Решение по дело №6771/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2210
Дата: 12 август 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20211100506771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2210
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№20060025 от 08.03.2021г., постановено по гр.дело №39544/2019г. по описа
на СРС, ГО, 159 с-в е признато за установено по отношение на П.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
че дължи на Н. С.Г. ЕГН **********, сумата от 800 лв.- неоснователно получено капаро,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК- 22.01.2019г. до окончателното плащане, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца 650 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника П.М.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е извършил консултантска
и посредническа дейност, да което е представил разписки. Между страните имало сключен
неформален договор за проучване на пазара, извършване на огледи и посредничество при
покупка на недвижим имот. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен
изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в производството Н. СТ. ГР. в подадения в срок отговор
на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно, като излага съображения в тази насока.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
1
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.223, ал.2 от КЗ(отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В исковата молба ищецът твърди, че е предал на представител на ответното дружество
сумата от 800 лева, представляваща капаро за наемане на недвижим имот и тези суми
следвало да бъдат предадени на наемодателя чрез друг брокер. Впоследствие имотът бил
нает от трето за спора лице. Поканил ответника да му върне сумата, но получил отказ.
По делото са представени две разписки за сумата от общо 800 лева, наименовани
„разписка за получена сума като капаро“. В текста на разписките, след сумата се посочва, че
същата е предадена „в изпълнение на посредническа и консултантска дейност“.
Представени са и две издадени на 22.12.2018г. от ответника фактури за посредническа и
консултантска дейност за 200 и 600 лева, неподписани от ищеца.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Б. се установява, че през
декември 2018г. ищецът търсел жилище, което да наеме и попаднал на обява от Т..Н., за
която не знаел че е брокер на недвижими имоти. Н. започнала да му отправя предложения за
жилища, без ищецът да е искал. Впоследствие ищецът се съгласил да огледа жилище в ж.к.
„Лозенец“, на който присъствала и свидетелката, както и Т..Н., М.С. (служител на агенция за
недвижими имоти „Акорд“) и още един човек, представил се за собственик на жилището. Н.
няколко пъти подчертала, че ако ищецът хареса жилището трябва бързо да го капарира, тъй
като интересът бил много голям и със собственика бил договорен наем от 600 лева. Ищецът
харесал жилището и се срещнал с Н. на 21.12.2018г., когато тя поискала и получила 200 лева
„стоп капаро“ за спиране на обявата и 600 лева капаро (депозит) за наем. Не било уговаряно
сумата да е за плащане на консултантски услуги. По- късно ищецът разбрал, че имотът е
нает от трето лице. На следваща среща Н. отказала да върне парите, тъй като си била
свършила работата.
Предвид гореизложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият състав достига до същите правни изводи като първоинстанционния съд.
Процесната сума е предадена от ищеца на ответника на отпаднало основание по смисъла на
чл.55, ал.1 от ЗЗД и подлежи на връщане. Безспорно се установява от представените по
делото разписки, а и от показанията на свидетелката Бонева, че сумата е предадена на
представител на ответника като капаро за наемане на недвижим имот, а впоследствие
2
договор за наем не е сключен между ищеца и собственика на имота.
При доказателствена тежест на ответника, по делото не са представени каквито и да
било доказателства за сключването на неформален договор за консултантски услуги между
страните, както и за изпълнение на задължения на ответника по такъв договор.
Представените фактури не са подписани от ищеца и не установяват извършването на
посочените в тях услуги от страна на ответника, както и че ищецът е приел извършването на
такива услуги.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева, които
следва да му се присъдят изцяло.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20060025 от 08.03.2021г., постановено по гр.дело
№39544/2019г. по описа на СРС, ГО, 159 с-в.
ОСЪЖДА П.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Н. С.Г. ЕГН ********** сумата от
400лв. (четиристотин лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3