Решение по адм. дело №1463/2025 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Н. Г. К. от [населено място], общ. Х., чрез адв. В. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1314903/16.07.2025г. на младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР - Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се наличие на извършена поправка относно часа на описаното в АУАН деяние, без яснота от кого е извършена. По тези съображения се претендира липса на безспорна установеност относно датата и часа на извършеното деяние и установената концентрация на алкохол. Излагат се твърдения за неяснота дали взетата кръвна проба е на жалбоподателя. Моли се оспорената заповед да бъде отменена изцяло, като се присъдят разноски в негова полза.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2025г. срещу жалбоподателя Н. Г. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3262783, за това, че на същата дата около 06:59 часа по АМ М. на пътен възел Д., локално платно до км 35 +900 в посока на движение към АМ Т. , управлява личния си лек автомобил „Ф.“ модел „Т.“ с рег. № [рег. номер], като при изпробване за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN 0090 с проба номер 2519, уреда отчита 0,73 промила алкохол в издишания въздух. Връчен бил Талон за изследване с номер 110209. Отбелязано е, че с това виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1314903/16.07.2025г., младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР - Хасково /К. Г./, на основание чл.171, т.1,б.Б от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на Н. Г. К. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че същата се издава с оглед съставен срещу лицето АУАН № GA 3262783, като е описана изложената в АУАН фактическа обстановка.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 16.7.2025г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 22.07.2025г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, в това число АУАН № GA 3262783/16.07.2025г., Докладна записка от К. Г. до Началник сектор „ПП“ за извършена проверка за алкохол на жалбоподателя Н. Г. К., Талон за изследване № 110209, с отразен начален час на проверката 06:59ч. на 16.07.2025г., извършена на лицето Н. Г. К., Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 81/ 16.07.2025г., резултати от Draeger Alcotest 7510 сериен номер ARDN****, както и заповед относно компетентността на издателя на оспорения акт, ведно с акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика за същия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г., Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на оспорената заповед имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила. Не са налице процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на оспорения акт.

С оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон.

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Като материалноправна предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, без изискуема кумулативност, с което и да било друго основание по същия законов текст. В случая административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на конкретната дата и място, Н. Г. К., като водач на лек автомобил „Ф.“ модел „Т.“ с рег. № [рег. номер], управлява същия с концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух 0,73 промила. Това описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , „В талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“. Според чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, жалбоподателят е посочил, че желае концентацията на алкохол да бъде установена посредством медицинско и химическо изледване, като същият се е явил за предоставяне на кръвна проба за изследване в ЦСМП Х., видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.68/. В последния е отразена предварителната концентрация на алкохол 0.73 промила съгласно извършена на 16.07.2025г. в 06:59ч. проверка с Алко тест Dreger 7510 ARDN 0090. Въз основа на така предоставената проба е извършена химическа експертиза, от която се установява наличие на 0,74 промила алкохол в кръвта. В действителност при наличие на предоставена от лицето кръвна проба, значение за наказателната отговорност има резултата от химическото изследване, но последното обстоятелство касае образуваното административно - наказателно производсвто. В конкретния случай резултатът от химическото изследване е по – висок от установения такъв с Дрегер, въз основа на който е преценено наличие на материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, предвид което последното обстоятелство не се опровергава от така изготвената химическа експертиза, а напротив.

Настоящият състав на съда намира изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма - чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си фактически и правни основания.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него, а именно, че на 16.07.2025г., жалбоподателят е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство и, че на същата дата в това му качество е бил под въздействието на алкохол. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН управление на МПС и отразената в същия стойност на употреба на алкохол от страна на водача, настоящ жалбоподател. Не се споделят доводите в жалбата за наличие на неяснота относно часа на извършеното деяние и съмненията, че показанията на Дрегера са именно тези на жалбоподателя. В действителност първоначално посоченият в АУАН час на деянието е бил 05:59ч. на 16.07.2025г., след което върху компютърно отпечатания текст часът е бил поправен от „05:59“ на „06:59“. Тази поправка се съдържа и в предоставения срещу подпис на жалбоподателя екземпляр на АУАН, без направени възражения в него от последния. От съвкупния преглед и анализ на всички изготвени в хода на административното производсвто документи, съставляващи част от административната преписка се достига до безпротиворечив извод относно часа и датата на деянието, така както същите са възприети от административния орган. За настоящият съдебен състав не възникват каквито и да било съмнения относно обстоятелството, че извършената на процесната дата с Д. Д. проба описана в процения акт, принадлежи на жалбоподателя.

Съдът намира процесната ПАМ за приложена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, след употреба на алкохол.

Предвид изложеното съдът приема, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо, законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната ПАМ, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. К. от [населено място], общ. Х., чрез адв. В. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1314903/16.07.2025г. на младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР - Хасково.

Решението е окончателно.