Решение по дело №246/2022 на Административен съд - Добрич

                        

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               №

                               гр.Д., 13.06.2022 г.

                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Административен съд - Д., ІІ кас. състав в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                       НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                  

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, изслуша докладваното от съдия Т. МИЛЕВА касационно административно дело № 246/ 2022 год.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., ЖК ХХХХХХХХ, представлявано от управителя И.Т.Т. чрез адв. Н.М. - ДАК срещу решение №72/17.03.2022 г. на  Районен съд гр. Д., постановено по НАХД № 1265/2021 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №91/25.10.2021 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Д., с което на касатора е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева  на основание чл.128, ал.1 от Закона за храните за извършено нарушение на чл.128, ал.1, т.3 от с.закон.

Касаторът релевира доводи, че неправилно е посочена материалната норма, която е нарушена, като излага доводи в тази насока. Счита решението за необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон. Моли се за приложението на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

В с.з., касаторът, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Ответната страна, Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Д., чрез процесуалния си представител – юриск. М. оспорва изцяло жалбата, като поддържа тезата за законосъобразност на съдебния акт.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №91/25.10.2021 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Д., с което на „Т.“ ЕООД гр. Д. е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева  на основание чл.128, ал.1 от Закона за храните за извършено нарушение на чл.128, ал.1, т.3 от с.закон.

        За да потвърди оспорения пред него правораздавателен акт районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 27.09.2021 г. във връзка с постъпил сигнал е извършена проверка на щанд за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Д., бул. „Русия“, зад моста на магазин за всичко за дома, като е констатирано, че „Т.“ ЕООД извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Резултатите от проверката били подробно документирани в Констативен протокол от 27.09.2021 г.  За констатираното нарушение на 04.10.2021 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №КХ-РД-01, като актосъставителят посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т.3 от Закона за храните. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който не е направил възражения. Въз основа на така съставения акт и на материалите в административно-наказателната преписка впоследствие било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на санкционния акт, а по съществото на спора счел, че дружеството, действително е осъществило приписаното му нарушение. В тази връзка съдът обсъдил и приобщените по делото писмени доказателства и гласните такива, достигайки до извод, че те безспорно установяват, че жалбоподателят е извършвал дистрибуция на храни – грозде, без същият да е бил вписан в Регистъра. Въззивният съд е приел, че в НП е налице ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено и е налице единство между словесната правна квалификация с цифровата такава. Изложил е съображения и защо не следва нарушението да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН.

       Административният съд като касационен  не споделя  изводите на първоинстанционния съд.

       Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касационния състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и по ЗХ, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.3 от НК.

       Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

        В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието “маловажен случай”, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като “маловажен случай” да се изведат от чл.93, т.9 от НК – “маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

         От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

        Като от съдържанието на чл.93,т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.

       Касационният състав в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като “маловажен случай”. Самият факт, че след издаване на АУАН от 04.10.2021 г. , дружеството веднага е предприело действия за отстраняване на нарушението /още на следващия ден е подало заявление за регистрация на обекта/ и към издаване на НП вече е било регистрирано, говори за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Също така това нарушение е първо за дружеството и същото досега е спазвало законодателството в тази му област, не са настъпили негативни последици за здравето на гражданите, което отново подкрепя извода за ниска степен на обществена опасност.

        Предвид изложените съображения, решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като следва да се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

       С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

        С оглед на горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, СЪДЪТ

 

        Р  Е  Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ Решение №72/17.03.2022 г., постановено по нахд №1265/2021 г. по описа на ДРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление №91/25.10.2021 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Д..

        ОСЪЖДА ОДБХ гр. Д. да заплати на „Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ЖК ХХХХХХХХ, представлявано от управителя И.Т.Т. сторените по делото разноски в размер на 400 /Четиристотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.