№ 247
гр. Пазарджик, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500248 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се явява адвокат Г.
М., надлежно упълномощен.
Ответницата Р. ИВ. Й. не се явява, редовно призована. От същата е
постъпила писмена молба чрез адв. Ч. със становище по хода на делото,
включително и по разноските. Към молбата е приложен списък на разноски.
Адв. М. – Не правя възражение за нередовното призоваване. Да се даде
ход на делото.
Съдът намира ,че процесуална пречка по хода на делото няма, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 921 по описа за 2021
година е осъдено дружеството „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите ***
и ***, да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. *** на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 181,50 лв., от която 18,59 лв. договорна
1
(възнаградителна) лихва и 162,91 лв. такса за поръчителство, представляваща
заплатена без основание сума по договор за заем № 878301 от 09.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.03.2021 г., до окончателното плащане.
Осъдено е дружеството „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите ***
и ***, да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 200 лв.
Осъдено е дружеството да заплати на адвокат Г.Г. Ч., ЕГН **********
от Адвокатска колегия - София със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9 на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Фератум
България“ ЕООД.
Обжалват решението изцяло и молят да бъде отменено като неправилно,
поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон
и необоснованост и предявените искове отхвърлени.
Претендират разноски.
Съдът правилно приел, че между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за потребителски кредит, както и че същият не е нищожен
поради липса на волеизявление от страна на ищеца, поради нарушение на
предписаната от закона форма или поради размер на шрифта, по-малък от
законоустановения.
Неправилно обаче приел, че са налице други основания за нищожност
на договора.
Съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
като не указал по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, че за част от твърдените от
ответника факти, не са ангажирани доказателства.
Съдът преценил, че не е представен договор за поръчителство,
сключен между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ (Малта). Вярно
е, че съдът е разпределил доказателствената тежест съгласно 146 от ГПК, но в
доклада по делото не били индивидуализирани относимите към предмета на
2
делото факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК), нито е указано на ответника, че не
представя доказателство за тях (чл. 146, ал. 2 от ГПК).
Поради това и пред въззивната инстанция представят доказателства,че
между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ (Малта) действително е
сключен договор за поръчителство - Договор за сътрудничество (на
английски език, придружен с превод на български език и заличени клаузи,
представляващи търговска тайна), сключен между „Фератум България“ ЕООД
и „Фератум Банк“ (Малта). С посочения договор рамково се урежда
задължението на „Фератум Банк“ (Малта) да обезпечава връщането на
отпуснатите суми на кредитополучател , сключил договор за гаранция с
„Фератум ‘ Банк“ (Малта).
Неправилен бил и извода на съда, че годишният лихвен процент на
разходите по кредита (ГПР), посочен в договора, не съответства на
действителните разходи.
Законът не поставял условие да бъде включена формулата , определяща
ГПР в договора за кредит, а само изчисленият съгласно правилата, съответно
сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.
Следователно липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран
ГПР не е нарушение на ЗПК, нито води до недействителност на договора за
кредит.
Нещо повече, формулата за изчисление на ГПР включвала като
елементи при изчисляване единствено главница, ливхи, разходи по кредита,
погасителни вноски. Съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по
кредита включват известните на кредитодателя суми по допълнителни
услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита.
Установено било по делото ,че потребителят е можел да обезпечи
отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от
избрани от него физически лица. Следователно, сключване на договор за
поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта), не е задължително условие при
отпускане на кредита.
Поради това кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата,
уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в
ГПР по кредита, но съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това.
Тази сума не е била известна на кредитодателя, доколкото се уговаря между
3
потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не
отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по
смисъла на nap. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.
Обратно на изводите на съда, включването на клаузата за обезпечение
чрез Фератум Банк (Малта) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от
направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между
страните. Ищецът е избрал да кандидатства за кредит с опцията задължението
му за връщане на отпуснатия кредит да бъде обезпечена по определен начин,
който избор е отразен в предложения му договор. Това обаче не означава, че
кредитодателят има информация относно условията, при които ищецът и
третото лице (поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно
уговореното между тях възнаграждение.
Не било налице и нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК. Съгласно посочените разпоредби, кредиторът не може да
изисква от потребителя такси, които не са уговорени в договора за кредит по
вид и размер. В процесния случай кредиторът не е изисквал подобни такси,
доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се уговаря,
нито се дължи на дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не знае и не е
уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради
което е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР.
При това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане
на кредити от небанкови финансови институции не може да съществува
поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил недействителен по волята
на кредитополучателя и поръчителя. В допълнение, в посочения пример
отново не е възможно за кредитодателя да узнае размера на уговореното
възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди
сключване на договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР.
Уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето
доброволно от едната страна, не нарушава закона и не представлява
неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика.
На първо място, следва да се отбележи, че ищецът е получил
информация за условията на договора и задължението му да обезпечи
отпуснатия кредит. Тази информация се показва още на етап кандидатстване
4
чрез електронната заявка и се включва в договора за кредит, с чието
съдържание ищецът изрично се е съгласил.
При предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е предмета
на дейност на ответника, в не малка част от случаите същите не биват
изплатени в срок. Последващото водене на заповедно, исково, съответно
изпълнително производство, не само носи нови разходи и удължава срока,
през който кредитора не може да се ползва от паричните средства, но не
гарантира пълното удовлетворяване на вземането.
Именно поради тази причина, в договорените между страните условия
на договора за кредит, е включено задължение за обезпечаване на
отпуснатата сума. Въпросната клауза следвало да бъде преценявана при
съобразяване на баланса между правата и интересите на кредитора и на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит, вземайки предвид
рисковете за дружествата, предоставящи малки потребителски кредити. В
противен случай, липсата на механизъм за допълнителна гаранция за връщане
на отпусканите кредитни средства би довела до изчезване на този пазарен
сектор, съответно до липса на такъв тип микрокредитиране въобще.
С това задължение не се целяло заобикаляне на императивните
разпоредби на ЗПК.
Възнаграждението по договора за гаранция било заплатено в полза на
трето по спора лице. „Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от
платените суми, свързани с договора за гаранция.
На основание чл. 16, ал. 2 от Общите условия към договор за
потребителски кредит „Фератум България“ ЕООД има право да получава и
трансферира плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може
да идентифицира за кого е предназначено плащането. От изложените
твърдения в исковата молба било видно, че ищецът е платил по сметка на
„Фератум България“ ЕООД и част от дължимо възнаграждение по договора за
гаранция с „Фератум Банк“ (Малта). В исковата молба се признава, че ищецът
дължи на „Фератум Банк“ (Малта) сума по договора за гаранция.
Възнаграждението по договора за гаранция, е заплатено в полза на
трето по спора лице. „Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от
платените суми, свързани с договора за гаранция. Това означава не само, че
не е налице намерение за заобикаляне на закона от страна на ответника, но и
5
че при потвърждаване на постановеното съдебно решение, ищецът би се
обогатил без правно основание за сметка на ответника.
Молят да се приеме, че твърдението за нищожност на уговореното
възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум
Банк“ (Малта), не влече след себе си недействителност на целия договор,
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в договора
за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна
лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не
рефлектира върху действителността на договора като цяло, а единствено би
могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за
възнаграждението за поръчител.
Молят решението да бъде отменено , предявените искове – отхвърлени
като неоснователни ,като им се присъдят разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от Р.Й., която оспорва жалбата.
Първоинстанционният съд правилно, обосновано и справедливо
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и ця¬лост, като не допуснал нарушение
на процесуалните правила. Правилно била разпределена доказателствената
тежест между стра¬ните в производството.
В хода на първоинстанционното производство се доказало по безспорен
начин, че са налице всички необходими предвидени предпоставки за
възникване и ангажиране отговорността на ответното дружество.
Първоинстанционният съд правилно и обосновано приел в мотивите на
реше¬нието си, че Р.Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор за
потребител¬ски кредит № 733640 от 19.03.2019 г., а именно в общ размер на
731.50 лева, както и че пос¬ледната е изплатена единствено и само на
„Фератум България” ЕООД.
Правилно съдът приел, че договорът между страните е нищожен на
основание чл. 22 от Закона за потре¬бителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. I
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила.
Основателно съдът приел, че нищожността на договора се дължи на
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
6
Тази разпоредба изисквала посочване в договора на „лихвения процент
по кредита, усло¬вията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени про¬центи, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти".
В процесния договор за кредит само формално било посочено
единствено следното: „лихвен процент 3.38 %“, а ГПР - 49.85 %. Липсвали
обаче условията за неговото прилагане, тъй като не е посочен видът на
лихвения процент (годишен, месечен, седмичен или друго), не е записано
дали стойността му е фиксирана и при какви условия и процедури под¬лежи
на промяна, не е уточнено на каква база се начислява - дали върху целия
размер на главницата или върху остатъчната част от нея след всяка погасена
вноска.
Съобразно нормата на чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните
изисквания към договорите за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, сред които е и точното
определяне на възнаградителната лихва /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/, договорът
за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
Съдът правилно и законосъобразно приел, че договорът за
потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е налице и друг съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
В хода на първоинстанционното производство било установено, че е
налице нарушение на императивните правила, като в договора за
потребителски кредит е налице невярно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, пред-виден
в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е
посочена и общата сума, дължима от доверителя ми.
В т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, пре¬доставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум
България“ ЕООД, като Симеонов се е за¬дължил да заплати на „Фератум
Банк“ възнаграждение в общ размер на 162.91 лева, която впоследствие е
изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „Фератум
7
България“ ЕООД.
Първоинстанционният съд, в постановеното решение, мотивирано
обосновал правния си извод, че при изчисляването на ГПР по договора
ответното дружество незаконосъобразно не е включило разходите за
заплащане на гаранция в полза на ..Фератум Банк“. Същите са пряко свързани
с договора за кредит и съобразно чл. 19. ал. 1 от ЗПК и § 1 , т. 1 от ДР на ЗПК
е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР.
От една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо
води до одобря¬ване и на обезпечението, а от друга страна кредитът е
уговорен и се предоставя само и единст¬вено при поръчителство на точно
определено трето свързано лице. Нещо повече, тази клауза е уговорена още
при сключването на договора с „Фератум България“ ЕООД, без да бъде
пре¬доставена възможност на потребителя да посочи избран от него
поръчител и е абсолютна предпоставка последният да бъде одобрен за
получаване на заема.
В хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се
доказало, че от на¬чина, по който е формулирана процесната клауза и
особено от изречение трето ..Одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряването на кредита“, че в случая се касае за едно общо
„тристранно“ споразумение между Р.Й., „Фератум България“ ЕООД и
„Фератум Банк“. Целта на включване в правоотношението на третото
свързано с ответника лице „Фератум Банк“ е заобикаляне на изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а. ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси
се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче
тези такси се заплащат на заемодателя „Фератум България“ ЕООД.
Същевременно кандидатстването, одобрението и усвояването на
потребителския кредит се извършва изцяло чрез сайта/платформата на
„Фератум България” ЕООД. Впоследствие всички суми /в това число
главница, лихви и такси за предоставяне на гаранция/ са изплатени от ищцата
единствено на „Фератум България“ ЕООД.
В нарушение на закона ответникът не включил в ГПР разходите за
заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за
възлагане на поръчителство от доверителката ми, което по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
8
перио¬дично. поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. Получаването на
сумата по кредита е би¬ло обусловено от сключването на договор за
поръчителство, от страна на кредитополучателя. за което той дължи
възнаграждение в общ размер на 162.91 лева. Това обстоятелство безспор¬но
е било известно на ..Фератум България4* ЕООД, предвид това, че
сключването на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за
потребителски кредит.
Също така сумата в размер на 162.91 лева е част от общо дължимата
сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, същата е
заплатена от ищцата на „Фератум България“ ЕООД /като прехвърлянето й
впоследствие па „Фератум Банк“ е правно ирелевантно към предмета на спора
по делото/ като част от дължимите суми по самия кредит.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приел, че
..Фератум Бълга¬рия“ ЕООД е нарушило императивното правило на чл. 19,
ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включило таксата за поръчител в размера
на ГПР. Ако това е било сторено ,то е щял да се формира ГПР , несъответен
на законовите разпоредби.
С тези действия „Фератум България“ ЕООД заобиколило изискванията
на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна.
Приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано
и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на
действащата Дирек¬тива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от
23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установявало на база изиск¬ванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за
поръчител/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
пред¬видими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са пред¬варително заложени. По тези съображения тези
9
клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от
там в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора.
Законосъобразно е приел, че грешното посочване на размера на ГПР
следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика
/Решение № 154/30.09.2021 г. по в. гр. д. № 359/2021 г. по описа на ОС
Сливен/.
Грешно посоченият размер на ГПР водел и до неправилно посочване на
общата сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно про цесния
договор общата сума е в размер на 568.59 лева, но ищцата реално е следвало
да изплати на „Ферагум България“ ЕООД сумата в общ размер на 731.50 лева.
По този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на
договора, уредена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР. който не е реално
прилаганият в отношени¬ята между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д. ал. I и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл било и Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на
СЕС „Търговска прак¬тика, състояща се в посочването в договор за кредит на
по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, па-раграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
го¬дина относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вът¬решния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета. Директиви 97/7/ЕО. 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и па Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (,Директива за нелоялните търговски практики”), до-
колкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Неоснователни били твърденият на ответното дружество в депози-
раната въззивна жалба, че разходите за гаранция се дължат на друго лице,
различно от кредитодателя.
10
След извършена справка в Търговски регистър, както и Регистъра
„Булстат“ към Агенция по Вписванията се установявало, че не съществува
търговско дружество с наименование „Фератум Банк“. От това следва, че е
налице едно единствено правоотношение между ищцата и „Фератум
България“ ЕООД, в което обаче формално е включено и трето свързано лице -
„Фератум Банк“, което най-вероятно се явява друга търговска марка на
ответника. Целта на това включване в правоотношението на „Фератум Банк“ е
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“.
Недоказани останали в хода на първоинстанционното производство
твърденията, че кредитополучателят е имал право на избор дали да получи
обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“ или да предостави друго
обезпечение.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 49.85 %, било в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема
от 3.38 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на
договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число
възнаграждение по сключения договор за поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от
посочения.
Сключеният договор за поръчителство излизал от присъщата функция
за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/EQ на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: ,.В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
11
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средс тва за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл, клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уго¬ворено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно
определено лице - „Фератум Банк”, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се
намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потреби¬теля, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК. е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към
този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът,
както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.
Въпреки това па длъжника се вменява задължение да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита тази клауза за неравноправна и нищожна, тъй като същата е във
вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
„Фератум България“ ЕООД е отпуснало на ищцата заем в размер на
550.00 лева, като впоследствие Р.Й. е погасила и превела единствено на
ответното дружес¬тво изцяло сумата по процесния договор, а именно в общ
размер на 731.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи но
12
кредита“.
Поради това ответницата по жалбата счита, че предявените от нея
искове са основателни и законосъобразно уважени от първоинстанционния
съд.
Моли решението да бъде потвърдено , претендира присъждане на
разноски и прави възражение за прекомерност принципно на сторените от
другата страна разноски.
Адв. М. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам доказателствените
искания.
Съдът намира, съобразявайки начинът, по който е докладвано делото и
указанията, които са дадени от първоинстанционният съд, че са налице
условията на чл. 266 от ГПК и представените доказателства следва да бъдат
приети като такива по делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема приложените към въззивната жалба писмени доказателства,
представляващи Рамков договор в превод между „Фератум България“ и
„Фератум Банк“
Адв. М.: - Нямам други доказателствени искания. Моля да се приключи
делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М. : - Ув. окр. съдии, моля да постановите решение, с което да
отмените първоинстанционното решение и да отхвърлите предявените искове
като неоснователни. Моля да имате предвид изложените подробни основания
във въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените в настоящето
производство разноски, за което представям списък и доказателства за
реалното им извършване.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13
18.06.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14