РЕШЕНИЕ
гр.
София, 27.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-13-ти състав в публично открито
заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
при секретаря В.С.,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4239/2014 г. по описа на СГС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен при
условията на чл. 649 ТЗ са искове с правно основание чл. 135 ал. 1 изр. първо от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по предявен
от името на С.к.е.г. ЕООД с променено наименование в хода на производството на Р.К.
ЕООД иск срещу Е. ЕООД и О.Б.Б. АД. В молбата се твърди, че ищецът е кредитор
на Е. ЕООД, по отношение на който търговец е открито производство по
несъстоятелност. Сочи, че на 10.03.2010 г. Е. ЕООД е встъпил в задълженията на
трето по спора лице – Е. АД към О.Б.Б. АД в общ размер от 2 600 000
евро. На същата дата между ответниците бил сключен договор за особен залог на
търговското предприятие на Е. ЕООД за обезпечаване на същите задължения. Твърди
при тези условия имущественото му да е обременено без да му е обещана,
съответно да е получил каквато и да било облага от Е. АД. Застъпва теза, че
меродавно при преценка характера на извършената сделка е възможността да
осигури типичната за търговската дейност цел – да доведе до печалба, каквато
при оспорваните сделки е изключена. Излага довод, че представляващият Е. ЕООД е
знаел за увреждането предвид големия
размер на чуждото задължение и обременяването на цялото търговско предприятие
за обезпечаването му. Иска се да бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на Е. ЕООД извършеното от това дружество
встъпване в задължения на Е. АД към О.Б.Б. АД съгласно § 12 и § 13 на
Допълнително споразумение № 3/10.03.2010 г. към Договор за банков кредит №
198/20.08.2007 г. и да бъде обявен за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сключения между Е. ЕООД и О.Б.Б. АД договор за
особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г., рег. № 3761/2010 г. на
нотариус Р. Т., рег. № 105 на НК. Претендират се направените в процеса
разноски.
В производството при условията на чл.
649 ал. 3 изр. 1 ТЗ е конституиран и синдика на Е. ЕООД, който не изразява
становище по съществото на спора.
В отговор от името на О.Б.Б. АД по
съществото на спора сочи, че задължението по договора за кредит №
198/20.08.2007 г. е обезпечено и с особен залог върху търговското предприятие
на Е. АД като признава, че с допълнително споразумение от 10.03.2010 г. като
съдлъжник по договора е встъпил и Е. ЕООД с договорено допълнително обезпечение
– особен залог на търговско предприятие, вписано в Централния регистър на
особените залози към Министерство на правосъдието под № 2013050900981. Оспорва
обаче сделките да са безвъзмездни, както и досежно твърдяното знание у
ответника за увреждането. Счита за меродавно при изследване причината за
встъпване в дълг отношението между длъжника – Е. АД и встъпилия в неговия дълг Е.
ЕООД. Навежда довод, че длъжникът и встъпилия в правоотношението търговец
следват обща стопанска цел, а с оглед търговското качество на Б.та и Е. ЕООД
стопанският интерес се предполага. Излага се довод, че с оглед акцесорния
характер на встъпването в дълг и на обезпечителните сделки третирането им с
оглед критерия възмезмездност е невъзможно, а евентуално, че безвъзмездността
предполага отказ от принципно признатите му регресни права. Оспорва да са
съществували обективни данни, които да обосновават изискуемото от закона знание
у управителния орган за увреждащия характер на сключените сделка, който счита
за изключен и предвид обстоятелството, че те предхождат възприетата от съда по
несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността. Претендират се
направените по делото разноски.
От името на Е. ЕООД е постъпил отговор, с който счита исковете за
основателни. Сочи, че сделките са безвъзмездни, а към момента на извършването
им са били наясно, че обременяват дружеството в полза на О.Б.Б. АД и й дават
привилегировано положение, което счита за увреждащо останалите кредитори.
Предвид даденото тълкувание на нормата на чл. 649 ал.
1 ТЗ досежно невъзможноста да легитимира синдика като овластен да предяви този
иск, съдът приема за неприложима и визираната от нормата процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск – бездействието на синдика. Съдът,
като съобрази фактическите твърдения и доводите на страните, и събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 377 от ГПК, във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява писмено изразено на 10.03.2013 г. съгласие Е. ЕООД, представлявано
от Р.В.Ш., да встъпи като длъжник в правоотношението, произтичащо от договор за
банков кредит № 198 от 20.08.2010 г., предходно изменен и допълнен с
допълнително споразумение № 1 от 28.08.2008 г. и допълнително споразумение № 2
от 01.08.2009 г. Поето е изрично задължение за погасяване на сумите по
главницата в договорените срокове както
и за обслужва начислените лихви и неустойки, съответно да изпълнява всички
други условия по договора. Посочено е, че към датата на встъпване в дълга
непогасената главница възлиза на 2600 000 евро, а ангажимента на Е. ЕООД
обхваща и формираните впоследствие задължения за лихви и неустойки.
На 10.03.2010 г. писмено е изразено и съгласие, че Е.
ЕООД учредява в полза на О.Б.Б. АД залог върху цялото свое собствено търговско
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
включително и върху конкретизирани недвижими имоти и дълготрайни материални
активи. Деклариран е ангажиментът да се поддържа стойност на търговското
предприятие за периода на действие на договора за банков кредит и договор за
банкова гаранция и предоставяне на банков кредит под условие № 314/12.12.2007
г.
По делото не се спори, а и от публично достъпната
информация в търговския регистър се установява, че с Решение № 750 от
20.05.2014 г. по т.д. № 3641/2013 г. по описа на Софийски градски съд, е
открито производство по несъстоятелност по отношение на Е. ЕООД. Определена е
начална дата на неплатежоспособността 01.01.2012 г.
От заключението на вещото лице В.П. се установява, че към
10.03.2010 г. С.К.Е.Г. ЕООД има вземане към Е. ЕООД в размер на 16 500 лв.
В счетоводните книги на Е. ЕООД към 10.03.2010 г. има отразено задължение към Е.
АД в размер на 587490,00 лв., формирано от извършени продажби на праводателя на
Е. ЕООД през периода 24.09.2008 г. – 30.11.2008 г.
При установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Съдът констатира, че е допуснал грешка при подвеждане
на въведените в процеса правопораждащи факти и извлеченото от тях искане към
съответната им материалноправна рамка. Ищецът изрично се позовава на извършена
от Е. ЕООД увреждаща го сделка при твърдение да е станало при знанието на
представляващия увреждащото дружество. Исковата молба отразява и
обстоятелствата, от които се извежда извода за знание. Наличието на тези
обстоятелства и връзката им с поддържания в процеса правен довод може и следва
да бъде обсъдена по съществото на спора. Тъй като ответниците са заели изрична
позиция по липсващото в доклада обстоятелство – субективното отношение у
длъжника към оспорваните в случая правни действия, съдът приема, че няма
процесуална пречка да преквалифицира спора в тази фаза на процеса.
Нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на
договора силата на закон за страните, които са го сключили. Ето защо освен
обременяването на имуществото на длъжника само по себе си не е достатъчно, за
да бъде отречено принципно признатия ефект на правното действие с произтичащото
от това очакване у ползващото се от него лице, да придобие конкретен актив.
Необходимо е действието пряко да засяга защитения от правния ред интерес на
кредитора, който ефект и да е бил съзнаван от длъжника. Знанието е обективно
възможно при обективно проявили се обстоятелства, обосноваващи съзнаван у
длъжника ангажимент към оспорващия кредитор – възникнало вземане към момента на
сключване на сделката – чл. 135 ал. 1 ЗЗД или разумно предполагаемо задължение
в хипотезата на чл. 135 ал. 3 ЗЗД. Ищецът не твърди на ОББ АД да е било
известно твърдяното в случая увреждащо действие, поради което спорът следва да
бъде подведен под хипотезата на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, която предполага да бъде
установено в процеса възникнало към момента на сключване на сделката задължение
към ищеца, осъществено действие с признат от правния ред ефект върху
имуществото на длъжника, намалено имущество в резултат на действието до степен,
увреждаща икономическия интерес на оспорилия кредитор, което да е било
съзнавано от длъжника.
Констатациите на вещото лице легитимират
ищеца като кредитор на Е. ЕООД в посочения смисъл.
Правото на собственост принципно
гарантира на своя титуляр възможността да се разпорежда с имуществото си като
определя и условията за това. Граница на утвърдената свобода се явява защитеният
от правния ред чужд интерес. С оглед нормата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за равноправно удовлетворяване интересите на всички негови
кредитори, освен ако не са налице предвидени със закон основания за предпочитание.
От тази гледна точка и кредиторът, който има основание да счита, че принципно
гарантираната му възможност да получи удовлетворение е ограничена поради
действията на длъжника, е в правото си да се противопостави на увреждащата го
сделка. Защитата по чл. 135 ЗЗД се изразява в отричане на принципно признато
правно значение на конкретно по съдържанието си действие. Атакуваните в случая
действия сочат на обективирана воля, обвързваща правната сфера на Е. ЕООД,
поради което и отговарят на очертания критерий.
Не се установява обаче нито встъпването
в дълг, нито учреденият особен залог да увреждат ищеца. Макар и с встъпването
си в правоотношението по договора за кредит с Б.та Е. ЕООД да се ангажира
непосредствено с плащане, евентуалното изпълнение на обещаното обуславя
равностойно вземане срещу кредитополучателя. Икономическият ефект от това не
сочи на намалено имущество и то до степен, засягаща възможността ищецът да
реализира ефективно съществувалото към 10.03.2010 г. свое вземане.
Освен това, установява се, че към датата
на встъпване в правоотношението Е. ЕООД е имал задължения към Е. АД. Настоящият
състав споделя наведения от процесуалните представители на ОББ АД довод, че
меродавен при изследване характера на оспорваното действие е икономическият
интерес, без да е необходимо да произтича непосредствено от конкретното
действие. Несъмнено встъпването в дълг не е свързано с насрещна престация в
полза на встъпилия съдлъжник. Самият текст на чл. 101 ЗЗД се дезинтересира от
причината да бъде поет ангажимент на собствено основание за изпълнение на чуждо
задължение. В тази насока и причината за встъпване придобива значение на мотив
с придадено от нормата на чл. 135 ЗЗД значение – така поетото задължение е
оспоримо, ако в резултат на него е увреден имущественият интерес на ищеца. Само
по себе си увеличението в пасива на имуществото не е достатъчно. Евентуално
плащане на чуждото задължение е и предвидена от правния ред възможност за
редуциране размера на задължението, което е реална полза за встъпилия в дълг.
Ето защо сам по себе си сключеният договор за встъпване в дълг не обосновава
увреждащо действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Увреждащият характер на действието
предполага намаление в актива до степен, засягаща интереса на оспорилия
кредитор и то към момента на сключване на сделката. Това в случая нито се
твърди, нито установява. По делото нито се твърди, нито се установява обективна
пречка за реализация на така поетия ангажимент. Напротив, утвърдената в рамките
на производството по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност –
01.01.2012 г. обосновава като единствено възможен извод, че преди този момент Е.
ЕООД е бил в състояние да обслужва краткосрочните си задължения. При положение,
че към момента на сключване на договора не се и очаква плащане на пълния размер
на задължението, сама по себе си тази негова характеристика не обосновава
невъзможност за изпълнение, за да доведе до еднозначен извод за знание у
длъжника.
Съзнаваният ефект на поетото задължение
с оглед заявеното в процеса от законния представител на Е. ЕООД, че сключеният
договор за особен залог създава изключителна привилегия за О.Б.Б. АД,
съответства на изрично предписано от закона правно положение. Вярно е, че
привилегията по правило ограничава правата на останалите кредитори, но и
нормата на чл. 133 ЗЗД изрично предписва такава възможност. Понеже самият закон
допуска длъжникът да обезпечи конкретно задължение с конкретно свое имущество с
произтичащата от това привилегия, само по себе си изразеното съгласие в тази
насока не се явява увреждащо действие.
От друга страна, удовлетворяването на О.Б.Б.
АД в резултат на изпълнение върху имуществото, обект на обезпечение, поражда
регресни права спрямо Е. АД да възстанови платеното. Макар и да не реализира
конкретна и непосредствена печалба от оспорваните действия, сами по себе си не
са достатъчни, за да засегнат зачетен от правния ред интерес на ищеца. Неадекватните
последващи действия по управление на търговските дела, довели до открито спрямо
встъпилия съдлъжник производство по несъстоятелност и последващото му обявяване
в несъстоятелност, не обосновават относителна недействителност на оспорваните в
случая предхождащи сделки по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Указаната вече граница на
стопанска инициатива при осъществяване на търговска дейност с оглед принципа на
равно третиране на кредиторите оправдава преоценка на извършените действия в
специфични хипотези в това число и предназначени да създадат привилегия, при
изрично утвърдена процедура, обвързана от преклузивен срок – чл. 647 ТЗ. По
изложените вече съображения съдът приема, че не е сезиран с подобна претенция.
При така достигнатия правен извод
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските
Предвид изхода от спора направените от
ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест. С оглед правилото на
чл. 81 вр. чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля следва да бъде изрично
огласена с решението.
Отговорността за разноски почива на
необосновано от правна гледна точка повдигнат спор пред съд. Ето защо в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени направените в процеса и доказани по делото
разноски.
Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК признава
право на страна в процеса, защитавана от юрисконсулт, да получи сума,
равностойна на следващото се адвокатско възнаграждение. Отстояваният в процеса
интерес, възприет от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 2600 000 евро. По делото са проведени 8 заседания.
При тези обстоятелства съдът приема за дължима от ищеца сума в размер на 62130,00 лв.
При установения изход от спора в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени и следващите се държавни такси.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ от Р.К.
ЕООД с предходно наименование С.К.Е.Г. ЕООД, ЕИК **** срещу Е.
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
****, ет. 3 и О.Б.Б. АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да
бъде обявено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на Е.
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК **** изявление за встъпване в задълженията
на Е. АД към О.Б.Б. АД съгласно § 12 и § 13 на допълнително споразумение №
3/10.03.2010 г. към договор за банков кредит № 198/20.08.2007 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ от Р.К.
ЕООД с предходно наименование С.К.Е.Г. ЕООД, ЕИК **** срещу Е.
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
****, ет. 3 и О.Б.Б. АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да
бъде обявен за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността на Е.
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК **** договор за особен залог на търговско
предприятие от 10.03.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 649 ал. 6 ТЗ Р.К.
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 406812,64 (четиристотин и шест хиляди
осемстотин и дванадесет 0,64) лева.
ОСЪЖДА Р.К.
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.Б.Б.АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1.
на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 1350,00
(хиляда триста и петдесет) лева;
2.
на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата 62130,00
(шестдесет и две хиляди сто и тридесет) лева;
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис, а в частта за разноските по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: