Решение по дело №2407/2011 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……….2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: Р. СТАНЧЕВА

Мл.с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретар Светлана Т.,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 2407 по описа за 2011 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. № 19396/20.07.2011г. от „Туринвест Варна” ООД-Варна, чрез адв. Д.М., срещу решение № 2884/01.07.2011г. по гр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта с която по отношение на дружествотио е прието за установено, че ищцата Н.Х. е собственик на процесния имот, а именно: Дворно място с площ от 6000кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път, ПИ 345. Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и поради това, че е необосновано, по изложените в жалбата съображения, се моли да бъде отменено и производството прекратено, респективно бъде отхвърлен предявения срещу дружеството иск. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата Н.Х., чрез адв. И.Г. и М.У. възразява писмено срещу жалбата. Намирайки решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно се моли въззивното жалба да бъде оставена без уважение, а решението-оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 19573/22.07.2011г. от Л.Ш.Р., действаща лично и в качеството си на пълномощник на Р.П.Р. срещу същото решение, в частта с която е прието за установено по отношение на тях двамата, че ищцата Н.Х. е собственик на процесния имот. Решението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените в жалбата им съображения. Молят се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция по отношение на тях да бъде отхвърлена.

Въззиваемата Н.Х., чрез адв. Ив.Г. и М.У. възразява писмено срещу жалбата. Смята изложените във въззивната жалба твърдения за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат оставени без уважение, като решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.

„Мосстстрой-Варна” АД-Варна, чрез адв. Р.С.  заявява писмено, че не възразява по депозираната от Л. и Р. Р. въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 20322/29.07.2011г. от „Мосстрой-Варна” АД-Варна, чрез адв. Р.С., срещу решение № 2884/01.07.2011г. по гр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта с която по отношение на дружеството е прието за установено, че ищцата Н.Х. е собственик на процесния имот, отменен е КНА за собственост № 173/2002г. на Сл. по вписванията-Варна и в частта за разноските, който е осъдено дружеството да плати на Н.Х.. Счита решението за недопустимо, евентуално неправилно. Моли да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, евентуално да бъде отменено и исковата претенция-отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата Н.Х., чрез адв. Ю.Д. и адв. М.У. оспорва и тази въззивна жалба, намирайки я за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира разноски.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 20495/02.08.2011г. от Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К., чрез адв. Ир.А. по отношение на горното решение на ВРС, в частта с която е прието за установено по отношение на тях тримата, че ищцата Н.Х. е собственик на процесния имот, при оплаквания за недопустимостта  му, евентуално-неговата  незаконосъобразност и неправилност, като съдът превратно е тълкувал събраните докадзателства и е постановил акта си в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят  за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално за отмяната му и отвърляне на иска.

Н.Х., чрез адв. И.Г. и адв. М.У. оспорва писмено въззивна жалба № 20495/02.08.2011г. Решението в обжалваната част е допустимо, валидно и правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски.

„Мосстрой-Варна” АД-Варна, чрез адв. Р.С. взема становище по тази въззивна жалба, като изказва несъгласие срещу становището на Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К., чрез адв. Ир.А. за недопустимостта на иска, насочен срещу тях. Споделя обаче наведените доводи за незаконосъобразността на обжалваното решение, постановено при неправилно прилагане на закона.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 25129/02.09.2011г. от „Бриз пропъртис” ЕООД-София, чрез адв. П.С. срещу горепосоченото първоинстанционно решение с което по отношение на  дружеството, Р., „Мосстрой-Варна” АД-Варна, „Туринвест-Варна” ООД и Кирови е прието за установено, че Н.Х. е собственик на процесния недвижим имот и дружеството е осъдено да предаде владението, отхвърлен е предявеният от Кирови инцидентен установителен иск с правно основание чл. 118 от ГПК, отменен е НА № 26/2002г. на нотариус Д.Бейлерян и е осъдено да заплати разноски. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде отменено и исковите претенции отхвърлени.

Н.Х., чрез пълномощниците си адв. Ив.Г. и М.У. оспорва и тази въззивна жалба. Моли да бъде оставена без разглеждане в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете на останалите ответници. Моли за отхвърлянето й с присъждане на сторените разноски.

Последната постъпила частна жалба вх. № 21901/18.08.2011г. изхожда от Н.Х., чрез адв. Ив.Г. оспорва първоинстанционното решение в частта за разноските.

Писмено възразява срещу тази жалба подава само „Мосстрой-Варна” АД-Варна, считайки я за неоснователна.  

В редовно проведените по въззивното дело о.с.з. и писмени бележки по спора по същество „Туринвест Варна“ ООД, чрез адв. Д.М., и Л.Т., Р.Р. и Л.Р., чрез адв. Л.Ш.,*** АД, чрез адв. Р. С. и след обявяване на дружеството в несъстоятелност, чрез синдика Р.С., Д.К., Т.К. и Н.К., действдащи чрез адв. Ир.А. и „Бриз Пропъртис“ ЕООД, чрез адв. А.Г. поддържат въззивните си жалби и наведените в тях оплаквания. Н.Х., чрез адв. М.У. и адв. Г.И. оспорват постъпилите въззивните жалби, като неоснователни и поддържат своята, срещу решението на ВРС в частта за разноските.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищцата Н.Х., гражданка на ЮАР, родена на ***г., действаща чрез пълномощника си адв.Ив.Г., твърди, че е  собственик по силата на реституция по реда на ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС и др. и наследяване по закон от баща си А. П., гражданин на ЮАР, поч. на 15.01.1996г. и майка си М.М. П., гражданка на ЮАР, поч. на 01.02.2005г. на следния недвижим имот, а именно: - Дворно място с площ от 6000кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв. 48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв.48 по  кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.2004г. на Кмета на общ.Варна, ведно с всички подобрения в имота, при граници : от три страни път и ПИ 345.  Излага, че имотът е бил собствен на Дъглас Янг, който го е придобил чрез няколко договора за покупко-продажба,  обективирани в НА № 394/25г., НА № 395/25г., НА № 393/25г., НА № 609/25г., НА №174/31г. и НА № 99/35г. На 18.10.1929г. Д. Я. сключил брак с баба й по бащина линия Н. С. С., по баща Г.. От брака си не са имали родени деца. След смъртта на Д. Я.на 30.04.1967г. негов наследник е преживялата го съпруга Н. Я. Последната починала на 01.05.1988г. Баща й А. П. наследил майка си Н. Я. След смъртта на родителите си, тя е техния наследник по закон. Спорният имот е бил отчужден от собственика Д. Я. /Й./, чийто единствен наследник е тя, самата. Имотът е бил отчужден на основание ПМС № 2118/1950г. и чл. 9 от ЗОЕГПНС и е актуван с АДС № 781/1950г. След настъпилата в лицето на баща й А. П. реституция, легитимиращ се като наследник на Д. Я.към момента, имотът е бил деактуван със заповед № 459/1992г. на Кмета на община Варна. Първоначално имотът бил владян от баща й А. П., чрез неговия пълномощник И. С. В. от 13.07.1993г., когато  му бил предаден с протокол и до 2004г. имало наематели в имота. В евентуалност навежда твърдението, че имотът е придобит от нея по силата на изтекла давност в периода 13.07.1993г. до 13.07.1998г., присъединявайки осъществяванотото от баща й владение, според уточняващата молба от 16.01.2009г. Навела е твърдения, че ответниците са се снабдили с нотариални актове за собственост на недвижимия имот, като по този начин оспорват правата й. Предвид това е поискала първоначално да бъде признато за установено от съда спрямо Д.И.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р.,*** АД, Т.Р.К., Н.Р.К.,*** ООД и „БРИЗ ПРОПЪРТИС”  ЕООД, че е собственик на недвижимия имот, а именно:  Дворно място с площ от 6000кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и ПИ 345. В о.с.з., на осн. чл. 116, ал.1 ГПК /отм/ е поискала и съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ по отношение на „ БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, като искът се счита предявен на осн. чл. 108 от ЗС. Така е уточнила искането си към съда, да бъде прито по отношение на ответниците, че спорният имот е нейна собственост, като  „БРИЗ ПРОПЪРТИС” бъде осъдено да й предаде владението.

Ответниците по делото  Р.П.Р. и Л.Ш.Р. са оспорили предявения иск. Възразили са, че А. П. не е наследник по закон на Д. Я., между тях не са били и договорни отношения. Смятат, че е недопустимо да бъде придобит имота по давност от чужденец.

Ответникът „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД е оспорил предявения иск. Установитеилният иск е недопустим. Поискал е да бъде прекратено производството. Считал е, че е недопустимо придобиването на собственост от чужди граждани по давностно владение. Оспорил е иска и като неоснователен. Оспорил е правото на собственост на А. П.  и възможността да придобие собственост по реда на ЗВСОНИ, като е възразил, че не е наследник по закон на Д. Я. и не е придобил право на собственост по реституция. Оспорил е и предявения иск за придобиване по давност на имота като неоснователен, тъй като е чужденец. Оспорил е още и периода, през който се твърди да е било упражнявано владение, както и че е било осъществявано такова чрез трети лица. Навел е твърдения, че е собственик на имота по силата на извършена покупко-продажба, обективирана в НА № 199/2007г., и на самостоятелно основание - по давност, присъединявайки владението на всички праводатели за периода 1992-2008г.

Ответникът „ МОССТРОЙ -ВАРНА” АД гр.Варна, представлявано от И.Н.Е. е посочил, че установителният иск е недопустим и е поискал от съда производството спрямо него да бъде прекратено. Ищцата не е установила правото си на собственост върху имота, а са допуснати и нарушения в административната процедура по възстановяването му. Липсват доказателства за наследствено правоприемство, че имотът е одържавен и доказателства за идентичност на възстановения имот с процесния.

Ответникът „ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД гр.Варна, представлявано от И.В.Ш., ответник по установителния иск, наред с Д.И.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р.,*** АД, Т.Р.К. и Н.Р.К.,  но  конституиран и в качеството си и на трето лице помагач на страната на  „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД по ревандикационния иск, насочен срещу това дружество е навел твърдения, че е собственик на имота по силата на сделка, обективирана в НА от 2006г. Смята, че е бил добросъвестен владелец, придобил имота на валидно правно основание, присъединявайки владението на своите праводатели. Оспорил е правото на собственост на ищцата.

Ответниците Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К. са оспорили предявения срещу тях иск.

Съдът е приел на осн. чл.118 във вр. с чл. 97, ал.3 ГПК за съвместно разглеждане предявения от Д.И.К. инцидентен установителен иск против Н.Х., за признаване за установено, че АДС № 772/26.09.50г. е неистински документ в частта , в която е посочено, че имотът е отчужден от Д. К.Й. Твърди се, че в документа е извършена поправка чрез изтриване на текст върху който допълнително са изписани думите Д.К.Й.

Ответната страна по този иск Н.Х., чрез пълномощника си адв. Ив.Г., оспорва същият като недопустим, тъй като от документа не е зависел изхода на спора, а чрез него се е целяло установяване, че лицето не е собственик. По същество е счел иска за неоснователен и е поискал да бъде отхвърлен.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

 

От КНА № 65, том 10, дело № 5728/1995г. на варненски нотариус, поправен с НА № 48, том V, дело 3610/96г. на варненски нотариус е видно, че А. П., гражданин на ЮАР, р. 31.12.1917г. е признат за собственик по наследство и съгласно ЗВСОНИ ДВ бр. 105/1991г. и ДВ бр. 15/1992г, на  недвижим имот, а именно: дворно място в гр.Варна, м.Св.Никола № 109 цялото от 12260кв.м., съставляващо парцел 1875, идентичен с пл. № 1966 по стария план, попадащо в 21 подрайон, ведно със застроените в местото три вилни сгради, от които първата представлява масивна двуетажна сграда с площ от 152кв.м., втората-масивна едноетажна, застроена с площ от 108кв.м. и третата-полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 52кв.м. 

Съгласно КНА № 26, 0том 3, рег. № 2268, дело № 288/2002г. на нотариус Д. Б.,  Р. Т.К. е признат за собственик по давностно владение  на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.Варна, м. Св.Никола  цялото от 12260кв.м. по реституция, а по скица 11997кв.м., съставляващо поземлен имот пл. № 141 в кв. 48 от КП на 21-ви микрорайон на гр.Варна, ведно със застроените в мястото три вилни сгради, от които първата представлява масивна двуетажна сграда с площ от 152кв.м., втората-масивна едноетажна сграда със застроена площ от 108кв.м. и третата-полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 52кв.м., при граници: магистрала Варна-Зл.пясъци, черен път от двете страни, асфалтов път, ПИ с пл. №№ 275, 140,138 139 и 137. Представен е и протокола от обстоятелсдтвената проверка към н.д. № 288/2002г. Приложено е удостоверение на община Варна № 5131/12.07.10г., че имотът е деклариран от Р. К. и Д.К. с вх.№ 49-29-4773/16.10.2002г.

С договор, обективиран в НА № 27, том 3, рег. № 2273, дело № 289/2002г. на нотариус Д. Б. Р. Т.К. и Д.И.К. са продали на Р.П.Р. ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Варна, м. Св.Никола  цялото от 12260кв.м. по документ за собственост, а по скица -11997кв.м., представляващо ПИ пл. № 141 в кв. 48 на 21 мр на гр. Варна, с подробно посочени граници.

Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 145, том 3, рег. №  2790, дело № 477/2004г. на нотариус Д. Б., Р.Т.К. и Д.И.К. продават на Р.  П.Р.  масивна двуетажна вилна сграда в гр. Варна, м. Св.Никола № 397 с площ от 152кв.м., застроена в имотните граници на ПИ 141 от кв. 48 по плана на 21 подрайон, а след влизане в сила на  Заповед № 128/29.06.2004г., на регулационната граница на УПИ с площ от 4822кв.м., съставляващо УПИ IV-141, кв. 48, по плана на 21 подрайон на гр. Варна, при граници: от три страни път и УПИ III-141.  

Видно от договор за продажба, обективиран в  НА № 58, том 5, рег. № 3578, дело № 576/2004г. на нотариус Д. Б., Р.Т.К., Д.И.К., Р.П.Р. и Л.Ш.Р. *** АД дворно място, находящо се в гр.Варна, м. Св.Никола с площ от 6000кв.м., съставляващо УПИ III -141 от кв. 48 по плана на 21 подрайон.  с площ от 5497.00кв.м.

Съгласно удостоверение за наследници № 113462/28.01.2008г., изд. от Община Варна, Росен Т.К. е починал на 19.07.2005г., като е оставил за свои наследници по закон съпруга Д.И.К., син Т.Р.К. и дъщеря Н.Р.К..

С НА №189, том 1 , рег. № 4261, дело 189/2006г. на нотариус Б. В. „ МОССТРОЙ-ВАРНА” АД прехвърля възмездно на „ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД гр.Варна множество недвижими имоти, сред които и дворно място с площ от 6000кв.м. в гр.Варна м.Св.Никола с площ от 6000кв.м., съставляващо ПИ 344 в кв.48 по плана на 21 подрайон на града, с площ по скица 5563кв.м., за които е отреден  УПИ III-141 в кв. 48 по плана на 21 подрайон на Варна, съобразно ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № 128/29.06.2004г. на Кмета на община Варна, при граници от три страни път и ПИ 345.

От НА № 199, том 4, рег. № 4383, дело 690/2007г. на нотариус Д. Б. се установява, че „ ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД гр.Варна продава на „МАНГЛЕ ПРОПЪРТИС” ЕООД гр.Варна, понастоящем преименувано на  „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД   дворно място с площ от 6000кв.м. в гр.Варна м. Св.Никола, съставляващо ПИ 344 в кв. 48 по плана на 21 подрайон с площ по скица 5563кв.м., за които е отреден  УПИ III -141 от кв. 48 по плана на 21 подрайон на града,  съобразно ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № 128/29.06.2004г. на Кмета на общ.Варна, при граници от три страни път и ПИ 345.

По първоинстанционното дело е представен АДС № 772/26.09.1950г. , номер 781 по актовата книга при ГНС-Варна,  видно от който на осн. ПМС № 2118/14.07.1950г. и чл. 9 от ЗОЕГПНС, вр. § 29 от Правилника за прилагане на същия закон и чл. 40 от правилника за прилагане на ЗДИ е завзет и се счита за държавен, считано от 14.07.1950г. недвижимия имот на Д. К. от Швейцария. Англия. Имотът е описан като три постройки, а именно:  Вила-масивна двуетажна сграда в гр.Сталин, м. Св.Никола №109, при граници – Евксиноградско шосе, Д. Х. С. и В. Б. и застроено и незастроено място от 19500кв.м., съставляващо парцел VII от кв. 96 по плана на гр. Сталин, курортно предградие Лозята и парцели V и VI от кв.96 и парцел II от кв.95. Цялото място-застроено и незастроено е с площ 19500кв.м., от което лозе 1000кв.м. и овощна градина 14000кв.м. с 280 овощни дръвчета. За останалата част е посочено че представлява парк, пътеки и двор. Преписката по отчуждаване съдържа и оценителен протокол на движимите вещи, намерени във вилата на Д. К.Й. на обща стойност 6700лв. Приложено по първоинстанционното дело е и съобщение от ГНС-Варна № 3590/24.03.1951г. за задълженията на Д. К.Й. към 14.10.1950г. за данъци, за отчуждените му по ЗОЕГПНС имоти. Отчужденият имот е предоставен за ползване на МНО за почивна станция съгласно ПМС № 548/25.05.1951г. На 21.02.1972г. е направено отбелязване, че с ПМС № 548/25.05.1951г. имотът се отрежда за научно изследователски институт по курортология и физиотерапия и заповед на МНЗ-София № 946/15.08.1951г. Представени са още две писма на ГНС-Варна от 17.12.1951г. и 29.01.1952г.-, с които се иска заличаване в емлячния регистър на имота, бивша собственост на Д. К.Й./Ю., като вписан на Министерството на ком. строителство и благоустройство и вписване в регистъра на името на МНО. Документацията по отчуждаването съдържа и два констативни протокола от 02.06.1952г. и 03.06.1953г., отразяващи състоянието на вилните сгради. Във втория от тези два протокола е посочено, че вилата, за която се отнасят извършените констатации е бивша собственост на лицето Р. К. Ю.

Видно, с постановление № 2118/14.07.1950г. на МС за отгчуждаване на вили на осн. чл. 9 от ЗОЕГПНС в курортни места в България, сред които на първо място е посочен гр. Сталин /Варна/, се отчуждават в полза на държавата вилите, обозначени в раздел първи съгласно описа от  15.05.1950г.,  заедно с техните дворни места, постройки, подобрения, стопански и жилищни съоръжения, сгради, инсталации. Опис № 1/15.05.1950г. под № 51 сочи вилата на Р. Ю. от Швейцария, находяща се в м. Св.Никола. Съгласно постановление № 135/06.02.1951г. на Министъра на правосъдието е прието отчуждението на вилите по постановление № 2118 да се счита от 01.04.1950г.  С постановление № 548/23.05.1951г. е разпределено безвъзмездното ползване на отчуждените вили на отделните ведомства, обществени организации и народни съвети, като вилите на Р. Ю. с 30 легла са предоставени на Министерството на народната отбрана. 

Според удостоверение № 103- С/ 17.08.1992г., изд. от Община-Варна, по АДС № 781 на Д. К. Й. е одържавен недвижим имот в м. Св.Никола № 109,  гр.Варна-вила масивна двуетажна сграда, масивна едноетажна постройка, полумасивна едноетажна постройка, застроено и незастроено място от 19500кв.м., при граници- Евксиноградско шосе, Д.Х. и В.Б., като е отразено че с ПМС №548/51г. и заповед на МНЗ 946/51г. са отредени за Научно-изследователски институт по курортология и физиотерапия.

Представена е заповед № 459/02.11.1992г. на кмета на Община Варна, с която е заповядано отписването от актовите книги на недвижим имот в гр.Варна, м. Св.Никола №109 /Вила София/, представляващ вила-масивна двуетажна, застроена на 152кв.м., масивна едноетажна сграда, застроена на 108 кв.м., полумасивна едноетажна сграда застроена на 52кв.м., застроено и незастроено място от 12260кв.м., представляващо пл. № 1966, одържавен с акт № 781/50г. по ЗОЕГПНС от Д. К.Й.. Представени са също така протокол за приемане-предаване от 30.06.1993г., подписан между пълномощник на А. П., като наследник на Д. Я. и представители на НЦФЛР-София, стопанисвал вила София /№ 1/ , както и протокол за предаване-приемане на недвижимо имущество от 13.07.1993г., подписан от пълномощника на А. П.-И. С. В. и представители на Висш Медицински институт-Варна, стопанисвал вила 2 и вила 3, предадени на института за стопанисване и експлоатация.

Приложен е и протокол от 13.07.1993г. за предаване и приемане на недвижимо имущество, по силата на който ВМИ-Варна предава на И. В., пълномощник на собственика, вили 2 и 3 / масивна едноетажна и полумасвина едноетажна, а НЦФЛР предава на И. В., пълномощник на собственика вила масивна двуетажна застроена на 152кв.м., както и протокол от 30.04.1993г. сключен между последните за прехвърляне на абонамента за ел.енергия на А. П.

Представен е протокол от 27.07.2004г. сключен между Р. К. и наемателя Д. С. за предаване на 3000кв.м. ид.ч. от имот-дв.място от 5497кв.м., съставляващо УПИ III-141  кв.48 по плана на 21п.р., находящо се в землището на гр.Варна, м.Св.Никола №397 стар 109 ведно с построената в него едноетажна постройка от 52кв.м., на основание прекратен договор за наем от 04.02.03г.

Представено е разрешение за строеж №113/14.03.2008г., изд. на „ МАНГЛЕ ПРОПЪРТИС”ЕООД гр.Варна за изграждане на лека ограда от телена мрежа по имотните граници на ПИ 344, кв.48 на гр.Варна.

Приложена е и заповед № 128/29.06.2004г.  на общ.Варна  за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ III 141 и УПИ IV 141 , УПИ IX‑141  и улична регулация , и констативен протокол от 16.09.2008г. за липсата на възражения в срок.

Приложен е договор за доброволна делба от 15.07.2004г., по силата на който Р. Т.К., Д. И.К., Л.Ш. и Р.Р. са получили в дял и са станали собственици на дворно място в гр.Варна, , м.Св.Никола  с площ от 5497кв.м., съставляващо УПИ III-141 кв.48, при граници от три страни път и УПИ IV-141.

Представени са договор за възлагане на оценка от 31.08.2004г., за предпроектно проучване от 27.08.2004г. и анекси  към него, сключени от  МОССТРОЙ-ВАРНА АД по отношение на УПИ III 141. Представени са и договор за предоставяне на працел за ползване под наем от 22.10.2004г. и  анекси към него, сключени от МОССТРОЙ ВАРНА АД , от които обаче не е видно, за който имот се отнасят, имота е описан единствено като имот от 15000кв.м.

Представени по делото са съобщение от 12.08.1993г. от общ.Варна до Ив.В., като пълномощник на А. П., жалба от Д. С. до РП-Варна вх.№ 9162/29.07.04г., квитанции за платени данъци от А.П., чрез И. В. за 1992, 1993, 1994, 1995 и 1996г.,  данъчно-облаг.акт от 06.04.1994г. и 21.03.1995г, с който е определен размер на задълженията към държавата на Ив.Велчев, писмо от МФ до И. В. за даване разрешение на чуждест.лице А. П. да извърши продажба на имот от 12260кв.м. и сградите в него от 12.11.1994г. и такова от 05.06.1996г., вече за разрешение за продажба на Н.Х. и М. М. П..

Представен е договор от 13.07.1993г., сключен между А. П. чрез пълномощник И.В. и СТРОНГИЛ ООД,  с който последният е наел недвижим имот , представляващ част от имот пл.№1966, стар пл.№ 1875 в 21п.р. на гр.Варна, кв.Бриз – място от 1000кв.м., намиращо се между имоти пл.№ 2073, 2074 и 2074-А. Приложен е анекс от 01.07.1995г., сключен между И.В. като пълномощник на А.П., собственик на имот №1966 по плана на кв.Бриз 21 м.р. и СТРОНГИЛ ООД към договор от 13.07.1993г. , съгласно който срока на последния се удължава за 01.07.96г. при наемна цена от 4500лв. месечно , както и анекс от 31.05.1994г. за удължаване на срок до 30.09.1994г. , анекс от 01.10.1994г. за продължаване на срока до 30.12.1994г. Представени са доказателства за извършени плащания на наемна цена на л.488, 489, 750-763, 768-772.

Представен е договор за наем от 01.05.1993г., сключен между И.В. и СД Стронгил гр.Варна, с който първия е предоставил за временно и възмездно ползване парцел № 1875, кв.49 жк.Бриз 21 п.р. с площ 1000кв.м. Предвид оспорването му в частта на положения от арх. С.Железов подпис е открито производство по чл.154 ГПК, но автентичността не е оборена.

Видно от НА № 393/ 01.05.1925г., рег. № 4418 на варненски нотариус, П.Г. К. продава от лозето си, находящо се в землището на гр.Варна, в местността „Св.Никола, цялото от 1350 кв.м. при граници: И. Д., В. К., М. Ч., наследниците на Д. Ч., Б. П. и път, както следва: на А. К. - 1000 кв.м. при граници: В. К., М. Ч., Д. И.и път, а на Д. И. - 350 кв.м. при граници: А. К., В. К., наследници на Д. Ч., път и Д. И.

С НА № 394/01.05.1925г., рег. № 4419 на варненски нотариус  Г. К. продава на Д. Й. лозето си в землището на гр. Варна, м. Св. Никола с площ от 1752 кв.м. при граници: X. Д. Ю., Г. А. Ш., С. Н. и С. М.

С договор, обективиран в НА № 395/01.05.1925г. на варненски нотариус Е. И. Г. Д. Г. И. Г.Д., М. И. Г.Д. и Д.-Т. И. Г.Д. по мъж И. Ил.Н., като наследници на И. Г.Д., на първата съпруг, а на последните баща, продават на Д. И. лозе с един кьошк, находящо се във варненските лозя в местността „Св.Никола" от един 1 дка при стари съседи: Б. П., С. А., Б.П., К., А., Е. А. и път, а сегашни: Евксиноградското шосе, Й., Ф. К. и И. М.

Според НА № 609/10.08.1925г., рег. № 8469, дело № 931 на варнески нотариус И. М. продава на Д. Ю. собственото си лозе, находящо се във варненските лозя в местността „Св.Никола", състоящо се от 1116 кв.м. при стари съседи означени в нотариален акт № 317/1921г.  и сегашни: от три страни Д. И.С. А.

Варненският нотариус е съставил НА за собственост № 174, т. VII, per. № 6292, дело № 1547/07.10.1931г. за купения от Д. Я.на публичен търг, проведен на 22.08.1931г. от втори варненски съдия-изпълнител недвижим имот, принадлежал на Г. М. Г. а именно:  лозе (хавра) от 5133 кв.м., находящо се във варненските лозя в местността „Св.Никола" с кьошк при граници: К.Н., Г..А. И. Б. и Д.Д.

Видно от  НА № 101, т. VI, per. № 6107, дело № 1146/22.10.1935г. на варненски нотариус Д. К. Я. е продал на Р.на К. Б. само 1200 кв.м. от собственото си лозе (хавра), находящо се във варненските лозя в местността „Св.Никола", състоящо се цялото от 5133 кв.м., при общи съседи на цялото лозе: К. Н., Г. А., И. Б. и Д. Д., а при съседи на продаваемата част: К. Н., Г. А., И. Б. и Д. К. Я.

С договор, обективиран в НА № 99, т. VI, per. № 7000, дело № 1328/27.11.1935г. на варненски нотариус С. и Е. Я. К. и Н. К. Т. продават на Д. К. Ю.: 1, Лозе във Варненските лозя в местността „Св.Никола" от 1,5 дка и 2. Хавра в същите лозя и местност от 1,3 дка при общи съседи: К. Н., К.  П. и от двете страни Д. К. Ю.

Приложена е заповед от 02.07.1991г. на ВМИ-Варна за настаняване на д-р А. П. М. в Институтска терапевтична болница в стаята над обитаваното от нея жилище в м.Св.Никола 2 вила.

Приложено е пълномощно от А. П., по силата на което е упълномощил И. С. В. да извършва действия по реституирането на имот и да предприема действия във връзка с наемни отношения.

В изпълнение на възложената му поръчка, от името на А. П., И. С. В. е подал молба до кмета на Община Варна, на осн. чл. 1 от ЗВСОНИ, искайки отписване от актовите книги на възстановения му имот. Последвало е издаването на посочената вече по-горе заповед № 459/02.11.1992г. на кмета на Община Варна. Видно от представените по първоинстанционното дело писмени доказателства, той е сключил договори за наем със „Стронгил” ООД от 01.05.1993г., В. В. А., В. К. Ц. и събирал наеми до средата на 1996г., съгласно представените по делото на ВРС  разписки. Видно, И. Св.В. е застраховал имота през  1993г., 1994г. и 1995г., участвал е, с оглед приложената по първоинстанционното дело водена кореспонденция в административното производство по изменение ЗРП и ЧК ЗСП на кв. 49 по плана на 21 микрорайон на гр. Варна, в съдебното производсдтво по адм.д. № 549/1995г. на ВОС-АО, заплащал е данъци от 1992г. до 1996г. включително. Приложени са покани от А. П., чрез пълномощник И. В. до НИИКФ и ВМИ за освобождаване и предаване владението на имот в м.Св.Никола №109, вкл. вила двуетажна, масивна едноетажна сграда и полумасивна едноетажна сграда, застр. и незастр.място от 12260кв.м. , както се е стигнало до издавенето на посочените вече по-горе приемо-предавателни протоколи.

Видно от удостоверение за раждане на Д. Я., издадено на 16.04.2015 г. от Канцеларията на Генерален регистър Англия, същият е роден на ***г. в Сидни вила, Брейкспиър роуд в Община Сейнт Пол Дептфорд, окръг Кент и Съри, от майка Е. Я. и баща Ч. У. Я., с дата на регистрация 21.08.1882г. под № 10 от регистъра в район Грийнуич.

Според представената лична карта на Д.Я. с № 117935617W, същият е посочен като гражданин на ЮАР.  

Видно от Смъртен акт на Д. Я. издаден от Главна регистрационна служба  в района на Британското генерално консулство Кейп таун, същият е починал на 30.04.1967г. в Самърфийлд, Стейшън роуд, Провинция Самърсет Уест Кейп. Смъртният случай е регистриран на 19.05.1967г. под № 42 от регистъра. За смъртта е информирала с писмо от 17.05.1967г. Н. Я. /съпруга/. Удостоверено е, че е издаден и местен смъртен акт.

Видно от съкратен смъртен акт Д. Й. е починал на 30.04.1967г. в Сомърсет Уест, ЮАР.

Видно от смъртен акт на Н. Й. с моминска фамилия Гриневич, тя е родена на ***г. в Русия и е починала на 01.05.1988г. в Сомърсет Уест, ЮАР.

По първоинстанционното дело е приложено удостоверение за самоличност  № 1135/03.06.1926г., изд. от МВР и НЗ  на Царство България на Н. С., по баща Г., с фамилно име на майката С.  видно от което е посочено, че лицето е родено на ***г.  в Полтава, Русия.

От удостоверение от Британското консулство в София се установява, че е регистриран под № 19/18.10.1929г. брака, сключен на 18.10.1929г. от протойерей Г. Г. и пред С.Х.-З. Консул на Великобритания в България, в митрополитската църква Св.Николай /Старата/ в София, между Д. К.Я. на 47 години, британски поданик,  по професия консул, предишен съпруг на В. Я., встъпващ в брак за втори път  и Н. С. на 30 години, руска гражданка, по баща Г., с предишно име П. /вдовица/, с предишен съпруг М. С. /разведена/, встъпваща в брак за трети път. Посочено е, че г-жа С. изповядва ортодоксална вяра, а г-н Я. принадлежи към англиканската църква. Бракосъчеатнието е извършено в ортодоксеална църква съгласно законите на България в присъствието на Л.Х. С. и Ч.Е Т.  

По първоинстанционното дело е представено свидетелство за венчание № 11, вр. 3517 от 18.10.1929г., изд. от Българска екзархия-Софийска митрополия, за венчанието на Д. К.Я. с Н. С. С., извършено от протойерей Г. Г., в църквата „Св.Николай”. По първоинстанционното дело е представено и свидетелство за венчание № 12, вр. 3517 от 18.10.1929г., изд. от Българска екзархия-Софийска митрополия, за венчанието на Н. С. С. с Д. К.Я., извършено от протойерей Г. Г., в църквата „Св.Николай”. Положени са подписи върху двете свидетелства от протойерей Г. Г. и подпечатани с печат на свещеник при църквата „Св.Неделя”, но и с печата на Българската екзархия и таксови марки на светия синод на българската църква.

Според уведомително писмо изх. № АО 9400-734/3/17.06.2014г., изд. от Столична Община, Район „Средец”, в регистрите за брак в периода от 1929-1930г., видно не е открит съставен акт за граждански брак за сключен такъв между Д. /Д./ К.Я. и Н. С. С. на 18.10.1929г. 

Видно от Акт за смърт № С5839030 и несъкратен смъртен акт № С 86177994, изд. от МВР на ЮАР, Н. Й., родена на ***г.  е починала на 01.05.1988г. в Сомърсет Уест, ЮАР и е била със семейно положение ”вдовица”.

Според извлечение от регистрите на населението на родените през 1917г., Част първа, изд. на основание архива на Воскресенската църква в гр. Полтава № 7 от 15/28.02.1918г., на 18.12.1917г. се е родило дете от мъжки пол, кръстено на 31.12.1917г., на име А. от дворянин М.Е. П. и законната му съпруга   Н. С., и двамата православни. Истинността на това извлечение е удостоверено от положен подпис на протойерей Ф. и кръгъл църковен печат и дякон Й. Ч.

 Според представения по първоинстанционното дело препис от документ за самоличност на М. М. П., с моминско име Брадфийлд, с идент.номер 2701080044002, изд. на 04.04.1978г., тя е родена на ***г. в ЮАР.

Според представения по първоинстанционното дело препис от документ за самоличност на южноафриканския гражданин Алексис Переслени, с идент.номер 1712315061001, изд. на 24.011997г., той е роден на ***г. в Русия.

Видно,  от удостоверение на л. 535, т. 2 по делото на ВРС  А. П., роден в Полтава, Украйна, Русия на 30 години е сключил граждански брак с М. М. П., родена в ОСД на 21 години,  на 10.12.1948г. в Англиканската църква , Район Спрингс, провинция Транваалд.

Видно от смъртен акт на А. П., същият е роден на ***г. в Русия и е починал на 15.01.1996г. в Сомърсет Уест, ЮАР.

Видно от Съкратен смъртен акт изд. на 11.04.2013г. от МВР на ЮАР  и несъкратен смъртен акт, изд. на 29.04.2013г. от МВР на ЮАР, М. М.П., е родена на ***г. в Южна Африка е починала на 01.02.2005г.  в Сомърсет Уест, ЮАР, като към датата на смъртта си е била със семейно положение „вдовица“.

От удостоверение за раждане № 2638/58, регистрирано в район Луаншия на Северна Родезия на 28.11.1958г. се установява, че на 24.11.1958г. е родено дете от женски пол, наречено Н., от баща А. П. и майка М. М.Б.

Видно от акт за брак, въззиваемата Н. П., родена на ***г. в Замбия, е сключила граждански брак с Г. Д. Х. на 19.05.1984г.

Видно от паспорта на Н.Х., с гражданство ЮАР, с идентификационен номер 5811240157086, изд. от МВР на 17.08.2004г., тя е родена на ***г. в Замбия. 

От заключението по изслушаната съдебно-лингвистична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че значителния недостиг на букви за точното изписване на звуците в англ.език води до това, че една и съща буква може да се чете по различни начини; две или повече букви обозначат един звук и един звук може да се изписва по разл.начини. Сочи, че името YOUNG може да бъде изписано на бълг.език – „Йонг, Янг, Йанг, Йънг, Юнг”. Сочи, че в представените документи името YOUNG е изписано правилно съотносно към всеки момент на съставяне. Освен изброените начини можело да се добави и Й. като звуков вариант на Ю., но отнасяйки се за годините на нотар.актове /1925-35г/. Поддържа, че изписването на фамилията като Ю. е повлияно от немски език, което влияние е особено силно в България с оглед събитията около и след Втората световна война, бивайки съюзници на Германия. 

От заключението по допуснатата СГЕ, изготвена от вещото лице Е.А., кредитирана изцяло от съда,  се установява, че под името Д. К.Й.в началото на АДС № 772/26.09.1950г. е изписан друг текст, който частично се чете „ Р---РТ –Г”, като  под текста се наблюдават следи от механично въздействие. Сочи, че машинописния текст, с който са изпълнени следващите графи на самия АДС и изписани думите Д. К. Й., Швейцария и Англия под надписа АДС са изпълнени с едни и същи шрифтове. Вещото лице поддържа изхождайки от съвпадащите признаци на шрифта при изписването на текста „Д. К. Й.”, „Швейцария”,  „Англия” и останалия машинописен текст в документа са изписани на една и сща пишеща машина. Изводът си вещото лице прави съпоставяйки както стъпката на главния механизъм на пишещата машина, височината и широчината на главните и малките букви, но и редица частните признаци, като съвпаденията при изпълнение разположението на отделните щриховидни елементи изграждащи буквите и съществуващото изместване  по вертикала при изпълнение на началната буква „Ш” в „Швейцария” и буквата „А” в „Англия” и същото изместване при изпълнение на буквата „А” в „Актосъставител” и „С” в „Свидетели”.

От заключението по допуснатата по първоинстанционното дело СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Р.П., се установява, че имот пл.№ 141 от кв. 48 по плана на 21-ви подрайон на гр.Варна попада с пълната си площ в имот пл.№ 1966, описан в НА 65/1995г., поправен с НА 48/1996г., констатирайки пълна идентичност между тях. Сочи, че съгласно КП 1936г. имот пл.№ 724 е записан на Д. К.Й. както и имот пл . № 720. Имот пл. № 713 вещото лице идентифицира с имота по НА № 99/1935г. на варненски нотариус, по граници и съседи /К. Н., К. П. и от две страни Д. К. Й./. Като има предвид допълнително представените НА № 127/1941г., с който Р. К. продава на В. Б. лозе с площ от 1 дка, при граници: В. К., М. Ч., Д. Я. и път, а имот 718 е записан на Р. К., това, че от НА № 86/1943г. е видно, че към парцела на В. Б. –двор 718 се придава от двор 721 на Д. Я. 247кв.м., то вещото лице прави извода, че Д. Я. е собственик и на имот пл. № 721. Съгласно НА № 31/1942г. е видно, че от дворище 717, собственост на Д. Я. се придават 78кв.м.  към дворище № 714 на К. М., то и имот № 717 е собствен на Д. Й. или всички имоти по КП 1936г. /имоти пл.№№ 724, 713, 719, 720, 717, 721, 716а/, попадащи в реституирания имот пл. № 1966 от КП 1956г. и имот пл. № 1875 от КП на м.Св.Никола са описани в представените по делото НА от периода 1925-35г., с които Д. Й. е закупил имоти, вземайки предвид данните в НА №№ 127/1941г., 86/1943г., 31/1942г. на съседите на имота на Д. Й.. Дава заключение, че имотът, предмет на делото, този в НА 65/1995г., поправен с НА 48/1996г., тези, описани в НА на ответниците и в АДС от 1950г.  и имотите по представените НА за придобиване на имоти през периода 1925-1935г. са идентични.

От заключението по изслушаната пред ВРС тричленна СТЕ, изготвено от вещите лица инж. Ю.П., Д.П. и А.С., се установява, че имотът по НА № 65/1995г. и № 48/1996г. е попълнен в КП на 21м.р. на гр.Варна със Заповед № Р-459/1995г. с пл.№ 1875, а в новия КП от 1999г. имотът е попълнен с пл.№ 141 със заповед № Р-309/02г. на Кмета на община Варна. Сочат, че имотите на ответниците са идентични с имота, възстановен на А. П., тъй като са обособени от ПИ 141, попълнен по искане на ищеца в КП на 21-ви м.р. на гр. Варна. Имот пл. № 141 е разделен със заповед № РП-69/15.03.2006г. на Кмета на община Варна на два имота, съответно: ПИ 344, вписан на „Мосстрой-Варна” АД, съгласно НА № 58/2004г. и ПИ 345, вписан на „Балкански имоти-развитие” ЕАД, Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К.. Вещите лица правят извода, изследвайки представените нотариални актове за придобиване на собственост от Д. Й. в периода 1925-1935г.,  записите в разписния лист по КП и РП „Курортно предградие Лозята” от 1936-37г. и нотариалните актове на съседите и границите на имотите, че имоти пл. №№ 713, 724, 720,721, както и 717 са собственост на Д. Я. Вещите лица са открили в Община Варна съхраняван план на Курортна местност „Лозята”, изчернат върху картони, според който имоти пл. № 713, 717, 719, 720 и 724 са отразени като един общ имот с пл. № 724 и 724а /със знак за общнаст/. Към този план няма разписен лист, но според КП 1936г. имот пл. № 724 е записан на Д. К.Йонг /английски консул/. Въз основа на изслезваните от вещите лица документи, те правят извод, че имотът, описан в НА 65/1995г., поправен с НА 48/1996г. с площ от 12260кв.м.  е частично идентичен с имота, описан в АДС 781/1950г., доколкот описаната в АДС площ е 19500кв.м. и не отговаря на сборната площ на парцели V, VI и VII от кв. 96 и парцел II от кв. 95 по плана на Курортно предградие Лозята. Имотът описан в НА 65/1995г., поправен с НА 48/1996г.  е частично идентичен с имота на ответниците.

От допълнително представеното заключение на тричленната СТЕ е видно, че имоти пл.№№ 713, 717, 719, 720, 721 и 724 от КП на Курортно предградие Лозята 1937г. са отразени като един общ имот с пл.№ 724 и 724а със знак за общност, като придаваемите части са отразени към имотите. Сочат, че общата площ на тези имоти изчислена графично  е 15287кв.м., а площта на имот № 1966 по КП от 1956г. е 13060кв.м., но  части от имотите на Д. Я. са предадени по силата на дворищна регулация към съседни имоти или продадени, и части, попадат в изпълнени улици. Сочат, че сумарната площ на имотите, описани в АДС – парцели V, VI.VII и II по плана на курортно предградие Лозята е 7782кв.м. На основание допълнитлно представените НА № 903/1925г. и № 1423/1928г. правят извода, че с НА №393/1925г. Дъглас Й. е закупил западната част на ПИ 721 с площ от 350кв.м., граничещ на изток с имот 718, бивша собственост на А. К., записан на името на правоприемника Р. К.. Приемайки, че М. А. и С. А. са едно и също лице и Б. П. и П.П. са в родствена връзка, правят извода за това, че южната част на имот № 721 по КП 1936г. е закупена от Д. Й. с НА № 395/1925г. След запознаване с НА № 122/1942г., вещите лица са категорични, че М. А. и С. А. са едно и също лице. Запознавайки се пък с НА № 37/1948г., от който е видно, че П. П. продава на Д. Х. С. и З. Д. Х. собственото си лозе, при съседи: З. И. /по разписен лист имот 723/, Й.Щ. /по разписен лист имот 726/ и от двете страни път, т.е. касае се за имот № 722 по КП Курортно предградие Лозята, идентичен на ПИ № 1969 по КП „Крайбрежието” 1956г.-граница по АДС от 1950г. 

Пред ВОС са изслушани заключенията по допуснатата СТЕ, 3-членна СТЕ и допълнителна 3-членна СТЕ. Вещото лице инж. Р.П. сочи, че парцел V от кв. 96 от РП 1937г. е отреден за имот пл. № 720 от КП 1936г., парцел VI в кв. 96 за имот пл. 719 от КП 1936г., парцел VII в кв. 96 за имот пл. № 721 от КП 1936г. и парцел II в кв. 95-за имот пл. № 724 от НП 1936г. Процесният имот пл. № 713г. не попада в парцели V от кв. 96., парцел VI в кв. 96, парцел VII в кв. 96 и парцел II в кв. 95, всички от РП 1937г. По КК на гр. Варна спорният имот представлява такъв с идентификатор 10135.2563.390.

Вещите лица от 3-членната СТЕ-инж. Т.К., инж. Й.А. и инж. Ш.Х. поддържат също, че парцел V от кв. 96 от РП 1937г. е отреден за имот пл. № 720 от КП 1936г., парцел VI в кв. 96 за имот пл. 719 от КП 1936г., парцел VII в кв. 96 за имот пл. № 721 от КП 1936г. и парцел II в кв. 95-за имот пл. № 724 от НП 1936г. Процесният имот № 1875 по КП 1977 и имот № 1966 по КП 1956г. се припокриват с незначителни отклонения в южната и северозападната част. Процесният имот попада в отчуждените парцели V от кв. 96, VI в кв. 96, VII в кв. 96 и II в кв. 95. Вешите лица са посочили кои имоти граничат с имоти пл. № 724 и № 713. За имот 713 е отреден парцел III, кв. 95 от РП 1937г. Части от имота попадат в улична отсечка м/у кв. 95 и 96, в парцел V-720 от кв. 96 и в парецел IV-717 от кв. 96. Тези последните описани парцели попадат в обхвата на процесния имот, както и парцели V от кв. 96, VI в кв. 96, VII в кв. 96 и II в кв. 95.

Вещите лица от допълнителната 3-членна СТЕ приемат, че за имот № 713 е отреден парцел III-713, кв. 95 от РП 1937г., за имот № 719 е отреден парцел  VI-719 в кв. 96, за имот 720 е отреден парцел V-720 от кв. 96 и за имот № 724 е отреден парцел II-724 в кв. 95. По поставения втори впрос сочат, че имотът, предмет на НА № 101/1935г. попада в северната част на имот № 724 и не попада в границите на парцел II-724 в кв. 95.

По делото на ВРС са събрани и гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели:  Д. С. С., И. С. В. и А. З. А. водени от ищцата и П. И. П., М. М. Т. и В. Ц. И., водени от ответниците, всички без родство и дела със страните, с изключение на св. В., който е втори братовчед на бащата на ищцата Н.Х.-А. П., чиито показания се ценят от съда с приложение на разпоредбата на чл. 136 от ГПК /отм./, но като непосредствени и убедителни.

От показанията на св. Д. С. се установява, че от 1995-1996г. със семейството си се установила във вилата в горния край на имота, находящ се в м.„Св.Никола", в гр. Варна, под обръщача, с площ от 52кв.м. Ползвали сградата и площ от имота от около 5дка, но целият бил 12-13дка. Живели там до м.08.2004г. Гледали животни, сеели зеленчуци. В средната вила, представляваща сутерен и етаж живеел дядо Васко, познат на свекъра й, който насочил към  вилата, като им казал, че е свободна и могат да се настанят, ако се споразумеят за това със собственика Г. Х.. Срещнали се с него през 1995г. Съгласил се да живеят там, ако изчистят и възстановят вилата. Сградата била без врати и прозорци. Чистили 3 месеца. В третата вила, разположена на пътя Варна-Зл.пясъци-вила „София" никой не живеел.  През 2000-2001г. в имота дошла адв. Ш., която се представила за пълномощник на собствениците от ЮАР. Искала с наемателя от средната вила да платят сума пари за ограда на имота, която щяла да се строи. Дядо В. платил 25 долара. От нея адв. Ш. искала 50 долара, но не й дала. Тя идвала в имота със съпруга си и с още един мъж. След време разбрала, че това е Р. К.. В края на  2002г.-2003г. последният дошъл с още един човек и й заявил да освободят имота. Започнали в имота да идват и други хора, които й казали, че са взели имота от г-н К. и ще строят. През 2004г. видяла, че К. има НА за собственост за имота. Искали да напусне. Накарали я да подпише, че е наемател.  Накарали я да се подпише и на бял лист хартия, а на другия ден на още един. По 2-3 пъти на ден идвали и я притесняват. Наложило се да вика полиция в своя защита. Подала и жалба в прокуратурата. В това време декларирала имота в данъчна служба и започнала да плаща данъци, като по думите й смятала, че като плаща данъците, ще спрат да я тормозят. Отрича да е подавала заявление в Общината за снабдяване с КНА за собственост, придобит по давност и да е сключвала предварителен договор за покупко-продажба. През м.08.2004г. дошли 12-13 души и изхвърлили багажа на семейството от къщата. Докарали багер. В черен джип дошъл и К.. Той махнал с ръка, багерът влязъл и съборил къщата. К. се уверил с очите си, че къщата е срината и те няма да се върнат и създават повече проблеми. Останали на улицата.

От показанията на св. И. В. се установява, че е втори  братовчед на бащата на Н.Х.,  като майка му и баба й Н., съпруга на Д.Я.  са две сестри. Н. с последно име Я., преди това била С., а преди това П., докато била в брак с бащата на Н.Х.-А., с руско име А. /А./.  По баща фамилията й била Г. През 1968г. А. П., съпругата му М.и дъщеря им Н. били за една седмица в София и се видели. След това си комуникирали писмено, за Коледа и Нова година си изпращали картички. Научавайки за настъпилата реституция, уведомил братовчед си. Той го упълномощил да действа и като представил необходимия набор от документи, през 1992г. след реституцита А. П. станал собственик на имота в м. „Св.Никола” с площ от 12-15дка с три вили.  Спомня си какво е представлявал имота от 5-6 годишен през 1939г., когато с майка си и сестра си  гостували всяко лято в имота, закупен от Д. Я. за по 2-3 седмици. Дъглас Я. бил наел от 1935-1936г., спомняйки си и думите на майка си,  руско семейство-В. М. и М. Г.,  да се грижи и поддържа имота и обработват земята. За последен път свидетелят ги видял през 1947г., но твърди, че останали до национализацията, до 1951г. През 1954г. и 1958г. посетил имота. Всичко изглеждало по старому, в добро състояние, както, когато се грижело руското семейство. След това има впечатления до времето на денационализацията. Имало ограда поне от три страни- откъм шосето, улицата към Евксиноград и обръщача, като по улицата откъм Варна не минал. Вила „София” се стопанисвала като санаториум към Медицинска академия-Варна, а в средната вила живеел един човек на има В., а на таванския етаж-зъболкарката д-р М. Не се срещнал с обитателите на третета, най-горната вила. След реституцита и до 1997-1998г. събирал наеми от В.,  д-р Мицковска и фирма „Стронгил”, която ползвала горната част на имота, между средната и горната вили да складира пръст от строежите и машините си. Получавали се приходи, които обаче били недостатъчни да покрият разходите за поддръжка на имота. Собственикът, а и наследниците му искали да го продадат, което налагало да го поддържат в добро състояние.  По думите му, Г. Х. дошъл през 1994г.-1995г. Като се разхождали из града Г. Х. се спрял пред кантората на адв. Ш.. Той се договорил с нея тя да поеме грижите за този имот, като първоначално помогал и свидетеля. През 1998г. адвокатката го уверила, че всичко е наред с имота и контактува директно с Г. Х..

От показаният на св. А. А. се установява, че В. В. А. е негов тъст. Живеел в средната от трите сгради в имота в м. „Св.Никола”, до спирка „Почивка”, собственост на Министерството на народното здраве-вила „София”. Семейството било настанено там от „Жилфонд”, когато съпругата му през 1958г. била на един месец и от тогава не се е местило до лятото на 2002г. Има впечатления, доколкото е сключил брак през 1987г. В същата сграда живеело и семейството на зъболекар, което по-късно излязло. В съседство, на запад в другата виличка първоначално живяла бившия домакин на вилите със жена си баба Веса, но тя починала. След това там живяла Д. със съпруга си, майка си и дъщеря си. Видял я за пръв път през 2000г. Те стегнали виличката, работели си местенцето. Имали стопанство. Имотът според свидетеля е бил доста голям, около 17дка, а сега е 12дка. На запад граничел с обръщача на тролейбуса, на север е посоката към Златни пясъци, градът се намира на юг. Сочи, че бил ограден от всички страни-от запад и север с мрежа, а отпред със стабилна ограда от железобетон. До 1994-1995г. бил ограден. От тъста си знае, че имотът е бил собственост на английския консул, чужденец, който живеел в ЮАР. Дядо В. се срещал с неговия зет. Като пълномощник на собственика познава адв. Ш.. Не е чувал някой друг да е имал претенции, да е правил нещо в имота, а по 2-3 и 4 пъти седмично издал при тъста си, дори в последно време всеки ден. Дядо В. се грижел за имота. Обработвал около декар около средната къща, косял тревата и отпред обработваната от него площ. Д. полагала грижи за горната част на имота. В долната част дядо В. оставял една част неокосена. Идвал един човек, който окосявал тревата там за козичките си. Никой не се е грижил за семейството на дядо Васко, докато ги взел свидетелят при себе си в града в края на лятото на 2002г. Знае, че чужденецът имал братовчед в София, но не го е виждал. Тъстът му плащал наем от 25 или 27 долара на месец. Давал го на адв. Ш., като на упълномощено лице. Много хора е виждал в имота, но те само преминавали.

От показанията на св. П. П. се установява, че е служител на „Мосстрой-Варна” АД и е сключил договор през м.октомври 2004г. със собственика на спорния имот, по силата на който тяхното дружество ползвало част от имота, разположен точно срещу сградата която строят, през находящия се там черен път, с площ от 500-600м.. Сградата която строили била втората под обръщача на автобусите, а ползваната част, попадала в източно разположения спрямо новостроящата се сграда имот. Там разположили фургони, ползвани до 4-5 месеца преди въвеждането на сградата през м.май 2006г. за нуждите на строежа.  

От показанията на св. М. Т. се установява, че познава Р. К. от 1991 -1992г. по повод работата си. До 1993г.  работила като архитект проектант, техник във фирма „Стронгил". Р. К. идвал във фирмата им, защото се съхранявал при тях един проект за строителен план за т.н. „Бриз”, 21-ви подрайон. Много бивши или настоящи собственици извали да проврят какви са предвижданията за техните имоти по този план. Така се запознала и с Р. К., който се представил като собственик на имота под т.н. „Обръщач” и до магистралата. Заявява, че е ходила в имота. Първоначално ходила в съседенен на спорния, който щял да се застроява от „Стронгил”. После и в самия имот. К. искал да му потърси скици от кадастъра, т.к. често ходела в Общината по служба и затова й го показал. Имотът се простирал от обръщача , продължавал по границата на страната на телевизията надолу и се спускал до магистралата. В долната част имало масивна висока постройка, най-горе една барака, а в средата още една сграда. В началото мястото било много запустяло. По-късно в горната част в 1/3 от мястото имало дъсчена къщичка. Започнали да личат границите. До 1993г. ходила няколко пъти в района. Към 2000г., когато започнала да се занимава с недвижими имоти попитала Росен за имота, тъй като го смятала за собственик. Казал, че не е продаден, а в района имало голямо търсене. Имало обаче нещо неясно с документите и затова се разминали нещата. В постройките виждала хора. Знае за един от тях, с който се срещнал Росен, че живее там. Не се съмнявала, че Росен е собственика и мислела, че това е баща му. Знае, че по-късно във времето „Стронгил” струпвали изкопни маси там, в горната част на имота.

Излушани са показанията и на водения от ответната страна св. В. И., съученик и близък приятел на Р. К.. Знае, че той има имот на „Почивка” в посока Зл.пясъци. Помогнал при ограждането на имота през 1992-1993 или 1994г., за което се колебае. Видял, че имотът е много голям-от магистралата до обръщача на тролеите, с една част като ръкав в ляво, когато човек застане с гръб към магистралата от 2-3дка. В началото имотът не бил ограден. Бил като джунгла. Те го оградили целия и два пъти годишно в продължение на седмица или 10 дни го прочиствали. Възстановявали  и огражденията, защото ги събаряли постоянно. Опожарили средната къща. Другите две не били обитаеми, само един възрастен човек живеел в голямата къща. Росен редовно му носел храна, говорел си с него. Стопанисвал имота като собственик до пролетта на 2005г., когата загинал. Само треви и храсталаци имоло в имота. Строителни фирми започнали да засипват горната част на имота. Р. ги издирил и се разбрал с тях да не го правят повече.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента процесният имот се владее от ответника ”БРИЗ ПРОПЪРТИС” ООД.

Пред ВОС са изслушани показанията на още две групи свидетели: Т. С. Т. и С. С. Х., водени от въззивниците и К.С.Т., А. Л. Т. и М. Л. К., водени от въззиваемата.

Св. Т.Т. сочи, че бил близък с Р. К. и след промените в България тримата със жена му Д.К. създали кантората за недвижими имоти „К.” ЕООД. До 2001г. работили заедно, когато се разделили поради недоразумения. През 1993г. Р.и Д. му поръчали да „разрови” всички имоти от двете страни на пътя от бившия ресторант „Почивка” до спирка „Студентска”. Тогава в Поземлена комисия се подавали заявления за възстановяване на земите. Имал възможност да направи проверка в ПК. Излезли два големи имота от двете страни. Единият от дясната страна на пътя Варна-Златни пясъци-на бившия фабрикант А. Н., а от лявата страна имоти на лица с еврейски и арменски имена. В ПК имали карта на имотите от 1935-1936г. Целта била да намерят бившите собственици. От лявата страна открил имота, за който е дошъл да свидетелства, разположен на 25-30м. от бившия ресторант „Почивка”. За този имот нямало подадане заявление за възстановяване в ПК, защото там имотите били са отчуждавани по реда на ЗОЕГПНС. Информацията за тях се съхранявала в Община Варна. Това и съобщил на Р. К.. Когото отишли двамата за пръв път имотът бил обрасъл, а в една от къщичките, разположена в средата живеел възрастен човек с жена си. От страната към Златни пясъци имало подход с широчина 1.5м. перпендикулярно на пътя Варна- Зл.пясъци. През пролетта на 1994г. Р. се хванал да изчисти мястото. Сложил бетонови колове. Оставил живеещия в средната къща, който се казвал В. да наглежда имота. В по-горната къща и полуразрушената сега, никой не живеел. Влизали всякакви хора. Понеже на картата свидетелят не видял да има записан собственик, Росен решил да го стопанисва като свой. Не знаел бай В. на какво основание живее в къщата, но знаел, че навремето Жилфонд давал тези къщи за настаняване. Васил се оказал стар приятел на Р., който решил да го остави да си изживее старините и да наглежда имота. Той казал на Р., че за този имот никой не се е грижил и не го е търсил. За последно свидетелят ходил в имота през 1996-1997г. да взема работници на Р., настанени в имота в два фургона, които работели в негови фирми. Фургоните били поставени на 15-тина метра от сградата на магистралата. Имало пуснати кабели от горната вила до фургоните. Нищо не е било строено на място. Само се чистело и се правели опити да бъде заграден имота. След 2001г. не е контактувал с К.. Не един път той заграждал имота от към посоката на Златни пясъци и Почивка, но било безпредметно. Било много обрасло. Към магистралата не са ограждали, защото не била уточнена имотната граница. Оградата просъществувала две седмици. През 1994-1995г. се запознал с адв. Ш., която започнала да обслужва фирмата, когато се развила. Не знае, че е била пълномощник на някой от собствениците. Според свидетеля площта на имота била около 10дка. Сградата на магистралата била с покрив и дограма тогава, но необитаема, ако се изключи това, че се населявала от бездомници, както и най-горната. Нямал впечатление, че се ползва за курортни нужди. Втората сграда, в която живеел дядо Васил била с паднал покрив и тогава. Семейството му живеело в пристройка от около 40-50кв.м. на един етаж с полусутерен. Третата сграда била най-близо до обръщача, на баирчето, вкопана в него поради денивелацията, на един етаж. Състояла се от две стаи и една голяма остъклена веранда. Имала покрив и там ставали най-големите бели. Не знае къщата да е била обитавана от зъболекарка.

Св. С. Х. е заявила на съда, че познава Р. К. от 1996г. когато започнала работа във фирма „К.”, там работи и до момента. През 1997-1998г. ходила да види имота в района на ресторант „Почивка”, който г-н К. много харесвал, но не бил негов. Станал негов през 2001г.-2002г. „по обстоятелствена проверка”. Когато ходила имотът бил най-разчистен в горната част. Имало три сгради. Най-долната сграда към магистралата била най-зле. Най-често се настанявали наркомани, бездомници. Чувала, че К. викал полиция да ги вади от там. В средната живеел един възрастен човек. Знае, че е имало периоди, когато К. пращал хора да чистят имота. Освен кантората за недвижими имоти, К. развивал и строителна дейност. В имота имало фургони, в които пребивавали работници от строителната му фирма. Свидетелката ги вземала и водела на обект на „Дружба” и връщала отново там. Площта на имота била 12дка и знае това, защото по-късно вадила документите за собственост. Когато имало в имота работници ги карал да чистят. К. имал идеи за застрояване. Направил идеен проект за застрояване на долната част. Имотът бил разделен на две части от по 6000кв. и К. продал горната на някаква фирма. Не е чувала за друг собственик на този имот. Познава адв. Ш. от 1996-1997г. като адвокат на фирмата. Тя, мисли била собственик на една от къщите в имота. Разбрала 2002-2003г.

Св. К.Т. разказва, че живее на 700-800м. От мястото под обръщача, за каето знае, че е на някакви чужденци, но не ги е виждал. Всеки ден минавал на път за работа. В къщата под обръщача знае, че живее Д. от 1995-1996г. до 2004г., когато съборили къщата и семейството останало с багажа на двора. В средната къща знае, че живеел възрастен човек на има В. и жена му. Не знае дали все още е там. Споделя, че има частично метална ограда, а преди била от бодлива тел. Не знае кой я е поставил.

Св. А. Л. Т. поддържа, че от 1996г. до 2004г. живяла в самия имот, в къщата до обръщача, а преди това в съседство. Г. Х., представител на собствениците от ЮАР ги пуснал там. Уговорката била да стопанисват вилата. Живеела там със семейството си-майка си Д. С. и баща си. В средната къща живеели двама старци-дядо В. и баба К. Те направили връзката с представителя на собствениците от ЮАР и техният представител им е разрешил ползването, срещу задължението да поддържат къщата и мястото. Направили ремонт на къщата, садяли зеленчуци, гледали животни /кокошки, зайци/. През 2004г. се появил Р. К. и казал, че е собственик на имота и искал да напуснат. Показал на майка й нотарилен акт за собственост. Попитал какво правят в имота му и те казали, че собственикът ги е пуснал и имат уговорка с него да стопанисват имота. В продължение на няколко месеца идвали коли с хора, прилични на „мутри”, които ги заплашвали да напуснат имота, искали да подписват договор за наем с К.. Не се съгласявали два-три месеца, съмнявайки се, че тези хора имот нещо общо с имота, познавайки собственика. Една нощ запалили покрива. Накрая напуснали. Къщата им била съборена.  Дядо В. и жена му останали в имота. Тях не ги били заплашвали да напуснат. Отрича някой да е почиствал имота, да го е ограждал. Само от страната на Златни пясъци имало жив плет. Отрича да е имало фургони в имота. След 2004г., минавайки установила, че има ограда. Никаква друга разлика. Най-долната къща-вила „София” преди промените 10.11.1989г. била санаториум. След това-пуста. 1-2 години след като се настанили през 1996г. се появила адв. Ш., като представител на собствениците и искала да подпише договор за наем. Не знае дали майка й е подписала. Не знае човек от София като представител на собствениците да е идвал. Не знае майка й да е подписвала договор с А. П..

Св. М. К., също дъщеря на Д. С.  сочи, че семейството й-сестра й, майка й и баща й живели в къща в имот между спирка Почивка и спирка Студентска по пътя за КК Златни пясъци от 1996г. Знаела, че собствениците са чужденци, но майка й разговаряла с някакъв човек, който им разрешил да живеят там срещу стопанисване на имота. Събота и неделя пращала детето си при тях. Под къщата им живеели дядо В. и баба К. И те стопанисвали имота. Притеснявала ги някаква госпожа Ш., представяща се за представляваща собствениците чужденци и искала да напуснат. И Росен К. заплашвал родителите й. В имота имало три къщи. Бил ограден само откъм обръщача и от към Златни пясъци. Родителите й поставили ограда около мястото което ползват от южна страна-към Варна от дървени колове и мрежа. В съседство се извършвали строителни работи и изхвърляли пръст в имота. Образувал се насип между къщата на родителите й и тази, в която живеел дядо В., успоредно на магистралата. Площта която обработвали родителите й не била малка. Гледали и животни-зайци, кокошки. Други хора освен семейството й, дядо Васко и жена му не е виждала там. През август 2004г. били принудени да напуснат. Предния ден й се обадила майка й да дойде да помага да изнасят багажа. След 2004г. забелязала, че има поставена нова метална ограда.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът е сезиран с няколко искови претенции от ищцата, настояща въззиваема Н.Х.: Иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на „Бриз пропъртис” ЕООд, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ по отношение на „Д. И. К., Т.Р.К., Л.Ш. Р., Р.П.Р.,*** ООД, „Туринвест Варна” ООД и „Бриз пропъртис” ЕООД. Заявила е претенция с правно осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на КНА № 26/18.102002г. на нотариус Д.Б.. Д.И.К. от своя страна е предявила  инцидентен установителен иск против Н.Х., че АДС № 77226.09.1950г. е неистински документ, в частта, в който е посочено, че имотът е отчужден от Д. К.Й., на осн. чл. 118 от ГПК /отм./.

Най-напред съдът следва да се произнесе по допустимостта на исковите претенции, с оглед наведените от въззивнициите оплаквания.

Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на „Туринвест Варна” ООД, поддържано и от другите въззивници без „Бриз пропъртис” ЕООД, че установителният иск срещу тях е недопустим, тъй като ищцата разполага с друг иск, защитаващ в по-пълна степен интереса й-този по чл. 108 от ЗС и поради липса на правен интерес по отношение на всички ответници, с изключение на последния-„Бриз пропъртис” ЕООД, който владее имота. Следва да се има предвид приетото с т. 2 от ТР № 8/27.11.2013г. по ТД № 8/2012г., че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Правният интерес се определя от факта, че ответниците разполагат с акт за собственост, с което оспорват правата на ищцата.

Вярно, че първоначално е бил заведен установителен иск срещу всички ответници и е била събрана определената държавна такса, но когато е било допуснато изменение и по отношение на „Бриз пропъртис” е предявен осъдителния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, то ответникът е останал задължен за заплащане на държавна такса. С решението си на осн. чл. 60 от ГПК /отм./, първоинстанционният съд е досъбрал дължимата държавна такса. Не е имало основание за прекратяване на производството по делото поради неплащането изцяло на държавната, още по-малко искът се явява недопустим. Пропускът на съда е отстранен.

Неоснователно е и оплакванито на Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К., че претенцията по отношение на тях е недопустима, понеже искът първоначално е бил насочен срещу Д.И.К. и Р. Т.К., но последният е бил починал през 2005г., т.е. още преди завеждане на делото, а те са били конституирани като ответници, на осн. чл. 120 от ГПК /отм./. Видно от двете постановени от ВРС определения от 01.09.2008г., с първото производството по делото е прекратено по отношение на починалия преди подаване на искавата молба ответник Р. Т.К., а с второто са конституирани на осн. чл. 117, ал. 4 от ГПК /отм/. като ответници по делото Т.Р.К. и Н.Р.К., наред с ответника Д.И.К. и при запазване на основанието и петитума на иска. Конституиране на осн. чл. 120 от ГПК на наследниците на почиталия ответник не е предприемал първоинстанционният съд.

Исковете са допустими за разглеждане. Следва произнасяне по съществото. Настоящият състав споделя по-голямата част от мотивите с които ВРС е уважил исковете по чл. 108 от ЗС, чл. 97, ал. 2 от ГПК /отм./, искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, но само по отношение на спорния имот и с които е отхвърлил предявения инцидентен установителен иск.

 

1.По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

 

За да бъде основателен така предявеният ревандикационен иск трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот; имотът да се намира във владение или държане на ответника и той да го владее или държи без правно основание.

В настоящия случай ищцата се е позовава на реституция по реда на ЗВСОНИ и възстановяване на правото на собственост върху процесния имот в лицето на баща й А. П. и наследство, евентуално изтекла давност.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС /обн. ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г./, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Фактическият състав на възстановяването на собствеността включва: право на собственост върху недвижим имот, отпреди отчуждението; имота да е отчужден по някои от посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона да е собственост на държавата, общините, общински организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ.

Първата предпоставка, която се изисква е имотът да е бил собствен на лицето, респективно неговия наследодател, което претендира да е правоимащо за възстановяване на собствеността. В тази връзка от ищцовата страна са представени описаните по-горе НА № 393, рег.№ 4418/01.05.1925г., НА № 394, рег.№ 4419/01.05.1925г., НА № 395 от 01.05.1925г., НА № 409, дело 931/10.08.1925г., НА № 1711, рег.6292, дело 1547/31г. и НА № 99, рег.7000, дело №1328/35г., по силата на които Д. Я. е закупил имоти в гр. Варна, м.Св.Никола, подробно индивидуализирани по площ и съседи. От заключенията по допуснатата тройна СТЕ и допълнителното такова, кредитирано от съда, се установява, че имота по НА № 395/1925г. се идентифицира като южната част на имот 721 по КП от 1936г., като категорично достигат до този извод вземайки предвид данните от НА № 122/1925 и НА № 37/1948г. за собствениците на имотите и съседите им, при което неоснователни са наведените от въззивниците оплаквания, че градят изводите си въз основа на предположения и догадки; този по НА №609/1925г.  съответства на северната част от имот 721; имотът по НА №174/1931г. и НА № 101/1935г. съответства на имот 724, записан в разписния лист към плана от 1936г. на Д. Я.; имотът по НА № 99/1935г. се идентифицира като имот № 713 по плана от 1936г. на варненски нотариус, по граници и съседи /К. Н., К. П. и от две страни Д. К.Й./.; съгласно НА № 127/1941г. и НА № 86/1943г. се установява собствеността на Д. Я. върху имота пл.  №  721, а от данните по НА № 31/1942г., правят извода, че е собственик и на имот пл. № 717 по КП от 1936г. Д. Я. е вписан в разписния лист като собственик и на ПИ № 724 и № 720.  Съгласно КП на курортна местност Лозята имоти пл.№№ 713, 717, 719, 720, 721 и 724 са отразени като един общ имот с пл.№ 724 и 724А, свързани със знак за общност, като са отразени съгласно придобиването им с нотариалните актове, съставени в периода от 1925-1942г. В разписния лист към КП от 36г. за ПИ 724, кв.95, парцел IX е вписан като собственик Д. К.Й.. Всички посочени непосредствено по-горе имоти са идентични с границите на имот № 1966 от КП от 1956г. Налице е частична идентичност на имота, описан в НА № 65/1995г, поправен с НА №48/1996г. с имота по АДС и този на ответниците, като в с.з. уточняват, че имотът на ответниците представлява част от имота на ищеца и понеже имотът по АДС е индивидуализиран с по-голяма площ. Изслушаната по делото единична СТЕ също дава заключение, че имота, описан в НА № 65/1995г., поправен с НА № 48/1996г., тези, описани в НА на ответниците и в АДС от 1950г.  и имотите по представените НА за придобиване на имоти през периода 1925-1935г. са идентични.

Вярно, че със заключенията по допуснатите от ВОС основна, 3-членна и допълнителна 3-членна СТЕ, вещите лица поддържат, че че за имот № 713 е отреден парцел III-713, кв. 95 от РП 1937г., за имот № 719 е отреден парцел  VI-719 в кв. 96, за имот 720 е отреден парцел V-720 от кв. 96 и за имот № 724 е отреден парцел II-724 в кв. 95. Площта на тези имоти изчислена по графични данни е далеч по-малка от посочената по АДС № 772/14.07.1950г. от 19500кв.м., но и парцел III, кв. 95 от РП 1937г не е сред описаните в АДС. 

Дори и да се приеме, че имот пл. № 713, за който е отреден парцел III-713, кв. 95 от РП 1937г. не е бил отчужден с ПМС № 2118/1950г., ПМС №135/06.02.1951г. и ПМС № 548/23.05.1951г., той очевидно е бил одържавен, като включен в площта на ПИ № 1966 по КП 1956г.-БЧКръст, видно от извлечението от графичната част . Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ ДВ бр. 107/1997г. възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1962 г. 

С оглед на така събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице установена по несъмнен начин идентичност на имотите, описани в нотариалните актове като закупени от Д. Я.с процесния имот, който представлява част от тях. Съдът освен това дава вяра на показанията на св. И. В., като непосредствени и убедителни, че реституираният и предаден му имот е същият, който познава от детството си и летуванията до 1950г., както и в същата конфигурация, владяна от държавата. Не е за пренебрегване факта, че няма други лица с претенции за реституция на този голям по площ имот с атрактивно местоположение. Предвид това се установява и първата предпоставка-имотът е бил собствен на Д. Я. преди неговото отчуждаване.

На следващо място по делото следва да бъде установен факта, че имотът е бил отчужден по ЗОЕГПНС и за него да не е платено обезщетение.

В тази връзка по делото е представен АДС № 772/26.09.1950г. за завземане на недвижим имот за държавен бивша собственост на Д. К.Й., пореден  № 781/26.09.1950г. по актова книга, оценителни протоколи, протоколи-опис, констативен протокол, приложени към административната преписка. В тези документи от л. 967 до л. 999 от първоинстанционното дело, т. 2, видно, отчуждените имоти са посочени като бивша собственост та Д. К. Й., като в проткол-опис на л. 970 е посочено, че той е от Швейцария, а в документа л. 971 е изписано името му като Д. Ю., с изключение на съобщение до ГПС на л. 969, относно отчуждената вила на Р.  и констативен акт на л. 973 за проверката на вилата на Р. К. Ю.. Следва да се приеме, че безспорно се установява, че процесният имот е бил отчужден като с ПМС № 548/23.05.51г. е предоставен за ползване на МНО, както и е отреден за научноизследователския институт по курортология и физиотерапия на МНЗ. Доколкото по делото от събраните писмени доказателства се установи факта, че собственик на имота е бил Д. Я., както и факта, че имотът е бил отчужден, то съдът намира, че реституцинният ефект следва да настъпи в полза на лицето, на което действително е принадлежало правото на собственост към момента на одържавяването. Според показанията на свидетеля И. С. В. се установява, че след отпътуването на английския консул Д. Я., той е оставил на грижите на руско семейство да стопанисват имота му и вилите и те са го правили до национализацията през 1951г. Неоснователни са в тази връзка оплакванията на ответниците, сегашни въззивници, че ищцата-въззиваема не е установила собствеността на Д. Я. и към 1950г., след като е заминал и се е дезинтересирал по думите им от имуществото си. От ответната страна са представени ПМС № 2118/1950г., ПМС №135/06.02.1951г. и ПМС № 548/23.05.1951г., ведно с приложени описи, в последните от които фигурира името на Р. Ю. Доколкото обаче по делото не се твърди дори и не се представиха доказателства така соченото лице да е било собственик на отчуждените имоти, а напротив от доказателствата безспорно се установи, че такъв е Д. Я., то съдът намира, че отчуждаването, респективно реституцията са засегнали и следва да настъпят по отношение на действителния собственик на имота, а не на лицето, посочено в тези актове. От представената отчуждителна преписка липсват данни за така отнетите имоти да е било заплатено обезщетение. Установява се безспорно, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ имотът е бил собствен на държавата и е бил предаден в оперативно управление на МНЗ - Научно-изследователски институт по курортология и физиотерапия.

Така изложеното до тук означава, че са налице положителните предпоставки за реституция по ЗВСОНИ и отсъства отрицателната такава, поради което с влизането му в сила на 21.02.1992г. собствеността върху имота е била възстановена.

Тъй като към датата на влизане в сила на закона собственикът на имота Д. Я.е бил починал / видно от приложения съкратен смъртен акт на 30.04.1967г./, то възстановяването на собствеността следва да настъпи в лицето на неговите наследници. Във връзка с доказването на наследственото правоприемство от ищцовата страна са представени  писмени доказателства, а именно - свидетелства за венчание № 11 и 12, от които е видно, че на 18.10.1929г. Д. К. Я. се е венчал с Н. С. С., смъртен акт на Д. Й. /Я./, поч. на 30.04.1967г., смъртен акт на Н. Я, с моминско име Г., поч. на 01.05.1988г.; извлечение от регистъра на населението за 1917г. за родено дете А. от баща М. Е. П. и майка Н. С.; удостоверение за сключен брак между А. П. и М. М. Б. на 10.12.1948г.; копие от регистър на ражданията за удостоверяване раждането на дете Н., род. ***г. от баща А. П. и майка М. М. Б.; смъртен акт на А. П. , поч. на 15.01.1996г.; смъртен акт на М. М. П. с моминска фамилия Б.,  поч. на 01.02.2005г. ; акт за брак , сключен между Г. Д. Х. и Н. П. на 19.05.1984г.

От съществено значение по спора е определянето на приложимото право при наследяване, доколкото Д. Я., според документа му за самоличност, Н. Я., А. П. и М. М. П. са граждани на ЮАР. КМЧП е в сила от 21. Май 2005 г. Тъй като кодексът не съдържа преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на неговите разпоредби по отношение на юридически факти, осъществили се преди влизането му в сила, нито пък признава на разпоредбите му действие върху висящи правоотношения, следва да се приеме, че разпоредбите на КМЧП имат действие само за в бъдеще. Следователно разпоредбите на чл. 89 и сл. КМЧП следва да се прилагат само за правоотношения с международен елемент, възникнали от открити след 21. Май 2005 г. наследства и нормите му не намират приложение по настоящия казус. Оплакването на въззивниците в този случай са основателни, но не оказват действие върху крайните изводи.

Съдът следва да издири приложимото право с оглед правилата на българското МЧП, действали до влизане в сила на КМЧП, изхождайки от принципа, че действието на юридическите факти се определя според закона, който е бил в сила към момента на тяхното осъществяване. При липсата на позитивноправна уредба до влизането в сила на КМЧП съдебната практика, изразена в Тълкувателно решение на ВС ТР 65-89-ОСГК ВС, (публ. сп. „Държава и право”, бр.2/1990г., с.117-120, цитирано от Т.Т., „Международни семейни и наследствени правоотношения”, С., 1994 г., стр. – с.302 и б. 141.2 под линия), приема изрично, че наследяването на недвижими имоти се подчинява на българския закон като закон на държавата по тяхното местонахождение (lex rei sitae). Но дори и когато българският съд (по цитирани от д-р Ц. Д решения в неговия труд „Стълкновителните норми по наследственото право на НРБългария”, София, 1977, с.60-65) прилага отечественото право на наследодателя, чрез механизма на препращането (връщането) наследяването на недвижими имоти у нас е било уреждано по българското право. Препращането в материята на наследяването се приема у нас и преди и сега (чл.40 КМЧП). Приложимото чуждо право обхваща и нормите на МЧП на съответната държава. Ако те връщат към българското право (връщане, препращане в първа степен) или отпращат към правото на трета държава (препращане във втора степен), прилага се българското материално право, съотв. материалното право на третата държава (чл.40, ал.3). В конкретния случай, МЧП на двете чужди държави връща към българското право в значението му на закон по местонахождение на недвижимите вещи.

Според гледището на проф. Т., Т.,  „Международни семейни и наследствени правоотношения”, С., 1994 г., стр. 313 и сл., при липсата на позитивноправна уредба, както и на тълкувателни актове на бившия ВС по въпросите на наследяването по закон с международен елемент за периода до влизане в сила на КМЧП, то становището за прилагане на привръзката  lex patriae  (т.е. че наследяването по закон е подчинено на отечественото право на наследодателя) като общо правило е по-скоро „мит”, отколкото реално отразяване на съществуващата уредба. Българският съд винаги е прилагал българското право в качеството му на правото на сезирания съд (lex fori) или в качеството му на право по местонахождението на имота или като отечествено право на наследодателя, респ. правото на държавата по местооткриване на наследството. Към 1994 г. проф. Т. е посочил, че в практиката липсват случаи на прилагане на чуждо право в качеството му на отечествено право на наследодателя. До преди влизане в сила на КМЧП проф. Т. поддържа, че от гледна точка на българското МЧП следва да се отдаде предпочитание на разделния статут, като за намиращите се на българска територия  недвижими имоти е достатъчно поддържането на пряка уредба на наследствените правоотношения, каквато съществува в КРБ, ЗС, ЗСПЗЗ, ЗГ и др. Проф. Т. излага аргументи в подкрепа на уреждане на наследяването по закон според правото на държавата, в която наследодателят е имал последното си местожителство.

Раздел ІІІ от Консулската конвенция между НРБ и Обединеното кралство Великобритания (обн. ДВ бр. 38/1969 г.) не съдържа разпоредби за приложимото материално право наследяването по закон и относно формата на завещанието на английски поданници. Липсва и договор за правна помощ между РБ (и преди НРБ) и Великобритания, който да е действал към момента на осъществяване на процесните наследствени правоприемства и извършването на завещателния акт на наследника по закон А. П., починал през 1996г. Според МЧП на Англия и Уелс в областта на наследяването с международен елемент се възприема разделния статут, което означава, че наследяването по закон на недвижимите имоти се урежда според lex rei sitae, а наследяването на движимите вещи - според lex ultimi domicilii. За разделния статут в английското МЧП вж. Cheshire, North’s Private International Law, PMNorth JJFawcett, Thirteenth Edition, Lexis Nexis UK, 2004,  p.984-1000. Също, в подкрепа на казаното за английското разбиране за местожителство, би могъл да се посочи този труд, p. 134-146. Но е важно да се има предвид, че в английското правно разбиране понятието „домицилий” (domicile - последно местопребиваване) се различава от континентално европейското схващане, възприето в държавите от романо-германския правен кръг. Освен обективния признак „фактическо местопребиваване” (residence) английското право изисква също  лицето да е имало намерение за трайно установяване на това място без намерение да се върне обратно в отечествената си държава (‘animus manendi et non revertendi’). Това намерение се установява с всички допустими от закона на съда доказателствени средства. Разделен статут се прилага и според МЧП на Южноафриканската република, тъй като тя традиционно се числи към семейството на държавите на общото право (common law country).

Предвид изложеното до тук, определянето на наследниците следва да се извърши съгласно разпоредбите на ЗН. Достаъчно е да се докажат връзките, основани на раждане, произход, брак и смърт. Отразените в така представените документи, отразяващи гражданското състояние на лицата и техните връзки на произход, несъмнено сочат, че ищцата се явява наследник по закон на наследодателя Д. Я. Установява се, че Д. Я. се е венчал с Н. Я. на 18.10.1929г. и след неговата смърт, съпругата му се явява наследник по закон съгласно ЗН, а след смъртта й наследник се явява нейното дете – А. П. Към датата на смъртта на А. П. и той е бил в брак с М. М. П. Той е наследен от преживялата съпруга и дъщеря си Н.Х.-ищцата по делото. След смъртта на майка си, тя се явява единствен наследник по закон на родителите си. Така отразените връзки на произхода не се опровергават от доказателствата по делото, като с оглед на възражението на ответната страна, евентуално за наличието на други наследници на общия наследодател в нейна тежест бе да установи този факт, каквито доказателства липсват. Ето защо съдът приема за доказано наличието на наследствено правоприемство между ищцата Н.Х., явяваща се наследник по закон на Д. Я.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че представените по делото доказателства не са достатъчни да се приеме, че между Д. Я. и Н. Я., с предишно фамилно име П. /вдовица/, С. /разведена/ и по баща Г. имат сключен валиден брак.

До влизането в сила на Наредбата-закон за брака от 16. Май 1945 г., когато е установен гражданският брак като форма за действителност на брака според българското право, условията и пречките за брак са били уреждани от нормите на каноническото право според изповядваната от встъпващите в брак конфесия.

В годината, в която е сключен брака между Д. Я. и Н. Я. (1929г.) у нас се е прилагала част шеста „Бракове” на Екзархийския устав в редакцията му от 1897г. /Н.Ю.М., Семейно право, София, 1956, с.5.; Л. Н., Семейно право на Република България, София, 1994, с.54-55/. По делото са представени преписи от венчалните свидетелства № 11 и 12, с които съпрузите са се венчали един с друг. Те са редовни от външна страна. Издадени са от Българска екзархия и са подпечатани с печата на същата, облепени са с таксови марки на Св.Синод и са подписани от свещениък Г.Г. Вярно, че е положен и печат на свещеника, за когото е посочено, че е при църквата „Св.Неделя”. Това не прави недействителни документите, ако и църквата „Св.Неделя” да е била разрушена и не се извършват служби в нея през 1929г. Не се съхраняват обаче регистрите от 1929г. на църквата „Св.Николай”, където се сочи, че се е състояла венчавката и бракът не е регистриран в Общината. Все пак венчаните са чужденци и удостоверението е регистрирано в Посолството на Великобритания в София, чийто поданик е съпругът Д. К. Я., извлечение от която регистрация е представена по делото.         

Що се отнася до различието в религията на встъпилите в брак лица, всъщност е налице еднаквост–те са християни с различно вероизповедание. Църковната власт, която е сключила брака не е преценила такова различие като пречка. Щом е било съставено венчално свидетелство (свидетелство за свето венчание), което е редовно от формална страна, може да се приеме наличието на брачна връзка между тези две лица. Различната конфесия (вероизповедание)  на встъпващите в брак е могла да има само характер на брачна пречка, а наличието на брачна пречка води само до унищожаемост на брака, не и до неговата нищожност.Позоваването на унищожаемост на брака е предоставено на ограничен кръг лица, като въззивниците не са сред тях. Би трябвало да се подчертае и винаги да се има предвид, че от гледна точка на съвременното МЧП пречки от такова естество са в явно противоречие с клаузата за обществен ред в МЧП. Българският съд не може да унищожи, или да не признае брак поради наличието на пречки при неговото сключване, които произтичат от расови, народностни, религиозни различия, гражданство. Пречки от такова естество накърняват основни права и свободи на човека и са категорично изключени от основните източници на международното и европейското, както и  националното ни право (Актовете на ООН, Съвета на Европа, Хартата на основните права в Европейския съюз), Конституцията на РБългария, СК, чл. 76, ал. 2 КМЧП и др. Равноправието на лицата, независимо от тяхното вероизповедание (религия) е основен международно признат (и конституционен) принцип и той се прилага спрямо всички лица и правоотношения, независимо кога те са възникнали. Той е и основен елемент от съдържанието на клаузата за обществен ред в съвременното МЧП.                            

Предвид така установеното наличие на всички предпоставки от реституционната процедура , то съдът прави извода, че в полза на ищеца е възстановено правото на собственост върху процесния имот, поради което и той се легитимира като собственик на имота. С оглед на това и не е налице основание за разглеждане на наведеното в евентуалност твърдение за придобиване на имота по давност.

Неоснователни на следващо място са и възраженията на „Туринвест Варна ООД, че чужденци не могат да придобият земя, а и да са, е следвало да я прехвърлят. С изменението на чл. 29 ЗС в Д. В. бр. 31 от 17.04.1990 г. е предвидено, че чуждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако недвижимият имот се придобива по наследство по закон. С Конституцията от 1991 г., в сила от деня на обнародването й в ДВ бр. 56 от 13.07.1991 г. забрана за придобиване на право на собственост в страната е въведена само за земя по отношение чужденците и чуждестранните юридически лица, с изключение при наследяване по закон, но със задължение собствеността да бъде прехвърлена - чл. 22 от Конституцията. В синхрон с Конституцията, чл. 29 ЗС е изменен през 1996 г. /ДВ, бр. 33/ и е предвиден тригодишен срок от откриване на наследството, в който чужденците, придобили земя в страната, следва да прехвърлят собствеността. Този режим е запазен до изменението на Конституцията Д. В. бр. 18/2005 г., в сила от 01.07.2005 г. По силата на реституционните закони - ЗВСОНИ, ЗМСМСА, ЗСПЗЗ и др. приети в периода 1991-1997 г., чуждите граждани са имали право да придобият земя, включена в новооткритото наследство, когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж придобито, това право на собственост се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията. Предпоставките, при които може да става отчуждаването на възстановената собственост са същите като тези за всяка друга частна собственост и се съдържат в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. При отсъствие на уредени в закона правни последици от неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят придобита по наследяване по закон земя обаче, собствеността им не се губи и не може да се придобие от другиго поради отсъствие на предвиден в закон придобивен способ  /Така решение № 286/02.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 3788/2014г. на ВКС.

По делото е прието за безспорно установено, че ответникът, настоящ въззивник „ БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД владее имота.

Същото дружество прави  възражение, че е собственик на имота по силата на извършена  покупко-продажба, обективирана в НА № 199/2007г., евентуално на основание давност, чрез присъединяване на владението на всички предшестващи праводатели за периода 1992-2008г.

По делото от представените доказателства се установява, че с НА №199/2007г. на ВРС ответникът е закупил процесния имот от ответника ”ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД гр.Варна , който от своя страна го е закупил от ответника ”МОССТРОЙ-ВАРНА” АД , съгласно НА №189/2006г. Последният от своя страна е закупил имота от Р. К., Д.К., Р.Р. и Л.Ш., видно от НА №58/2004г., като последните двама са закупили 1/2 ид.ч. от имот с площ от 12260кв.м. от първите двама по НА №27/2002г. От своя страна Р. К. се легитимира като собственик на имота по силата на НА № 26/2002г., с който е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот в гр.Варна, м.Св.Никола цялото от 12260кв.м. по реституция, а по скица 11997кв.м., съставляващо имот пл. № 141 в кв. 48 от КП, ведно със застроените в него три вилни сгради, надлежно описани в акта. Доколкото ищецът оспорва правото на собственост на ответника, респ. на неговите праводатели  като собственици на имота, то в тежест на последния е да установи придобиването от негова страна на правото на собственост върху имота. В тази връзка от ответната страна са ангажирани гласни доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че за периода до 21.11.1997г. по отношение на този имот / доколкото същият е подлежал на реституция/ не тече придобивна давност и този оригинерен придобивен способ не би могъл да произведе присъщото му вещно действие. Според чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ за имотите, подлежащи на възстановяване по реда на този закон придобивна давност в полза на несобственика тече само занапред от влизане в сила на тази разпоредба, т.е. от 21.11.1997г., като изтеклата до този момент не се зачита. Предвид това съдът е приел, че в полза на праводателя на ответника Р. К. придобивна десет годишна давност, доколкото той не може да се легитимира като добросъвестен владелец, е започнала да тече от 21.11.1997г. По въпроса дали намира приложение разпоредлата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ при реституция по закон, явно е налице противоречива практика, видно от посочената такава от двете страни. Дори и да се приеме, че не намира приложение, съставът намира за доказано, че А. П. от 21.02.1992г. до смъртта си на 15.01.1996г. е владял реституирания си по силата на ЗВСОНИ имот, след което е владян от наследниците му по закон-дъщеря Н.Х. и съпруга М. М. П., а след смъртта на последната на 01.02.2005г.-от Н.Х.. За да направи този извод съдът има предвид събраните гласни доказателства при разпита на водените от ищцовото страна свидетели Д. С. И. В., А. А., А. Т.С. и М. К. Видно, св. И. В. е бил този, който е подал молба за деактуване на имота, след възстановяване на собствеността по силата на закона, поискал е предаване на владението на сградите от МУ-Варна, комуто е била предоставена за ползване вила София” и средната сграда, сключил е договори за наем със заварените наематели-В. А., А. М., В. Ц. /баба В./ и „Стронгил” ООД, застраховал имота през 1993 и 1995г., водил административно дело, обжалвайки заповед на Кмета на Община Варна през 1995г., плащал данъците за имота в периода от 1992г. до 1996г. След смъртта на А. П., през 1995г. в България дошъл съпругът на Н.Х.-Г. Х., който се срещнал с дядо В. и Д. С., които продължили да живеят в средната и горната къщи, срещу задължението да ги поддържат, както и мястото около къщите. Г. Х. се срещнал с адв. Л.Ш. и той получил уверение, че тя поема грижите за имота, в качеството й на изпълнител и управител на имотите по силата на завещанието на А. П.., като през 1998г. при разговор разбрал, че всичко е наред с имота и госпожата контактува директно с Г. Х..   

От разпитаните по делото свидетели съдът намира, че не се установяват по несъмнен начин фактите, че Р. К. е упражнявал владение върху имота като свой, т.е. с намерението да свои вещта за себе си и това е било противопоставено на лицето, легитимиращо се като собственик на имота. Той не е придобил собствеността по давност, за което му е бил издаден НА № 26/18.10.2002г. на нотариус Д. Б., доколкото не установявя завладяването още през 1992г. Св. М. Т. твърди, че ходила два пъти в имота с Р. К. до 1993г., като поддържа, че той имал поведение на собственик. Не установява конкретни факти, при преценката на които съдът да направи собствен извод за осъществявано от него владение. Св. В. И. заявява, че ходил за пръв път в имота през 1992-1993 или 1994г. Ежегодно по два пъти в годината с приятели разчиствали бурените. Твърди, че ограждали имота. Строителни фирми от съседните имоти засипвали двора. Р. К. говорил с тях да престанат.  Последно чистене имало пролетта на 2005г. Св. П. П. свидетелства, че през 2003г. за около година фирмата му по договор с „Мосстрой” ООД държали фургони в отсрещния имот на изток, през разделящата двата имота улица. Св. Т.Т. ходил в имота с Р. К., като през пролетта на 1994г. К. разчистил двора и оградил имота. Няколко пъти ограждали. Било безпредметно според свидетеля. Всичко било в бурени. Св. С. Х. сочи, че започнала работа в „Кирови” ООД от 1997-1998г. и до момента. Р. К. имал имот под обръщача. Ходел и  Разчиствал имота, но не бил негов. В имота имоло работници, които воделя по обекти. Станал негов през 2001г. Не се установява дори осъществявяна от К. фактическа власт от 1992г. Най-рано е оградил имота през 1994г. Не установява още да е осъществявал спокойно, явно, несъмнено, непрекъснато и с намерение да свои вещта като своя владение. Доколкото не са ангажирани достатъчно доказателства в тази насока, то съдът прави извода за недоказаност на този елемент от фактическия състав на придобивната давност / владение с намерение за своене/, поради което и приема, че   Р. К. не е бил собственик към 18.10.2002г., но и към момента, когато е продал половината на Л.Ш. и Р.Р.. Липсата на право на собственост върху имота на този праводател не е довело при последващото разпореждане с него до придобиването на собствеността от последващите приобретатели. Доколкото Р. са били недобросъвестни, знаейки, че купуват имота от несобственик, при което извършената  продажба не е породила вещно правно действие. Щом Л.Ш. е представлявала собственика А. П. и неговите наследници, тя и съпругът й са могли да придобият събствеността само с изтичане на 10-годишна давност. Тя е отрекла да й е известно завещанието на А. П., с което е посочена като изпълнител и управител на имота му. Това не е вярно, доколкото в това си качество е подавала заявления за административни услуги през 2002г. До продажбата на 23.08.2004г. на „Мосстрой-Варна” ООД не е изтекла 10-годишната давност. „Мосстрой Варна” ООД би могло да придобие имота с кратката придобивна давност, но е прехвърлил имота на „Туринвест” ООД на 30.03.2006г., а това дружество, на 02.10.20017г.-на „Мангле Пропъртис” ЕООД. До конституирането на „Мангле пропъртис” по първоинстанционното дело на 03.08.2009г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок. Не е изтекъл такъв и с приединяване владението от парводателите до „Мосстрой” ООД включително, със сегашно наименование „Бриз пропъртис” ЕООД. Последното дружество не може да се легитимира като собственик, ни по силата на сключените сделки, ни по силата на изтекла придобивна давност. Не се установява такава и с представените писмени доказателства-изготвянето на оценка, на проекти, сключване на договор за наем и т.н.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че не се установява владение от страна на наследниците на Д. Я., доколкото св. И. В. е имал договор за наем само с дядо В., евентуално д-р М., но не и с Д. С.. Средната къща не попада в спорния имот. Показанията на св. Д. С. се ценят от съда като владение на целия имот. Съдът има предвид, че владението, осъществявано чрез дядо В. и д-р М. и Д. С. касае целия имот, доколкото до заповед № Г-128/29.06.20014г. на Кмета на Район „Приморски” имотът е един и чак с тази заповед е разделен на два имота, единият от които, спорният е Дворно място с площ от 6000кв.м., а по скица 5563кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв. 48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв. 48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и ПИ  № 345. Изводите до момента касаят целия имот.

Следователно ответникът „Бриз пропъртис” упражнява фактическа власт върху процесния имот без основание, поради което и предявения ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

2.По предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По-горе беше коментирана вече допустимостта на предявения иск. Както се установи по-горе , въз основа на събраните по делото доказателства , съдът прие, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот, по силата на настъпила реституция по реда на ЗВСВОНИ и наследяване по закон.

Както бе посочено вече праводателят на ответниците Р. К. не е придобил правото на собственост върху имота на основание наведения оригинерен способ - придобивна давност , като за това съдът е изложил по-горе подробни мотиви. Ответниците по иска наведоха твърдението за придобиването на имота по силата на извършени отчуждителни сделки. Доколкото обаче първоначалния им праводател Р.К. не се установи да е бил собственик на имота към момента на разпореждането с него, нито се установи всеки последващ праводател да е придобил собствеността, както беше обсъждано вече, то правото на собственост не е преминало върху приобретателите по сделките. Тъй като ответниците не ангажираха доказателства, от които да се изведе придобиването в патримониума на всеки от тях на правото на собственост върху процесния имот , и предвид установената материално-правна легитимация на ищцата като собственик на имота, то и предявения установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

3.По предявения иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК /отм/ за признаване за установено, че АДС № 772/26.09.50г. е неистински документ в частта , в която е посочено, че имота е отчужден от Д. К. Й.

Ищцовата страна по този иск твърди се, че в АДС № 772/26.09.50г. е извършена поправка чрез изтриване на текст, върху който допълнително са изписани думите Д.К. Й. От изслушаната по делото СГЕ се установява, че под името Д. К. Й. в началото на АДС №772/26.09.50г. е изписан друг текст, който частично се чете „ Р---РТ –Г”, като  под текста се наблюдават следи от механично въздействие. Сочи, че машинописния текст, с който са изпълнени следващите графи на самия АДС и изписани думите Д. К. Й., Швейцария и Англия в АДС са изпълнени с един и същ шрифт, но не само това, на една и съща пишеща машина, предвид установените от вещото лице особености. С оглед на това съдът приема, че не би могло да се приеме, че е налице последващо въздействие върху акта, различно от времето на съставянето му. Извършено е отстраняване на допусната от администрацията грешка. Не следва правените не до там прецизни записвания и отбелязвания да се ценят несъразмерно строго и в ущърб на претърпелите несправедлива национализация. Предвид всичко това съдът приема, че не е оборена формалната доказателствена сила на документа. Отделно от това АДС действително има качеството на официален свидетелстващ документ , като съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти- че документът е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, вида и състоянието на имота, описани в акта. Относно съществуването на правото на собственост, включително и посочения като бивш собственик, обаче неговата доказателствена сила не е абсолютна и не задължава съда да приеме за собственик, лицето, което ползва или е вписано в акта. Доказателства, които да оборят това вписване в акта обаче не бяха ангажирани, а напротив събрани са по делото безспорни доказателства за собствеността  на Д. Я. върху имота към момента на отчуждаването. Ето защо съдът намира, че не е доказано по делото неистинността на документа в частта, в която е посочено, че имотът е отчужден от Д. К. Й. Предвид това предявения инцидентен установителен иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид основателността на иска по чл. 108 от ЗС и този с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, съставът намира, че като последица  искането на осн. чл.431, ал.2 ГПК за обезсилване на издадения констативен КНА № 26, том 3, рег.№2268, дело №288/02г. е основателно, доколкото актът създава една  привидност за наличието на права, но само по отношение на спорния имот, а именно с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, в сила от 28.11.2008г., но не и по отношение на останалия имот с идентификатор 10135.2563.566 по КК на гр.- Варна, в която част следва да обезсили решението на ВРС и прекрати производството в тази част, доколкото имотът във втората част не е предмет на настоящото дело .

Решаващият състав намира за неоснователна жалбата на Н.Х. в частта за разноските в първоинстанционното решение. Вярно, че са представени доказателства за заплатено от Н.Х. адвокатско възнаграждение по делото в размер на 35967.50лв.  С оглед възражението за прекомерност от насрещната страна, би следвало същото да бъде намалено, на осн. чл. 64, ал. 4 от ГПК, съобразявайки както цената на иска, така и действителната фактическа и правна сложност на спора. Цената на иска, след разделянето на производството по гр.д. № 723/2008г. на ВРС, с оглед предмета на спора е 44880.00лв., определена от съда предвид представеното удостоврение за данъчна оценка на целия имот, преизчислена за 6000.00кв.м. дворно място, цялото от 12260.00кв.м. на стойност 366819.20лв., съобразявайки това, че към датата на подаване на исковата молба е била съборена построената в това дворно място полумасивна едноетажна сграда, застроена на 52кв.м. Няма никакво основание като цена на иска да бъде възприта цената по представените по делото разпоредителни сделки с имота, още по-малко цената, дадена от вещо лице по представената от ищцата, настояща въззивница частна оценителна  експертиза, заключението по която не е доказателство събрано по реда на ГПК /отм./. С оглед фактическата и правна сложност на спора, повтаряйки изчисленията, направени от първоинстанционния съдия, следвайки процедурата, която се съблюдава от съда при възражение за прекомерност, съставът достига до същия резултат от 8085.60лв. Изчислява размера на направените по първоинстанционното дело разноски, според представените доказателства от страната за заплатена по иска държавна такса от 1795.20лв., заплатената държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и преписи от документи по делото, заплатени депозити по допуснатата СЛЕ, СТЕ, допълнителна СТЕ и 3-чл. СТЕ в общ размер на 2598.60лв. Така, разноските по делото пред ВРС възлизат в общ размер на 10684.20лв. Доколкото този размер е по-нисък от посочения от ВРС от 10918.00лв., то корекция в частта за разноските по първоинстанционното дело не се налага. Неоснователно е и оплакването на Н.Х., че посочената като дължима от ВРС държавна такса от 1795.20лв., с която Н.Х. е останала задължена и събрана с първоинстанционното решение по реда на чл. 60 от ГПК /отм./ е незаконосъобразно определена. Вярно, че исковите й претенции са уважени изцяло, но на репарация подлежат само действително сторените по делото разноски, а за плащането на тези доказателства няма. Не следва да бъдат възложени в тежест на лицата на насрещната страна.

Предвид изхода на спора, настоящият състав следва да се произнесе и по разноските, направени пред въззивната инстанция. В тежест на „Бриз Пропъртис“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК/отм./ в размер на 169.50лв., за половината от заплатените от Н.Х. държавна такса за въззивното производство, 2бр. съд.удостоверения, депозит за възнаграждение за призован свидетел, депозит за в.лице по допустаната допълнителна СТЕ и превод на документи в размер на общо 339.00лв., в която сума не е включена държавната такса по отхвърлената жалба в частта за разноските. В тежест на Р.П.Р., Л.Ш.Р.,*** АД, „ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД, Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К., следва да бъдат възложени на същото основание дължимите в полза на Н.Х. разноски за въззивната инстанция в останалия размер от 169.50лв.Няма доказателства за сторени разноски от насрещните страни, които касаят жалбата в частта за разноските. Не се следват такива по чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм/.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2884/01.07.2011г. по гр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев,  ул. Д.Цанков № 36, ет. 3, ап. 337, представлявано от К.С.П. , че Н.Х. / по баща П./ , гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., е собственик на недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 6000кв.м., а по скица 5563кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв. 48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, в сила от 28.11.2008г., а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв. 48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и ПИ № 345, и в частта в която „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев,  ул. Д.Цанков № 36, ет. 3, ап. 337, представлявано от К.С.П. е осъдено да предаде владението върху недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 6000кв.м., а по скица 5563кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв.48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и ПИ № 345, на Н.Х. / по баща П./ , гражданка на Република Южна Африка с личен № 5811240157086, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., на основание чл. 108 от ЗС, като решението е постановено в тези две части при участието на „ ТУРИНВЕСТ-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Драгоман № 3, ет. 2, ап. 3, представлявано от И.В.Ш., в качеството му на трето лице помагач, привлечено на осн. чл. 175, ал. 1 от ГПК /отм/ на страната на ответника „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев,  ул. Д.Цанков № 36, ет. 3, ап. 337, представлявано от К.С.П., на основание чл. 175, ал. 1 от ГПК / отм/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2884/01.07.2011г. по гр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Р.П.Р., ЕГН ********** и Л.Ш.Р. , ЕГН **********, двамата с адрес *** АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. Св.Никола № 60, представлявано от И.Н.Е.,*** ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Драгоман № 3, ет. 2, ап. 3, представлявано от И.В.Ш., Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,  Т.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,  и Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,  че Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., е собственик на недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 6000кв.м., а по скица 5563кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв. 48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв. 48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и ПИ  № 345, на осн. чл.97, ал.1 ГПК/отм/; в частта в която е отхвърлен предявеният на осн. чл.118 ГПК /отм/ от Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** против Н.Х., гражданка на ЮАР, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., инцидентен установителен иск за признаване за установено, че АДС № 772/26.09.50г.  е неистински документ в частта , в която е посочено, че имотът е отчужден от Д. К. Й., на осн. чл. 97, ал.3 ГПК /отм/; в частта, в която „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев,  ул. Д.Цанков № 36, ет. 3, ап.337, представлявано от К.С.П. е осъден да заплати на  Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., сумата от 5459.00лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК; в частта в която Р.П.Р., ЕГН ********** и  Л.Ш.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, „ МОССТРОЙ -ВАРНА” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, м. Св.Никола № 60, представлявано от И.Н.Е.,*** ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Драгоман № 3, ет. 2, ап. 3, представлявано от И.В.Ш., Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,  Т.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,  и Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес *** са осъдени да заплатят на  Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г., сумата от 5459.00лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 във вр. с ал. 4 от ГПК и в частта, в която Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г. е осъдена да заплати по сметка на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 1795,20лв., представляваща дължима д.т. по първоинстанционното дело, на осн. чл.60 ГПК /отм/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2884/01.07.2011г. по гр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта, в която е отменен КНА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 26, том III, рег.№ 2268, дело № 288/18.10.02г на нотариус  Д.Бейлерян, вписан под акт № 173, том XLV, дело 10174, вх.рег.№14916/18.10.02г. на Сл.по вписванията-Варна, по силата на който Р. Т.К. ЕГН ********** е признат за собственик на дворно място, с площ до 6000кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв. 48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и  ПИ № 345, ведно с построената в този имот полумасивна едноетажна сграда, застроена на 52кв.м. и представляващо част от цялото дворно място с площ от 12260.00кв.м. по реституция, а по измерване на място и по скица 11997кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 141 в кв. 48 от КП на 21 микрорайон на гр. Варна, за което са отредени, наред с УПИ III-141 в кв. 48 и УПИ IV-141 в кв. 48 и УПИ IX-141 в кв. 48 на 21 подрайон на гр. Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, като в УПИ IV-141 в кв. 48 са построените масивна двуетажна сграда с площ от 152кв.м. и масивна едноетажна сграда, застроена с площ от 108кв. 

ОБЕЗСИЛВА решение № 2884/01.07.2011г. по чр.д. № 723/2008г. на Х състав на ВРС, в частта, в която е отменен КНА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 26, том III, рег.№ 2268, дело № 288/18.10.02г на нотариус  Д.Б., вписан под акт № 173, том XLV, дело 10174, вх.рег.№14916/18.10.02г. на Сл.по вписванията-Варна, по силата на който Р. Т.К. ЕГН ********** е признат за собственик на дворното място за разликата над площта от 6000кв.м., а по скица 5563кв.м., представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ с идентификатор 10135.2563.390 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ III-141 в кв. 48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, при граници : от три страни път и  ПИ № 345 ведно с построената в този имот полумасивна едноетажна сграда, застроена на 52кв.м., който имот представлявя предмета на настоящия спор до общата площ от 12260.00кв.м. по реституция, а по измерване на място и по скица 11997кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 141 в кв. 48 от КП на 21 микрорайон на гр. Варна, т.е. в останалата си част, относно ПИ № 358, ПИ № 360, ПИ № 361 и ПИ № 362, в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.Варна с обща площ по скица 6434.00кв.м. и ПИ с идентификатор 10135.2563.566 по КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на СГКК, за която са отредени УПИ IV-141 и УПИ IX-141 в кв. 48 на 21 подрайон на гр. Варна, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на Кмета на общ.Варна, ведно с построените в УПИ IV-141 масивна двуетажна сграда с площ от 152кв.м. и масивна едноетажна сграда, застроена с площ от 108кв., като ПРЕКРАТЯВА производството по отмяна на КНА в тази останала част.

ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН ********** и  Л.Ш.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, „ МОССТРОЙ -ВАРНА” АД /в несътоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, м. Св.Никола № 60, представлявано от И.Н.Е.,*** ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Драгоман № 3, ет. 2, ап. 3, представлявано от И.В.Ш., Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,  Т.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,  и Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Г. разноски за въззивната инстанция в размер на   169.50лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./. 

ОСЪЖДА „БРИЗ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев,  ул. Д.Цанков № 36, ет. 3, ап. 337, представлявано от К.С.П. да заплати на Н.Х. / по баща П./, гражданка на Република Южна Африка, родена на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Ив.Г. разноски за въззивната инстанция в размер на   169.50лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: