ПРОТОКОЛ
№ 1835
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ц.ка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ц.ка Вълчева Гражданско дело №
20225220101107 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Й. М. Н. не се явява, редовно уведомен чрез пълномощника си
от предходното съдебно заседание. За него се явява адв. Ц., редовно
упълномощен да го представлява с пълномощно, приложено по делото.
Тримата ответници се явяват лично, като за П. С. Ч. се явява адв. К.,
редовно упълномощен да го представлява отпреди.
От новоконституираните ответници, ответникът С. П. С. е редовно
призован, а ответницата И. П. С. е нередовно призована. На 05.12.2022 г. на
адреса на ответницата е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Не се явява вещото лице инж.Х. К., редовно призована.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото заявление от вещото лице
инж. К., с което уведомява съда, че поради невъзможност да изготви
заключение, с оглед служебната си ангажираност, моли делото да бъде
отложено за друга дата.
АДВ. Ц.: Ако ответницата направи възражение за нередовно
призоваване да не се дава ход, ако не направи - да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Нямам възражение по нередовното
призоваване. Да се гледа делото днес.
ОТВЕТНИКЪТ С.: Да се гледа делото днес
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на нередовно призованата ответница, че не
възразява във връзка с призоваването си счита, че не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Ц.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя
уточнения и допълнения.
АДВ. К.: Поддържам отговора. ИМ е неоснователна.
ОТВ. С.: Оспорвам иска. Аз откакто се помня това ни е мястото. От
осми клас живея в село. И от тогава това място сме си го обработвали и сме го
имали и е в тези граници.
ОТВ. С.: Откакто и аз се помня това място дядо ми го работеше преди и
е точно в тези граници. Имаме си ограда от 27 години, може и повече.
Дъщеря ми беше мъничка и помагаше на дядо си да прави оградата. И много
се учудих, че този човек има искане за това място. Има от години череши,
дървета.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът е собственик на един
поземлен имот с идентификатор 30572.502.740 по КККР на с. З.,
Пазарджишка област, с адрес: с. З., с площ според заснемането в
кадастралната карта 459 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план 543, квартал 28, парцел XIV, при съседи: имоти с
идентификатори 30572.502.842, 30572.502.741, 30572.502.510, 30572.502.462
и 30572.502.739. Той е придобил собствеността чрез покупко-продажба с нот.
акт № 57 т. 10 дело № 1138/2014 г. върху УПИ XIV-543 в кв.28 по
регулационния план на с. З. с площ 565 кв. м.
Твърди се в исковата молба, че част от имота на ищеца е завзет от
2
собствениците на съседни имоти 30572.502.739 (бивш УПИ 1-156) и
30572.502.462 (бивш УПИ II-156). След влизането в сила на кадастралната
карта ищецът констатирал, че част от неговия имот е заснет като част от
техните имоти, т. е. заснемането е станало не по регулационите граници от
действащия регулационен план, а съобразно положението на място, т.е.
завзетите от ответниците части са заснети като части от техните имоти.
Твърди се, че ищецът е направил опити да установи кой е собственик по
документи на съседните имоти и успял да узнае, че и двата имота са
собственост на ответниците.
Твърди се, че частта от имота на ищеца 30572.502.740, която е заснета
като част от имот 30572.502.739 е с площ около 64 кв. м., а частта от имота на
ищеца, която е заснета като част от имот 30572.502.462 е с площ около 53 кв.
м. Тези данни ищецът получил при извършено геодезическо замерване на
имота.
По този начин, за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на
ревандикационен иск за частта от неговия имот, върху който ответниците
упражняват фактическа власт, както и за установяване на това, че в
кадастралната карта части от неговия имот погрешно са заснети като части от
съседни имоти.
Искането към съда е да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че Й. М. Н. е собственик на 64 кв.
м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 30572.502.740,
погрешно заснета като част от имот 30572.502.739 по кадастралната карта на
с. З., Пазарджишка област, при съседи на тази част: имоти с идентификтори
30572.502.740, 30572.502.739, 30572.502.840 и да осъди ответниците да
предадат на ищеца владението върху тази част.
Иска се от съда да приеме за установено по отношение на ответниците,
че Й. М. Н. е собственик на 53 кв. м., представляващи част от имот с
идентификатор 30572.502.740, погрешно заснета като част от имот
30572.502.462 по кадастралата карта на с. З., Пазарджишка област, при съседи
на тази част: имоти с идентификатори 30572.502.740, 30572.502.462 и
30572.502.510 и да осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху
тази част.
Претендират се направените по делото разноски. Към исковата молба са
3
приложени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците, с който вземат становище, че исковете за процесуално
допустими, но напълно неоснователни, поради което ги оспорват.
Твърди се, че не е налице хипотезата за ревандикиране на процесните
64 кв.м. и 53 кв.м., тъй като тези площи не са погрешно заснети като части от
поземлените имоти, собственост на ответниците. В настоящият случай не е
налице грешка при заснемането на границата между поземлен имот
30572.502.740 и 30572.502.739, както и на границата между 30572.502.740 и
30572.502.462 при одобрение на кадастралната карта и регистри за с. З..
Твърди се, че ответниците са собственици на ПИ 30572.502.739 и ПИ
30572.502.462 по одобрения кадастрален план на с. З. и упражняват правото
си на собственост в границите, което не накърнява правата на ищеца.
Твърди се, че на 29.12.1961 г. бащата на ответника П. С. Ч. - С. Д. Ч. е
закупил дворно място от 2180 кв.м. , което е съставлявало парцел IV-159 в кв.
28 по плана на с. З. по отменения план на селото от 1923 г. През 1962 г.
дворното място, заедно с редица съседни имоти (включващи и онази част, в
която попадат сега имотите на ищеца) са били изключени от регулацията на
селото и са били причислени по постановление 216 от 1962 г. на МС към
селскостопански фонд и предоставени на ТКЗС. Впоследствие с влизането в
сила на сега действащия ПР на с. З., одобрен със Заповед № 6639/16.10.1968
г., имотът отново е включен в регулацията на селото, като за части от
посочения по горе имот са отредени два парцела - I за имот 156 с площ от 675
кв.м. и II за имот 156 с площ от 694 кв.м., отредени на името на ТКЗС. За
двата парцела са били съставени актове за държавна собственост - 5283 и
5284 от 07.11.1970 г. Имотите са били отнети не по законоустановения начин.
Твърди се, че през 1973 г. на името на Я. С. Ч. държавата е отстъпила
правото на строеж върху парцел 11-156, в резултат на което тя , заедно със
съпруга си П. С. Ч. построяват по одобрен проект къща на площ от 92 кв.м.,
две масивни второстепенни стопански сгради на 24 кв.м. и на 15 кв.м.
Твърди се, че реституцията върху УПИ I-156 и УПИ I-156 е настъпила
по силата на закона. Ответниците живеят в имотите, от построяването на
къщата си до сега и владеят дворните места по имотни граници. Между
парцел I-156 и II-156 ответникът е материализирал на место граница, но тя е
4
поставена също по имотните граници, а не по регулационните. Между тези
два парцела, които в последствие стават УПИ I-156 и УПИ I-156, и
находящия се от юг парцел, в последствие УПИ XIV-543 винаги е имало
материализирана имотна граница - ограда.
Твърди се, че с влизането в сила на РП на с. З. от 1968 г. се е
предвидило придаване на части от УПИ I-156 към УПИ XIV-543 и от УПИ II-
156 към парцел IV- 543. Тази дворищно регулационен план никога не е
прилагана на место, в резултат на което продаваемите части не са заемани.
Поради това никога имотните граници не са ставали регулационни граници.
Дворните места са продължили да се владеят от ответниците по имотните
граници, което фактическо съС.ие е и до момента. Такова е било
фактическото положение и към момента на изготвянето на новия кадастрален
план на с.З. 2020 г. Праводателката на ищеца е владяла имота си по имотни
граници. Гореизложените факти водят до извода, че отчуждителното действие
на плана от 1968 г. е отпаднало, поради което имотните граници са станали
регулационни по силата на закона. Ответниците владеят имотите си
основателно и в съответствие с материалните им права. Ищецът не е
собственик на процесните части от дворните места, поради което исковата му
претенция е неоснователна,.
Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест в производството.
АДВ. Ц.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
ОТВ. С.: нямам възражения
ОТВ. С.: Нямам възражения
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба и допълнителната молба на ищеца и към писмения отговор на
5
ответниците писмени доказателства.
АДВ. К. Днес водим един свидетел. Ще се откажем от втория. Водим Ц.
В..
АДВ. Ц.: Не възразявам да разпитаме свидетеля.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицето Ц. в..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля и снема самоличността му, както
следва:
Ц. Г. В. – роден на 12.05.1958 г., в Пазарджик, живущ в с. З., българин,
български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство със страните, с висше
образование, пенсионер.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. в.: Не съм роднина със страните по делото. От 1968 година сме
съседи с тях. Отсреща е къщата. Бай П. - той е майстор, викал съм го за разни
работи срещу заплащане да ми извърши. Доста години вече живеем там.
Познаваме се. Имота на П. Ч. го познавам. Ходил съм много пъти там.
Нашата къща е от 1968 г. Те по-късно направиха калкана, през 1972 – 1973 –
1974 година, там някъде. Имотът на П. Ч., доколкото знам е имот на бай С..
Това са били земеделски земи, но през 1961 г. се променя регулационния план
и го парцелираха. Моят баща го закупи и направиха къщата и след това бай
П. и Д. К. започнаха да строят къщата на калкан. В двора на П. има други
постройки. От дясната страна е гаража, в дъното е постройката за кози, зайци
- стопанска постройка. Неговият имот, откакто го помня, е ограден. Има едно
черно пътче там, където свършва и отзад има ограда.
АДВ. К.: Моля да предявите на свидетеля комбинираната скица, която е
приложена от ищеца към исковата молба.
АДВ. Ц.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира искането за основателно, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля в. комбинирана скица, представена от ищеца
6
с исковата молба и приложена на лист 10 от делото.
СВИД. в.: Мога да се ориентирам /свидетеля сочи имотите 462 и 739
като имоти на ответника П./. Имот 739 е лозе, има градина, има дървета и
череша. Между двата имота оградата е по-лека. Откъм имот 740 има бетонни
колони и железа. Стопанската постройка за животни е с посочен номер 3 в
имот 462. Масивната ограда не се допира до стопанската постройка. Оградата
е на 3 метра от стопанската сграда. Тази ограда в годините не е местена. За
какво да е местена, то няма основание. Не съм виждал никога да се мести тази
ограда през годините. Колкото пъти през годините да съм отишъл у тях, а и от
черешата, от външната страна, съм взимал, оградата си стои там. От едно село
сме с Й. Н., знам го, полицай е. Той отскоро започна там да работи. Неговият
имот, никога не е бил ограден. Там си бяха ниви. То и сега си е нива, от
едната и другата страна. Там отсреща започнаха да правят къщи през
последните 5-6 години. Знам само, че през 1961 г. ние тогава правихме двора
и през 1968 г. правиха втори план, включиха още земи и обърнаха парцелите
и в резултат на което нашата къща гледа на другаде. Предишният собственик
на имота на Й. на двора не го познавам. Честно казано там винаги е било
пустеещо. Там, някога са сели коноп и досега си никнеше коноп, технически
коноп, не марихуана. И досега си расте до пътя. Покрай имота на бай П. има
пътче, което върви и водеше до баба ми, затова помня, защото многократно
съм вървял до бащината ми къща.
Масивната ограда има бетонни колони, опънати железа – железни
пръчки. Качвах се на оградата да си взимам череши. Масивна ограда, имам
предвид солидни бетонни колове, набити, така че да не могат да полегнат и
вързани помежду си с железни пръчки. Не мога да се сетя дали има бетонна
основа.
АДВ. Ц.: Поддържам искането за изготвяне на експертизата. Моля да
дадете възможност на вещото лице да я изготви.
АДВ. К.: Моля да дадете възможност на вещото лице да я изготви, вкл.
и поставения въпрос от нас
ОТВ. С.: Да се изготви заключението.
ОТВ. С.: Да се изготви заключението.
СЪДЪТ счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване заключението на допуснатата експертиза, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото го НАСРОЧВА за 24.01.2023 г. от 13:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. Х. К..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:53 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8