№ 346
гр. Плевен, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20244430100295 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от А. А. Н., Т. Ц. Н. и Н. Ц. Н., и тримата от
*** против „Електрохолд Продажби“ ЕАД гр. София. В молбата се твърди, че
ищците са наследници на Ц. К. Н., б. ж. на ***, починал на *** год. Твърди се,
че общият наследодател е живеел в ***, ***, като на същата улица е
притежавал и гараж, който до 2000- та година е функционирал като „***“ с
административен адрес ***. Твърди се, че в началото на настоящата година
ищецът Н. Н. е получил писмо от ответното дружество, адресирано до
неговия покоен баща, от съдържанието на което установил, че това е молба за
потвърждаване на задължение в размер на 1 777 лв. Твърди се, че ищецът
посетил дружеството и в отговор на негова молба му било издадено
удостоверение изх. № ***/ *** год., в което било посочено, че за периода от
22. 01. 2010 год. до 08. 09. 2015 год. по клиентски номер *** с титуляр Ц. К.
Н. за обект: ***, ***, ***, общо дължимата сума- главница и лихви- е в размер
на 2 510, 13 лв., а задълженията са със статус извънсъдебни. Ищците считат,
че горепосочените задължения са погасени по давност и не се дължат. В
1
заключение ищците молят съда да признае за установено, че на ответника не
се дължи процесната сума от общо 2 510, 13 лв. поради погасяването на
вземането по давност. Претендират присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът признава предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищците са наследници на Ц. К. Н., б. ж. на
***, починал на *** год. Безспорно е също така, че за периода от 22. 01. 2010
год. до 08. 09. 2015 год. по клиентски номер *** с титуляр Ц. К. Н. за обект:
***, ***, ***, общо дължимата сума за потребена ел. енергия- главница и
лихви- е в размер на 2 510, 13 лв.
Не се спори между страните, че визираното по- горе задължение е
изцяло погасено поради изтичане на предвидената в разпоредбата на чл. 111
б. „в“ от ЗЗД тригодишна давност. В тази насока е и направеното признание
на иска.
При така изложените безспорни факти се налага изводът, че
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до отговорността за направените деловодни разноски във
връзка с воденето на настоящото дело съдът съобрази на първо място
обстоятелството, че изпратената до наследодателя на ищците молба с дата
*** год. е документ, издаден във връзка с извършвана годишна
инвентаризиция на активите и пасивите на ответника, и няма характера на
покана за доброволно изпълнение на задължението. Същественото обаче е
друго. По въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск за
несъществуване на погасено по давност вземане, когато ответникът е признал
иска, е налице богата и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
обективирана в определение № 95- 2018- IV г. о., определение № 318- 2018-
III г. о., определение № 474- 2019- IV г. о. и много други/, чиито правни
положения се свеждат до следното:
Законът защитава интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
2
нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията
между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово
поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът
е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност. Отговорност за разноски би възникнала
за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна
давност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като от представените доказателства се
установява, че ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателния
установителен иск /през един продължителен период от време кредиторът не
се е снабдил с изпълнителен титул и действия за принудително изпълнение на
вземането срещу наследодателя на ищците не са предприети/, а от друга
3
страна след завеждане на делото ответникът безусловно е признал иска.
Поради това отговорността за разноски лежи върху ищците и в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159,
Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от В. И. Т. и К. К., че сумата от
2 510, 13 лв., представляваща главница и лихва за периода от 22. 01. 2010 год.
до 08. 09. 2015 год. по клиентски номер *** с титуляр Ц. К. Н. за обект: ***,
***, съобразно удостоверение изх. № ***/ *** год., не се дължи поради
погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА А. А. Н. от ***, ЕГН **********, Т. Ц. Н. от ***, ЕГН
**********, и Н. Ц. Н. от ***, ЕГН **********, да заплатят на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159,
Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от В. И. Т. и К. К., направените
деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4