Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца 27.07.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,
IV наказателен състав в публичното заседание на 23.07.2010г.
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Г.Е. и в присъствието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдията НАХД №843 по описа за 2010 год., въз основа на закона и доказателствата
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №… от 15.02.2010г. на Началник
сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца, с което на Л.В.Й. ***, с ЕГН ********** е
наложено административно наказание както следва:
По т.1– ГЛОБА в
размер на 100/сто/ лева, за извършено нарушение на чл.91, ал.2 ППЗДвП, вр. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НАХД № 843/2010г. по описа на ВРС, досежно НП №157 от 15.02.2010г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца, с което на Л.В.Й. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание
в частта по:
т.2 - ГЛОБА в
размер на 10.00лв., за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2, вр.чл.183,
ал.1, т.1пр.2 от ЗДвП,
Решението подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен
срок от уведомяването пред
Врачански административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М
О Т И
В И :
Л. В.Й. ***,
с ЕГН ********** е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №… от 15.02.2010г. на Началник
сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца, Л. В.Й. ***, с ЕГН **********, с което с което са му наложени две административни
наказания – ГЛОБА, както следва:
По т.1 ГЛОБА
в размер на 100/сто/ лева, за извършено нарушение
на чл.91, ал.2 ППЗДвП, вр. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП,
По т.2 ГЛОБА в размер на 10.00лв., за
извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2, вр.чл.183, ал.1, т.1пр.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му.
Ответникът по
делото в придружително писмо ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:
На 05.02.2010г.
около 14.10 ч. в гр.Враца на
ул.”Стоян Займов” срещу №5 с посока към площад „Св.Софроний Врачански”
тролейбус №… собственост на „Т. т.т”ЕООД - гр.Враца, с Булстат ........ управляван
от жалбоподателя Л.В.Й. при маневра
заобикаляне на паркиран л.а.Фолксваген ЕСО с рег.№ СА 97 97 ВС реализирал ПТП
със същият, като го блъска. Дошлият на място полицейски служител К.П.К. констатирал, случилото се както и че
жалбоподателя не предоставя СУАМС за което и съставил акт за административно
нарушение №157 от 05.02.2010г., които жалбоподателят подписал, а въз основа на него било
съставено и атакуваното НП№157 от 15.02.2010г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца.
В АУАН е описано констатираното нарушение
в присъствието на св.Е. С.Д..Тези констатации по същество се оспорват от
жалбоподателя. Последният в жалбата си до съда, заявява че не е бил участник в
твърдяното ПТП, че такова не е било видяно и от возените от него пътници, както
и че по управляваното от него МПС няма щети.
По делото са събрани следните
доказателства: АУАН в оригинал и
копие, НП в оригинал и копие, показанията на свидетеля К.П.К., както и заверено-ксерокопие от Министерска Заповед № ІЗ – 993 от
04.06.2009г. на Министъра на вътрешните работи и придружително писмо.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, разгледана по същество, същата е процесуално
недопустима в частта касаеща наложените с НП наказание по точка: т.2, от същото
и това е така по следните съображения:
Съгласно чл.189, ал.5 от Закона за движение
по пътищата, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е
наложена глоба до 50.00 лв., включително, а
съгласно чл.64, ал.1 б."а" от ЗАНН наказателни постановления, които не подлежат на обжалване влизат в
сила.
С
оглед на изложеното настоящият състав, счита, че жалба в тази си част е
процесуално недопустима, като подадена срещу акт, които не подлежи на
обжалване, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане, в тази си
част, а производството да се прекрати.
В останалата си част, касателно т.1 от НП, жалбата е
процесуално допустима и основателна, като настоящият състав намира, че в производството
по установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който са
от категорията на самостоятелните основания за отмяна на НП и с които е
накърнено правото на защита на дееца, изразяващи се във следното:
На първо място жалбоподателя сочи, че е бил намерен след
приключване на работното си време в гаража на предприятието, където работи от
служител на полицията които му е връчил акта и от които е разбрал, че е
участник в ПТП, от друга страна разпитания по делото актосъставител - Св.К. в показанията си сочи, че при
съставянето на акта са присъствали свидетеля отразен в акта и жалбоподателя,
тоест налице са две взаимно изключващи се твърдения, не потвърдени с други
налични по делото доказателства, а съгласно ЗАНН именно в тежест на наказващият
орган е да докаже твърдяното от него.
По делото от жалбоподателя е приложено копие от
връченият му АУАН със същият №…/05.02.10г., оригинала на които е предоставен с
административната преписка. От двата акта – копие и оригинал е видно и с просто око, че в
оригинала има направена корекция/след като препис от същият е бил връчен на
жалбоподателя/, неизвестно от кого и
кога, при която цифровото изписване на посочения текст от правилника по ЗДвП,
на чл.91 ал.1 е коригиран в ал.2,
като е видно, също така, че такава корекция липсва в екземпляра на
жалбоподателя копие от които е приложен.
На второ място АУАН и в НП се твърди, че нарушението е извършено от жалбоподателя
при маневра заобикаляне на паркиран л.а. Фолксваген ЕСО с рег.№ СА 97 97 ВС”, при
което реализира ПТП със същият, като го блъска. Св.К. в показанията си сочи че жалбоподателя не е
осигурил достатъчно странично разстояние и затова е реализира ПТП с посоченото
друго МПС, но тази фактология се очертава за първи път едва в показанията на
този свидетел и не е намерила отражение по никакъв начин в описаното в
обстоятелствената част на АУАН и НП.
Така описаното нарушение
е отразеното в двата атакувани акта, като такова по чл.91 ал.2 ППЗДвП вр. чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП,
Текста на чл.91 ал.2 ППЗДвП, гласи: „Заобикалянето се
извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при
наличие на съответния пътен знак - и от дясната.”
Текста на чл.179 ал.2 от ЗДвП, гласи: „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.”, от същият е видно че предвижда три отделни
хипотези, а именно:
1. несъобразена
скорост
2. неспазване на
дистанция
3. или нарушение по
ал.1, последната обаче визира от своя страна още множество състави на адм. Нарушения
изчерпателно посочени в отделните точки на алинея едно. От друга страна
в НП липсва конкретизация както досежно описанието на нарушението, така и
досежно посоченото цифрово изписване на нарушената норма, коя именно от
посочените три хипотези на текста на чл.179
ал.2 от ЗДвП визира. Детайлизирането на правната квалификация в случая е от
съществено значение защото от описанието на нарушението неможе да се изведе
крайната воля на наказващият орган, отделно от това наказаното лице следва с
прочитането на НП, да разбере в какво именно нарушение е обвинен, а не да
предполага какво именно е то, понеже наказващият орган е пропуснал точно да
изрази волята си.
Не на последно място на лице е и още един пропуск засягаш
текста на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП която, гласи: „който не спазва сигналите на пътните светофари,
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението”, от същият е видно че визираното в пр.6 нарушение се изразява във
следното: „който не спазва .......правилата за разминаване”, но в конкретният случай в АУАН и НП е описано
нарушение касаещо нарушаването на правилата за заобикаляне, което като цифрово
изражение на описаната правна квалификация съответства на чл.179 ал.1 т.5 пр.8 от ЗДвП, а не както е посочено на чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП.
На
следващо място Заобикалянето и Разминаването като вид маневри са позиционирани в Глава
четиринадесета на правилника, озаглавена - МАНЕВРИ И СИГНАЛИ - РазделV и РазделVI.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.91 ал.1 от
ППЗДвП, /дефинира термина заобикаляне, което е „минаване покрай препятствие, повреди на
платното за движение или неподвижен участник в движението./, чл.92 ал.1 от
ППЗДвП, /дефинира термина разминаване което е „минаване покрай друг участник в движението,
който се движи в противоположна посока.”/и сами по себе си тези норми не
съдържа административно нарушение, докато нормата на чл.91 ал.2 ППЗДвП, която
гласи: „Заобикалянето се
извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при
наличие на съответния пътен знак - и от дясната.”
т.е. предписва начина на извършване на маневрата - заобикаляне скрепена със съответна санкция при неспазване, аналогично в чл.92 ал.2 ППЗДвП която
гласи: „При разминаване водачите
са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно, водачът, в чиято
пътна лента има препятствие или стеснение, е длъжен да намали скоростта или да
спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Когато
разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи
водачът, за когото тя е по-безопасна.” Т.е./предписва
начина на извършване на маневрата-разминаване/ също скрепена
със съответна санкция при неспазване.
Изводимо от горното е че Заобикаляне има при
наличие на неподвижен участник в движението, докато Разминаване при насрещно движещите се ППС.
Очевидно е че, наказващият орган не прави разлика между тези две маневри нещо
повече актосъставителя сочи именно, че водача жалбоподател не е осигурил достатъчно
странично разстояние между ППС, което следва да се осигури при разминаване. В
случая обаче описаното нарушение касае заобикаляне, а санкционираното такова касае
разминаване.
С оглед изложеното по горе съдът констатира противоречие
в отразеното в двата атакувани, акта относно описанието на извършеното
нарушението и отразените, като нарушени правни норми, което съставлява от своя
страна допуснато от страна на наказващият орган нарушение както на чл.42 т.4 и
т.5, така и на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, досежно изискуемите реквизити на
посочените актове, които са от типа на съществените и са самостоятелни
основания за отмяна на НП, щом като водят до нарушаване на правата на някоя от
страните в процеса в случая на наказаното лице.
Посочените обстоятелства не се изясняват от разпита
на единственият разпитан свидетел, но дори и да бяха изяснени, то не могат да
се санират, при положение, че в АУАН и НП липсва ясно и точно описание на
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, респективно законовите
норми които са нарушени.
Несъответствия в АУАН и в НП, не биха могли да бъдат
преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН съгласно която разпоредба, НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, защо в случая по никакъв начин не е безспорно установен
извършителят на деянието и неговата вина и това е така защото наказващият орган
не е представил в тази насока никакви доказателства от които да се изведе довод,
че въпросното лице нарушител към визираната дата е работел към посоченото
дружество„Т.тр.”ЕООД
- гр.Враца, - в този смисъл поделото липсва
договор, липсва какъвто и да е документ, че същото лице е било на смяна в този
ден и в този часови пояс, респективно че е управлявал посоченото МПС визирано в
АУАН и НП, включително липсва протокол
от ПТП въпреки изричното посочване в Акта.
Липсват изобщо данни, как актосъставителя при
положение, че не е присъствал лично и при липсата на други свидетели освен
посочения в акта е достигнал до извода, че именно това нарушение е извършено с
тролей №110 и от визираното лице Й..
Посочените противоречия между изложените факти в двата атакувани акта и липсата на доказателства прави невъзможно
проверката на изложените обстоятелства и действителната воля на наказващият
орган, което води до извода за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като, от една страна, води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, който няма възможност да разбере, какво точно нарушение се
твърди, че е извършил, и да организира защитата си в пълен обем, а от друга
това противоречие внася неяснота относно правно релевантните факти и състава на
извършеното административно нарушение, които подлежат на доказване в
административно наказателния процес.
НП и АУАН са строго
формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите
са строго регламентирани в ЗАНН.
Жалбоподателят,
релевира оплаквания, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по
събиране на доказателствата, като сочи че неправилно е нарочен за извършител на
деянието, които съдът намира за основателни, тъй като именно в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже нарушението, неговият автор и
вина, като се базира на събрани доказателства, а не на предположения, още
повече че АУАН не се ползва с презумтивна доказателствена сила.
Безспорно в НП липсват доказателства
съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.5, предложение последно от ЗАНН,
съгласно която наказващият орган е длъжен в НП да опише и доказателствата,
които потвърждават нарушението, същият се е задоволил да приключи със
задълженията си само с констатиране на сочените нарушения, без да анализира
всестранно, всеобхватно и пълно наличните доказателства за същото. Както актът,
така и наказателното постановление са съставени и издадени при неспазване на
материалния, респективно на процесуалния закон.
Съгласно ЗАНН
жалбоподателят следва да е наясно за какво нарушение се санкционира във всеки
един момент от отпочване на административно наказателното производство спрямо
него с оглед възможността да защити правата си и да ги упражни съгласно чл.44 ЗАНН.
Изложената
неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на
предмет на доказване и обосноваване и съществено накърнява правото на защита на
дееца, който не знае срещу какво да се защитава, а изложените по-горе
процесуални нарушения са достатъчни и
самостоятелни основания за отмяна на атакуваният акт и НП, защото са довели до
ограничаване на правата на жалбоподателя в рамките на административното производство.
С оглед на така установените процесуални нарушения,
съдът счита, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
неправилно е ангажирана от наказващия орган и случаят не следва да се разглежда
по същество. Констатираните нарушения при съставяне на АУАН и НП са съществени.
Изискванията към реквизитите на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление имат за цел да осигурят на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице възможността да организира
ефективно защитата си, както по правото, така и по фактите и в двете фази на
производството - производството пред административния орган по издаване на
наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му. Както
актосъставителя, при съставяне на АУАН, така и административно-наказващия орган
при издаването на НП, са допуснали процесуални нарушения, а така също нарушения
и на материалния закон, довели до нарушаването на правото на защита на
жалбоподателя и до нарушаването на императивни изисквания на ЗАНН, които опорочават
процеса на установяване и съответното санкциониране на административното
нарушение. Наличието на такива нарушения обуславя отмяната на атакуваното
наказателно постановление в частта по т.1.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №…от 15.02.2010г. на Началник
сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца, с което на Л. В.Й. ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание както следва:
По т.1– ГЛОБА в
размер на 100/сто/ лева, за извършено нарушение на чл.91, ал.2 ППЗДвП, вр. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
ПРЕКРАТИ
съдебното производство по НАХД № 843/2010г. по описа на ВРС досежно НП №157 от 15.02.2010г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - гр.Враца, с което на Л. В.Й. ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание в частта по:
т.2 - ГЛОБА в
размер на 10.00лв., за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2, вр.чл.183,
ал.1, т.1пр.2 от ЗДвП.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: