Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. И.” Е. гр.В.Т. с жалбата си до съда оспорва Решение №.../30.12.2010 г. на В. р. с., постановено по гр.д.№..../2010 г., с което е осъден да заплати на ищеца „П. С.” гр.Б. сумата ....лева на основание чл.79, ал.1,във вр. с чл.286,ал.1 ТЗ, вр. с чл.258 от ЗЗД,представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извършени строително-ремонтни дейности /договор за изработка/ по фактура №9/29.12.2008 г., издадена за сумата ..лв, сумата ... лв обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 29.12.2008 г. до 18.08.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от ... лв, считано от 18.08.2010 г. до окончателното й изплащане както и ... лв разноски по делото. В жалбата се сочат съображения за нарушение на материалния и процесуален закон при постановяване на решението.На първо място жалбоподателят счита, че искът е предявен срещу „Е. И.” ООД, а е уважен срещу „Е. И.” Е., т.е. налице е превишаване на компетентността от страна на съда и постановяване на осъдително решение срещу правен субект, спрямо който няма предявен иск.На второ място жалбоподателят сочи необоснованост на решението и неправилно приложение на разпоредбата на чл.258 от ЗЗД.Счита, че по делото не са доказани количествено и стойностно извършени от ищеца работи, строително-ремонтни дейности, нито ´ък тяхното качествено и срочно изпълнение.Липсва съставен договор, липсва протокол образец 19, подписан от представители на ищеца и ответника.Ищецът не бил доказал какво е уговорено да му бъде заплатено.Счита, че фактурата като документ е доказателство само при извършени счетоводни проверки и при липсата на договор към нея следва да се счита издадена без основание.Освен това издаването й не обосновава незабавното й плащане, а такова е само извършената работа, която следва да бъде приета без възражение.Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил въобще направените от него възражения, каквото е например неявяването на ищеца във връзка с отправената му нотариална покана.Счита,че изплатената по процесната фактура сума досега съответства на извършената работа и е достатъчна.Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел като основание на иска договорно такова.Неправилен според него е съдебният акт и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва.Неправилно била приета като начална дата на дължимост на сумата датата на издаване на фактурата.Тъй като по делото не било установено качественото и срочно извършване на работата, нито пък нейното количество и стойност, уважаването на претенцията за забава от датата на фактурата било неправилно и необосновано.Иска отмяна на съдебното решение и отхвърлянето на иска.Претендира направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на ответника „П. С.” Е. гр.Б., подаден чрез процесуалния му представител адв.П. К.-БАК.В него се заявява становище за неоснователност на жалбата.Взема се становище по двете оплаквания на въззивния жалбоподател. По първото от тях- за липсата на предявен иск срещу „Е. И.” Е..Ответната страна счита, че правилно първоинстанционният съд е установил по време на производството по делото вписаната в ТР промяна относно ответното дружество, а именно придобиването на капитала на дружеството от едно лице.Обявяването става публично и не е нужно да се доказва.Става дума за факти, за които законът презумира, че са общоизвестни.Освен това, изкупуването на дялове според ответната страна, не е равнозначно на преобразуване на дружеството и не се касае до друг правен субект.Ответното дружество е индивидуализирано по ЕИК, седалище и адрес на управление, както и по управител. По второто възражение в жалбата счита, че твърденията на въззивника за липса на договорно отношение между страните се неоснователни и несвоевременно направени.Още с отговора на исковата молба, подаден пред първата инстанция, ответникът не е оспорил наличието и съдържанието на сключения между страните договор.То е доказано и с останалите събрани по делото доказателства.За сключването на договора за изработка не е нужна писмена форма. И липсата на писмен договор не може да се счита за липсващо основание за съставяне на фактурата.Договорът и извършените СМР са основание за съставянето и издаването й.От страна на ответника е ползван данъчен кредит по фактурата и са извършени частични плащания още преди образуване на делото пред първата инстанция.Тези частични плащания изключват твърденията на ответника за некачествено изпълнение.При отсъствие на възражение, работата се счита за приета.От друга страна, цитираната нотариална покана, в която се сочи некачествено изпълнение е подадена след образуване на делото пред първата инстанция и цели да послужи единствено като доказателство по делото.Тя била връчена на същата дата, на която управителят бил поканен да се яви в нотариалната кантора, което направило невъзможно явяването му.Посочва,че правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел Д., за който по време на разпита се установява, че е брат на управителя на ответното дружество.Намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.Претендира да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал отговор на предявения от „П. С.” Е. гр.Б. срещу „Е. И.” ООД гр.В.Т. иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца исковата сума от ...лева на основание чл.79, ал.1,въÔ вр. с чл.286,ал.1 ТЗ,вр. с чл.258 от ЗЗД,представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извършени строително-ремонтни дейности /договор за изработка/ по фактура №9/29.12.2008 г., издадена за сумата ...лв, сумата .... лв обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 29.12.2008 г. до 18.08.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от ...лв, считано от 18.08.2010 г. до окончателното й изплащане както и .... лв разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е събрал и подробно обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства, изслушал е заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.На първо място, правилно съдът е посочил страните по делото-търговци по смисъла на ТЗ.В случая неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е осъден ответник,какъвто не е посочен в исковата молба, а именно „Е. И.” Е., вместо заявеният „Е. И.” ООД.Настъпилата промяна е след предявяването на иска и съдът я е констатирал въз основа на достъпната за всеки информация в ТР, отразяваща тази промяна.Касае се до един и същ правен субект и не е нужно тази промяна в статута му да се доказва.Това е от категорията на общоизвестните факти, за които не е нужно да се сочат доказателства, тъй като регистърът е публичен и достъпен. Също правилно и въз основа на твърденията на страните и събраните доказателства, съдът е приел, че се касае до договорно правоотношение между страните, породило права и задължения.Правилна е дадената от съда правна квалификация-договор за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД.Правилно съдът е посочил, че договорът за изработка е неформален консенсуален такъв и се счита сключен с постигането на съгласие, че сделката е търговска според обективния и субективен критерий на закона-сключена е между търговци във връзка с упражняваното от тях занятие- чл.286, ал.1 от ТЗ.Цитираната от ответната страна разпоредба на чл.160 от ЗУТ касае взаимоотношенията на участниците в строителството и не се отнася до страните по договора.В този смисъл, законът не изисква форма за валидност на сделката и писмената такава не е задължителна.Тя се явява само форма за доказване.По-нататък анализът на събраните доказателства е довел съда до правилния извод за наличието на сделка и за нейната доказаност както по отношение съдържанието-предмета, така и по отношение другите съществени елементи- страни,цена и т.н.Прието е за безспорно между страните, а и от показанията на разпитаните свидетели-Д. и Р., че ищецът „П. С.” Е. като подизпълнител на „Е. И.” Е. е изпълнявал строително-ремонтни работи на строителен обект „Г. С.” между с.Р.и гр.А.-поставяне на теракот и фаянс на баните и терасите в блок №2 от обекта.Дружеството-възложител действало като подизпълнител на „Ниско и комплексно строителство” Е., което пък било правоприемник на „Анабела билд” Е..Работата се извършвала през лятото на 2008 г.Фактура №... от29.12.2008 г. била издадена от ищеца-изпълнител в качеството му на доставчик на ,услуги „СМР съглано протокол обр.19” на „Е. И.” ООД за сумата .....лв включващи ДДС.Тази фактура установява предмета и цената на договора.От заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че тя е осчетоводена и от двете страни по договора.Нещо повече, получателят на фактурата е ползвал данъчен кредит за м. декември,2008 г. по тази фактура.Извършил е частични плащания общо в размер на ....лв по нея.Вещото лице установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено.При това положение счетоводните документи представляват валидно доказателство съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК.В този смисъл правилно и обосновано съдът е приел,че цитираната фактура е издадена на основание договора между страните и извършените строително-ремонтни услуги.При това положение от нея се установява и цената на договора.След като тя е била осчетоводена и по нея са извършени плащания, това означава, че другата страна е била съгласна и не е имала възражения по цената и плащането й. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че платените до тук суми са достатъчни с оглед констатираните недостатъци и че това негово възражение не било обсъдено от първоинстанционния съд.Изрично съдът е отбелязал в мотивите си, че през 2009 г., след пускането на обекта в експлоатация, са констатирани некачествено поставени теракотни плочки, с неспазени наклони и фуги, и че тези дефекти са отстранени от „Ниско и комплексно строителство” Е. според показанията на св.Д. В същото време обаче е отбелязано, че характерът и видът на тези недостатъци позволява да се открият те по обикновения начин на приемане.Те не са се появили по-късно.Т.е. не се касае до скрити недостатъци, а до видими при обикновен оглед.При това положение, с оглед разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен при приемането на работата да я прегледа и да направи всички свои възражения за неправилно изпълнение, като извести за това изпълнителя веднага след откриването им.Това не е направено в случая, поради което и съгласно ал.2 работата следва да се счита приета.В конкретния случай, освен липсата на възражения за недостатъци на работата, налице е и осчетоводяване на фактурата, ползването на данъчен кредит по нея и започнало частично плащане.Това е дало основание на съда да приеме, че се касае до приемане от страна на възложителя на изпълнението без възражение и го задължава да изпълни насрещното задължение за заплащане на цената.А тази цена се установява от издадената фактура, която заедно със записванията в счетоводните книги на двете дружества е отчетена от съда като доказателство за вида и съдържанието на договорните отношения между тях. Решението на първоинстанционния съд е подробно мотивирано, логично и съответно на доказателствата и закона.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, в това число и по отношение мораторната лихва.Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените от нея пред въззивната инстанция разноски, възлизащи общо на ...лева. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../30.12.2010 г. на В. р. с., постановено по гр.д.№....по описа на съда за 2010 г. ОСЪЖДА „Е. И.” Е., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”С. С.”, №...,представлявано от М. Ж. Д. , да заплати на „П. С.” Е., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к.”С.”, Б.№......., представлявано от Таню П. П., сумата ...лв /.... .../ направени пред въззивната инстанция разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |