Р Е
Ш Е Н
И Е № 11
гр. Пловдив, 06 февруари 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева,
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 609/2018 г. по описа
на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.
Т., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А....“,
против решение № 1075/26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1555/2017 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателката
твърди, че решението е неправилно, противоречащо на закона и несъобразено с
приетите по делото доказателства по изложените в жалбата съображения, поради
което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата И.К. я оспорва
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на
нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от И.Г.К. против Н. Т., действаща като едноличен търговец
с фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А....“, иск за присъждане на сумата 11 307,24
евро. Ищецът твърди, че ответницата е майка на бившата му съпруга Р. Т., с
която са били в брак от 27.06.2009 г. до края на 2016 г., като по време на този
брак той не можел да изтегли кредит поради задлъжнялост към „Б. ...“ ЕАД и
водено против него изпълнително дело, по която причина съпрузите помолили Н. Т.
като едноличен търговец да изтегли кредит, средствата по който той да използва
за инвестиции и лични начинания, а уговорката била достъпът до сметката да се
осъществява с пълномощно, дадено от титуляра, и
връщане на изтеглените суми чрез внос по същата сметка, без предварително
определен срок за това. Ответницата сключила договор за кредит с „П. Б. ...“ АД
и на 28.12.2011 г. по посочената в исковата молба сметка й била преведена
заемната сума, от която К. изтеглил общо 37 365 евро, описани подробно по
дати и размери в справка по т. 2 от молба от 22.05.2017 г., а внесъл по същата
сметка общо 60 150 евро, описани подробно в справка по т. 3 от същата
молба, т.е. за посочения период внесъл 22 785 евро повече от необходимото,
с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка, но
отказвала да му я върне, въпреки проведените разговори. На база на изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата 22 785 евро, впоследствие намалена на 11 307,24 евро,
с която неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.
Ответницата Н. Т., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А....“, оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, като твърди, че ищецът е
изтеглил от посочената сметка суми в много по-голям размер от внесените от
него, имайки предвид, че с тях се възстановяват не само получения кредит, но и
необходимите лихви и разноски по обслужването му, както и че голяма част от
внесените от К. суми са били осигурени от нея и семейството й. Претендира
разноски.
С обжалваното решение е осъдена Н.
Т., действаща като едноличен търговец с
фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А.......“, да заплати на И. К. 11 307,24 евро, с
които тя неоснователно се е обогатила за негова сметка, задържайки разликата в
повече между внесените и изтеглените от И.К. от нейна банкова сметка *** „П. Б.
...“ АД средства, които му е дала възможност да ползва при уговорка за
връщането им, след преустановяване на достъпа му до тази сметка, както и
3 889 лв. разноски в производството.
Решението е обжалвано от
ответницата изцяло и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.
С допълнително решение №
1281/25.10.2018 г. е допълнено решение № 1075/26.07.2018 г., като след думите
„след преустановяване на достъпа му до тази сметка“ и преди думите „както и
сумата от 3 889 лв. разноски в
производството“ да се добавят думите „ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й плащане“.
Видно от исковата молба и
уточняващите молби, ищецът твърди, че през септември 2011 г. с ответницата са постигнали
уговорка той да използва нейната банкова сметка *** „П. Б. ...“ АД като
оборотна такава за периода 28.12.2011 г. – 05.10.2015 г., през който период,
имайки пълномощно от ЕТ „М. - д-р Н. Т - А.......“, той изтеглил 37 365
евро, а внесъл 60 150 евро, т.е. 22 785 евро повече от дължимото,
като с тази сума, представляваща положителната разлика между внесените и
изтеглените суми за периода, ответницата се е обогатила, получавайки нещо без
правно основание, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му върне сумата 22 785 евро, впоследствие намалена на 11 307,24 евро.
Доколкото предметът на делото се
определя от посочените от ищеца фактически обстоятелства, касаещи основанието
на иска, и отправения петитум към съда, следва да се
приеме, че между страните са възникнали договорни отношения във връзка с
правото на К. да тегли суми от посочената в исковата молба разплащателна сметка
на ответницата и задължението му да връща изтеглените суми в същия размер, но
по отношение на сумите, различни от тази уговорка /т.е. за дадените в повече/,
които са били платени от ищеца и са постъпили в сметката на ответницата /при
т.нар. престационна кондикция/
правоотношението между страните е извъндоговорно за
връщане на нещо, платено без правно основание.
Следователно предявеният иск е по
чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация в доклада по чл. 140 от ГПК с определение № 2529/26.10.2017
г., впоследствие в съдебно заседание на 29.05.2018 г. и в обжалваното решение е
по чл. 59 от ЗЗД, но при отчитане на същите фактически обстоятелства и искане
към съда, като дори на страните са били дадени в доклада точни указания относно
подлежащите на доказване факти.
Предвид изложеното настоящият
състав намира, че неправилната правна квалификация, определена от окръжния съд,
не рефлектира пряко на допустимостта на постановения от него съдебен акт, тъй
като са разгледани наведените от ищеца като основание факти и решението е
постановено по иска, с който съдът е сезиран, като въззивният
съд има правомощия да квалифицира правилно иска и да разреши материалноправния спор съобразно тази квалификация. В тази
насока вж. Р. № 145/ 16.04.2015 г. по гр.д. № 5024/2014 г. на ВКС – ІV г.о. и
Р. № 30/10.02.2014 г. по гр.д. № 592/2012 г. на ВКС – ІV г.о.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В. Т.,
което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че за периода
29.12.2011 г. – 18.05.2013 г. И.К. е изтеглил от посочената в исковата молба
сметка в „П. Б. ...“ АД общо 44 366,45 евро на посочените в заключението
дати, а за периода 26.04.2012 г. – 05.10.2015 г. е внесъл общо 55 673,69
евро, като разликата между тях е 11 307,24 евро, а по сметката са правени
вноски и от други лица /П. Н., К. К. А. Т., В. П. и ЕТ М - – д-р Н. Т.“/ на посочените в заключението
дати и с посочените суми.
От обясненията на вещото лице при
приемане на заключението му в съдебно заседание на 29.05.2018 г. и от
допълнителното му заключение е видно, че от посочената сметка има извършени и
два банкови превода – в размер на 30 000 евро на 05.12.2012 г. и съответно
в размер на 10 000 евро на 11.12.2012 г., двата с получател А. Т.и
основание за превода закупуване на жилище, като наредител
на плащането е И.К., а от внесените суми 15 094,95 евро са за погасяване на
банковия кредит и 15 878,22 евро – за погасяване на лихви по кредита.
По отношение на това какви са
постигнатите уговорки между страните – ищецът да ползва банковата сметка на
ответницата като оборотна, теглейки парични средства и връщайки ги в същия размер
в неуточнен срок, или тя да изтегли банков кредит, който той да използва изцяло
и да върне всички суми по него, в т.ч. главница, лихви и такса обслужване, които
в голямата си част са били върнати със средства на самата ответница и
семейството й, в първоинстанционното производство са разпитани свидетели,
даващи противоречиви показания.
От събраните гласни доказателства
е безспорно установено, че И.К. не е обслужвал получения в предходен момент банков
кредит, имал е нужда от оборотни средства във връзка с упражняваната от него
дейност по покупка и продажба на мотори, но не е могъл да сключи нов договор за
банков кредит и да получи такъв.
От показанията на свидетелите В. А. и Г. Х.се
установява, че между страните по делото имало уговорки К. да ползва банковата
сметка на Т. и да възстановява средствата, които е ползвал, което той е правил,
използвайки даденото му пълномощно, а изтеглените суми е влагал при
закупуването на мотори и е връщал от продажбата им или от заеми от приятели, но
тези сведения свидетелите са получили единствено от ищеца.
От друга страна свидетелите Р. Т.
/дъщеря на ответницата и бивша съпруга на ищеца/ и В. Ч.твърдят, че Н. Т. и
съпругът й се съгласили за изтеглят кредит от 40 000 евро за срок от 10
години по молба на К. за негови лични нужди, за обезпечаването на който ипотекирали
жилището си, те взели заема и му дали парите, но нямало уговорка той да ползва
кредита, а те да го плащат, но впоследствие били принудени да го правят, тъй
като се страхували да не загубят жилището си, поради което всеки месец на 4
число, когато бил падежът на това задължение, ответницата и съпругът й давали на
ищеца средствата в лева /1 080 лв./ малко преди това, за да ги внесе, тъй като имал
пълномощно да тегли и внася, а самата ответница работила на пълен работен ден и
не можела да отиде до банката, парите К. използвал за купуване и препродаваше на
някакви неща, като внесъл по сметката само на няколко пъти по 1 000 или 2 000
евро, а регулярните погасителни вноски от 1 080 лв. се правили със
средства на родителите на първата свидетелка, като ответницата никога не е
превеждала и теглила пари от тази сметка.
При констатираното противоречие
досежно основните факти, на които страните основават претенциите си, и
кредитирането на някои от тях, респ. некредитиране на останалите, съдът изхожда
преди всичко от съвкупната им преценка с останалите събрани по делото
доказателства.
Тук следва да се посочи, че
настоящият състав изцяло възприема направената от окръжния съд обосновка защо
не възприема показанията на свидетелката Р. Т., базирана не толкова на близките
й родствени връзки с ответницата и явно влошените отношения с ответника,
колкото на противоречието им с извлечението на банковата сметка и приетите
заключения на вещото лице Т., от които е видно, че на кредита не е била
начислявана годишна, а месечна такса за обслужване /която според св. Т. е била
заплащана със средства на родителите й/, повечето погасителни вноски, макар и
направени около 4 число на месеца, не са в твърдения от свидетелката размер от
540 евро, съответстващи на дадените според нея 1 080 лв., като само в един
случай сумата е такава /на 04.05.2015 г./, както и че е установено, че
ответницата също е внасяла суми по сметката /факт, отречен от свидетелката/.
Противоречието в показанията на
тази свидетелка, липсата на конкретни факти в показанията на свидетеля Ч.
относно постигнатите уговорки между страните за тегленето и погасяването на
банковия заем, непредставянето по делото на доказателства за сключване на
договора за банков кредит с неговите съществени условия, фактът, че и трети,
неучастващи в производството по делото, лица са внасяли суми по сметката,
съчетан с това, че ответницата носи доказателствена
тежест да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
последици, води до извод, че по делото не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, че между страните е било постигнато споразумение ЕТ „М. – д-р Н. Т.“ да
изтегли банков кредит в размер на 40 000 евро, които да предостави изцяло
на И.К., с уговорката, че той ще възстанови на банката цялата отпусната сума.
В обясненията на ищеца, дадени по
реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 29.05.2018 г., не се признават неблагоприятни
за него факти, като въпросите, на които К. е отказал да отговори или е дал
неясни отговори /какъв ДОД е заплащал за периода 2012 г. – 2016 г., дали и в
какъв размер се е осигурявал за същия период, внасял ли е лихви/, не са
релевантни по спора, поради което тези обяснения нямат доказателствена
стойност.
Впрочем, дори да се приеме
обратното, т.е. че страните са имали уговорка К. да върне изцяло получената от Т.
заемна сума, която му е предоставена, по делото няма събрани доказателства
каква е била тя за изследвания период 29.12.2011 г. – 05.10.2015 г., респ. че е
била в по-голям или равен размер на внесените от него 55 673,69 евро, като
единствените данни в тази насока са изтеглените от ищеца 44 366,45 евро и
посочените от вещото лице 30 973,17 евро, формирани като сбор от 15 094,95
евро за погасяване на банковия кредит и 15 878,22 евро за погасяване на
лихви по кредита, без обаче да е ясно съотношението между тях.
На база на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че между И.К. и Н. Т., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А.......“, е било постигнато
споразумение за това, че първият ще ползва банковата сметка на втората в „“П.
Б. ...“ АД, като ще може да тегли суми от нея с предоставеното му пълномощно
със задължението да ги връща в същия размер.
Както вече беше посочено, от
приетите в първоинстанционното производство две заключения на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В. Т. се установява, че за периода
29.12.2011 г. – 05.10.2015 г. И.К. е изтеглил от изследваната банкова сметка ***
„П. Б. ...“ АД 44 366,45 евро, а е внесъл 55 673,69 евро, но също
така е наредил извършването на два банкови превода в общ размер на 40 000
евро в полза на трето лице, като по делото няма събрани доказателства те да са
били наредени от и за сметка на Т. /както се твърди от ищеца/, поради което
следва да се приеме, че са за сметка на наредителя.
Следователно за посочения период К.
е внесъл по сметката на Т. 55 673,69 евро, но е изтеглил 84 366,45
евро /като съдът приравнява по правни последици тегленето в брой и нареждането
да се плати на трето лице сума по банков път/, т.е. той е изразходил повече
отколкото е платил, като при тази отрицателна разлика не може да се приеме, че
е налице плащане на сума без правно основание.
Ирелевантно е обстоятелството дали стойността
на двата превода е включена в претендираните от ищеца
в исковата молба суми или не, тъй като в настоящето производство не се
претендира връщане на конкретна сума, платена в конкретен момент, без
основание, а такава, явяваща се положителна разлика между внесени и изтеглени
суми от ищеца от банковата сметка на ответницата за процесния период, която му
се дължи поради това, че е платена без основание, т.е. в размер над уговорките,
направени между страните.
По изложените съображения не може
да се възприеме становището на ищеца в отговора на въззивната жалба, че съдът
не следва да обсъжда двата банкови превода, доколкото пълномощникът на
ответницата в последното съдебно заседание пред окръжния съд е декларирал, че
те не са предмет на спора.
Границите на предявения иск, с
който съдът е сезиран, се дефинират от фактическите твърдения и отправеното
искане, определени от ищеца, а не от ответника, като в настоящия случай, макар
в уточняващите молби да са посочени конкретни дати и размери на изтеглени и
внесени суми /които впрочем не съвпадат напълно с установените такива от вещото
лице и банковото извлечение/, се претендира сума, явяваща се положителната
разлика в баланса между извършените тегления и внасяния, а не конкретни банкови
операции.
Предвид установената фактическа
обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото окръжният съд е стигнал
до различни правни изводи, решението му е незаконосъобразно и като Т. следва да
бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените от нея
разноски пред двете инстанции в общ размер на 3 746,30 лв., от които
2 102 лв. в първоинстанционното производство /1 900 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 202 лв. депозит за вещо лице/ и 1 644,30 лв. във
въззивното Т. /444,30 лв. държавна такса и 1 200 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение/.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1075/26.07.2018
г., допълнено с решение №
1281/25.10.2018 г., двете постановени по гр.д. № 1555/2017 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.К. ***,
ЕГН **********,*** /чрез адвокат М.Н.-А./ против Н. Е.Т., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „М. - д-р Н.
Т - А.......“, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ......, със съдебен адрес:*** /чрез
адвокат П.Х./ иск за присъждане на сумата
11 307,24 евро /единадесет хиляди триста и седем евро и двадесет
и четири евроцента/, платена от ищеца на ответницата без основание, с които
последната неоснователно се е обогатила за негова сметка,
задържайки разликата в повече между внесените и изтеглени от И.К. за периода 29.12.2011 г. – 05.10.2015 г. от
нейната банкова сметка *** „П. Б. ...“ АД - С. средства, които тя му е дала
възможност да ползва с уговорка за връщането им, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.К. ***, ЕГН **********,***
/чрез адвокат М.Н.-А./ да заплати на Н. Е.Т., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „М. - д-р Н. Т - А.......“, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ......, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат П.Х./ сумата 3 746,30 лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и
шест лева и тридесет стотинки/ разноски в производството по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.