Р Е Ш Е Н И Е
№ 840/2.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 912 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на А.С.З. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д. *** против
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-0367-000119/26.07.2020 г. на Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е отнето временно
свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменена оспорената заповед, както и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят
А.С.З., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище с вх. № 6698/05.10.2020 г., в което пълномощникът
на жалбоподателя адв. Д. е взел становище по делото и по доказателствата.
Ответникът по
жалбата - Началник група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован
не се явява и не се представлява. В изпратено писмено становище, се поддържа,
че жалбата е изцяло неоснователна, както и че издадената заповед е издадена в
пълно съответствие с материалноправните и процесуални разпоредби.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на
административното производство № 20-0367-000119/26.07.2020 г. на Началник РУ –
Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП на А.С.З. е отнето временно свидетелството за управление на моторно
превозно средство на жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 07.08.2020 г. като в законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото му на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от Т. Н.М. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР –Пазарджик,
РУ Велинград на 26.07.2020 г. около 00.40 ч. в гр. Велинград на ул. „***“, пред
„***“, в посока за Юндола, при която е констатирано, че жалбоподателят
управлява собственото си МПС „****“ с рег. № **** след употреба на алкохол. При
извършена проверка с техническо средство Алкотест-Дрегер 7410+ с фабричен номер
0290 е отчетена концентрация на алкохол със стойност над 1.20 промила от
издишания въздух, а именно 1.54 промила. Издаден е талон за медицинско
изследване с № 0060553, който водачът е подписал, получил и е дал кръвна проба
за извършване на химическо лабораторно изследване. Водачът е уведомен за
правото му и са му осигурени условия да извърши проба с доказателствен
анализатор ARUB-0041, но отказва да извърши такава проба. Извършеното
представлява нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. На
жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 290654 от 26.07.2020 г.
Въз основа на изложените мотиви на А.С.З. е
разпоредена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Със заповедта за прилагане на
ПАМ е отнето СУ на МПС № ********* и Контролен талон № 5514712. Към
административната преписка са приложени копия на АУАН № 290654/26.07.2020 г.,
Талон за изследване № 0060553, Справка за нарушител водач А.С.З., Breath Test
Report от 01.10.2020 г., Справка от Лаборатория за проверка на СИ №
3286р-11627/09.03.2020 г. за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха “Лаборатория за проверка на алкохол в дъха и радар
скоростомери“.
По делото е представена Заповед №
312з-74 от 18.01.2017 година на Директор на ОД на МВР Пазарджик (лист 35), с
която е оправомощил началниците на група в РУ към ОД на МВР Пазарджик да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е
цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към
обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за
прилагане на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт
е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
/ПАМ/, като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е
доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В съставения АУАН, на
който се позовава административният орган, както и в заповедта е посочено
наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача на автомобила със
стойност на 1.20 промила от издишания въздух, а именно 1.54 промила, както и
начина на установяване. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в
съставения АУАН и Заповед за прилагане на ПАМ. При извършената проверка е
установена концентрация на алкохол в кръвта от 1.54 промила. Въпреки указанията
относно доказателствената тежест по делото не са събрани доказателства, от
които да се установи, че жалбоподателят е посетил медицинско заведение, където
да му е извършено медицинско изследване на кръв и какви са показателите от
него.
Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед
на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение.
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден
при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане
на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.
6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден
за целите и на основанията на закона.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед
за правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.С.З. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д. *** против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 20-0367-000119/26.07.2020 г.
на Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/