№ 1046
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110157341 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 203 ЗВ, вр. чл. 327 ТЗ.
Производството е образувано по искова молба на „[***], ЕИК [***], срещу [***],
ЕИК [***], с която се иска да бъде установено спрямо ответника съществуването на
задължение за заплащане на сумата от 3893,51 лв., представляваща неплатени задължения
по 4 бр. фактури, издадени във връзка със сключен договор за доставка на вода за
енергодобив за период от 08.03.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законна лихва от
01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10901/2022 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ищецът „[***], ЕИК [***], твърди, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по Договор № [***]/28.01.2015 г., по силата на които ищецът се задължил
да предостави водни маси за производство на електрическа енергия на ответното дружество
в качеството му на водоползвател. За периода на доставка на водоползвателя били издадени
фактури, както следва: фактура № [***]/08.03.2017 г., фактура № [***]/31.03.2017 г.,
фактура № [***]/03.05.2017 г. и фактура № [***]/31.05.2017 г., като същите са приети от
ответното дружество, но стойността им не била заплатена. Поддържа, че отвеникът е
следвало да заплати процесните суми в 30-дневен срок от издаване на фактурата и
доставката. Поддържа, че били правени опити за извънсъдебно решаване на спора чрез
изпращане на покани за доброволно изпълнение от 05.09.2017 г., от 10.10.2019 г. и от
09.12.2021 г., като не последвало погасяване на сумите. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 10901/2022 г. по описа на СРС. Претендира разноски.
1
Прилага писмени доказателства. Моли към настоящото дело да бъде приложено за
послужване ч. гр. дело № 10901/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за давност като се позовава на изтичане на кратката 3-годишна давност.
Поддържа, че представените протоколи за доставка на вода не били надлежно съставени.
Протоколът от 03.04.2017 г. следвало да бъде съставен за един календарен месец, а не за три.
Посочва, че протоколът от 07.03.2017 г. отново не обхващал едномесечен период на
отчитане, а 12-месечен. Последният не съдържал доставените водни количества, отнесени
спрямо всеки календарен месец от годината. Сочи се, че протоколът от 02.05.2017 г. бил
съставен със забава от 1 ден, като следвало да бъде съставен на 01.05.2017 г. Поддържа, че
фактури № [***]/08.03.2017 г. и № [***]/31.03.2017 г. не били надлежно съставени от ищеца.
Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, с пр.
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ вр. чл. 327 ТЗ за установяване на задължение
на ответника за плащане на дължима цена по договор за доставка на вода за енергодобив.
Основателността на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ се предпоставя от
установяване наличието на сключен между страните валиден договор за продажба/доставка,
по който ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост върху вещите обект на продажбата и да ги предаде във владение на ответника,
настъпила изискуемост на насрещното задължение на купувача за плащане на продажната
цена в уговорения размер, съответен на претендираната сума, и неизпълнение от негова
страна.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК при разпределение на доказателствената тежест между
страните по отношение на релевантните за иска факти, с доклада по делото, съдът е указал
на ищеца, че носи тежестта за пълно и главно доказване на положителните предпоставки за
уважаване на иска, а именно: между страните е сключен договор за доставка на вода за
енергодобив, че за процесния период ищецът е доставял водни маси в претендираните
количества до посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и
настъпването на изискуемостта на вземанията си. Съответно, в случай че ищеца изпълни
горната доказателствена тежест, на ответника, съдът е възложил да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
По възражението за давност, ищецът следва да установи, ако твърди такива, наличието
на факти и обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
По делото са приети като писмени доказателства представените от ищеца към ИМ
предварителен договор за доставка на вода за енергодобив № [***]/28.01.2015 г.,
Допълнително споразумение от 19.02.2018 г. към Договора за доставка на вода за
енергодобив за промЯ. в ед. цена за 1000 куб.м. вода; фактура № [***]/08.03.2017 г. на
стойност 587,26 лв. с ДДС и Протокол от 07.03.2017 г. за отчетеното количество доставени
водни маси на [***] в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (1529302 куб.м.); фактура №
[***]/31.03.2017 г. на стойност 784, 60 лв. с ДДС и Протокол от 03.04.2017 г. за отчетеното
количество доставени водни маси за [***] за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
(2043218 куб.м.) ; фактура № [***]/03.05.2017 г. на стойност 666,58 лв. с ДДС и протокол от
02.05.2017 г. за отчетеното количество доставени водни маси на [***] в периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. (1 735, 881 куб.м.) и фактура № [***]/31.05.2017 г. на стойност
1855,07 лв. с ДДС и Протокол от 30.05.2017 г. за отчетеното количество доставени водни
маси на [***] в периода от 01.05.2017 г. до 30.05.2017 г. (4 830 904 куб.м.); 3 бр. покани за
2
доброволно изпълнение от 05.09.2017 г.; 10.10.2019 г. и 09.12.2021 г., за които няма данни да
са получени от ответника, с изключение на последната, за която е приложена обратна
разписка, в която се сочи, че писмото е непотърсено от 13.12.2021 г.; Пълномощно от името
на управителя на [***] ООД за Д.Б., който да го представлява пред [***] и който е подписал
всички протоколи за отчетените количества водни маси, доставени на ответника. Въпреки
формалното оспорване на представените от ищеца Протоколи за доставените количества
водни маси от страна на ответника, с мотиви, че същите са съставени в нарушение на
уговореното по договора, като срокове за отчет, срок за съставяне на протокола, респ. за
издаване на фактурите след това, съдът счита, че приетите по делото протоколи и фактури,
като писмени доказателства са годни такива да установят обстоятелствата, за които са
представени, а именно реално доставени количества водни маси от страна на ищеца към
ответника, отчитането им от комисия, съставена от представители на двете страни и
фактурирането на отчетените количества, въз основа на съставените протоколи, като същите
са остойностени, съобразно уговорената с договора единична цена за 1000 куб. м. Горното,
прибавено към обявеното за безспорно между страните, че за процесния период страните са
били обвързани от Договор за доставка на вода за енергодобив № [***]/28.01.2015 г., по
който ищецът е бил доставчик, а ответника водоползвател, води съда до извода, че
предявения иск е доказан в своето основание.
Съгласно договора между страните, след изготвяне на констативния протокол по чл.8,
ал.1 от Договора, за отчитане на доставеното количество вода, за услугата доставка на вода
за енергодобив, водоползвателя заплаща на доставчика ежемесечно възнаграждение в
размер на 0,32 лв. без ДДС за доставката на всеки 1000 куб.м., отразени в КП. За целта
доставчикът се задължава да представи на водоползвателя надлежно оформена фактура в
срок до 10 работни дни след подписване на КП по чл.8, ал.1, а водоползвателя съответно
заплаща дължимото се възнаграждение в срок до 5 (пет) работни дни след представяне на
фактурата. Плащанията следвало да се извършат по банков път, с платежно нареждане по
посочената банкова сметка на доставчика.
В конкретния случай, при издаване на процесните фактури, доставчика е посочил
падеж за плащане от 30 дни, след издаването им, който падеж е различен от уговорения в
договора (5 дни след представяне на фактурата).
По делото няма доказателства, а и не се твърди от ответника, чиято е
доказателствената тежест за установяване на този факт, да е платил дължимото се
възнаграждение за доставените му количества водни маси, съобразно издадените му от
доставчика фактури.
От правна страна:
Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което
същият се счита сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му
елементи – предмет /стока/ и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма. Поради това и доказването на възникването на облигационна връзка с
източник такъв договор поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
В случая по делото този факт е обявен за безспорен и съдът приема за установено, че
страните са били обвързани от сключения между тях Договор за доставка на вода за
енергодобив № [***]/28.01.2015 г., по който ищецът е бил доставчик, а ответника
водоползвател.
Видно от съставените и приети по делото Протоколи за отчитане на подадените
водни маси за [***], ищецът е изпълнявал коректно задълженията си по договора да доставя
водни маси за енергодобив на [***] чрез собственото си водохранилище на р. Струмешница
в землището на с. [***] и напоителен канал [***] и съставя необходимите за това отчетни
документи (констативни протоколи за доставените количества водни маси). За конкретните
3
доставки през периода от 01.01.2016 г. до 30.05.2017 г., са издадени и процесните 4 фактури,
които са предавани от доставчика и получавани от водоползвателя, чрез посочени в
договора длъжностни лица.
В представените по делото 4 бр. фактури са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет,
количество доставени водни маси и ед.цена за 1000 куб.м., както и крайна стойност за общо
доставеното и отчетено количество водни маси, данни за доставчика и купувача /получател/,
подпис и печат от името на доставчика.
С оглед на горното се установява възникване на правоотношение по доставка на
водни маси, описани като количества и стойност в процесните фактури, както и реалната им
доставка им от ищеца на ответника. Истинността и автентичността на фактурите и приемо-
предавателните протоколи от 07.03.2017г.; 03.04.2017 г.; 02.05.2017г. и 30.05.2017 г.,
подписани и от представител на ответника, се установи безспорно по делото, като
предприетото в тази връзка оспорване от страна на ответника, не касае тяхната истинност, а
единствено реда и сроковете за съставянето им, в противоречие на уговореното в договора,
което обаче няма как да се отрази на достоверността им.
С оглед на всички изложени съображения се налага извода, че ответникът е обвързан
от договорната връзка, създадена от обективираните във фактурите доставки, по която
ищецът е изпълнил задължението си да достави заявените от ответника количества водни
маси, а последния не е изпълнил задължението си да заплати същите в посочения във
фактурите срок.
Относно цената на доставените стоки, съобразно разпоредбата на чл. 326 ТЗ, следва
да се приеме, че това е стойността по фактурата, която пък съответства на уговорената с
договора ед.цена за 1000 куб.м. водни маси.
По делото са налице доказателства за това страните да са дерогирали диспозитивната
норма на чл. 327, ал. 1 ТЗ, предвиждаща че купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В случая
изискуемостта по процесните фактури е настъпила с изтичане на срока за плащане, посочен
във всяка една от тях, последния падеж от които е настъпил на 01.07.2017 г.
Няма данни за предприето плащане от страна на ответника, в периода от настъпване
на изискуемостта по всяка от 4-те фактури, най-късната от които както бе посочено е
настъпила на 01.07.2017 г. и до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
01.03.2022 г.
Доколкото иска е установен в своето основание, съдът следва да разгледа и
своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност.
По делото въпреки възложената доказателствена тежест, ищеца не ангажира
доказателства за наличието на обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване
на погасителната давност.
Възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца, съдът намира за
основателно, като счита, че същите се погасяват с кратка 3 годишна давност, на осн. чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, доколкото вземанията на ищеца касаят възнаграждение за доставка на вода,
която доставка е уговорена с договора като периодична, на месечна база, респ. и дължимото
възнаграждение за доставеното през всеки отчетен период количество вода, се явява
„периодично плащане“ по см. на цитираната разп. на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В случая претендираните от ищеца [***] вземания за цена на доставено количество
водни маси за енергодобив, представляват периодични плащания, тъй като се отнасят за
повтарящи се парични задължения – ежемесечно заплащане на ежемесечно доставяно
количество вода; всички вземания имат един правопораждащ факт – процесния Договор за
4
доставка на вода за енергодобив; падежът на всяко отделно задължение настъпва през
определен период от време – обичайно календарен месец, а размерът на всяко плащане и
изначално определяем с фиксирана в договора единична цена за 1000 куб.м. водни маси.
Следователно, вземанията на ищеца изцяло покриват определението за „периодични
плащания“ по см. на чл.111, б.“В“ от ЗЗД и съобразно възприетото тълкуване от ВКС в
решението му по ТД № 3/2011 г. на ОСГТВКС. След като с договора, страните са уговорили
месечни доставки, месечни отчети и месечна дължимост на възнаграждението за
доставеното и отчетено количество водни маси, то следва да се приеме безспорно, че
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания по Договора за доставка на
вода за енергодобив, представляват периодични плащания, които се погасяват с кратката
тригодишна давност, по см. на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Изискуемостта на всяко от процесните вземания е настъпила с изтичане на посочения
във всяка от фактурите срок за плащане. По последно издадената фактура №
[***]/31.05.2017 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2017 г., като вземането по тази
фактура е погасено по давност към 01.07.2020 г., т.е. всички претендирани в настоящото
производство вземания на ищеца, към датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение – 01.03.2022 г., са били погасени по давност и следователно са
недължими от ответника.
Горното води до извода, че иска на ищеца следва да се отхвърли като неоснователен,
поради погасяване на вземанията му по давност.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът. Последния
претендира и доказва такива за двете фази на производството в общ размер на 1250 лв.,
представляващи заплатените адвокатски възнаграждения на пълномощника, представлявал
ответното дружество в производствата пред СРС. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК сторените от
ответника разноски в производството следва да се възложат в отговорност на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „[***], ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***] иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 203 ЗВ, вр. чл. 327 ТЗ за
установяване съществуването на непогасено вземане на ищеца в общ размер от 3893,51 лв.,
представляващо неплатени от ответника задължения по 4 бр. фактури, издадени в периода
от 08.03.2017 г. до 31.05.2017 г. във връзка със сключен договор за доставка на вода за
енергодобив, ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 10901/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав., като неоснователен, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „[***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕИК
[***], сумата от общо 1250 лв., представляваща сторените от ответника съдебни разноски,
от която сума 500 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10901/2022 г. по
описа на СРС и 750 лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6