№ 79
гр. Р., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20224500100212 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр
чл.45 ЗЗД.
Д. Г. Д. твърди, че на 17.07.2020г около 15.00 часа на път ІІІ- 5001,км.
1+ 520 в землището на гр.Д.м., обл.Р., претърпял пътно транспортно
произшествие като пътник в лек автомобил „Волво“ с рег. № Р **** ВТ,
управляван от К. Г. Д.. Твърди, че автомобилът, в който пътувал, бил блъснат
от неправомерно движещ се в насрещната лента/тяхната/ лек автомобил
„Ауди“ с рег № Р 79 97 КК, управляван от А. Д. А.. С влязло в сила решение
по АНД № 253/21 на Районен съд-Бяла А. Д. А. е признат за виновен, че е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Д. Д.
средна телесна повреда. Автомобила, управляван от виновния водач е била
налице действаща към момента на произшествието застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД“ОЗК
Застраховане“. След произшествието със съдействието на спешна помощ бил
откаран в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ“КА.“АД-Р.
където по спешност му била осъществена оперативна интервенция,
включваща неврорафия и миорафия на увредения радиален нерв и мускули на
дясната ръка, която била обездвижена с гипсова лонгета. Била обработена и
превързана и разкъсно-контузната рана на лявото му ходило. В болницата бил
до 27.07.2020г като при изписването му му било указано да следи за оток и
подвижност на пръстите на дясната му длан. Поради липсата на
чувствителност и изтръпване на дясната му предмишница, по дясната
повърхност и пръстите на дясната му ръка, изразени отоци в същите места и
невъзможност за движение в лакътната става и китката, се наложили
последващи медицински инвазии. С оглед сложността на травмите бил
насочен и приет на 26.08.2020г в УМБАЛ“Софиямед“ в „Клиника по
ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“.
Там на 28.08.2020г била извършена оперативна интервенция на увредените
нервни влакна, за които било установено, че е налице пълно прекъсване на
1
радиалния нерв и компресия на медиалния нерв на ново лакътна става. Там
продължило и лечението на болезнения белег на гърба на лявото му ходило
след разкъсно-контузната рана, получена при произшествието. Кракът му
изтръпвал и изпивтвал болка не само при докосване, но и спонтанно, което
наложило по оперативен ред са се извърши реконструкция с локална кожна
пластика. На 09.09.2020 бил изписан от клиниката и му била препоръчана
последваща контролирана активна рехабилитация на ръката. Била му
направена и поставена специална шина с отливка по уврежданата ръка, която
шина носел около три месеца, като съобразно препоръката на лекуващия
лекар не я свалял дори и по време на сън. Освобождавал ръката си от шината
само при изпълнение на рехабилитационните процедури. В периода от
21.09.2021г-21.12.2021г провел предписаните му процедури без да се
установи видимо подобрение. След това продължил с рехабилитация в
домашни условия и със спорадични посещения в кабинет. Към настоящият
момент актуалните прегледи и изследвания на увредената му ръка от
специалисти- ортопед и невролог установявали изразена нервна увреда на
радиалния нерв вдясно, средно тежка за улнарния нерв и лека за медиалния
нерв в областта на предмишницата. Установява се и хопотрофия на
мускулатурата на дясната му ръка, ограничени движения в лакетна и гривнена
стави, пълна невъзможност да вдига тежести. За същия крайник се
установява пълна липса на чувствителност в областта между лакътната и
гривнената става от горната страна на предмишницата, а от вътрешната
страна чувство за постоянно напрежение и изтръпване. Невъзможно му било
да извършва фини движения с дясната си ръка, а захватът на дланта му бил
сериозно намален. Не можел да се обслужва с тази ръка, нито да извършва
някаква друга дейност без участието на здравата му лява ръка. Докато бил на
лечение в УМБАЛ КА. освен силните болки, които изпитвал преди и след
оперативната намеса, бил тежко фрустриран от непредсказуемостта на
медицинското му състояние и най-вече възможността да загуби ръката си,
която била спасена благодарение на усилията на лекарите в двете лечебни
заведения без да е ясно в каква степен ще бъде функционалното й
възстановяване. Болките в увредения му ляв крак от незаздравяващата рана
също били нетърпими. Тежкото му физическо състояние било допълвано от
невъзможността изобщо да се обслужва, тъй като дясната му ръка била
водеща. Нямал възможност да поддържа хигиената си, а това бил най-
горещия период от година. Поставената гипсова лонгета допълнително го
затруднявала. В периода между двете болнични лечения и след това се
настанил в дома на родителите си в гр.Д.м., за да има кой да се грижи за него.
Повече от 5 месеца след произшествието не съумявал да се справи с
елементарните действия от бита. След известно време започнал да се приучва
да извършва някой от дейностите, но те защото имал подобрение, а защото
бил придобил някаква сръчност с лявата ръка. Дори и сега, когато раните му
са заздравели, видимата разлика между двете ръце и невъзможността
пълноценно да използва дясната, създавала у него чувство за непълноценност.
Тежкото увреждане се отразило необратимо и на професионалния му живот.
Целият му трудов стаж до момента на произшествието бил като сержант от
въоръжените сили, служител в съдебна охрана, въоръжена охрана на обект
със степен на режимност. След произшествието бил възпрепятстван да
упражнява тази дейност. Затруднен бил да си намери каквато и да е друга
работа, тъй като увредената му ръка е водеща и не е в състояние да извършва
каквито и да било действия, изискващи физически усилия или сръчност.
2
Твърди, че след произшествието не е в състояние да вижда детето си, защото
то живее в гр.Варна, и това го потиска, най-вече поради знанието, че това
здравословно състояние, ще се запази. Не бил в състояние да се посветя на
хобитата си, защото преди инцидента обичал да ремонтира и поддържа
автомобилите на близки и приятели, а сега не можел да прави това, не можел
и да ходи за риба.Особено го потискало, че е в зависимост от родителите и
брат си, той като без техните грижи и помощ не е в състояние да се справя.
До произшествието той бил този, които помагал на родителите си, а сега не
само, че не можел да им бъде полезен, но и ги натоварвал с грижите, които те
полагали за него. Преди инцидента бил енергичен и силен, ведър и
сговорчив, поддържал многобройни приятелства на работното си място и
извън него, бил и в добра спортна форма. След произшествието и до настоящ
момент се наложило да прекъсна многобройните си контакти.
Принудителната самоизолация влияела зле на психиката му и характерът му
станал сприхав и конфликтен. Изобщо не можел да поддържа спортна форма.
Дясната му ръка била с грозни белези, била и значително по-слаба от другата.
Притеснявал се от хорските погледи. Знанието, че ръката му никога нямало
да се възстанови, липсата на перспектива в житейски и професионален план
го смазвала психически. Нямал желание да излиза и да се среща с
хора,защото се чувствал непълноценен. Твърди, че е уведомил ответника на
26.08.2020г, за което била образувана щета № 0411-700-0006-2020.След
приключване на производството по АНД № 253/21 на РС-Бяла също
депозирал претенция до застрахователя на 27.01.2022, като на 14.03.2022
застрахователят го уведомил, че му е определено обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
4 160лв, с което той не се съгласил. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му от
произшествието неимуществени вреди в размер на 100 000лв, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяването-26.08.2020г до
окончателно плащане и сумата от 1 160лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увредомяването-
26.08.2020г до окончателно плащане.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество“ОЗК-
Застраховане“АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен
отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва механизма на настъпилото
ПТП и счита, че описаният в исковата молба не отговаря на действително
развилия си. Счита, че вина за настъпилия пътен инцидент има и пострадалия
ищец. Твърди се, че от негова страна е налице съпричиняване в много висока
степен. Същият се е возил без правилно поставен предпазен колан, в резултат
на което тялото му се е движело свободно из купето на автомобила, удряло се
е в твърди предмети, като вследствие на това са настъпили твърдените
увреждания. Считат, че с поведението си пострадалия е спомогнал за
настъпването на претърпените вреди и засилил техния интензитет. Освен
това от мотивите на НАХД № 253/21 на Районен съд-гр.Бяла било видно, че
водача на лекия автомобил „Волво“ К. Д. е с резултат от алкохолна проба 0.51
на хиляда промила алкохол.Ищецът се е качил съзнателно като пътник на
управлявания с алкохол в кръвта шофьор и с това си десйтвие е бил наясно с
реалната възможност да настъпят неблагоприятни последици. По тези
съображения на основание чл.51,ал.2 ЗЗД счита, че размера на
застрахователното обезщетение следва да се намали. Оспорва се твърдението,
че в резултат на ПТП-то за ищеца са настъпили описаните увреждания.
3
Считат, че исковете в пълният им размер са неоснователни, необосновани и
не са подкрепени с доказателства, а и са завишени по размер. Считат, че след
като раната на ходилото се появява в медицинската документация едва на
03.09.2020, то тях не е в причинно-следствени връзка с процесното ПТП и
изрично оспорват този факт. Считат, че ищецът не е доказал да е търпял
болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Считат, че
предложеното от тях обезщетение отговаря на претърпените от ищеца болки
и страдания. Оспорват претенцията на лихва, както и размера им, така и
началния момент, от който се претендират, на първо място по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Третото лице-помагач ЗАД“Евроинс“АД- София в писмено
становище счита, че с оглед приложеното Решение № 134 от 20.10.2021 по
НАХД № 253/21 по описа на РС-Бяла водачът на л.а“ Ауди“, модел А6, рег №
Р **** КК е признат за виновен за ПТП и съгласно разпоредбата на чл.300
ГПК спорът относно механизма се явява безпредметен. Възражението на
ответника е наведено бланкетно, без да се посочи в какво се изразява
несъгласието му и каква според него е била действителната фактическа
обстановка. Оспорва твърденията на ответника за употреба на алкохол от
водача на л.а“Волво“, модел С 60 с рег № Р **** ВТ, включително и за такава
над допустимите стойности.Освен това твърди,че няма връзка между
евентуалната употреба на алкохол и катастрофата. Не са налице действия или
бездействия от страна на водача на „Волво“, които да са давели или
допринесли за инцидента. Видно от мотивите към присъдата, причината за
сблъсъка е била навлизане на другия участник в насрещната лента, полагаща
се за л.а“Волво“. Последният се е движил правомерно и не е имал обективна
възможност да предотврати удара. Присъединява се към възражението на
ответника за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Подкрепят се и направените
оспорвания по отношение на част от травматичните увреждания и връзката
им с ПТП. Оспорва се продължителността на възстановителния период и
степента на оздравяване. Оспорва негативните последици, описани в исковете
молба, в емоционален, социален и битов план, както и връзката с инцидента.
Споделя становището на ответника за прекомерност на претенцията.
Третото лице-помагач К. Г. Д. в писмено становище оспорва изцяло
твърденията на ответника, поради което е искано и привличането му като
трето лице-помагач, а именно, че също има вина за произшествието, тъй като
е управлявал л.а“Волво“ с рег № Р **** ВТ в нетрезво състояние. На мястото
на произшествието му била направена проба за алкохол с дрегер, която
показала съдържание от 0.51 промила, но той оспорил този резултат, поради
което му била взета кръвна проба, която е установила концентрация на
алкохол 017 промила-далеч под допустимото ниво от 0.50 промила. Тези
обстоятелства били отразени в Констативен протокол за ПТП № 514/127 от
17.07.2020 на база Протокол за химическо изследване за определяне
концентрация на алкохол № 435/20.07.2020г. Независимо от това твърди, че
произшествието е настъпило изцяло по вина на водача А. Д. А., за което това
лице било осъдено с влязло в сила Решение № 134 по НОХД 253/21 РС-Бяла.
Съдът установил, че при движението си управляващия автомобил „Ауди“ А.
изцяло е навлязъл в лентата за насрещно движение, като се е движел със
скорост, която не му е позволила да спре пред движещия се в собствената си
лента л.а „Волво“, управляван от него. Твърди, че при произшествието в
управлявания от него лек автомобил били и брат му Д. Д. и непълнолетния му
4
син и всички били с поставени предпазни колани, а автомобилът, който той
управлявал се движел със скорост значително по-ниска от разрешената и бил
разположен изцяло в предназначената му за движение лента. Установеното от
кръвните изследвания количества алкохол 0.17 промила били значително по-
малко от допустимата концентрация и не представлява нарушение. Нито
минималното количество алкохол в кръвта, нито пък поведението му на
пътното платно представляват нарушение, нито пък са в причинна връзка със
случилото се произшествие. Поради това счита, че липсват основания за
привличането му като трето лице-помагач. Счита, че исковата молба е
основателна и добре мотивирана. Изложените в нея факти и обстоятелства са
действителните и счита, че следва да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2020г на третокласен път III-5001 в района на км 1 + 520, в
землището на гр.Д.м., обл.Р., в посока на движение към гр.Д.м., е
осъществено пътно-транспортно произшествие между л.а”Ауди А 6” с рег №
Р **** КК, управляван от А. А. и л.а.”Волво”, модел “С 60” с рег № Р ****
ВТ, управляван от К. Д. / конституиран в настоящият процес като трето лице
помагач на страната на ответника/.
За лек автомобил „Ауди А 6” с рег № Р **** КК, видно от справка от
Гаранционен фонд, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ЗАД“ОЗК Застраховане“АД за периода от 26.02.2020 до
25.02.2021г, която е била прекратена на 11.09.2020г
Л.а.”Волво”, модел “С 60” с рег № Р **** ВТ, управляван от К. Д. към
момента на пътното транспортно произшествие е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД“Евроинс“АД- София/ участващо в
настоящия процес като трето лице помагач на страната на ответника/.
С Решение № 134 от 20.10.2021г по НАХД № 253/2021г по описа на
Районен съд-гр.Бяла,влязло в сила на 04.11.2021г, А. Д. А. е признат за
виновен в това, че на посочената по-горе дата и място, при управление на
л.а”Ауди А 6” с рег № Р **** КК нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно : чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП-“всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; чл.16, ал.1,т.1 ЗДвП “ на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1.когато платното за движение има две ленти-да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне”; чл.20, ал.2 ЗДвП-“ водачите на ППС са длъжни при избиране
на скоростта на движение да се съобразят … с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скорост и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост причинил средна телесна повледа на Д. Г. Д., изразяваща се
в трайно затрудняване на движението на десен горен крайникза срок повече
тридесет дни, причинено вследствие на разкъсно-контузна рана в областта на
дясна лакетна ямка, увреждане на повърхностен клон на десен радиален нерв,
наложило неврорафия, разкъсване на десния брахиорадиален мускул
наложило миорафия, частични разкъсвания на десния двуглав брахиален
мускул и десния мускул пронатор терес, наложило миорафия.
5
За пътното-транспортно произшествие е съставен констативен протоко
за ПТП с пострадали лица № 514/17.07.2020, според който водачът на
л.а“Волво“-К. Д. е управлявал с 0.51промила алкохол в кръвта, а според
приложеният протокол за химическо изследване от 20.07.2020 след взета
кръвна проба е установено 0.17 на хиляда етилов алкохол в кръвта. Ищецът
Д. Д. е бил пътник в този лек автомобил.
Св.А. А. не си спомня точно произшествието, в което участвал, тъй като
бил изпаднал в безсъзнание, най-вероятно бил заспал секунди преди удара и е
станала катастрофата. Не е могъл да възприеме другата кола. След
катастрофата излязъл от колата, взел от багажника на колата си аптечка и
отишъл при другата кола. Пътниците в нея били трима. Шофьорът бил с леки
охлузвания.Човекът, който бил на задната седалка зад пасажерската не можел
да излезе от автомобила. Отпред до шофьора бил третият човек, за който
св.А. разбрал, че е синът на човекът от задната седалка. Според свидетеля от
удара някакво пласмасова част се е врязала в ръката му и той не можел да се
движи затова изчакали пожарната да го извади. Дошла линейка, която отвела
св.А., сестра му, К. Д. и сина на ищеца. Втора линейка отвела ищеца. Св.А. не
си спомня дали Д. е бил с поставен предпазен колан. Според св.А. шофорът на
другия автомобил-К. Д. бил адекватен. Първата проба за алкохол, която му
взели била невалидна, а втората показвала нисък промил на алкохол в
кръвта.
Според заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена въз основа на оглед на местоприешествието, при данните от
огледна и уврежданията, които са причинени на участвалите в пътното
транспортно-произшествие автомобили, се установява, че л.а „Волво С 60“ с
рег № Р **** ВТ, в който се е движил Д., в момента на удара се е движил в
полагащата му се лента за движение-дясната, гледано към гр.Р. по близо до
дясната граница на пътя, а л.а „Ауди А6“ с рег № Р **** КК в момента на
удара е навлязъл в лентата на насрещно движение, по която се е движил
л.а“Волво С 60“.Ударът между двата автомобила е бил челен, нецентрален и
кос. Настъпил е с предните леви части на всеки от автомобилите. След удара
л.а „Волво С 60“ е продължил движението си направо като се е завъртял на
около 30-40 градуса в посока обратна на часовникавата стрелка и със задната
си част се е ударил в дясната мантинела. Разстоянието, което е изминал след
удара е около 5.6 метра. След удара л.а“Ауди А6“ се е завъртял в посока
обратна на часовниковата стрелка на около 90-100 градуса и се е отклонил
вдясно, гледано по посоката му на движение. Разстоянието, което е изминал
след удара е 5.5 метра. Няма данни водачът на л.а“Волво С 60“ да е предприел
спасителна мА.ра. В момента на удара този лек автомобил се е намирал в
непосредствена близост до десния край на платното за движение. Вещото
лице не е установило на мястото на катастрофата да съществуват знаци,
ограничаващи скоростта на движение на леките автомобили в този участък,
поради което селда да се приеме, че ограничението на скоростта в района на
произшествието е нормативно определеното за дадения тип превозни
средства при движение извън населено място. Според вещото лице от
събраните по делото гласни доказателства и от протокола за оглед на
веществени доказателства, намиращ се в досъдебното производсто, не се дава
конкретен отговор за положението и състоянието на предпазния колан на
мястото, на което се е намирал Доян Д. и не може обективно да се отговори
дали тове е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Според вещото
лице при движението, извършено от автомобилите по време и след удара, Д.
6
се е намирал в непосредствена близост до детайлите на вътрешната дясна
част на автомобила и при това положение правилно поставен предпазен колан
не би предотвратило интензитета на движението на крайниците му към
детайлите от вътрешната дясна част на автомобила и нараняванията, които е
получил от тях.
След катастрофата Д. Д. постъпва по спешност за оперативно лечение в
УМБАЛ”КА.”АД-Р., клиника “Ортопедия и травматология” , където е бил на
лечение от 17.07.2020 до 27.07.2020г. Поставена му е диагноза “ вулнус
лацеро контузум регио кубити декстра. Лезио н.радиалис декстра.” ,”лезио
м.брахио радиалис декстра.лезио парциалис м.бицепс брахии декстра. Лезио
парциалис м.пронатор терес декстра”. Установена е рана с размери 15х10см.
воларно в областта на дясна лакътна става, както и наличие на рана с размер
на около 2 см. Дорзално на ляво ходило. На 17.07.2020г е опериран по
спешност като му е извършена “тенорафия и неврорафия”. При изписваните
му е издаден болничен лист за 41 дни, от които 11 при болничен режим и
30дни при домашен режим до 26.08.2020, крайникът му е имобилизиран,
предписани са му превръзки през и рехабилитация след сваляне на
имобилизацията.Според представената епикриза му е предписано
медикаментозно лечение за 30 дни, както и антикоагулантна терапия за 20
дни.
На 26.08.2020г Д. е постъпил на лечение в УМБАЛ”Софиямед”,
“клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна
хирургия” където е бил на лечение до 02.09.2020г. Същият е бил с изтръпване
по дланната повърхност на I-ви, II-ри, III-ти, IV-ти и V-ти пръст на същата
ръка и с невъзможност за активно сгъване на дясна лакътна става и разгъване
на дясна китка и пръстите на дясна ръка. Проведено му е оперативно лечение
на 27.08.2020 с невропластика. Препоръчана му е последваща контролирана
активна рехабилитация „отбременяване на оперирания крайник за срок от
30дни“. На 03.09.2020г отново е продължил лечението си в същото лечебно
заведение до 09.09.2020г. На 03.09.2020 отново е бил опериран като е
извършена реконструкция с локално кожно транлационно ламбо- извършена е
локална кожна пластика, на оформилият се кожен дефект по гърба на ляво
ходило. Също е препоръчано последваща контролирана активна
рехабилитация, както и „отбременяване на оперирания крайник за срок от
30дни“.
Издаден му е болничен лист от ЛКК за срок от 26.08.2020 до
02.10.2020г.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 0335 от зас. № 008 от
18.01.2021г същият е временно нетрудоспособен до 18.01.2021г, за което му е
издаден болничен лист. Видно от приложеното по делото удостоверение
от АСО София ООД, Д. Д. е бил в болничен до 01.08.2021г, за което са му
издавани болнични листи.
Според издадена служебна бележка от „Адриа ауто груп“ЕООД,
масажно студио "Кинези хелп“-Р. № 2/10.01.2022, в периода от 21.09.2020 до
29.12.2020г Д. е преминал масажен курс на горен десен крайник с пасивни
движения на пръсти, китка, лакътна и раменна стави на дясна ръка. По делото
са представени касови бележкиот същото масажно студио-13броя по 20лв или
в общ размер на 260лв.
За избор на екип-оперативни процедури, Д. е заплатил на
УМБАЛ“Софиямед“ООД сумата от 900лв, за което му е издадена фактура №
7
********** от 14.09.2020г, ведно с фискален бон към нея.
Според св.Е. Г., която е майка на ищеца на 17.07.2020 синовете й К. Д. и
Д. Д., както и внука й Г. Г. излезли от дома им в гр.Две моголи към 14.00 часа,
за да се разходят с лекия автомобил на К. Д.. Към 17 или 18часа синът й К. Д.
й се обадил, за да и каже, че са претърпели катастрофа. Казал й че се обажда
от болницата в гр.Р., както и че брат му Д. е пострадал най-много и че е
обилна кръвозагуба.Прибрал се, за вземе багаж за двамата в болницата и и
обяснил, че той не е карал бързо, защото пътят е само от завои и на един
завой в тяхното платно навлиза друга кола и ги блъска. Д. започнал да губо
много кръв и викнали Бърза помощ. Д. бил получил прорез на дясната ръка и
от там изтичала кръвта.Той си държал ръката. В същото време кракът му бил
заклещен в автомобила. К. Д. шофирал автомобила, а брат му Д. Д. бил на
задната седалка в ляво. Свидетелката е видяла сина си след като го изписали
от болницата, защото заради Ковид 19 свиждания в болницата не били
разрешени. Цялата му дясна ръка била обездвижена с шина и превръзка
заради прорезната рана. Свидетелката знае, че всички мускули, сухожилия и
нерви на ръката са били разкъсани. Синът й Д. й споделил, че искали да
ампутират ръката му. Глезенът на единия му крак също бил с превръзка, тъй
като от заклещването в предната седалка се получило нараняване. Когато се
прибрал в дома им, Д. не можел да се обслужва сам, защото не бил левичар и
не можел да извършва нещата с лявата си ръка. Помагали му при обличане и
събличане, при обуване на чорапи. Баща му и брат му му помагали при
къпане като преди това завивали ръката с найлон, за да не се намокри. Д.
правел опити да се научи да се храни с лявата ръка, защото му било
притеснено близките му да го хранят, но му било много трудно.
Наложило се Д. да отиде в „Софиямед“ на лечение, защото от болницата
в Р. не давали надежни за възстановяване на ръката, а болницата в София
била специализирана. Там стоял месец и според майка му са му правили две
операции. След това ръката продължавала да е с превръзки и шина, но са го
успокоили, че няма да му ампутират ръката и са направили всичко
необходимо. Три месеца стоял с шината и през този период семейството му
продължавало да му помага в ежедневието. През това време кракът му също
продължавал да го боли, но след два-три месеца вече можел да стъпва на
него. След махане на шината ходил на контролен преглед, но не му дали
надежда за пълно възстановяване на ръката. И понастоящем не можел да
вдига с дясната ръка тежко.Можел да хваща леки и дребни предмети, но по-
тежките не може, защото не може да хваща с всички пръсти на дясната ръка, а
само с три/ палец, показалец и среден/, тъй като останалите два са
обездвижени. Не можел да вдига и сгъва ръката си и когато се хранел се
налагало той да се навежда до храната, а не обратното- да вдига ръката си към
устата. Споделял е с майка си, че усеща дърпане в областта над и под лакътя.
В хода на делото е ходил на преглед, за да изследват проводимостта на
нервите и резултата е бил, че няма проводимост. Той сам чувствал това,
защото не усещал когато се мъчел да си свива ръката. На външен вид дясната
му ръка е слаба и видимо се различавала от лявата. Белегът върху нея също
бил голям. И понастоящем майката на ищеца му момага при обличане на
някои дрехи. Синът й се мъчел сам да обува чорапите си.
След махане на шината идвал в гр.Р. на рехабилитация като ходил
няколко месеца. И сега правел упражняния в дома им на специален уред. За
болките, които е изпитвал пиел медикаменти. Майка му доколкото знае не е
ходил на психолог или психиатър след инцидента.
8
Според св.Г. в началото синът и имал надежда, че ще се оправи, но
когато разбрал, че това няма да се случи, се затворил в себе си, станал нервен,
стоял по цял ден в стаята си. Ако се разхождал го правел по улици, където
няма много движение. След катастрофата загубил работата си, защото той не
можел да борави с пистолет, а това му било необходимо, защото работел във
военни складове към завод „Дунарит“. Синът й бил регистриран в борсата на
труда, но самият той не знаел каква работа може да върши и дали ще му
намерят такава.
Преди катастрофата бил жизнен човек. Родителите му разчитали на
неговата физическа помощ, защото семейството им има стопанство със
животни и градина. Той живеел с родителите си, след като се развел със
съпругата си/ преди около 4-5 години преди катастрофата/, и им помагал.Сега
не им помагал защото имал и дискова херния, която била от преди
катастрофата, но и защото с дясната ръка нищо не може да вдига. Преди това
бил много общителен и хората го търсели, а сега не се събира с приятели,
защото се затворил със себе си. Общувал основно само с един от приятелите
си. Преди катастрофата той се занимавал с техники и ремонт на коли, защото
разбирал от това, а сега не се занимавал с тези дейности, защото дори и да
иска,не може да върши това. Освен това много пазел ръката си, защото много
се страхувал да не стане нещо лошо с нея отново. След катастрофата спрял да
шофира. След злополуката рядко вижда сина си, който живее при майка си в
гр.Варна, защото Д. вече не шофира и не е ходил до там с автобус. Сега само
детето идва в гр.Д.м., а преди катастрофата са се виждали и в гр.Д.м. и във
гр.Варна. Според св.Г. синът й не е ходил до Варна с автобус, защото след
катастрофата закъсали с парите и живеели само от нейната и на съпруга й
пенсии. Синът и не получавал обезщетение, нито пък бил освидетелстван от
ТЕЛК и те изцяло го издържали.
Св. Б. Б. също установява, че преди катастрофата Д. Д. в извънработното
си време поправял коли, но сега не прави това. Свидетелят го видял през
м.септември 2020 и цялата му дясна ръка продължавала да е бинтована и
обездвижена.Бил много отчаян, защото имал разкъсани сухожилия и не се
знаело какво ще стане с ръката му, тъй като имало опасност и да я ампутират.
Оплаквал се на свидетеля, че ръката му постоянно е изтръпнала, че не я
чувства и че го боли. Не можел да си движи пръстите на ръката. Свидетелят
продължава да се вижда с Д. и понастоящем, но той рядко излизал от дома си
затова свидетелят се стремял да ходи да го вижда. Д. споделял с него, че се
чувства гузен за това, че не може да работи след катастрофата и не може да
помага на детето си. Не излиза и защото няма финанси. Преди катастрофата
Д. бил усмихнат, а сега бил отчаян. Дясната му ръка била слаба и не можел да
борави с нея. Дори като отварял и затварял врати правел това с лявата си
ръка.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена
въз основа на медицинска документация, свързана с провежданото след
катастрофата лечение на Д. Д., както и извършени прегледи в хода на процеса,
Д. е получил разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакетна ямка;
увреждане на повърхностен клон на десен радиален нерв, наложило
неврорафия / съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан
нерв/; разкъсване на десния брахиорадиален мускул, наложило миорафия
/шев на мускул/; частични разкъсвания на десния двуглав брахиален мускул и
десния мускул пронатор терес, наложили миорафия; разкъсно-контузна рана
на ляво ходило, довела до оформяне на хипертрофичен болезнен цикатрис
9
/белег образуван при зарастване на рана/, наложил оперативна ексцизия и
локална кожна пластика. От тези увреждания са получени и следните
усложнения : изразена периферностволова нервна увреда на неврус радиалис
вдясно, средно тежка за нервус улнарис и лека за нервус медианус в областта
на предмишницата; хопотрофия на мускулатурата на десен горен крайник;
контрактури на дясна лакетна става, дясна гривнена стаа и дясна ръка;
намалена мускулна сила на десен горен крайник; нарушена кожна сетивност
на десен горен крайник. Според вещото лице тези увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, които могат да
бъдат получено при ПТП на 17.07.2020г. По време на проведеното болнично
лечение, веднага след ПТП-то, се е наложила спешна оперативна интервенция
на раната на дясната предмишница, освен това са проведени деигностични
процедури и медикаментозно лечение, както и имобилизация на десен горен
крайник; Поради настъпилите неврологични усложнения на ранана на втори
етап на 26.08.2020/ около 40 дни след идцидента/ са проведени две планови
оперативни интервенции в рамките на стационарни пролежавания като
отново са извършени диагностични изследвания и е препоръчано
отбременяване на оперираните крайници и последваща контролирана активна
рехабилитация. В периода от 21.09.2020 до 29.12.2020 са проведени масажни
курсове на горен десен крайник. Според вещото лице проведеното лечение е
адекватно съобразно установените травматични увреждания и свързаните с
него усложнения. Към настоящият момент по дясна мишница, дясна лакетна
става и дясна предмишница има видими белези / цикатрикси/. Налице е и
видима хипотрофия на мускулатурата и неестествена позиция на крайника и
лакетната става. Освен това движенията на крайника се неестествени.
Установената периферностволова нервна увреда на трите нерва на десния
горен крайник на Д. не са възстановени към настоящият момент, като
занапред не се очаква съществени подобряване на състоянието. В резултат на
тази увреда при Д. са налице функционални нарушения на десен горен
крайник; намалена мускулна сила; намален обем движения в лакетна и
гривнена стави; нарушен захват; нарушени фини движения на пръстите;
нарушена кожна сетивност. Не е настъпила пълна загуба на основната
функция на горен десен крайник, но са настъпили средно тежки, но
необратими, функционални нарушения на крайника както следва : намалена
мускулна сила; намален обеч на движения в лакетна и гривнена стави;
нарушен захват; нарушени фини движения на пръстите; нарушена кожна
сетивност. Според вещото лице, не се очаква пълно функционално
възстановяване на горен десен крайник, като най-вероятно ще настъпи
стациониране на състоянието на крайника в сегашната му степен на
възстановяване. Възстановителният период при Д. е протичал по-активно в
рамките на първите около 5-6 месеца, с постепенно забавяне и стационирани
на състоянието на десния горен крайник, каквото се установява и към
момента. При установените при Д. увреждания обикновено болките са най-
силни непосредствено след получаването им, като продължават със
значителен интензитет до прилагане на обезболяване, оперативно лечение и
последващата имобилизация. Болки със значителен интензитет се изпитват и
в процеса на раздвижване на крайника след сваляне на имобилизацията. Във
връзка със значителните увреждания на нерви и мускули е обичайно Д. да
изпитва болки и неприятни усещания в десния горен крайник, от каквито той
се оплаква и към настоящият момент, за придължителен период от време в
рамките на години или цял живот. Във връзка с раната на ляво ходило, която е
10
довела до образуване на хипертрофичен болезнен цикатрис, наложил
оперативното му отстраняване около 1.5 месеца след катастрофата, през този
период и в следоперативния период Д. е нормално да изпитва болки в тази
област. Според вещото лице болките в областта на кръста, които са описани в
документ от м.11.22, не може да се установи дали са в пряка причинно-
следствена връзка между инцидента и обострянето на тази болка. Освен това
на 23.02.2021г ищецът е счупил дясна глезенна става, за което няма данни да
е във ръзка с инцидента, но е възможно това счупване да повлияе върху
обострянето на страданията в областта на кръста.
Вещото лице не е установило медицинска документация, която да може
да се направи извод, че Д. не е спазвал предписаното му лечение. От
медицинската документация няма данни за установени характерови
травматични увреждания, които се получават от действието на поставен
предпазен колан. Според вещото лице при данните по делото, не може да се
изключи травматичните увреждания, които Д. е получил при пътното-
транспортно произшествие, да се получат и при правилно поставен предпазен
колан.
На 26.08.2020г Д. чрез пълномощниците си адв.С. М. и адв.М. Б. е
уведомил застрахователя „ЗАД ОЗК Застраховане“АД за произшествието с
писмо вх.№ ЦУ 9906154/26.08.2020г, а на 27.01.2022 е отправил претенция на
основание чл.380 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди-вх.№ 99-423/27.01.2022г
С писмо изх.№ 99-1291/14.03.2022 застрахователят е предложил
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 4 160лв., с което,
видно от писмо вх.№ 99-1467/22.03.2022 Д. не се е съгласил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
11
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: Д.ие, вреда, противоправност на
Д.ието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното
доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалият е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е предложил заплащане на
застрахователно обезщетение за репариране на причинените му
неимуществени и имуществени в размер, с който ищецът не се е съгласил . С
оглед изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице. От писмените и гласни доказателства, както и от
заключението по приетата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, по делото се установява по категоричен начин, че ищецът Д. Г. Д.
е бил пътник в участвалия в пътното-транспортно произшествие лек
автомобил „Волво С 60“ с рег № Р **** ВТ като същият се е возил на задна
дясна седалка. От друга страна от влязлото в сила Решение № 134 от
20.10.2021г по НАХД № 253/21 по описа на Районен съд-гр.Бяла се
установява, че А. Д. А. е признат за виновен в това, че на 17.07.2020 на
третокласен път III-5001 в района на км 1 + 520, в землището на гр.Д.м.,
обл.Р., в посока на движение към гр.Д.м., е осъществено пътно-транспортно
произшествие между л.а”Ауди А 6” с рег № Р **** КК като нарушир описани
12
в решението правила за движение по пътищата по непредпазливост причинил
средна телесна повледа на Д. Г. Д., изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на десен горен крайникза срок повече тридесет дни, причинено
вследствие на разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакетна ямка,
увреждане на повърхностен клон на десен радиален нерв, наложило
неврорафия, разкъсване на десния брахиорадиален мускул наложило
миорафия, частични разкъсвания на десния двуглав брахиален мускул и
десния мускул пронатор терес, наложило миорафия.
На основание чл.300 ГПК влязлото в сила Решение № 134 от
20.10.2021г по НАХД № 253/21 по описа на РС-гр.Бяла, има силата на
присъда и е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от Д.ието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца А. Д. А. за настъпилото на
17.07.2020г ПТП и причинената на Д. Г. Д. средна телесна повреда.
Недоказано остана в процеса възражението на ответника, че вина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие, освен водача на л.а“Ауди“ А.
А., има и водача на лекият автомобил „Волво С 60“- К. Д., привлечен в
процеса като трето лице-помагач на страната на ответното дружество.
Действително в констативния протокол за ПТП с пострадали лице е вписано,
че К. Д. в момента на катастрофата е бил с 0.51промила алкохол в кръвта, но
от направеното му кръвно изследване, представено по делото,а и вписано в
констативния протокол за ПТП това количество е 0.17 промила, т.е не е било
над нормативно установения. От друга страна по делото липсват каквито и да
било доказателства това по някакъв начин да е довело до нарушаване от
страна на К. Д. на правила за движение по пътищата, което да е довело до
катастрофата.
От друга страна е установено наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на лекия автомобил, ,управляван от А. А. и
застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
От събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищецът
получил разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакетна ямка; увреждане
на повърхностен клон на десен радиален нерв, наложило неврорафия /
съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан нерв/;
разкъсване на десния брахиорадиален мускул, наложило миорафия /шев на
мускул/; частични разкъсвания на десния двуглав брахиален мускул и десния
мускул пронатор терес, наложили миорафия; разкъсно-контузна рана на ляво
ходило, довела до оформяне на хипертрофичен болезнен цикатрис /белег
образуван при зарастване на рана/, наложил оперативна ексцизия и локална
кожна пластика. От тези увреждания са получени и следните усложнения :
изразена периферностволова нервна увреда на неврус радиалис вдясно,
средно тежка за нервус улнарис и лека за нервус медианус в областта на
предмишницата; хопотрофия на мускулатурата на десен горен крайник;
контрактури на дясна лакетна става, дясна гривнена стаа и дясна ръка;
намалена мускулна сила на десен горен крайник; нарушена кожна сетивност
на десен горен крайник. Тези увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с травматичните увреждания, които могат да бъдат получено при ПТП
на 17.07.2020г. По време на проведеното болнично лечение, веднага след
ПТП-то, се е наложила спешна оперативна интервенция на раната на дясната
13
предмишница, освен това са проведени деигностични процедури и
медикаментозно лечение, както и имобилизация на десен горен крайник.
Поради настъпилите неврологични усложнения на раната на втори етап на
26.08.2020/ около 40 дни след идцидента/ са проведени две планови
оперативни интервенции в рамките на стационарни пролежавания като
отново са извършени диагностични изследвания и е препоръчано
отбременяване на оперираните крайници и последваща контролирана активна
рехабилитация. В периода от 21.09.2020 до 29.12.2020 са проведени масажни
курсове на горен десен крайник. Към настоящият момент по дясна мишница,
дясна лакетна става и дясна предмишница има видими белези / цикатрикси/.
Налице е и видима хипотрофия на мускулатурата и неестествена позиция на
крайника и лакетната става. Освен това движенията на крайника се
неестествени. Установената периферностволова нервна увреда на трите нерва
на десния горен крайник на Д. не са възстановени към настоящият момент,
като занапред не се очаква съществени подобряване на състоянието. В
резултат на тази увреда при Д. са налице функционални нарушения на десен
горен крайник; намалена мускулна сила; намален обем движения в лакетна и
гривнена стави; нарушен захват; нарушени фини движения на пръстите;
нарушена кожна сетивност. Не е настъпила пълна загуба на основната
функция на горен десен крайник, но са настъпили средно тежки, но
необратими, функционални нарушения на крайника както следва : намалена
мускулна сила; намален обеч на движения в лакетна и гривнена стави;
нарушен захват; нарушени фини движения на пръстите; нарушена кожна
сетивност. Според вещото лице, в приетото по делото заключение, не се
очаква пълно функционално възстановяване на горен десен крайник, като
най-вероятно ще настъпи стациониране на състоянието на крайника в
сегашната му степен на възстановяване. Възстановителният период при Д. е
протичал по-активно в рамките на първите около 5-6 месеца, с постепенно
забавяне и стационирани на състоянието на десния горен крайник, каквото се
установява и към момента. При установените при Д. увреждания обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването им, като
продължават със значителен интензитет до прилагане на обезболяване,
оперативно лечение и последващата имобилизация. Болки със значителен
интензитет се изпитват и в процеса на раздвижване на крайника след сваляне
на имобилизацията. Във връзка със значителните увреждания на нерви и
мускули е обичайно Д. да изпитва болки и неприятни усещания в десния
горен крайник, от каквито той се оплаква и към настоящият момент, за
придължителен период от време в рамките на години или цял живот. Във
връзка с раната на ляво ходило, която е довела до образуване на
хипертрофичен болезнен цикатрис, наложил оперативното му отстраняване
около 1.5 месеца след катастрофата, през този период и в следоперативния
период Д. е нормално да изпитва болки в тази област. Освен това от
събраните по делото гласни доказателства, се установява, че освен силните
болки, които Д. е изпитвал в значителен период от време, за много
продължителен период от време докато е бил обездвижен се е налагало
близките му да му помагат в ежедневните му дейности като обличане,
събличане, хранене, къпане. Освен това той бил много притеснен, първо от
това дали няма да се стигна до ампутиране на дясната му ръка, а след това от
прогнозата, че няма да може да се възстанови. Същият в продължителен
период от време е бил в болничен, а след това не може да си намери на
работа, независимо, че е регистрирав в бюро по труда, защото не може да
14
използва дясната си ръка. Същият вече нито можел да помага на родителите в
стопаството им, нито да продължи на работи и да поправя леки автомобили в
свободното си време. Останал на издръжка на родителите си. Същият е мъж
на средна възраст и всичко това довело до затваряне в себе си и отчаяние във
връзка са липса на перспективи, свързани с бъдещето му.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. Съдът като съобрази конкретните увреждания и степента на тяхната
сериозност, както и като съобрази изложеното по-горе в мотивите си, намира,
че справедливият размер на обезщетението, което би репарирал тези болки и
страдания е в размер на 85 000лв. Искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е основателен и
доказан до този размер. Над него до претендираните 100 000лв искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Ищецът е претендирал и заплащане на обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди. По делото са представени писмени доказателства,
от който се установява, че същият е заплатил 900лв за операцията, както и
260лв за извършените и предписани от лекарите рехабилитационни
процедури. Тези разх оди са в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието и необходимостта от лечение на получените от Д. от ПТП-то
увреждания, поради което застрахователят му дължи и тези суми в общ
размер на 1 160лв. По тези съображения искът следва да се уважи изцяло.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване, изразяващо
се в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП,а именно непоставяне на
обезопасителен колан. Това възражение е неоснователно. От гласните и
писмените доказателства, както и от приетите по делото съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-антотехническа експертиза, не може да се установи по
категоричен начин дали Д. е бил с правилно поставен предпазен колен.
Според съдебно-медицинската експертиза в медицинската документация
няма данни за установени характерови травматични увреждания, които се
получават от действието на поставен предпазен колан. И според двете вещи
лица обаче, при начина, по който е настъпил удара между двата автомобила и
движението на л.а. „Волво С 60“ след удара и мястото, на което е бил седнал
Д. в автомобила, може да се направи извода, че травматичните увреждания,
които Д. е получил при пътното-транспортно произшествие, могат да се
получат и при правилно поставен предпазен колан и в случая дори и да е бил
с предпазен колан би получил същите увреждания. В този смисъл
възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ
е изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за
забава когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки
15
това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахованият по ал.2, т.2, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. В този случай застрахователят плаща само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или предявяването на застрахователната претенция от
увреденото лице, в зависимост от това, коя от датите е по-ранна. В случая
ищецът е уведомил застрахователя на 26.08.2020, видно от представените
писмени доказателства, поради което от този момент застрахователят дължи
и лихва за забава.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски. В случая това
е единствени адвокатско възнаграждение за упълномощеният от него адвокат,
тъй като правната защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА. Съдът
определя това възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2,т.4 и т.1
от Наредба № 1 /2004 за минималните адвокатски възнаграждения в размер
на 3380лв./ 3080лв възнаграждение за иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно уважената част от иска и 300лв
възнаграждение за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди/.
В тежест на ищеца са направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените от него искове. От направените от
ответника разноски в размер на 460лв, ищецът му дължи разноски в размер на
69лв. Ответникът е направил и разноски за адвокат в размер на 7800лв с ДДС.
Пълномощниците на ищеца са направили възражение за прекомерност на
същото, което е основателно. Адвокатското възнаграждение с оглед нормата
на чл.7, ал.2, т.5 и т.1 от Наредба № 1 /04 за минималните адвокатски
възнаграждения следва да е в размер на 4296лв с ДДС за двата обективно
съединени иска. От същото съразмерно отхвърлената част на иска на ищеца,
същия дължи на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 644.40лв с
ДДС.
В тежест на ответника е и държавна такса в размер на 3446.40лв, както
и разноските, направени от бюджета на съда в размер на 225лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да
плати на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Д.м., обл.Р., ул.“П.“ * сумата от
85 000лв/ осемдесет и пет хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432
КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените му неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие от 17.07.2020г в землището на гр.Д.м.
между л.а „Ауди А 6“ с рег № Р**** КК,управляван от А. А. и л.а „Волво С
60“ с рег № Р **** ВТ, управляван от К. Д., в който л.а като пътник е бил и Д.
Д., което ПТП е причинено виновно от А. Д. А., сумата от 1160лв / хиляда
сто и шестдесет лв/, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 26.08.2020г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени на Д. Д.
неимуществени вреди над сумата от 85 000лв до 100 000лв, ведно със
16
законната лихва върху тази сума от 26.08.2020г като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Д.м., обл.Р., ул.“П.“ * да
плати на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5
направените от застрахователя разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 69лв, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 644.40лв с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да
плати на адв. С. М.-гр.Р., ул.“А.андровска № 10,вх.1, ет.1 , на основание чл.38
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3380лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да
плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 3446.40лвлв, както и
225лв, направени разноски от бюджета на съда.
Решението е постановено с участнието в процеса на ЗАД“Евроинс“АД-
София и К. Г. Д. в качеството им на трето-лице помагач на страната на
ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните и третите
лица помагачи.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
17