Р Е Ш Е Н И Е
№ 1010
06.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1214 по описа за 2019
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
депозирана от В.К.С. ***, чрез пълномощника му
- адв.Д.К.Я. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0254-000244 от 15.10.2019г. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от Б.
И. М. - Младши полицейски инспектор РУ - Димитровград при ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че с оспорената
заповед му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в
"Прекратяване на регистрацията на лек автомобил Мерцедес с рег. № Х 5***
КМ за срок от 6 месеца" на
основание чл. 60, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и с
цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на
гражданите. С обжалвания акт административният орган допуснал предварително изпълнение
на заповедта, считано от 13.20 часа на 15.10.2019г., като с процесната заповед
били отнети и СУ на МПС № ********* и 2 броя рег. табели с peг.№ Х 59 ** КМ. За
да стигне до налагането на тази мярка, административният орган от фактическа
страна приел, че „На 15.10.2019г. в с.Злато поле лицето С. В. К. с ЕГН: **********
управлявал лек автомобил "Мерцедес" с peг.№ Х 5*** КМ, като не
притежавал съответното свидетелство за управление. Съставен бил АУАН серия
"АА" с № 298331.
Според жалбоподателя, заповедта за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, била незаконосъобразна,
тъй като била издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, нарушения на материалния закон, както и при несъобразяване с целта на
закона.
На първо място, жалбоподателят счита,
че процесната заповед не съдържа всички изискуеми по закон реквизити, като в нея
липсвало точно описание и конкретизация на правното основание за нейното
издаване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази насока в
процесната заповед било посочено единствено, че на В.К.С. се налага
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП, без да е
конкретизирано ясно и недвусмислено по коя от двете хипотези на същата тази
правна норма се налага мярката - тази по чл. 171, т. 2А, буква "а" от ЗДвП или по чл. 171, т. 2А, буква "б" от ЗДвП, с което съществено
било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл.171, т. 2а, б.“а"
от ЗДвП, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. В случая
категорично не била налице никоя от материалноправните предпоставки за налагане
на принудителната административна мярка, предвид обстоятелството, че С. В. К. бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката от контролните
органи на 15.10.2019 година в с.Злато поле, община Димитровград. Това
обстоятелство безспорно се установявало от издаденото на същия водач
Свидетелство за управление на МПС № ********* от 11.10.2019г., съгласно което
лицето С. В. К., считано от дата: 03.09.2019г. притежава категория
"В", към която спада и категорията на управляваното от него на 15.10.2019г.
МПС.
Обстоятелството, че на датата на
проверката от контролните органи при РУ -Димитровград, а именно на 15.10.2019г.
водачът С. В. К. не носел със себе си
свидетелство за управление на МПС за съответната категория и контролен талон
към него, по никакъв начин не релевирало и не покривало изпълнението на
материалните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП за
налагане на процесната принудителна административна мярка, която можело да бъде
налагана, единствено ако моторното превозно средство е било управлявано от
неправоспособно лице или от лице, което не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
какъвто не бил настоящият случай.
Това обстоятелство водело до извода
за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт за налагане
на ПАМ.
Следвало да се има предвид и факта, че
доколкото целите на налаганите принудителни административни мерки била да
осигурят безопасността на движението и да опазят живота и здравето на
гражданите, тези цели по никакъв начин не били удовлетворени, с оглед на
обстоятелството, че в деня на извършената проверка С. В. К. бил правоспособен
водач, притежаващ валидно свидетелство за управление за категория "В",
към която спадало и управляваното от него на 15.10.2019г. в село Злато поле,
община Димитровград МПС.
С оглед на така изложеното се моли
за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000244
от 15.10.2019г., издадена от Б. И. М. - Младши полицейски инспектор РУ -
Димитровград при ОД на МВР - Хасково, като незаконосъобразна.
Жалбоподателят моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, представляващи заплатени държавна
такса по сметка на Административен съд гр.Хасково и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Младши полицейски инспектор РУ - Димитровград при ОД на МВР - Хасково - Б. И. М., изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.10.2019г.
срещу лицето С. В. К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия АА, № 298331, за това, че на същата дата, около 13.20
часа в с.Злато поле, община Димитровград в центъра на селото с посока на
движение север – юг е управлявал лек автомобил „Мерцедес С220“ с рег.№ Х 5*** КМ, собственост
на В.К.С., като при извършена проверка било установено, че водачът няма
определеното свидетелство за управление на МПС. В АУАН е посочено, че с това деяние
С. В. К. е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя
– Мл. полицейски инспектор при РУ – Димитровград, ОДМВР – Хасково Б. И. М., от
присъстващия свидетел Пламен Анастасов Тенев и от С. В. К. като нарушител,
който не е дал обяснения, нито вписал възражения при подписването на акта. В
АУАН е вписано също, че са иззети като доказателства 2 броя регистрационни
табели № Х 5*** КМ и контролен талон част II № *********.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0254-000244
от 15.10.2019г., Б. И. М. на длъжност мл.полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, РУ – Димитровград, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019г., е
наложил на В.К.С. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ Х 5*** КМ
за срок от шест месеца. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 165,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване
живота и здравето на гражданите е допуснато предварително изпълнение на
заповедта, считано от 13.20 часа на 15.10.2019г. Отнети са СРМПС № ********* и
2 броя регистрационни табели с рег.№ Х 5*** КМ.
Заповедта
е обоснована с това, че на 15.10.2019г. в с.Злато поле лицето С. В. К. с ЕГН : **********
управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ Х 5*** КМ, като не притежава
съответното свидетелство за управление. Съставен АУАН серия АА № 298331.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя срещу подпис на 16.10.2019г. Жалбата срещу заповедта е подадена
на 22.10.2019г. в Административен съд – Хасково.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Преценяйки доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №
272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР
Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.11) държавните
служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково(ПИ и Мл.ПИ), да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно
нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42,
ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на
областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване
на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената
заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на
оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискване същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаване на акта. Действително в заповедта е
вписано като правно основание за издаването ѝ единствено разпоредбата на
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а според тази разпоредба, в приложимата ѝ
редакция (изм. ДВ бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.), действаща към датата
на издаване на ЗППАМ, се прилагат принудителни административни мерки, и
по-конкретно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година; б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Тоест,
като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП
– "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство",
законодателят е предвидил множество алтернативни хипотези, като в процесната
заповед не е уточнено конкретното предложение на приложимата норма. В тази
връзка обаче съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на
обжалваната заповед, доколкото, макар и в заповедта да не се сочи конкретното
предложение на приложимата законова разпоредба, същото е изписано в заповедта с
думи – „не притежава съответното свидетелство за управление“. В този смисъл
следва да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт съдържа
фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая жалбоподателят
оспорва отразеното в АУАН Серия АА № 298331 от 15.10.2019г. обстоятелство, че С.
В. К. е управлявал лекия автомобил, без да притежава свидетелство за управление
на МПС. В подкрепа на твърденията си представя по делото издадено на 11.10.2019г.
и валидно до 11.10.2029г. Свидетелство за управление на МПС № ********* на
името на С. В. К. с ЕГН : **********.
С оглед
така представените доказателства, съдът намира за опровергана верността на
изложеното в АУАН Серия АА № 298331 от 15.10.2019г. обстоятелство, че на 15.10.2019г.
лицето С. В. К. е управлявал лекия автомобил, без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Установява се, че същият към тази дата е притежавал валидно свидетелство,
даващо му право да управлява МПС, включително леки автомобили, доколкото в
свидетелството е вписана и категория В.
В този
смисъл презумптивната доказателствена сила на АУАН следва да се счита
опровергана, а по делото не се представят никакви други доказателства, от които
да се направи заключение за верността на посочените в ЗППАМ обстоятелства.
Поради това и към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице
всички законоустановени предпоставки за прилагане на съответната принудителна
административна мярка. Ето защо, оспорената заповед, макар и издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените
административнопроизводствени правила, но като издадена в противоречие с
материалния закон, следва да бъде отменена.
При този
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят заявените и действително извършени разноски във връзка с производството,
платими от ответника. Същите възлизат на сума в размер на 310 лева, от които
300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019г., и 10 лева – внесена
държавна такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000244 от 15.10.2019г., издадена от Мл.полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ –
Димитровград Б. И. М., с която на В.К.С. с ЕГН: ********** ***, е
наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ Х 5*** КМ за срок от шест месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на В.К.С. с ЕГН: ********** ***, разноски по делото в размер на 310
(триста и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати
на страните.
СЪДИЯ: