от съдебния състав, съставлява
неразделна част от решението.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителката Ц.Д.Д. с квота в
съсобствеността 2857 лв. имот с идентификатор 05815.54.103 (съответстващ
на имот с номер по предходен план 054103) на обща стойност 8571 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителя А.Д.Д. с квота в
съсобствеността 8488,34 лв. поземлени имоти с идентификатори 05815.54.49
и 05815.31.4 (съответстващи на имоти с номера по предходен план 054049 и
031004) на обща стойност 7421 лв.
ОСЪЖДА Ц.Д.Д. с ЕГН **********
да заплати на С.Б. ЕГН ********** сумата 5714 лв. за уравняване на дяловете,
ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на С.И.Б.
с ЕГН ********** сумата 899,49 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Ц.Д. с ЕГН ********** да заплати на С.Б.
ЕГН ********** сумата 61,79 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на П.Г.В.
с ЕГН ********** сумата 3049,28 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на Й.Г.В.
с ЕГН ********** сумата 2471,61 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на А.Д.Д. с ЕГН ********** сумата 1555,34 лв. за уравняване на
дяловете, ведно със законната лихва върху нея от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.Б.
с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на
1256,44 лв.
ОСЪЖДА
Д.Ц.Д.
с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на
802,62 лв., съобразно стойността
на дела си в делбената маса.
ОСЪЖДА
П.Г.В.
с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на
418,81 лв., съобразно стойността
на дела си в делбената маса.
ОСЪЖДА
Л.Г.В.
с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на
418,81 лв., съобразно стойността
на дела си в делбената маса.
ОСЪЖДА
Й.Г.В.
с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на
418,81 лв., съобразно стойността
на дела си в делбената маса
ОСЪЖДА Ц.Д.Д. с ЕГН **********
да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер
на 114,28 лв., съобразно стойността
на дела си в делбената маса
ОСЪЖДА на А.Д.Д. с
ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на 339,53 лв., съобразно стойността на
дела си в делбената маса.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.