№ 174
гр. Плевен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224400600202 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият Д. И.
Г. срещу Присъда № 22 от 13.12.2021 г. постановена по Наказателно дело
частен характер № 20214410200156 по описа за 2021 година на Районен съд
Левски. В жалбата се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна и се
иска нейната отмяна.
С обжалваната присъда Районен съд Левски е признал подсъдимия Д.
И. Г., ********, ******** с ЕГН ********** за виновен в това, че на
14.03.2021 г. около 17 часа в гр. Левски е причинил на П. С. Г. от гр. Левски,
******** с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на следните увреждания: оток и хематом на клепачите на дясно
око; кръвоизлив под конюнктивата на същото око; охлузвания по носа и
дясната скула; охлузвания по кожата на двете колена; кръвонасядане с
дължина 12-13 см. и ширина около 2 см. в средата на гърба; кръвонасядане с
дължина 11 см., в поясната област централно; ивицесто кръвонасядане, в
1
задната част на горната трета на мишницата на лява ръка и част от задната
повърхност на рамото – довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130 ал.1 от НК и
чл. 54 ал.1 от НК го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл. 66 ал.1 1 от НК отложил изпълнението на наказанието с
ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. Признал подсъдимия Д. И. Г.,
********, ******** с ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.03.2021 г.
около 17 часа в гр. Левски се заканил на П. С. Г. от гр. Левски, ******** с
ЕГН **********, с престъпление против неговата личност, а именно, че ще го
пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал.1 от НК и чл. 54
ал.1 от НК го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с ТРИ
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. Признал подсъдимия Д. И. Г., ********,
******** с ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.03.2021 г. около 17
часа в гр. Левски казал нещо унизително за честта и достойнството на П. С. Г.
от гр. Левски, ******** с ЕГН **********, в негово присъствие, изразяващо
се в отправяне на псувня на майка „Майка ти да е...“ и на обидна дума
„глупак“, поради което и на основание чл. 146 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК
и го осъдил на наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. На основание
чл. 23 ал.1 от НК определил на подсъдимия Д. И. Г., с ЕГН ********** едно
общо наказание, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил изпълнението на определеното общо
наказанието с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, като присъединил
изцяло на основание чл. 23 ал.3 от НК към определеното общо наказание,
наложеното наказание глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. Районният съд
осъдил подсъдимия Д. И. Г. да заплати на тъжителя П. С. Г. от гр. Левски,
******** с ЕГН ********** обезщетение за причинените му неимуществени
вреди общо сумата от 4000 лв., включваща: сумата от 2000 лв. - обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените телесни
увреждания, сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди за отправените закани и сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на нанесените обиди, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от общо 4000 лв., считано от датата на
увреждането – 14.03.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.
2
189 ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в производството общо в
размер на 912 лв., от които 600 лв. за повереник, 300 лв. заплатени като
депозит за възнаграждение на вещо лице и 12 лв. заплатени като д.т.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
съдебния акт. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не
се установява по един безспорен и категоричен начин авторството и
съставомерността на трите деяния, за които са повдигнати обвинения.
Изрично се правят възражения, че относно деянието по чл.144 от НК не се
събират доказателства, а и съда в мотивите си не дава ясен отговор относно
възприетия от него механизъм за реализация на престъпното деяние. Във
връзка с това се иска и отмяна и връщане на делото за ново разглеждане
поради липса на мотиви относно горепосоченото деяние.
Пред въззивния съд процесуалният представител на тъжителя моли
съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Навеждат се
аргументи, че съдът е събрал всички възможни и относими доказателства,
обсъдил е трите групи свидетели оформящи се спрямо времето и техните
възприятия за случилото се и е достигнал до правилни изводи по фактите
твърдени в тъжбата, което е обусловило и правилността на осъдителната
присъда.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Левски е бил сезиран с тъжба от П. С. Г. срещу
подсъдимият Г. с твърдения за извършени на 14.03.2021 г. около 17 часа в гр.
Левски три престъпни деяния осъществяващи съставите на чл. 130 ал.1 от
НК, чл. 146 ал.1 от НК и чл. 144 ал.1 от НК.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
е приел за установено от фактическа страна следното:
3
На 14.03.2021 г. около 17 часа тъжителят Г. бил в офис на изградения
от него учебен център, като от прозореца, че съпругата на подсъдимия мете
улицата пред тях, а подсъдимият с кофа изхвърля отпадъците в закупен
наскоро от него участък, който още не бил заградил. Виждайки действията на
подсъдимия излязъл навън и поикал да не изхвърлят там отпадъците. Г.
останал недоволен от искането и реагирал грубо и отвърнал, че тъжителят не
е човека, който ще му казва къде да си изхвърля боклука, напсувал го на
майка, нарекъл го „глупак“ и му се заканил, че ще го пребие. Подсъдимият
изглеждал видимо пиян и бил агресивен. Пред портата на дома си тъжителят
видял съпругата си и дъщеря си / разпитани като свидетели по делото/.Г. го
последвал, а заедно с него се движела и съпругата му, която се опитвала да
прекрати конфликтната ситуация. Тя застанала пред него, но той я изблъскал
и нанесъл удар с юмрук в областта на дясната скула и око на тъжителя. От
силния удар Г. загубил равновесие и залитнал. Подсъдимия го ритнал, в
резултат на което Г. паднал на колене, подпирайки се с ръце на земята. В този
момент подсъдимият, който бил взел метлата от жена си, започнал да удря
тъжителя с дървената й дръжка в гърба, рамото и ръцете. Не след дълго, след
подаване на сигнал на тел.112 на мястото отишли полицейски служители.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите / като очевидците са близки роднини на двете страни/ и
вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от
НПК. Първия съд е положил усилия за изясняване на основните въпроси
свързани с телесните увреждания и твърдяното престъпление по чл.130 от
НК. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото относно тези обстоятелства по това
деяние са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция. Не
така стои въпроса относно деянието по чл.144 ал.1 от НК. Въпроса относно
това изречената от подсъдимия реплика, че ще пребие тъжителя имала ли е
характер на заплаха или е бил израз на реализирането непосредствено след
това нападение. Не са събрани и достатъчно доказателства, които по един
безспорен и категоричен начин да установяват наличието на друг елемент от
обективната страна на това престъпно деяние, а именно ако това е било
закана, могла ли е последната да възбуди основателен страх за
4
осъществяваването й. В така насока е налице една неяснота на мотивите на
съда / възражение за което прави защитата пред въззивната инстанция/ от
които не може да се установи какъв извод е направил съда относно
съставомерността на деянието и въз основа на какви факти. След
първоначалното изложение в мотивите, което представлява теоретични
принципни положения относно този престъпен състав, районният се е
ограничил единствено с това да посочи, че „ Подсъдимия е осъществил
обективната страна на деянието с отправяне на думите, че ще го пребие, както
и чрез конклудентни действия, изразяващи се в неконтролируемо и агресивно
поведение към пострадалия „ . По съществото си не е отговорено на
въпросите на чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НК. Общия израз за конклудентни
действия и некотролируемо поведение може напълно да се съотнесе към
деянието по чл.130 от НК . Съдът е следвало още в хода на съдебното
следствие да прояви по-голяма процесуална активност по събирането на
доказателства и установяване на твърдените от тъжителя факти, като е могъл
дори да назначи съдебно психологична експертиза, която да даде отговор на
въпроса относно вероятността на поведението на подсъдимият в създалата се
ситуация да доведе до основателен страх у тъжителя, както и относно
степента на агресивност на подсъдимият във връзка с възприятията на
евентуалния пострадал. Като е признал подсъдимият за виновен по това
обвинение, съдът се е произнесъл при една неизяснена фактическа обстановка
и това е най-вероятната причина в мотивната част на присъдата практически
да липсва отговор на въпросите от кои факти се установява съставомерността
на деянието по чл.144 от НК. Правилни са изводите, че при преценката на
съществуващата реална възможност деецът да осъществи намерението си, се
вземат предвид обстановката, начина по който е отправена заканата,
психическото състояние на дееца. Тези въпроси обаче в мотивите не са
обсъдени по същество, като не са свързани с конкретни факти, които първият
съд е приел за установени. Съобразно константно възприетата практика на
ВКС / Решение № 765/28.12.1990 г.,Решение № 457/03.01.1994г./, в правната
доктрина се възприема становището, че съществено процесуално нарушение
не е само пълната липса на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която
се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. В този
смисъл основните въпроси, на които следва да отговори съда съобразно
императивната разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли
5
извършено деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато
обвинение и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да
посочи в мотивите какви обстоятелства се считат за установени, въз основа
на какъв доказателствен материал и какви са правните съображения за
взетото решение. От внимателния прочит на мотивите към атакуваната пред
настоящата инстанция присъда относно престъплението по чл.144 от НК е
видно , че първоинстанционният съд единствено е посочил какъв е състава на
престъплението от гледна точка на правната теория.На практика няма
изложени мотиви относно установените факти, които попълват със
съдържание елементите на престъпното деяние, както от обективна, така и от
субективна страна. Първоинстанционният съд се е ограничил само с
декларативното изложение, че при така установената фактическа обстановка с
действията си подсъдимия е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение по чл.144 от НК. В тази част от мотивите съдът не е изпълнил
основните си процесуални задължения. Съгласно чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и
чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да направи внимателна проверка на
всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в мотивите
следва да се посочи какви обстоятелства се считат за установени, въз основа
на кои доказателствени материали, след което въз основа на анализа на
фактите по делото да се посочи какви са правните съображения при решаване
на въпросите, така както са посочени в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 НПК. За
да изпълни тези свои задължения, съдът трябва да проведе съдебно следствие
по начин, който осигурява всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила, относно събиране, проверка
и анализ на доказателствената съвкупност. Само по този начин могат да бъдат
гарантирани процесуалните права на страните. В този смисъл е и Решение №
164/2000 г. по н. д. № 85/2000 г., ІІ н.о. на ВКС на РБ.
Първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.34 от
НПК, според която всеки акт на съда трябва да има мотиви, които да
съдържат фактическите и правните съображения на взетите с него решения.
Изготвянето на мотивите е гаранция, че съдът взема решенията си по
6
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви / в
конкретния случай за едно от твърдените престъпления в тъжбата/ води до
невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Правото на жалба на подсъдимия срещу
присъда, която накърнява законните му права и интереси, може да се
упражни ефективно когато се оспорят не само крайните изводи на съда, но и
съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка именно
липсата на мотиви ограничава правото на защита на въззивния жалбоподател.
Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на
процесуалните правила от страна на районния съд са съществени, по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното
производство, и по която причина Плевенският окръжен съд не би могъл да
се произнесе по съществото на обвинението и да постанови нов съдебен акт.
В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да
отмени изцяло обжалваната присъда и на основание чл.334, т.1, във връзка с
чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс, да върне делото на Районен съд Левски за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 22 от 13.12.2021 г. постановена по
Наказателно дело частен характер № 20214410200156 по описа за 2021
година на Районен съд Левски.
ВРЪЩА делото на РС Левски за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8