№ 70
гр. Благоевград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. ТЮЛ. против решение №
901426 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.№ 478/2020г. по описа на РС
Сандански.
С обжалвания акт е уважен предявеният от Е.П. и И.Д. иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК и е признато за установено по отношение на
ответниците К.Т. и А.Т., че ищците са собственици по наследство от баща си
Р.Я. на ¼ идеална част за всяка от тях от процесните недвижими имоти. На
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 73, том III, рег. № 2606, дело № 454 от 2019г. по
описа на нотариус с рег. № 197 от регистъра на НК в частта за ½ идеална част
от описаните в него имоти.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения в насока, че РС
неправилно е преценил събраните по делото доказателствата, от които е
видно, че наследодателката му е владяла сама непрекъснато и
необезпокоявано имота от датата на придобиването му. Твърди се още, че
никой не е оспорвал владението ù, като от свидетелските показания било
видно, че нито двете ищци в настоящото производство, нито техният
наследодател са посещавали имота. Иска се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
1
Представя списък с разноски и моли за тяхното присъждане.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че РС правилно е
установил фактическата обстановка и е направил правилен анализ на
доказателствата. Навеждат се твърдения, че възражение за придобиване на
имота на основание 10 годишна давност, считано от покупко-продажбата на
имота, е преклудирано. Подробно се обосновава основателността на
предявените искове. Моли съда за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски,
като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Необжалвалият обикновен другар – А.Т., в предвидения в чл. 265, ал.1
ГПК срок не се е присъединил към депозираната от К.Т. въззивна жалба,
поради което атакуваното решение по отношение на него като необжалвано е
влязло в сила.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно по делото и се установява от представеното удостоверение
за наследници № 703/29.06.2020г., че ицщите са сестри и единствени
наследници по закон на Р.В.Я..
АТ. Г. ТЮЛ. и К. Г. ТЮЛ., са конституирани в първоинстанционното
производство в качеството им на единствени наследници по закон на
първоначалната ответница Г.К. Т.а, който факт се потвърждава от
удостоверение за наследници № 1255/18.11.2020г., издадено от Община П..
Същата е починала на 13.08.2020г., видно от справка от НБД „Население“.
С нотариален акт за покупко-продажба № 1, том II, рег. № 1830, дело №
186 от 2009г. по описа на нотариус Д.Г., Г. Т.а и Р.В.Я. придобили процесния
недвижим имот, а именно: УПИ II /втори/, отреден за имот с планоснимачен
№ 461 по регулационния план на с. К., общ. Сандански, с площ на целия имот
400 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ III, УПИ I и УПИ XVIII, ведно с
жилищна сграда с декларирана РЗП от 155 кв.м., построена в гореописания
имот.
Наследодателят на ищците – Р.Я. починал на 11.07.2010г. видно от
препис-извлечение от акт за смърт № 22/ 12.07.2010г..
На 10.12.2019г. с нотариален акт за констатиране на собствеността
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 73, том III, рег. №
2606, дело № 454 от 2019г., по описа на нотариус С.П., наследодателката на
ответниците по делото – Г. Т.а, е призната за собственик на процесния
недвижим имот, описан по-горе, ведно с построената в него едноетажна
жилищна сграда.
При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение
2
е уважен предявеният от ищците иск, като съдът е приел, че ответниците не
са доказали, че наследодателката им е извършила действия, с които да е
обективирала спрямо останалите съсобствениците намерението да владее
техните идеални части за себе си. Отделно от това е прието, че към датата на
издаване на констативния нотариален акт и към датата на предявяване на
исковата молба не е изтекъл предвидения от закона 10-годишен срок, считано
от 19.07.2009г. С оглед основателността на исковете за право на собственост
съдът е отменил и констативния нотариален акт за процесната ½ част от
недвижимия имот.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Предявеният положителен установителен иск за собственост е
допустим. Правният интерес за ищците от иска произтича от оспорване на
правата им върху процесните обекти от ответниците, чиито наследодател се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за целия
имот.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
жалбата се преценява като неоснователна, а решението като правилно.
Предмет на разглеждане по делото са субективно съединени искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е направено и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират
да са собственици на недвижим имот, като една от тях се легитимира с
констативен нотариален акт, при разрешаването на правния спор следва да се
вземат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012 г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно последното нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 ГПК. В случаите, при които всяка от страните по спора, се легитимира
с титул за собственост – нотариален акт, разпределението на
доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право т. е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
Предвид горното в доказателствена тежест на всяка от страните по
спора е да докаже по реда на чл. 154, ал.1 от ГПК, пълно и главно доказване,
реализирането на предпоставките на твърдения придобивен способ. В тежест
на ищците е да установят придобивното основание, което твърдят - покупко-
3
продажба от страна на наследодателя и наследствено правоприемство.
Ответникът, от своя страна, следва пълно и главно да докаже, че неговата
наследодателка е придобила идеалните части на ищците по давност, въз
основа на упражнявано от нея явно, несъмнено и необезпокоявано владение,
както и че е манифестирал своята воля да владее частта на съсобствениците
си, и по този начин е трансформирал държането на техните идеални части във
владение.
Ищците твърдят, че са придобили спорните идеални части въз основа
по наследство от Р.Я., починал на 11.07.2010г., който от своя страна е
придобил ½ идеална част от имота по силата на покупко-продажба.
По делото се установява, видно от Нотариален акт за покупко-
продажба № 1, том II, рег. № 1830, дело № 186 от 2009г. по описа на нотариус
Д.Г., че Р.Я. и Г. Т.а са придобили правото на собственост върху УПИ II
/втори/, отреден за имот с планоснимачен № 461 по регулационния план на с.
К., общ. Сандански, с площ на целия имот 400 кв.м., при граници и съседи:
улица, УПИ III, УПИ I и УПИ XVIII, ведно с жилищна сграда с декларирана
РЗП от 155 кв.м., построена в гореописания имот. Няма данни същите да са
били в брак, а в договора не е посочено какви части от имота придобива всеки
от тях. Предвид това и на основание чл. 30, ал.2 от ЗС съдът намира, че всеки
един от тях е придобил по ½ идеална част от имота.
Видно от удостоверението за наследници Р.Я. е оставил за свои
наследници – двете ищци. Всяка от тях е придобила равни права от
собствената на наследодателя 1/2 идеална част на основание чл. 5, ал. 1 ЗН,
поради което всеки от наследниците е придобил по 1/4 идеална част по
наследство от общия наследодател.
Ответникът К.Т. е въвел своевременно в процеса възражение за
придобиване правото на собственост върху процесната 1/2 идеална част чрез
оригинерен способ – давностно владение, като се е позовал на кратката
придобивна давност – 5-години, считано от 19.07.2010г.. В последното по
делото заседание пред РС и в настоящата въззивна жалба е направено ново
възражение за придобиване по давност въз основа на 10-годишно давностно
владение, упражнено от неговата наследодателка с начален момент – датата
на придобиване на имота 19.05.2009г.
Срещу така направеното второ твърдение на ответниците въззиваемата
страна е направила възражение за преклудиране, което съдът намира за
основателно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал.
2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти /т.4 от ТР 1 от 09.12.2013 на ОСГТК на
ВКС/. Предвид това следва да бъде разгледано единствено възражението за
изтекла в полза на наследодателката на ответника 5-годишна придобивна
давност, считано от 19.07.2010г.
4
Фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква да са налице няколко
елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице
владение по смисъла на чл. 68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт
върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. От
обективна страна следва да е налице трайното осъществяване на
фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при наличието на
субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС.
Настоящият състав констатира, че Г. Т.а и Р.Я. придобили процесния
недвижим имот на основание договор за покупко-продажба. Следователно
основанието, на което Г. Т.а е придобила фактическата власт, признава такова
право и на другия съсобственик, поради което тя се явява владелец по
отношение на собствените си идеални части и държател на идеалните части
на другия съсобственик. Във връзка с това, дори да се приеме, че
наследодателката на ответниците е завладяла идеалните части на ищците за
себе си, то същата е недобросъвествен владелец и по отношение на нея не
може да се приложи кратката 5-годишна давност. Наведеното ново твърдение
от ответника К.Т. за първи път в представената пред РС писмена защита и в
настоящата въззивна жалба, че сумата за покупко-продажба на имота е
предоставена от него и наследодателката му е преклудирано на основание чл.
147, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отделно от това е ирелевантно, доколкото
принадлежността на средствата, с които е заплатена цената на придобиване на
имота, няма значение за вещно-транслативния ефект на сделката в полза на
купувача по нея, а единствено имат значение за облигационните отношения
между купувача и далото средства за плащане на продажната цена лице.
Отделно от това, предвид наличието на съсобственост по делото не са
събрани доказателства, че наследодателката на ответниците е извършила
действия, с които е отблъснала владението на ищците, респ. на техния
наследодател. Упражняването на фактическа власт върху даден имот не
изчерпва състава на придобивната давност, а е необходимо фактическата
власт да се упражнява с намерение за своене. По делото не се установява
наследодателката на ответниците да е отрекла правата на ищците, респ. на
наследодателя им Р.Я., и това да е станало достояние на вторите. От
събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели,
посочени от ответника, действително може да се направи извод, че след
смъртта на Р.Я. Г. Т.а е упражнява фактическата власт върху имота, като се е
5
грижила за градината и за къщата. Въпреки това няма доказателства
желанието на наследодателката на ответниците да свои притежаваните от
ищците идеални части от имота да е достигнало до тях, респ. до техния
наследодател. Това се подкрепя и от представените от писмени доказателства
за редовното плащане на данъци за имота от страна на ищците. Не са
извършени такива действия, доказващи намерение за своене, които да отричат
владението на другия съсобственик, поради което наследодателят на
ответниците не е придобил имота по давност.
Предвид горното неоснователно е възражението, направено от
ответниците за придобиване на процесните идеални части въз основа на
изтекла в нейна полза 5-годишна придобивна давност, доколкото на първо
място Г. Т.а не е придобила фактическата власт върху процесните идеални
части на правно основание, годно да я направи собственик и по отношение на
нея не може да се приложени кратката придобивна давност. А отделно от това
предвид факта, че същата изобщо не е манифестира желанието си да свои
посочените идеални части пред другия съсобственик, то е без значение
срокът от време, в който е упражнявала фактическата власт, тъй като същата
е била държател по отношение на тях.
Поради съвпадение на изводите на РС и настоящия състав, то
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да остави в тежест на въззивника
поисканите и реализирани от въззиваемите страни разноски в размер на 600
лева, представляващи разноски за един адвокат.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №901426 от 14.06.2021г. по гр.д. №
478/2020г. по описа на РС Сандански по отношение на обжалвалия ответник
К.Т..
В останалата си част по отношение на ответника А.Т. решението като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Г. ТЮЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.Т.“ *** в
качеството му на наследник на починалата в хода на делото Г.К. Т.а, да
заплати на ЕЛ. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., жк „Д.“ *** и на ИВ. Р.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк „Д.“ ***, сумата от 600 /шестстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от
настоящото.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7