Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 29.03.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март , през две хиляди и дванадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
при секретаря П. К.
, като разгледа докладваното от съдията
Попова, гр. дело № 99/
В исковата си молба против Професионална гимназия по
селско стопанство / ПГСС / „Царица Йоана „ , с адрес : гр. Пазарджик , ул.
„Царица Йоана „ № ** , представлявана от директора инж. Г.Г., ищецът З.Г.Н. ЕГН
********** *** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ № ***,
чрез адв. Б.Т. твърди, че работела в
ответното училище на длъжност „ хигиенист „ , като със Заповед № 239 /
03.01.2012 г. на директора на ответното училище
било прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ – поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Ищцата поддържа , че
уволнението й незаконно, тъй като не е било налице посоченото в уволнителната
заповед основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Поддържа, че
на 12.12.2011 г. й било връчено от работодателя предизвестие , че ще бъде
уволнена на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ , а на 03.01.2012 г. работодателят й връчил процесната уволнителна заповед ,
но за уволнение на друго основание. Поддържа , че е с намалена трудоспособност
от 70 % и има заболяване инсулинозависим диабет , поради което нейно уволнение
поради съкращаване на щата може да бъде извършвано само след спазване на
разпоредбите на чл. 333 КТ . Поддържа, че посочената от работодателя норма на
чл. 328 ал.1 т.12 КТ се отнася до съвсем други обстоятелства при които,
заеманата от работника длъжност се запазва , но изпълнението й трябва да е
станало невъзможно по обективни причини, което в настоящия случай не било
налице. Моли се съда да признае уволнението
за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена ищцата на заеманата от
нея длъжност и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.
225 ал.1 КТ в размер на шестмесечното й брутно трудово възнаграждение след уволнението общо в размер на 1620,00 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Сочи доказателства.
В писмения си отговор ответникът,
чрез законния си представител оспорва основателността на предявените искове,
като поддържа възражение , че уволнението на ищцата е законно , тъй като е извършено при спазване на законовите
изисквания и наличието на посоченото в
уволнителната заповед основание. Поддържа, се че при уволнението на ищцата на
посоченото основание същата не е имала право на предварителна закрила по чл.
333 КТ.
Районният съд, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата
е работила в ответното учебно заведение
на длъжност „ хигиенист ”, като на 12.12.2011 г. е получила писмено
предизвестие от работодателя за
прекратяване трудовия й договор на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ , считано от
01.01.2012 г. Със Заповед № 293 / 03.01.2012 г. трудовото й правоотношение е
било прекратено , считано от 04.01.2012 г. , но на друго основание чл. 328 ал.1
т.12 КТ с мотива „ обективна невъзможност
за изпълнение на трудовия договор „ , като не е спорно, че уволнителната
заповед е била връчена на ищцата на
03.01.2012 г.
Не е спорно същото така , а и от представените по
делото експертни решения на ТЕЛК се установява, че ищцата страда от установено
по съответния медицински ред заболяване „ инсулинозависим захарен диабет „ , съответно е с призната
намалена на 70 % степен на работоспособност и срок на инвалидизацията до
01.11.2013 г.
От другите представени по делото писмени доказателства
се установява, че считано от 01.01.2012
г. със Заповед № 158 / 13.12.2011 г. на директора на ответното училище е
утвърдено ново щатно разписание според което , не съществува длъжността
изпълнявана до тогава от ищцата „ хигиенист „, а със сключен договор за
изработка / услуга / от 03.01.2012 г. ,
ответното училище е възложило дейността по поддържа на чистотата на външен изпълнител.
Според представеното
и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводната експертиза ,
при пълен отработен месец преди уволнението
ищцата има брутно трудово възнаграждение в размер на 348,30 лв. Установява
се още, че считано от 01.01.2012 г. длъжността „ хигиенист „ е закрита , като с писмо изх. № 365 /
12.12.2011 г. , ответникът е поискал от ДИТ
гр. Пазарджик разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата ,
но е получил отказ. Председателят на СС към КТ „ Подкрепа „ е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата , като синдикален член.
От констатацията извършена по трудовата книжка на
ищцата , както и представените като писмени доказателства заверени преписи от
този документ, безспорно се установява,
че към датата на последното по делото заседание – 21.03.2012 г. , не са били
налице данни , за друго трудово правоотношение по което ищцата да е станала
страна , след процесното уволнение.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка
ЗНГ , ищцата работела в ответното училище първоначално на друга длъжност , но
след като била трудоустоена поради здравословните си проблеми , била назначена
като чистачка. Изпълнявала винаги съвестно трудовите си задължения и не била
отсъствала от работа без причина.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, във връзка с
чл.225 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1
и 2 от КТ , съдът приема следното.
В заповедта за уволнението на ищцата е посочено като правно
основание - чл.328 ал.1
т.12 от КТ, като по смисъла на същия текст „ обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор „ означава, че след сключването на трудовия
договор между страните , са възникнали
обективни пречки , непреодолими от и за страните по вече възникналото трудово правоотношение ,
неподвластни на тяхната воля, които пречки създават една нова обстановка , при
която реалното изпълнение на договора е станало невъзможно. Процесната заповед
за уволнение не съдържа мотивационна част извън посочения текст на закона ,
поради което от самата заповед не може да бъде установено , какви са онези
факти и обстоятелства , които поставят ищцата или работодателя в обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Въпреки , че не се съдържат в
заповедта като писмено описание , в писменият си отговор ответникът сочи , че
обективно ищцата не може да заема своята длъжност поради обстоятелството , че същата е била съкратена
в утвърденото ново щатно разписание и изпълняваните от нея трудови функции вече
не съществуват. От доказателствата събрани в настоящото производство не се
установява действително да е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от ищцата или евентуално – както се твърди от
страна на работодателя – ответник. Това е така, тъй като обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия
договор по смисъла на чл. 328 ал.1 т.12 КТ ще е налице , когато длъжността
заемана от работника / служителя , се запазва , но изпълнението й е
невъзможно по причини, обективни за него
или за работодателя. Промяната на щата не се включва в понятието „ обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор „. Това е самостоятелно правно основание за прекратяване на трудовия договор и при
наличието му работодателят няма право да уволни работника / служителя по реда
на чл. 328 ал.1 т.12 КТ . / в този смисъл Решение № 2169 / 11.03.2005 г. на ВКС
по гр.д. № 3223 /
Затова съдът намира че уволнението на ищцата със Заповед № 293 / 03.01.2012 г. на Директора на ответното училище е незаконосъобразно и предявения от ищцата
иск за отмяна на уволнението й следва да бъде уважен като основателен.
По втория обективно съединен
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, с оглед на изложеното по-горе, относно
незаконосъобразността на уволнението, съдът намира, че иска на това право
основание следва да бъде уважен, като ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ. Това е осъдителен иск за вредите и загубите, които незаконно
уволнения работник или служител е претърпял с оставането си без работа, но за
не повече от 6 месеца, респективно осъдителен иск за вредите от
започването след уволнението на по-ниско
платена работа. В настоящото производство не се оспорва, а и от
представените писмени доказателства се
установява, че след уволнението си / до датата на съдебното заседание, в което
е приключило производството по настоящото дело – 21.03.2012 г. / ищцата не е започнала работа при друг
работодателя. От заключението на вещото лице по делото се установява, че за месеца
предшестващ нейното уволнение, през който има отработени всички работни
дни брутно трудово възнаграждение на
ищцата е било в размер на 348,30 лв. При определяне на обезщетението на ищеца по
чл.225 ал.1 КТ съдът взема предвид периода от време , за който са налице
категорични доказателства за наличието на визираните в правна норма вреди от
неполучено трудово възнаграждение / от датата на процесното уволнение до датата
на последното съдебно заседание по настоящото дело - 21.03.2012 г. / във връзка с чл.228 КТ съдът
счита , че за този период на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер
на 918,24 лв. В този размер иска се явява основателен и следва да се уважи , а
в останалата му част следва да се отхвърли като недоказан. Ще следва да се
присъди законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед на изхода от делото,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата следваща се
държавна такса в размер на 110,00 лв., да заплати в полза на ПРС сторените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 59,89 лв., както и да заплати на ищцата сторените
разноски за адвокатски хонорар в размер
на 213,84 лв.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
По исковете на З.Г.Н. ЕГН **********
*** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ № ****, чрез адв. Б.Т. против Професионална гимназия по селско
стопанство / ПГСС / „Царица Йоана „ , с адрес : гр. Пазарджик , ул. „Царица
Йоана „ № *** , представлявана от директора инж. Г.Г. с правно основание чл.****** от КТ ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
на З.Г.Н. ЕГН ********** със Заповед № 293 /
03.01.2012 г. на Директора на ПГСС „
Царица Йоана „ гр. Пазарджик на
основание чл.328 ал.1 т. 12 КТ,
считано от 04.01.2012 г. , ВЪЗСТАНОВЯВА З.Г.Н. ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението
длъжност „ хигиенист “ в
ПГСС „ Царица Йоана „ гр.
Пазарджик и ОСЪЖДА “Професионална гимназия по селско стопанство / ПГСС /
„Царица Йоана „ , с адрес : гр. Пазарджик , ул. „Царица Йоана „ № 4 ,
представлявана от директора инж. Г.Г. да
заплати на З.Г.Н. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул.
„Цар Самуил „ № ****, чрез адв. Б.Т., сумата в размер на 918,24 лв. представляваща
обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва , считано
от 12.01.2012 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над размера от 918,24 лв. до размера
на 1620,00 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА “Професионална
гимназия по селско стопанство / ПГСС / „Царица Йоана„ , с адрес : гр. Пазарджик
, ул. „Царица Йоана „ №*** , представлявана от директора инж. Г.Г. да заплати в полза на държавата следваща се държавна
такса в размер на 110,00 лв., да заплати в полза на ПРС сторените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 59,89 лв., както и да заплати на ищцата сторените
разноски за адвокатски хонорар в размер
на 213,84 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от изтичането на срока по чл. 316 ГПК – обявен на страните в открито съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :