№ 21922
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110106789 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца Я. Л. Я., ЕГН **********, срещу ответника Г. Х.
М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 6 000 лв. ( шест хиляди лева),
платена от ищеца на ответника при липса на основание.
Ищцата Я. Л. Я., ЕГН **********, поддържа, че на 17.03.2023 г. е
превела на ответницата сумата от 4000 лв., а на 10.05.2023 г. – 2000 лв. във
връзка обещание на съпруга на ответницата майката на последната да й
съдейства при пенсиониране. Твърди, че майката на ответницата е следвало да
й изготви трудова книжка с необходимия недостигащ й трудов стаж за
пенсиониране. Заявява, че са въвели в заблуждение с цел имотна облага,
поради което преведената от ищцата сума се явява неоснователно заплатена.
Моли за уважаване на иска. Моли за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. Х. М., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
пр.пр. № ****/2024 г. по описа на РП – **** е била прекратена. Не оспорва, че
е получила два парични превода от ищцата за сумата от 4000 лв. на 17.03.2023
г. и 2000 лв. на 10.05.2023 г., като оспорва предназначението им да отговаря на
твърдяното в исковата молба. Поддържа, че сумата по първия превод – 4000
лв., била платена за закупуване на перална машина и хладилник, и на
строителни материали за ответницата, а втората сума – 2000 лв., била
предоставена от ищцата в заем, който да послужи за закупуване на строителни
материали и охранителна система за ремонта на къщата на съпруга на
ответницата. Поддържа, че съпругът й е предложил на ищцата да събере
всички документи във връзка осигурителния й стаж и да ги предаде на
майката на ответницата, за да я консултира дали може да се пенсионира за
„Осигурителен стаж и възраст“, като оспорва процесните суми да са платени в
1
тази връзка. Сочи, че в извършените от ищцата преводи като основание е било
посочено „Семейна подкрепа“. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер. В
тежест на ответника е докаже, че е налице основание за получаване, респ. за
задържане на сумата, за което е указано на ответника, че не сочи
доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
а и се установява от разписка от ************ за сумата от 4000 лева от
17.03.2023 г., както и от разписка от ************ от 10.05.2023 г. за сумата от
2000 лв.,че ищцата Я. Л. Я. е превела по сметка на ответницата сумата от 4000
лева на 17.03.2023 г., както и сумата от 2000 лева на 10.05.2023 г.
Видно от разпореждане от 2008 г. от НОИ на Я. Я. е отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване през 2008 г. Видно от разпореждане от
29.03.2024 г. по заявление вх. № от 08.09.2023 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68, ал. 1- 3 КСО Я. Я. е постановен
отказ. От мотивната част на разопреждането се установява, че към
заявлението е представено УП – 3 № *****/10.03.2009 г. от „***********“, в
което е описан осигурителен стаж за периоди от 15.05.1978 г. – 18.05.1979 г. ,
18.05.1979 г. – 01.02.1982 г. и 17.09.1984 г. – 10.06.1986 г. и от ТПК
„**************************“, за периода от 05.04.1982 г. до 30.08.1982 г.
След извършена проверка в осигурителния архив на НОИ от ведомостите на
фирма „***********“ и ТПК „**********************“ е констатирано, че
лицето не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителите за
горепосочените периоди.
Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени
заверени препис от трудова книжка и удостоверение за пенсиониране на Я. Л.
Я. от прокурска преписка № ****/2024 г. на РП- ****, образувано по жалба на
Я. Л. Я.. С писмо от 24.10.2025 г. РП **** уведомява настоящия състав, че
производството не е приключило и предстои да се докладва в РП ****, за
упражняване правомощията по чл. 242 НПК. Установява се , че е водена и
прокурорска преписка под № ****/2024 г. на РП ****, по която е постановен
отказ за образуване с постановление от 13.05.2025 г. , поради липса на данни
за осъществен състав на престъпление по чл. 209 НК, което подлежи на
обжалване по реда на чл. 213, ал. 1, изр. 2 от НПК, като по делото няма данни
дали е влязло в сила.
От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетеля
В. И. се установява, че Я. Я. и М. са съселяни в с. ********, като Я. му
помагала да почиства, да поддържа неговия двор, защото той идвал само
лятото. Свидетелят си спомня, че е ходил 3-4 пъти в селото на Я., за да
ремонтира къщата, когато има проблеми, брали дини втория път, карали и
дърва. По случая знае, че Ц. обещал на Я., че неговата тъща можела да й
2
плати 10 години стаж в дружество „***********“, тъй като толкова не и
стигали за пенсиониране. Ц. я свързал с тъща си, и Я. му пращала пари един,
два пъти ли, три пъти ли на него и на неговата съпруга, доколкото знае.
Близките 3-4 години, когато е ходил, свидетелят не е виждал Я. да прави
някакви ремонти, само козметични такива с негова помощ и то много малко.
Този имот в с. ******** е на баща й, доколкото знае, а пък в града имота на
брат й в гр. ****, където живеел, също останал за нея. Не е запознат дали Я.
има други имоти в България. Печка е виждал, че има, хладилник също. Не е
споделяла да има нужда от хладилник или печка, къщата била обзаведена от
баща й и от брат й. Чувал е от Я., докато говори с комшии, че има 2 или 3
хладилника. Я. е споменавала, че тъщата на Ц. е пращала документи на Я..
Тъщата на Ц. била началник в „***********“. От тази пролет започнал да
чува повече за документите, но доколкото си спомня Я. миналата година
септември трябвало да си подаде документите в НОИ. Показанията на
свидетеля са последователни, логични и следва да бъдат кредитирани като
достоверни.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмени разписки от
17.03.2023 г. и 10.05.2023 г. ************, че ищецът е заплатил на ответника
сума в общ в размер на 6000 лева. По делото обаче не бе доказано от
ответника основание, на което да задържи сумата. Доводите на ответника за
закупуване на домашни електроуреди и ремонт в къщата на Я. в с. ********
не само не бяха доказани, но бяха и опровергани от събраните гласни
доказателства. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.. Следователно
предявеният иск за сумата от 6000 лева се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в исковото производство следва да бъдат
възложени сторените разноски за държавна такса в размер на 160 лева.
3
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева, платени в брой при подписване на договора за правна защита от
03.02.2025 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2160 лв. за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предлож. първо ЗЗД Г. Х. М., ЕГН
********** да заплати на Я. Л. Я., ЕГН **********, сумата от 6 000 лева (
шест хиляди лева), представляваща платена без основание сума от ищеца на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Х. М., ЕГН ********** да
заплати на Я. Л. Я., ЕГН ********** сумата от 2 160 лева (две хиляди сто и
шестдесет лева) – разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4