РЕШЕНИЕ
№ 5160
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20241110102263
по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно и обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
...................., на ....................., с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК са предявени срещу Ж. Г. С. кумулативно и обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Ж.
Г. С. дължи на ..................... сумата 931,02 лв., представляваща стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се на адрес: гр. ................ клиентски
№ ..................., за периода от ......................, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56701/2022 г. по описа на СРС,
119 състав - .................. до изплащане на вземането, както и за сумата 60,54
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница за периода от ................., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
56701/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
1
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Ж. Г. С., е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Поддържа, че
не е доказано да е отказала достъп до имота. Оспорва и исковете за лихва за
забава, тъй като имат акцесорен характер спрямо тези за главница. Възразява
срещу исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По допустимостта на предявените искове
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
недопустимост на производството поради лиса на идентитет между заповедта
за изпълнение и исковата молба. Видно от подаденото от ...................
заявление по чл. 410 ГПК от .................., уточнено с молба от ................., срещу
Ж. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 56701/2022 г. на СРС, 119 състав, е
че заявителят е претендирал следните вземания: сумата 931,02 лв.,
представляваща стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се на
адрес: гр. ................. клиентски № ..................., за периода от ......................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
56701/2022 г. по описа на СРС, 119 състав - .................. до изплащане на
вземането, както и за сумата 60,54 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от
................. За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023 г. по ч. гр. д. № 56701/2022
г. по описа на СРС, 119 състав. Видно от последната сумите се претендират за
предоставени ВиК услуги в имота на длъжника Ж. Г. С., находящ се на адрес:
гр. .................... Ответникът в срока по чл. 414 ГПК е възразил срещу
заповедта, поради което в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията по заповедта.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1
от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
2
От приетата като писмено доказателство по делото справка от ............... г.
по партидата на Ж. Г. С. в .................... се установява, че на ................. г. Ж. Г.
С. и ................. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху
процесния недвижим имот, находящ се в гр. ......................, като по делото няма
данни имотът да е прехвърлен на трето лице преди или по време на процесния
период. Посоченият адрес на имота съвпада и с регистрираните през м.
октомври 2000 г. постоянен и настоящ адрес на ответника (справка
.......................... заповедното дело), на който адрес последният е получавал
лично съдебните книжа по делото и който адрес е посочил във възражението
по чл. 414 ГПК и в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ
и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия
период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на
собственост) през този период. От представената по делото справка за лицето
Ж. Г. С., ЕГН **********, от ................... относно вписванията, отбелязванията
и заличаванията по персоналната му партида се установява, че на ....................
г. Ж. Г. С. и ................. са придобили по силата на договор за продажба на
недвижим имот процесния апартамент, като липсват последващи вписвания в
регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право
на ползване в полза на друго лице.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
3
територията на Република България и се състои от партидите на отделните
имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията
или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да
се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка за периода от ....................,
която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно
право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника,
доколкото е налице единствено оспорване наличието на облигационно
отношение, но не и на вписаните в справката данни. Страната не е направила
конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на
отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка
за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост.
Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответникът за
процесния период е бил собственик на водоснабдения имот, съответно същият
има качеството на потребител на ВиК услуги.
С оглед на данните от представената справка от ..................... съдът
намира, че ответникът е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Макар ответникът и другото лице, посочено в справката като собственик на
имота, да са с едно и също фамилно име и различни бащини имена, не може
да се предполага, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, предвид липсата на такива твърдения и на данни в тази насока.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е носител на 1/2 ид. ч. от
правото на собственост върху процесното жилище, доколкото от
представената справка не се установява друго съотношение между
притежаваните от съсобствениците идеални части. При предявен от кредитора
срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за
консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто
е настоящият случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30,
ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението
към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. Освен това по делото
не се установява облигационното отношение да е възникнало само с
ответника като единствен ползващ имота съсобственик, предвид липсата на
представено по делото писмено споразумение между доставчика и
потребителите съгласно изискванията на чл. 56, ал. 4 от ОУ, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., респективно чл. 59, ал. 3 от ОУ,
4
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.
В качеството на съсобственик ответникът е бил потребител на ВиК услуги
за процесния период по неформален договор за продажба на водоснабдителни
и канализационни услуги за битови нужди с включените в него права и
задължения, съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Спорен между страните е и въпросът относно обема на доставяните
услуги, съответно цената, която се дължи за тях. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба №4/14.09.2004 г. количеството изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на
всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост -
въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия
период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като
първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2
и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане
по електронен път. Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение
отчитането на отведената и пречистената вода се извършва съобразно броя на
обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери
на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва -
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се
проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите,
като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5
предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този
срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана
разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда,
че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като
до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
Във връзка с установяване на предоставените ВиК услуги, техният обем и
стойност, по делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица са посочи, че заключението е
изготвено въз основа на извлечение от информационната система на
5
дружеството за процесния отчетен период, инкорпорирана в констативно-
съобразителната част при отговора на въпрос 1 (стр. 2 от заключението), и
фактури 12 бр. дубликат. Според заключението процесният имот е
водоснабден и в него са доставяни ВиК услуги през процесния период, като
количеството е изчислено на база, за брой живущи двама, а стойността им за
процесния период на потребление възлиза на сумата от 931,02 лева,
представляваща цена на 317,149 куб. м. вода. Вещите лица са посочи, че в
извлечението от информационната система на дружеството няма данни за
наличие на монтирани водомери с валидна метрологична проверка (графата
„водомер“ е празна).
Следва да се отбележи още, че от страна на ищеца, чиято е и
доказателствената тежест за това, не е проведено надлежно доказване в
посока, че процесният недвижим имот се обитава от повече от едно лице. Ето
защо, няма основание да се приеме, че през исковия период процесният
апартамент е бил обитаван от повече от едно лице, различно от ответника,
поради което съдът намира, че начисляването на сумите за предоставени ВиК
услуги е следвало да се извърши на база 1 брой обитатели, а не на база 2 броя
такива. Отделно от изложеното, по делото липсват твърдения, а и
доказателства за наличието на обстоятелства, довели до служебно
начисляване на претендираните суми.
От страна не ищеца, в доказателствена тежест на когото е да установи
обема на доставяните услуги, съответно цената, която се дължи за тях, не са
ангажирани никакви доказателства относно наличието на нормативно
регламентираните предпоставки за отчитането на отведената и пречистената
вода, съобразно броя на обитателите на процесното жилище. Ищецът не е
навел нито твърдения, нито е ангажирал доказателства, че в процесния имот
през процесния период няма монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери или че са установени непроверени
индивидуални водомери. Констатацията на вещите лица, че количествата ВиК
услуги са изчислени на база за брой живущи двама, сама по себе си не
установява причините, довели до това служебно начисляване, за да се приеме
за приложим горецитирания норматвноустановен ред. За да е приложим
посоченият ред за отчитането на отведената и пречистената вода, съобразно
броя на обитателите на жилищата, регламентиран в Наредбата, следва да бъде
установено предвиденото в нея изключение, като доказателствената тежест за
това е на ищеца. В случая ищецът дори не е навел твърдения за причините
довели до отчитането на отведената и пречистената вода, съобразно броя на
обитателите на процесния имот, като по делото лисват, каквито и да било
доказателства, както за това потребителят да няма монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, така и за това да са
установени непроверени индивидуални водомери т.е. без валидна
метрологична проверка.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване за спазване на посочените по-горе императивни процедури, като по
делото не съществува яснота относно въпросите поради какви причини през
процесния период и за процесния имот доставяните ВиК услуги са отчитани
6
на база, съобразно броя на обитателите. Отделно, дори да се приеме, че
ищецът е начислявал количество потребена вода с оглед неосигурен достъп, то
тогава не е спазена процедурата, предвидена в общите условия на ищеца,
която изисква в случай на невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга
инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в
удобно и за двете страни време, удостоверяването на това обстоятелство да се
извършва с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне
един свидетел. Такъв протокол по делото не е представен, поради което и
съдът намира, че регламентираната процедура по Общите условия на ищеца не
е била спазена, респ. не са били налице предпоставките за начисляване
служебно на изразходвана вода по реда на Общите условия на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
недоказа по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има само ответникът в производството, като съдът дължи произнасяне и по
отговорността на страните за разноски в заповедното производство. В случая
ответникът не претендира разноски, като няма данни и такива да са
направени, поради което съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....................., ЕИК ................ срещу Ж. Г. С.,
ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Ж. Г. С. дължи на
..................... сумата 931,02 лв., представляваща стойност на потребени ВиК
услуги в имот, находящ се на адрес: гр. ......................... клиентски №
..................., за периода от ......................, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56701/2022 г. по описа на СРС, 119 състав -
.................. до изплащане на вземането, както и за сумата 60,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница за периода от ................., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
56701/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8