Решение по дело №2372/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4408
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110202372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4408
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202372 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К-14681/20.12.2019г., издадено от директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград,
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, на
ЕТ „Е.К. К.А. , ЕИК *********, e на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма /ЗТ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1
от ЗТ, както на основание чл. 211 от ЗТ, е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
доводи, за несъставомерност на деянието по пункт първи на НП, поради характера на
стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, а именно ведомствен стол, обслужващ
единствено служителите на предприятие, предвид, на което което не се осъществява
дейност, попадаща в обхвата на Закон за туризма, като приетата в АУАН и НП фактическа
обстановка е непълна, а материалният закон е приложен неправилно. В допълнение се
излагат оплаквания, че посочена като нарушена разпоредба е бланкетна, като контролните
органи не са запълнили съдържанието й, поради което и не се установява, защо АНО
приема, че ведомственият стол подлежи на категоризация. В тази последователност се
навеждат доводи, че след като дружеството няма задължение да категоризира стопанисвания
от него обект, то за него не е възникнало задължение по втория пункт на обвинението, а
именно да постави удостоверение за утвърдена категория. Алтернативно се излагат доводи,
че са налице достатъчно основания за квалифициране на процесния случай като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-
жалбоподател – редовно призовано, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, директор на РД на КЗП - София, редовно призована,
1
представлява се от адвокат А.а, с надлежно представено пълномощно. Пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и счита,
че е безспорно доказано, че обектът не е бил категоризиран. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено следното:
Жалбоподател е ЕТ „Е.К. К.А., ЕИК *********, с адрес ***, с представител К.С.А., с
ЕГН **********.
Едноличният търговец стопанисвал заведение за хранене, находящо се в гр. София,
ул. „Филип Кутев“ № 137, в който се предлагала консумация на приготвени ястия, както и
безалкохолни напитки. Обектът разполагал с бар, кухня, както и търговска част, в която
били разположени 6 броя маси, всяка с по 4 броя седящи места, а на открито- 8 броя маси,
всяка с по 5 броя седящи места.
На 31.10.2019 г., екип на КЗП, част от който и свидетелят К., извършил проверка в
стопанисвания от дружеството обект, като влезли в същия и преди да се легитимират
извършили контролна покупка на стойност 4, 80 лв. Въз основа на проверката,
констатирали, че на видно място в обекта не е поставено удостоверение за утвърдена
категория или временно такова, както и липсва меню или ценоразпис на предлаганите храни
и напитки, за което бил съставен Констативен протокол № К-2653767/31.10.2019г., към
който бил приложен и фискалния бон от извършената контролна покупка.
Проверката продължила по документи, като било установено, че стопанисвания от
дружеството обект, въобще не е категоризиран по реда на ЗТ. На 25.11.2019г., управителят
на търговеца, представил пред КЗП, документ за платена такса за категоризиране на обект от
11.11.2019 г., както и списък на предлаганите в обекта ястия, с грамаж и цена.
В тази връзка на 25.11.2019г., от страна на Д. Д., „главен инспектор“ при КЗП, в
присъствието на свидетеля А. К., както и К.А., едноличен търговец с фирма „Е.К. К.А., бил
съставен АУАН № К-14681/25.11.2019г., с който срещу ЕТ „Е.К. К.А., е повдигнато
административно-наказателно обвинение, за това, че на 31.10.2019г. в качеството си на
търговец, извършва туристическа дейност – ресторантьорство, в некатегоризиран обект –
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, както и за това, че в обекта не е съставен ценоразпис/меню
– нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ. Актът бил връчен на търговеца, който го приел без
възражения, като такива постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено процесното Наказателно
постановление № К-14681/20.12.2019г., с което директорът на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, е наложил на ЕТ „Е.К. К.А. ,
ЕИК *********, основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма /ЗТ/, имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, както на основание чл. 211
от ЗТ, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл. 117, ал. 1 от ЗТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на
показанията на свидетеля А. К., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства – Заповед № 673/21.08.2019 г., Заповед № 1002 ЛС/01.11.2017 г., Констативен
протокол № 2653767/31.10.2019 г., Протокол за проверка на документи № К-
0128153/25.11.2019г., жалба до КЗП вх. № С-03-5936/08.10.2019г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите са логични и
последователни, като от тях се извеждат факти свързани с осъществена проверка на място в
стопанисвания от дружеството обект. Свидетелят споделя своите непосредствени
2
възприятия от осъществената проверка, както и относими към предмета на доказване факти,
свързани с търговската площ на обекта, предлаганите ястия, както и достъпа до него. Така
посочените свидетелски показания се подкрепят и от приложения по делото Констативен
протокол № 2653767/31.10.2019 г., ведно с касов бон от направена на място контролна
покупка. Следва изрично да се отбележи, че видно от показанията на свидетеля, както и
осъществената при проверката покупка, то обектът е със свободен достъп и обслужва всеки
потребител, а не единствено служители на конкретно предприятие. За последното от страна
на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да е доказателства, като единствено
местонахождението на обекта, а именно промишлена зона не го определя като ведомствен
стол.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и предвид
разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима, като
разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на
обжалвания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
14681/25.11.2019г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния. Съгласно чл.232, ал.1 от ЗТ, актовете за
нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на КЗП, каквото
съгласно приложената Заповед № 1002 ЛС/01.11.2017г. на председателя на КЗП се явява
свидетелят Д.. Наказателното постановление също е издадено от териториално и
материално компетентен орган, като съгласно чл.232, ал. 2 от ЗТ, наказателните
постановления за нарушения се издават от председателя на КЗП или оправомощени от него
длъжностни лица, каквото съгласно Заповед № 673/21.08.2019г. се явява и директорът на
регионална дирекция към главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП.
На следващо място при съставянето на АУАН и НП са спазени разписаните в закона
процедури правила, давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН,
налице е и редовна процедура за връчване на АУАН на жалбоподателя, с оглед гарантиране
на неговото право на защита. Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като и двата акта съдържат точно и ясно
описание на нарушенията, включително мястото и времето на извършването им,
обстоятелствата, които ги конкретизират, както и нарушените законови разпоредби.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя най-напред е
ангажирана за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, според който лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗТ,
са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране. Съгласно изричната разпоредба на чл.3, ал.2, т.2 ЗТ към
туристическите обекти спадат и заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и
прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни
заведения, кафе-сладкарници и барове. По делото без съмнение на база събраните гласни и
писмени доказателства се установява, че търговския обект, стопанисван от жалбоподателя
ЕТ Е.К.К. А.ОВ", представлява заведение на самообслужване, в което се сервират храна и
3
напитки, т.е. същото представлява туристически обект по смисъла на закона. Видно от
представения доказателствен материал, нито местонахождението на процесния обект,
стопанисван от жалбоподателя, нито достъпа до него го определят като обект, попадащ сред
изключенията от изискването за категоризиране по чл. 120 от ЗТ, в частност няма данни за
се касае за заведение за хранене и развлечения, разположено в конкретно ведомство или
предприятие, и предназначени за ползване само от техни служител, за които няма осигурен
свободен достъп за външни посетители, напротив вярно е обратното, като още преди да се
легитимират и да пристъпят към проверката, проверяващите органи са влезли свободно
обекта и са извършили контролна покупка. Предвид на това и доколкото обективно не са
налице предпоставките на чл.120 ЗТ, не следва единстевено въз основа на отбелязването
"ведомствен стол" върху фискалния бон, чието съдържание се определя от търговеца да се
приема, че е налице изключение от общите изисквания на Закона за туризма, в частност
изискването туристическата услуга да се извършва в категоризиран и регистриран обект или
поне такъв в процедура по регистрация. В настоящия случа е безспорно установено, че към
датата на проверката- 31.10.2019г., стопанисваното от едноличния търговец заведение не е
отговаряло на тези изисквания, като процедурата по категоризиране е стартирана едва след
това, а именно на 11.11.2019г.
Предвид на това са налице всички обективни предпоставки за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя за извършеното на 31.10.2019г. нарушение на чл.114, т.1 от
ЗТ. Доколкото нарушението е извършено от едноличен търговец, въпросът за субективната
страна не подлежи на изследване. При това и като законосъобразно е констатирано, че е
налице предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран обект е осъществен състава
на нарушение по чл.206, ал.1 ЗТ, за което се предвижда имуществена санкция или глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в размер от
1000/хиляда/лева т.е. равен на минималния поради, което и с оглед правомощията на съда в
настоящото производство не се нуждае от допълнително обсъждане.
На следващо място с атакуваното наказателно постановление отговорността на на ЕТ
"ЕКО КРИС-К.А." е ангажирана за нарушение чл. 117, ал. 1 от ЗТ, който, вменява
задължение на „ресторантьорите“ да съставят ценоразпис – лист меню за кухненската и
сладкарска продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните
продажни цени и грамажи. Легално определение на понятието „ресторантьор“ е дадено в §
1, т. 58 от ДР на ЗТ - лице, което извършва ресторантьорство т.е. предоставяне на
туристическа услуга при съответната форма на обслужване, във всички видове
категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи
към места за настаняване) и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи.
Видно от приетата за установено фактическа обстановка, в заведението фактически е
осъществявана ресторантьоска дейност, като липсата на категоризация на обекта, което е
самостоятелно нарушение, не води до отпадане на останалите изисквания към дейността, в
частност към дерогиране правилото на чл.117, ал.1 ЗТ в обекта да са налични ценоразписи -
лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и
безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Видно от констатациите
на проверката намерили отражение в КП № 2653767/31.10.2019г., такива ценоразписи в
обекта не са били налични, като това обстоятелство се потвърждава и от отразеното в
потребителската жалба, послужила като основание за проверката, както и се признава във
възраженията срещу АУАН.
Предвид на изложеното съдът намира, че по безспорен начин се установява факта на
допуснатато нарушение на чл.117, ал.1 ЗТ. Доколкото нарушението е извършено от
едноличен търговец, въпросът за субективната страна не подлежи на изследване. При това и
като законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на изискването на
посочената разпоредба, на жалбоподателя като лице фактически извършващо
ресторантьорска дейност, същият е санкциониран на основание чл.211, ал.1 ЗТ, който се
предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 500 до 2000 лв. Санкцията, която е
наложена на жалбоподателя е в размер от 500/петстотин/лева т.е. равен на минималния
поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от
допълнително обсъждане.
Съдът не споделя бланкетното оплакване на жалбоподателя за маловажност на
4
случая по смисъла на чл.28 ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, която има идентично съдържание с приложимата към датата на
деянието норма на чл.93, т.9 НК вр. чл.11 ЗАНН, маловажен е този случай, при който
нарушението с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В настоящия случай нарушението по нищо не се различава от аналогични
такива, като следва да се отбележи, че се касае за заведение с относително голяма площ и
седящи места т.е. обслужващо редица потребители, като наред с това проверката е
извършена именно по конкретен сигнал от потребител, като една от санкциите е наложена
именно във връзка с отразено в жалбата нарушение. Посоченото сочи на реално засягана на
обществените отношения, обект на защита от всяка от нарушените правни разпоредби, като
не само не е налице случа с по-ниска степен на обществена опасност, а дори напротив.
Действително касае се за първо нарушение на търговеца, но това обстоятелство е било
отчетено при индивидуализацията на санкциите и само по себе си не е достатъчни, за да
обусловят маловажност.
Предвид на изложеното процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на разноски. От
страна на наказващия орган се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
но в производството пред съда участие е взела адвокат А., с пълномощно от наказващия
орган, а доказателства за сторени разноски не са представени, поради което и такива не
следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-14681/20.12.2019г., издадено от
директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, на ЕТ „Е.К. К.А. , ЕИК *********, e на основание чл. 206, ал. 1 от
Закон за туризма /ЗТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, както на основание чл. 211 от ЗТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5