Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря Ирена Иванова.....................................................
сложи
за разглеждане гр.дело № 01594 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба вх.№
12225 от 17.07.2020г. от Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Водоснабдяване
и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от прокуриста Панайот Панайотов, за
постановяване на решение, по силата на което да се отмени Заповед № ЛС-05-712
от 19.05.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество на основание чл.328, ал.1,
т.6, предл.първо КТ и същата се възстанови на заеманата преди това длъжност
„отчетник измервателни уреди” в район Добрич 2. Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че между страните е сключен трудов договор, който е бил прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ – когато работникът не притежава
необходимото образование за длъжността, за което е издадена заповед № ЛС-05-712
от 19.05.2020г. Счита се, че това уволнение е незаконно, а заповедта –
назаконосъобразна. Ищцата работи в дружеството от 1991г., представила е при
постъпване на работа документ за завършено образование в Техникум по икономика.
Счита се, че работодателят е злоупотребил с право, не й е връчвана длъжностна
характеристика с промяна изискванията за заемане на длъжността. Според ищеца е
имало запитване на 11.05.2020г. под формата на покана за представяне на
документи, удостоверяващи завършено образование и придобити квалификации. В
подкрепа на твърденията си ищецът прилага по делото писмени доказателства,
прави искания по доказателствата.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба. Счита се, че същата е допустима, но
неоснователна. Длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност
изисква наличие на средно икономическо образование, каквото тя заявила, че не
притежава, в отговор на отправено запитване на 11.05.2020г. Работодателят се е
позовал на законовия текст на чл.328, ал.1, т.6 КТ и е освободил работника
именно поради липса на изискуемото образование по свое усмотрение. Изискването
за средно икономическо образование е посочено в длъжностна характеристика,
връчена на 22.05.2017г. Изразява се становище по същество на спора, като се
цитират съдебни актове.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от трудов договор № 175 от 10.07.1991г., ищцата е била назначена на длъжността
„инкасатор” в ответното дружество считано от тази дата със срок на изпитване по
чл.70 КТ, а за неопределено време – със сключване на трудов договор № 265 от
10.10.1991г. Приложени са следните длъжностни характеристики: за длъжността
„отчетник измервателни уреди”, връчена на 22.05.2017г., според която се изисква
средно-икономическо образование /л.21 и 22, л.181 и 182 от делото/; за
длъжността „инкасатор” – неясно на коя дата връчена, за коята се изисква средно
образование /л.80 и 81, л.183 от делото/; за длъжността „инкасатор” – връчена
на 23.12.2009г., за коята се изисква средно икономическо образование /л.113 и
114 от делото/.
От приложеното Свидетелство за
зрелост и квалификация серия Б-81, рег.№ 1077 от 01.10.1982г. се установява, че с решение на зрелостната и квалификационна
комисия от 30.09.1982г., ищцата е завършила курса на СПТУ към ТИ с професия
„секретар-администратор” и получава средно образование и квалификация
машинописец и стенограф ІІІ категория.
По
делото е приложено трудовото досие на ищцата. С покана вх.№ ВиК-1384 от
11.05.2020г. се изисква в 1-дневен срок да се представят документи,
удостоверяващи завършено образование и придобити квалификации. С отговор вх.№
ВиК-1384#1 от 14.05.2020г. е представен
документът за завършено средно образование.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се спори по делото, че между
страните е имало сключен трудов договор, който по своята същност е такъв със
срок за неопределено време, на длъжността „инкасатор”, а впоследствие –
„отчетник измервателни уреди” в район Добрич 2. Спорно е наличието на
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, а при уважаване на
иска - за възстановяване на предишната длъжност на ищеца.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В случая елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ са следните: в уволнителната заповед да са налични факти,
мотиви относно това кой от двата фактически състава е налице – липса на
образование или квалификация; следва да е настъпила промяна в изискванията за
заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна
характеристика, която да е редовно връчена на служителя, преди връчване на
уволнителната заповед; необходимо е връчването на длъжностната характеристика
да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин
работникът/служителят разполага с възможност да представи доказателства за
това, че евентуално отговаря на новите променени изисквания; промяната в
изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът/служителят
да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е главен и конститутивен. Включва в себе си две
искания,
които са неразривно
свързани – признаване
уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде
отхвърлен,
решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в
правната действителност – от прекратено трудово правоотношение, към отмяна на прекратяването).
Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло
на работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е
упражнил правото си в съответствие със закона.
По релевантния
за спора въпрос е налице константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС,
обективирана в редица решения, включително и в цитираните от пълномощника на
ответното дружество в писмения отговор Решение № 436 от 23.08.2010г. по гр.дело
№ 441/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 295 от 09.12.2014г. по гр.дело №
979/2014г. на ІV г.о. на ВКС. Приема се, че работодателят може едностранно
да прекрати трудовото правоотношение при основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ,
когато служителят не е имал изискуемото образование или квалификация още при
сключване на договора, но когато изискването за образование и квалификация е
било предвидено в нормативен акт. В този случай работодателят може да се позове
законосъобразно на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ и да прекрати трудовия
договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал
установените в нормативен акт изисквания /Решение № 134 от 17.06.2013г. на ВКС
по гр. д. № 1041/2012 г., III г.о. и др./. Съдебната
практика категорично и еднозначно приема, че при проверка законосъобразността
на уволнението на основание чл. 328,
ал.1, т.6 КТ извън правомощията на съда е да осъществява контрол
върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност. В Решение № 321 от 31.10.2011 г.
по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е прието, че при наведен от
ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да
извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на
работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в
съответствие с чл.8, ал.1 КТ,
или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл.328,
ал.1, т.6 КТ. В решение № 417 от 19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е компетентен да се произнася
каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има
обективна необходимост от въведената промяна, като наред с това страните по
трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания,
сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация,
при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички
случаи и в частност по чл.328,
ал.1, т.6 КТ
включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е направен и в
решение № 66 от 19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от
работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа,
съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право.
Изискваното образование от
работодателя в случая не е нормативно закрепено, а е въведено от него с
длъжностната характеристика. При назначението си ищецът е
отговарял на въведени изисквания по отношение на образованието за заемане на
длъжността „инкасатор” – средно образование. Впоследствие – на 23.12.2009г., е
била връчена длъжностна характеристика за длъжността, според която се изисква
средно икономическо образование. На 22.05.2017г. е била връчена длъжностна
характеристика за длъжността „отчетник измервателни уреди”, за която също е
имало изискване за средно икономическо образование. Повече от десет години след
първоначалното връчване на длъжностна характеристика с изискване за средно
икономическо образование за заемане на длъжността работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Както вече бе посочено, преценката
на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и/или
квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод за злоупотреба с
право от страна на работодателя, както е в случая, съдът дължи проверка дали
изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на конкретната работа или
само с цел да бъде уволнен ищецът, т.е. съдът преценява дали работодателят е
действал добросъвестно, в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, тъй като контролът за
законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност – на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, включва
и преценка дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно /вж.
Решение № 65 от 25.03.2019г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 64/2019 г., в което е
цитирана голяма част от практиката на ВКС: решение № 321/31.10.2011 г. по гр.
д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 417/19.10.2011 г. по гр. д.
№ 143/2011 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. №
284/2012 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. №
3868/2013 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. №
4531/2016 г. на ІV г. о., ГК на ВКС и др./.
В настоящата хипотеза ищецът е
въвел довод за злоупотреба с право, което налага на първо място да се извърши
проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с
оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно
в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на
уволнението. В тази връзка съдът намира, че работодателят е злоупотребил с правото си
да прекрати трудовото правоотношение на ищеца. Това е така, тъй като е изменено
изискването за образование за процесната длъжност, без това да е необходимо за
нуждите на работата. При съпоставката на длъжностните характеристика за
длъжността „инкасатор” – от неизвестна дата и връчената на 23.12.2009г., както
и тази за длъжността „отчетник измервателни уреди”, връчена на 22.05.2017 г., е
видно, че те са идентични във всичките им раздели. Без изменение са останалите
изисквания за заемане на длъжността - основни длъжностни задължения, функции,
отговорности, организационни връзки и взаимоотношения, компетенции. Не са
променени също така и останалите нормативни изисквания, отговорностите,
свързани със заеманата длъжност, мястото й във вътрешната йерархична структура.
Видно от изложеното, въведеното още през 2009г. изискване за притежавано средно
икономическо образование, потвърдено и пред 2017г., по никакъв начин не е
свързано с промяна на задълженията, отговорностите, организационните
взаимоотношения и необходимата компетентност за изпълнението на длъжността при
първоначалното встъпване през 1991г. Посоченото налага извод, че позоваването
на горното изменение по никакъв начин не е било необходимо за нуждите на
работата, а е направено единствено с оглед уволнението на ищеца, т.е. при
извършеното от страна на работодателя уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ
е нарушен принципът за добросъвестност, установен в цитираната по-горе
разпоредба, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с
потестативните си субективни права едностранно да измени изискването за
образование и да уволни ищеца повече от 10 години по-късно след неговото
въвеждане. При липса на промяна в изискването за образование и неустановеност
на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6, предл. първо КТ не може да
бъде приложено /вж. и Решение № 119 от 02.06.2020г. на ОС - Добрич по в.гр. д.
№ 168/2020г./.
Презумпцията за добросъвестност
по чл.8, ал.2 КТ е оборена, тъй като по делото е установено, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител, че липсват въведени нови изисквания за
изпълнение на трудовите задължения по заеманата длъжност „отчетник измервателни
уреди” след 22.05.2017г. Уволнението на ищеца не е с оглед интереса и нуждите
на работата, а единствено с цел да се прекрати впоследствие трудовия договор с
този служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл.329, ал.1 КТ
или предварителната закрила по чл.333 КТ /от представеното трудово досие се
установява, че е правен опит за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, но не е дадено съгласие за това от съответното синдикално ръководство/.
Предвид изложеното искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен, като уволнението на Н.Д.П. бъде
признато за незаконно, а заповед № ЛС-05-712 от 19.05.2020г. отменена.
Искът за
възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като
предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на
безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно
възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване на съдебното решение. Това право на
работника/служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуване към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо
право на възстановяване. В случая е безспорно установено наличие на сключен
преди уволнението трудов договор между страните за неопределено време, поради
което акцесорният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа – „отчетник
измервателни уреди” в район Добрич 2, също се явява основателен и следва да се
уважи.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. За уважените искове на
основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят дължи държавна такса от общо 100 лева –
по 50 лева за всеки от неоценяемите искове, вносима по сметка на ДРС.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, сторено със Заповед
№ ЛС-05-712 от 19.05.2020г., издадена от прокуриста на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище
и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, Панайот Панайотов.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, на заеманата
преди уволнението длъжност „отчетник
измервателни уреди” в район Добрич 2 във “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище
и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати
на Н.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300 лева (триста), представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********,
да заплати сумата от 100,00 лева
(сто), представляваща държавна такса, по сметката на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на решението, посочена на
страните в открито съдебно заседание, а именно 21.09.2020г.