Р Е
Ш Е Н
И Е № 32
гр.П.,
15.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
АНД № 286 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
След спор за подсъдност и определение № 120/18.11.2020 г. по кнчд № 883/2020 г. на II н.о. на ВКС, административнонаказателното производство по чл.59 и сл.
от ЗАНН пред РС П. е образувано по жалба на Община П. представлявана от кмета Л. В., против НП № НЯСС-143/27.08.2020 г. издадено от
Зам.председател на ДАМТН, с което и на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за това, че „на 27.01.2020 г., на осн.чл.190,ал.4,т.2 от
Закона за водите е извършена проверка на язовир „П.“, находящ се в имот №
000258 в землището на с.П., общ.П. – собственост на Община П. съгласно Акт за
публична общинска собственост № 2677/17.02.2000 г. За извършената проверка е
съставен КП № 05-04-10/30.01.2020 г. Вследствие на проверката, чрез оглед и
обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че се наблюдава изровен участък
в началната част на въздушния откос към десния скат с широчина 1.00 м,
дълбочина 0.5 м и дължина – от кота корона до основата
на откоса. Община П. е проявила
бездействие, като в качеството си на собственик на яз.“П.“, не е изпълнила
задължителното предписание, дадено в протокол № 44/10.10.2019
г. на комисия, извършваща проверка за готовността за безопасна експлоатация на
язовирната стена и на съоръженията към нея, назначена със Заповед №
119/03.04.2019 г., изм. със Заповед № 394/02.10.2019 г. на Областния управител
на област Т., а именно: Да се възстанови изровения участък по въздушния откос
на язовирната стена, със срок за изпълнение 16.12.2019 г.“- нарушение по чл.190а,ал.2,вр. с
чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите (ЗВ).
В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като
се релевират подробни доводи за
незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП. Преди всичко се сочи, че
Община П. не е субект на нарушението по ЗВ, тъй като е възложила на концесионера
„Б.“ЕООД да управлява и стопанисва язовир „П.“,
а от друга страна се навеждат доводи относно невъзможност за този АНО да
издаде НП, тъй като този язовир е малък,
поради което не подлежи на контрол по реда на чл.141а, ал.3 от ЗВ. В с.з.
жалбата се поддържа изцяло чрез надлежно упълномощен защитник адв.Р.Д. ***, ТАК, която ангажира допълнителни
доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП, претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з.,
депозира писмени бележки чрез Е. З. – мл.експерт, юрист към ДАМТН, в което
оспорва жалбата и моли НП да бъде изцяло потвърдено
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. С акт за публична общинска собственост № 2677/17.02.2000
г. /приложен л.19/ Община П. е собственик на язовир „П.“, находящ се в имот №
000258 в землището на с.П., общ.П. С Договор за концесия от 01.04.2013 г. /приложен
л.10 и сл./ Община П. е възложила на концесионера „Б.“ ЕООД упражняване право
на управление, експлоатация и поддръжка върху язовир „П.“, за срок от 35
години.
На 10.10.2019 г. комисия, назначена със Заповед на Областния
управител на Област Т. извършила проверка на техническото и експлоатационното
състояние на язовир “П.“, при която присъствали представители на Община П.; на
оператора на язовирната стена и съоръженията към нея, други длъжностни лица,
между които и Р.Р. – инспектор от ДАМТН. След обход
на язовира били дадено задължително предписание по реда на чл.138,ал.3,т.5 от
ЗВ на собственика, обективирано в протокол № 44
/приложен л.25-л.28/, а именно:“в срок до
16.12.2019 г. да се възстанови изровения участък по въздушния откос на
язовирната стена“.
На 27.01.2020 г. била извършена проверка за техническото и експлоатационното състояние на яз.“П.“, на която отново присъствали
представител на оператора и представител на собственика. За резултатите от
проверката бил съставен КП № 05-04-10/30.01.2020 г. /приложен л.30-63/, в
раздел III от който, актосъставителят Р. Р.
отразил, че даденото предписание – „в
срок до 16.12.2019 г. да се възстанови изровения участък по въздушния откос на
язовирната стена“, не е изпълнено, поради което в раздел V, т.2 от КП било дадено идентично задължително предписание, със срок за
изпълнение 30.04.2020 г. Протоколът бил предявен на присъствалите при проверката
лица, като св.инж.Х. Х. го подписал с възражения, касаещи единствено дадени
други предписания /без правно значение за настоящото дело/, но по отношение
даденото такова с протокол № 44/10.10.2019 г. не
изложил възражения.
При установената по-горе фактология било преценено, че Община П. не е
изпълнила в срок даденото задължително предписание с протокол № 44/10.10.2019 г. поради което на кмета Л.В. била изпратена покана
/приложена л.35/ да се яви на 11.03.2020 г. в 10.30 ч. или да изпрати представител
в РО“НЯСС“ в гр.Ш., където да му бъде съставен АУАН. Поканата била получена на
05.02.2020 г. в деловодството на община П., но на указаната дата и час не се
явил представител на общината. В отсъствие на редовно уведомения нарушител, Р.Р. съставил АУАН № 05-030/11.03.2020 г. /приложен л.60/, с
който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против община
П. за извършено нарушение по чл.190а,ал.2,вр. с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за
водите (ЗВ). С писмо изх.№ 85-02-48(1)/03.04.2020 г. /приложено л.59/, съставеният АУАН бил изпратен за връчване
на община П. чрез РУП П. Видно от приложеното писмо /л.58/ Началникът на РУ П.
уведомил ДАМТН, че на нарушителят – ЮЛ чрез кмета на общината е отказал до
получи съставения АУАН, като отказът му е бил надлежно отразен на 24.04.2020 г.
по реда на чл.43,ал.2 от ЗАНН чрез подписа на св.Й.С.Й.. В 3-дневният срок по
чл.44,ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения по
акта, след което било издадено и атакуваното
в настоящия процес НП № НЯСС-143/27.08.2020 г. зам.председател на ДАМТН
/приложено л.54/, връчено на 16.09.2020 г. /разписка л.55/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че по същество жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид обстоятелството,
че съгласно чл.201,ал.12 от ЗВ наказателните
постановления по ал.11 се издават от председателя на ДАМТН или оправомощени от
него лица, какъвто в случая се явява зам. председателя К.В., на когото съгласно
приложената заповед № А-5/02.01.2018 г.
за възложени правомощия по чл.47, ал.1 от ЗАНН. По същият начин
актосъставителят Р. Р. е изрично оправомощен /Заповед № А-601/18.09.2019 г./ от Председателя на ДАМТН да дава задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях,
както и да съставя актове по ЗВ. Както
АУАН, така и НП съдържат изискуемите от
ЗАНН задължителни реквизити, като не е налице противоречия по отношение
на фактическите
констатации и по отношение правната квалификация на нарушението. Процедурата
по съставяне и връчване на АУАН е стриктно спазена, като не са допуснати
никакви съществени нарушения на
правилата за съставяне и връчване на АУАН, поради което
правото на защита на наказаното
лице не е било ограничено, в какъвто смисъл е първото негово възражение. Както АУАН така
и издаденото въз основа на него НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Между АУАН и НП е
налице единство както по отношение на фактическите констатации, така и по отношение
правната квалификация на нарушението. Налице е яснота относно елементите от
състава на административното нарушение.
При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното: Община П. е собственик на
язовир „П.“, находящ се в землището на с.П., общ.П., като не е спорно, че на
10.10.2019 г. на същия язовир е била извършена
комплексна проверка, при която е било констатирано нарушение свързано с
безопасната техническа експлоатация на обекта, за отстраняване на което е
дадено задължително предписание със срок за изпълнение до 16.12.2019 г. „да се възстанови
изровения участък по въздушния откос на язовирната стена“, което НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО. При тези обективни данни е бил обоснован напълно законосъобразния правен извод, че Община П., като собственик на язовир „П.“ не е
изпълнила, респ. дори не е предприела някакви действия за изпълнение а това
предписание, дадено съгласно чл.138а,ал.3,т.5 от ЗВ. По този начин несъмнено е била нарушена разпоредбата на
чл.190а,ал.2 от ЗВ, задължаваща собствениците /а не
концесионерите както се твърди в
жалбата/ на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията
дадени по чл.138а,ал.3,т.5 от ЗВ. В случая се касае за обективна отговорност на
Община П., която е ЮЛ, поради което не се изисква изследване на виновно
поведение. Напълно произволно и неоснователно се явява и твърдението на
защитата, че язовир „П.“ не подлежи на контрол от ДАМТН. Видно е, че същият е с
обем 280 000 куб.м, поради което не попада в нито едно от изключенията по
чл.141а,ал.3,т.1-т.3 от ЗВ, т.е. за неговата техническа изправност и безопасна
експлоатация отговаря единствено собственика.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят принципно
правилно е санкциониран на осн.чл.200,ал.1,т.39
от ЗВ, който предвижда имуществена санкция в
размер от 1000 до 20 000 лв. за ЮЛ, което не изпълни предписание по
чл.138а,ал.3,т.5 или задължение по чл.190а,ал.2 от ЗВ. Както вече бе посочено, безспорно е, че вследствие на
неподдържания в добро техническо и експлоатационно състояние е установен изровен участък в началната част на въздушния откос към десния скат на
язовира с широчина 1.00 м, дълбочина 0.5 м и дължина – от кота
корона до основата на откоса. Вследствие на неизпълнение на даденото
задължително предписание е било обективно възможно да настъпят значителни вредни последици, включително за живота и здравето
на хората, с оглед което и предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в процесния
случая. В издаденото НП няма изложени мотиви относно конкретно определения
размера на санкцията и доколкото реално вредни последици в случая не са настъпили,
нарушението е първо за жалбоподателя, и липсват други отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът
намира, че имуществена санкция в минималния размер предвиден в чл.200,ал.1, т.39 от ЗВ би била достатъчна за постигане целите на наказанието. Ето защо съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 10 000 на 1 000 лева
С оглед
изхода на делото неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски в размер за адвокатско възнаграждение, за заплащането
на което е приложен договор за правна защита и съдействие серия Т, № **********/21.09.2020
г., в който е посочено, че на 21.09.2020 г. между страните е договорено
възнаграждение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, платимо по банков път.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК,
а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Действително в
нормативната уредба липсва разпоредба /а и съдебната практика е напълно
разнопосочна/, уреждаща присъждането на разноски при изменение на НП, респ. при
намаляване размера на наложената санкция, но според този съдебен състав такива
са дължими. По този въпрос чл.144 от АПК препраща към общите правила на чл.78
от ГПК, където също е въведен принципа, че страните имат право на разноски
съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от искането, като в същият
смисъл е и чл.136,ал.4 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената
част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата. Административнонаказващият орган обаче
не е бил представляван от юрисконсулт и не е доказал разноски за адвокатско
представителство, поради което и по
аргумент от чл.63, ал.5 ЗАНН разноски не следва да му се присъждат.
От друга страна, съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената
част на същото задължително за съдилищата
решение е посочено, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой
или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез
вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на
разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020 г. /приложен л.9 от първоначално образуваното АНД № 256/2020
г на ПпРС/ и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат Р.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред първата инстанция. В договора е вписано, че размерът на адвокатското
възнаграждение е 2000 лева, като в графата
начин и срок на плащане е вписано- по банков път,
до 23.09.2020 г., а в графата платена сума е вписано по сметка 2000 лв. По делото обаче не са представени
доказателства възнаграждението да е преведено на процесуалния представител по
банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма
законово основание адвокатското възнаграждение да бъде
присъдено на страната под формата на разноски по чл.78 от ГПК. /в т.см. освен цитираното ТР следва да се има
предвид и опр.№ 145/13.02.2014 г. по ч.
гр. дело № 358/2014 г. на ВКС, III г.о./. Предвид изложеното и независимо от частичното изменение на НП, съдът намира искането за
присъждане на разноски за неоснователно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА № НП № НЯСС-143/27.08.2020
г. издадено от К. М. В. – заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което и
на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ, на Община П. ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“Ал.С.“№2,
представлява от кмета Л. Д. В., е наложена имуществена санкция в размер на 10
000 лв. (десет хиляди лева) за неизпълнение на задължително
предписание дадено по реда на чл.138а,ал.3,т.5 от ЗВ, , като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 000 лв. (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: