Р Е Ш
Е Н И Е
№ 95
гр. Велико Търново, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАНКА ДАБКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10045 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът А.С.Я. *** е обжалвал решение №563 от 11.12.2019 г., постановено по АНД №1079/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно. Според оплакванията, които касаторът инвокира, решението на въззивният съд е неправилно поради неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
Всъщност оплакването касае неправилно приложение на разпоредбата на чл.8, §6 от Регламент 561/06 на Европейския парламент и на Съвета. В това отношение поддържа, че неправилно съдът приема, че е нарушил задължително определеното му време за почивка. Сочи, че ако се отчете факта, че е ползвал намалена седмична почивка – с оглед данните от тахошайбата, представена пред съда, то той е нарушил задължителното определено време за почивка само с 2 часа и 35 минути. При това нарушението му би осъществило друг административно-наказателен състав, а не този, който административно наказващият орган е приложил. В този контекст поддържа и евентуално за изменение на решението чрез налагане на глоба в по-малък размер.
Ответникът по касация Областен отдел „автомобилна администрация“- Велико Търново в ГД „Автомобилна администрация“ дава становище за преквалифициране на нарушението и за намаляване на наказанието, наложено с процесното наказателно постановление.
Прокурорът дава заключение за частично изменение на решението чрез намаляване на наложената административна санкция, евентуално за приложимост на института на чл.28 от ЗАНН.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-0000118 от 8.05.2019 г. на началника на Областен отдел“Автомобилна администрация“ - Велико Търново, с което на настоящият касатор на основание чл.93б, ал.11, т.3 от ЗАвП е наложена глоба от 1000 лв.
За да постанови този резултат, от фактическа страна и след преценка на събраните доказателства съдът е приел, че на 23.04.2019 г. около 17.30 часа на главен път 2955 Велико Търново – Гурково, км.8.000, отбивка „Малката Косатка“, жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товар „фибран“с оглед на съдържанието на представената товарителница и пътния лист. Общественият превоз на товар е извършван чрез влекач „Мерцедес Аткрос“ и полуремарке, надлежно описани в постановлението. Констатирано е - чрез данните от дигиталния тахограф, с който превозното средство е било оборудвано – че превоза на товари е бил извършван от касатора от 4,16 часа на 25.03.2019 г. до 13,25 часа на 31.03.2019 г., т.е. общо през времеви диапазон от 54 часа и девет минути. Най – сетне, констатирано е от АНО, че не е спазено изискването за нормална седмична почивка от поне 45 часа, която да се ползва в края на шест дневни периода на управление за посочения диапазон, тъй като намаляването на времето е действително от 10 часа и девет минути.
От правна страна съдът е приел, че АНО е приложил правилно
отразения в обжалваното постановление административно-наказателен състав. Приел
е, че е нарушена разпоредбата на чл.8, §6, второ тире Регламент 561/06 /РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА
от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета/, според която водачът е длъжен през всеки две седмици да
ползва поне две нормални седмични почивки от най – малко 45 часа или една нормална
и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Позовавайки се на приложено
по делото писмено доказателство /разпечатка/,
съдът е констатирал, че водачът е ползвал 10, 22 часа по - малко от дължимата
почивка. Отхвърлено е оплакването, което е в смисъл, че фактическата обстановка
била непълна отразена в постановлението. Посочено е в решението в това
отношение, че видът на процесното управлявано от жалбоподателя МПС е подробно
описано, при което е достатъчно да се прецени приложимостта на посочения от АНО
Регламент. Отхвърлен е и довода досежно неясното описание на датите на
управление и почивки от водача. Посочено, че в крайна сметка правилно е
приложена и санкционната разпоредба от ЗАвП.
Решението е неправилно, тъй като е нарушен закон – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Какви са констатациите на касационната инстанция?
В процесното пред районният съд постановление е посочено следното: Водачът Я. /настоящият касатор/ е извършил превоз на товар от 04,16 часа на 25.03.2019 г. до 13.25 часа на 31.03.2019 г. или общо 54 часа и 9 минути с МПС У9655АТ, оборудван с дигитален тахограф Stoneridge №900208 R7.4, в който е използвал дигиталната си карта с №0000000082441001, като не е спазил изискванията за нормална седмична почивка от най-малко 45 часа, която да бъде ползвана в края на 6 дневни периода на управление в 04,16 ч. на 31.03.2019 г., като намаляването на времето е с 10 часа и девет минути, видно от разпечатки 25.03.2019 г. до 31.03.2019 г. Изрично е посочено и, че предходната почивка е 60 часа и 22 минути от 15.54 ч. на 22.03.2019 г. до 04.16 часа на 25.03.2019 г.
На практика, така констатираното не се и спори от жалбоподателя, който е настоящ касатор, т.е. не се спори нито констативната част на акта, нито обстоятелствената част на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.93б, ал.11, т.3 от ЗАвП Водач /на която се позовава административно-наказващият орган/, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка: над 9 часа и 30 минути – с глоба от 1000 лв.
За да е формално законосъобразно при този административно-наказателен състав наказателното постановление, то АНО следва да опише поведението на водача, като посочи коя именно разпоредба на Регламента е нарушена чрез това поведение и в какво именно се състои това нарушение.
В процесният случай в постановлението е посочено, че се нарушава разпоредбата на чл.8, §6, второ тире, и то само изречение първо от Регламента. Видно от тази общностна разпоредба, която впрочем следва да се прилага в цялост, през всеки две последователни седмици водачът ползва поне две нормални седмични почивки, или една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24 часови периода от края на предишната седмична почивка.
Понятията седмична почивка, нормална седмична почивка и намалена седмична почивка са хармонизирани на ниво Общностно право – аргумент от чл.4, буква „з“ от Регламента. Именно тези понятия са приложими понастоящем предвид пряката приложимост на този общностен нормативен акт.
Както се отбеляза, изискването на чл.8, §6 от Регламента, и то разгледано в цялост, е в рамките на всеки две последователни седмици водачът да ползва две нормални седмични почивки – т.е. деветдесет часа. Приложимо е и едно изключение – ползването на една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка – т.е. 69 часа, като обаче останалите 21 часа следва да бъдат компенсирани преди края на третата седмица, която тече след въпросната седмица.
За шестдневния период водачът, с оглед параметрите на последното изречение на разпоредбата чл.8, §6 на Регламента, е управлявал 54 часа и 9 минути. При това самият касатор очевидно не спори тази констатация, отразена и в акта и в процесното пред въззивния съд постановление. В предходният период той ползва 60, 22 минути – т.е. почивка, която е по – дълга от предвидената в Регламента такава.
При тази безспорна между страните обстановка, потвърдена и от доказателствата по преписката, както правилно поддържа касаторът, за него е налице възможността да се ползва от изключението на разпоредбата на чл.8, §6, предложение второ от Регламента. Всъщност – доколкото касационната инстанция се позовава на събраното от районният съд постановление и на неговото съдържание, при намаление на седмичната почивка при втората последователна седмица /25.03-31.03/ от нормалната седмична почивка с 10 часа и девет минути, то следва, че е осъществена седмична почивка в размер от 34 часа и петдесет и девет минути, т.е. осъществена е почивка в рамките на алтернативно предвидената възможност втората последователна почивка в рамките на две последователни седмици да е поне от 24 часа. Предвид посочената дата на обективиране на претендираното нарушение, в случая е невъзможно да се установи дали водачът е компенсирал разликата от 10 часа и девет минути преди края на третата седмица, следваща въпросната. Впрочем такива факти и обстоятелства липсват в обстоятелствената част на самото постановление, като те не са и навеждани и доказвани от административно-наказващи орган пред въззивния съд.
При това положение съдът намира, че не е налице съставомерно деяние, тъй като неспазването на задължението за ползване на нормална седмична почивка би било релевантно в процесният случай, само ако не е налице компенсирането на времето, представляващо разликата между времевия диапазон на нормалната седмична почивка и намалената седмична почивка по чл.8, §6 от Регламента, каквото обстоятелство не е констатирано в НП, нито е наведено от АНО пред районният съд.
В това отношение следва да се посочи, че след като в постановлението е налице препращане към норма от Регламент с оглед неспазването и от страна на водача като непосредственото и действие, то тя следва да се прилага стриктно и като се съобрази както нейната пълнота, така и преследваната от Регламента цел при санкционирането на субектите, които нарушават разпоредбите му - аргумент от съображение 26 към Регламента.
Предвид дотук изложеното, следва решението на Великотърновския районен съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Тъй като касаторът не претендира разноски, такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №563 от 11.12.2019 г., постановено по АНД
№1079/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0000118 от 8.05.2019 г.
на началника на Областен отдел“Автомобилна администрация“ - Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.