Р Е Ш Е Н И Е     

 

Номер                                              Град     С.

                                                            27.05.2013 г.

                                              В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                                           ІV-А въззивен състав

На тринадесети май през две хиляди и тринадесета година,                                                                                                                                                   

в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател:  Стела Кацарова

       Членове:   Джулиана Петкова

               Зорница Езекиева

 

при участие на секретаря А., като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Езекиева гражданско дело № 2486 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

:

            Производството е по реда на чл. 218 з от ГПК /отм./ и е във фазата по извършване на делбата. Делото е образувано след решение № 49/18.02.2013 г. по гр.д.№ 549/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, с което е отменено решение на СГС, ІV Б от 28.12.2011 г. по гр.д.№ 3650/2008 г., с което е обезсилено решение на СРС, постановено по извършване на делбата. Делото е върнато от ВКС за постановяване на решение по съществото на спора, видно от мотивите на решението.

            С  решение от 06. 08. 2007г. по гр. д. № 20812 / 2003г. на Софийски районен съд, 53 състав,  е извършил делбата на допуснатия до делба с решението от 28.06.2005 г. тавански етаж, състоящ се от осем стаи, два санитарни възела, едно гардеробно антре и балкон, построен върху четириетажна жилищна сграда в УПИ VІІ-568, кв.57 с площ 872 кв.м.по плана нагр. С., м.И.. СРС е поставил в дял, на основание чл. 292 от ГПК /отм./ на съделителя Г.З.И. : апартамент с площ от 63,63 кв.м., под номера 4,5 и 6 от скицата на вещото лице, гардеробно антре, баня и тоалетна,находящ се в таванския етаж, на  съделителя В. Г. И. на основание чл.292 ГПК (отм.) е поставен в дял ателие с площ 37,21 кв.м., състоящо се от три стаи (помещения 1,2,3 от скицата), а на  съделителя Д. М. М. и А.И.М. е предоставена таванска стая № 8 с площ 20,19 кв.м., таванска стая №9 с площ 19,10 кв.м. и санитарния възел до стълбището с площ 3,72 кв.м.

            С решение е постановено страните да платят следните уравнения- Г. И. да плати на Д. и А. М. сумата 11712,50 лева, В.И. да плати на Д. и А. М. сумата 21237,50 лева и на страните са възложени държавни такси.

            Въззивна жалба срещу решението е подадена от съделителя В. Г. И., която счита, че в нейния дял следва да бъде  санитарния възел до стълбището с площ 3,72 кв.м.. В жалбата са поддържани доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закони, защото по този начин другата страна придобива две санитарни помещения. Счита, че съдът следва да утвърди споразумителен протокол, сключен с М..  

Ответникът по въззивната жалба не е подал писмено възражение по делото. Процесуалният му представител в хода на съдебните прения по съществото на спора пред въззивния съд моли СГС да остави без уважение въззивната жалба.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна, следното:

С решение по допускане на делбата, е допуснато да се извърши съдебна делба на тавански етаж, състоящ се от осем стаи, два санитарни възела, едно гардеробно антре и балкон, построен върху четириетажна жилищна сграда в УПИ VІІ-568, кв.57 с площ 872 кв.м.по плана на гр. С., м.И. между Г.З.И., В. Г. И. и Д. М. М. и А.И.М., при квоти -  съответно 3/8; 1/8 и 4/8 при СИО.

Пред СГС, по гр.д.№ 3650/2008 г. е констатирано, че Г.З.И. е починал в хода на производството и негов единствен наследник по закон е въззивникът В.И..

           Видно от заключението на вещото лице от 29.09.2004 г. (в І фаза), за надстрояване на четириетажната сграда с още един тавански етаж е одобрен архитектурен проект от 26.06.1987 г., съгласно който таванският етаж съдържа едно ателие, състоящо се от две работни помещения, офис, тоалетна, антре, балкон, както и четири тавански помещения, от които две тавански помещения са устроени в пристройката. Съществуващото положение на таванския етаж се различава от одобрения архитектурен проект, тъй като този етаж е изграден да съдържа осем стаи, два санитарни възела, едно гардеробно антре и два балкона. Различието на осъщественото строителство спрямо одобрения архитектурен проект се състоят в следното – в проекта пристройката се състои от две тавански помещения с преддверие с външни размери на пристройката 2,50/6,30 м., а изградената пристройка се състои от две стаи, санитарен възел, достъпен откъм гардеробното антре, гардеробно антре, балкон с външни размери 5,60 /8,42 м.; на мястото на първоначално предвиденото по проект ателие сега са устроени четири стаи и санитарен възел (достъпен откъм общия коридор). Вещото лице е уточнило в съдебно заседание по приемане на първоначалното си заключение във втора фаза (23.11.2006 г.), че в момента е обособено едно жилищно помещение, а другите помещения в тавана са творчески и от останалите помещения не могат да се обособят отделни жилищни помещения. Второ ателие може да се обособи от обект № 1,2,3 с преустройство, като към него се придаде общата баня и тогава № 8 и 9 остават без санитарен възел. В съдебно заседание от 19.04.2006 г. вещото лице е уточнило, че помещенията изброени в скицата са самостоятелни складови тавански помещения поради малката им светла площ – 2,30 м., тоест за жилище не може да се говори. Обекти 4,5,6 са обособени в един дял, защото за тях се влиза през една врата и те са обединени функционално съгласно изискванията на ЗУТ и така е изброил 6 дяла, които могат да се обособят самостоятелно. Относно процесната по жалбата тоалетна вещото лице е уточнило, че този санитарен възел има общ характер и е устроен за общо ползване на обектите 8,9,3,2,1.

 На допусната допълнителна задача вещото лице, съобразило неодобрения архитектурен проект е добавило, че в дъното на коридора е устроен самостоятелен санитарен възел със достъп от коридора застроен на 3,72 кв.м.

Приложен е спогодителен протокол без дата, с който починалият в хода на производството Г. И. и В.И. се спогаждат за ползване на дялове в таванското помещение. М. не участват в спогодбата. Видно от разрешение от 02.1987 г. и удостоверение 08.1985 г., изготвени от Ленински РС, на Г. И. е разрешено да притежава ателие като лице, което упражнява активна творческа дейност и което не ползва за тази си дейност жилище на същия административен адрес.

От удостоверение от 23.04.2002 г., издадена от СО – район „Изгрев” се установява, че в общината е бил внесен инвестиционен проект – заснемане за узаконяване на обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда” със същия административен адрес за изграден обект в отклонение с одобрен проект от 26.06.1987 г., , която Главният архитект на район Изгрев заявява, че не може да бъде разгледана, защото останалите собственици са изразили писмено несъгласие срещу него.

Други, относими към правния спор доказателства, не са ангажирани.

 

            Настоящият състав намери, че не е необходимо изготвянето на инвестиционен проект, съобразно разпоредбата на чл.203,ал.2 ЗУТ, защото с приета техническа експертиза е установено, че в допуснатото до делба таванско помещение са изпълнени девет самостоятелни обекта- едно ателие, състоящо се от две работни помещения, офис, тоалетна, антре, балкон, както и четири тавански помещения, от които две тавански помещения и в момента е обособено едно жилищно помещение, а другите помещения в тавана са творчески и от останалите помещения не могат да се обособят отделни жилищни помещения.  За пристройката има одобрен архитектурен проект от 26.06.1987 г., но той не е спазен. Фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект. Такъв е необходим, когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство, а видно от заключението на вещото лице, самостоятелните обекти в таванското помещение са обособени и към датата на заключението фактически съществуват.

Видно от заключенията на СТЕ, съществуващото положение на таванския етаж се различава от одобрения архитектурен проект, тъй като този етаж е изграден да съдържа осем стаи, два санитарни възела, едно гардеробно антре и два балкона. Различието на осъщественото строителство спрямо одобрения архитектурен проект се състоят в следното – в проекта пристройката се състои от две тавански помещения с преддверие с външни размери на пристройката 2,50/6,30 м., а изградената пристройка се състои от две стаи, санитарен възел, достъпен откъм гардеробното антре, гардеробно антре, балкон с външни размери 5,60 /8,42 м.; на мястото на първоначално предвиденото по проект ателие сега са устроени четири стаи и санитарен възел (достъпен откъм общия коридор). На мястото на първоначално предвиденото по проект ателие сега са устроени четири стаи и санитарен възел (достъпен откъм общия коридор)-който е и спорният. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание по приемане на първоначалното си заключение във втора фаза (23.11.2006 г.), че в момента е обособено едно жилищно помещение, а другите помещения в тавана са творчески и от останалите помещения не могат да се обособят отделни жилищни помещения. В съдебно заседание от 19.04.2006 г. вещото лице е уточнило, че помещенията изброени в скицата са самостоятелни складови тавански помещения поради малката им светла площ – 2,30 м., тоест за жилище „не може да се говори”. Относно процесната тоалетна вещото лице е уточнило, че този санитарен възел има общ характер и е устроен за общо ползване на обектите. Последното, ведно с малката светла площ на обектите – 2,30 м., водят на извода, че фактически изградените помещения нямат жилищен характер, освен жилищното помещение, възложено в дял на починалия Г. И., и което не е предмет на настоящата жалба.

Обектите, които вещото лице е нарекло „ателие” (1-3 по скицата), с обжалваното решение са възложени в дял на въззивницата, а таванското помещение – на М., на които е възложена и процесната тоалетна. На бащата на въззивницата (починал в хода на въззивното производство) е възложен „апартамента”, с находящата се в него тоалетна. В Наредбите № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство (от 1990 г. до 2001 г.) и Наредба № 7 от 2003 г. е предвидено, че ателието следва да има самостоятелен санитарен възел. Дори преустройствата, осъществени в таванското помещение, да се изразяват в преустрояване на нежилищно помещение в заварена сграда, то съгласно чл. 38 ЗУТ следва да се осъществи по одобрен архитектурен проект и при мотивирано становище на инженер – конструктор (виж например- ал.7 от чл.38 ЗУТ). По делото е безспорно, че по одобрен архитектурен проект промените в таванското помещение се изразяват в разделянето на две тавански помещения, за изграждане на пристройка. Безспорно е и че преустройството е изградено не по този проект, следователно и не е в съответствие с одобрените строителни книжа. При тези мотиви, и доколкото страните по делото не са установили, че в таванското помещение има промяна на съществуващите фактически обекти, и че за „ателието” е осъществена процедурата за промяна на нежилищно помещение в ателие, то и фактическото преустройство е незаконно, следователно и за да се осъществи делбата на таванското помещение не е необходимо в дял на страната, която получава „ателието” да има и тоалетна.

При тези мотиви жалбата се явява неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, и направено искане, доколкото производството е по извършване на делбата, на ответниците по жалбата се следват разноски – 100 лева пред СГС. Доколкото пред ВКС ответниците не са направили разноски, съдът не им присъжда такива.

 

           На основание изложеното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

           

           ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06. 08. 2007г. по гр. д. № 20812 / 2003г. на Софийски районен съд, 53 състав в обжалваната му част – че в дял на съделителя Д. М. М. и А.И.М. е поставен санитарния възел до стълбището с площ 3,72 кв.м.

            ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН ********** да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН ********** сумата от 100(сто) лева разноски по делото.

            Въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

           

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1..

 

 

                                                                                          2.