О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 18.02.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №18 по описа за 2019 г. на КнОС
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по частна жалба на Р.Х.П., ЕГН ********** с адрес: *** в качеството си на председател на УС на
„Етажна собственост” на блок 77, жк „Бистрица” срещу определение от 10.12.2018
г., постановено от Дупнишкия районен съд по ч.гр.д. №2074/2018 г. по описа на
същия съд, с което е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 2074/2018 г. от
17.10.2018 г. по отношение само на
длъжника Р.С.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Направено е
искане за отмяната му.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени данните
по делото, намира за установено следното:
Районният съд е сезиран от пълномощника на Р.Х.П. в
качеството и на председател на УС на
„Етажна собственост” на блок 77, жк „Бистрица”, адвокат Й.Б. от АК-
Кюстендил със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжниците Р.С.С. и С. Р.С. *** за заплащане на сумите 200 лв. такса за
извършване на вътрешен ремонт и 75 лв.- режийни такси. Районен съд е издал
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 17.10.2018 г. за посочените в заявлението суми. Длъжниците са
били уведомени за заповедта и на 23.10.2018 г. длъжникът Р.С. е направил
възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи посочените суми. С оглед на постъпилото възражение,
на заявителя е изпратено съобщение, че може да предяви иск относно вземането
си, предмет на заявлението като довнесе следващата се държавна такса. Съобщението
е получено на 30.10.2018 г. от пълномощника на заявителя. С обжалваното
определение районен съд е обезсилил заповедта за парично изпълнение и е
прекратил производството по делото, доколкото съдът е приел, че не е предявен
иск по чл. 422 от ГПК, тъй като е счел, че в указания срок в заповедното производство
не са представени доказателства за това.
С оглед на изложеното, Кюстендилският окръжен съд
счита, че определението на районен съд е законосъобразно. Съображенията за това
за следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1
от ГПК, когато възражението е подадено в срок, съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса, а съгласно ал.5 на същия текст от
закона, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в
посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. За наличието на
предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал.5
от ГПК съдът следи служебно, като проверката се разпростира
единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на
иска в срока. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока
е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за
предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.
"Представянето" на посочените доказателства по смисъла на закона
предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от
заявителя, но и уведомяване на съда -по делото, образувано по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването
би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от
исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение,
издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.
В настоящия случай от изложеното по -горе се
установява, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението заявителят
е информиран за възможността да предяви иск относно вземането си. Пред съда,
издал заповед за изпълнение не са представени доказателства по делото за предявяване
на иска.
С оглед императивния характер на нормата на чл. 415,
ал.5 от ГПК, вмененото от закона задължение на заявителя да представи
доказателства, че е предявил иска, както и обстоятелството, че съдът не е
длъжен да извършва служебна проверка за това, обуславя извод, че и дори когато
исковата молба е подадена в същия съд, заявителят не е освободен от
задължението си да представи на доказателства. В този смисъл е константната
съдебна практика: определение, постановено по ч.т.дело №254/2010 г. на
ВКС, І т.о., определение по ч.т.д.№736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение
по ч.т.д. №41/2010 г. на ВКС , I т. о.
Воден от горното, Кюстендилски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определението
от 10.12.2018 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по ч.гр.д. №2074/18 г.
по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.