Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.02.2021 г. гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и пети януари 2021 година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа докладваното от Председателя
В.гр.д. № 322 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на С.С.И., действаща чрез своята майка и законен
представител Х. Л. А. ***, чрез пълномощник адв. Х., срещу
решение № 260127/28.10.2020 по гр.д. 1391/2019 г. по описа на РС-Търговище, в частта с която е
отхвърлен иска й срещу „ЗАД Дал Богг:Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище ***, за
разликата над 500 лв. до 1 000 лв. (предявен като частичен от 3 000 лв.), ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
решението, поради неправилно приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за
справедливост, довело до определяне на
обезщетение, което е занижено - не отразява действителната тежест на причинения
противоправен резултат, не съответства на степента на
търпените от малолетното дете неимуществени вреди и не отговаря на установената
съдебна практика по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, въззивницата моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което изцяло да бъде
уважен предявения иск; претендира разноски за въззивната
инстанция.
Насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София, е
подала писмен отговор, със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
при правилно възприета фактическа обстановка, при съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, ТРС е определил справедливо и съответно на доказаните
неимуществени вреди обезщетение. Претендира разноски.
В с.з. страните не изпращат представители, представили са
писмени становища.
Въззивната жалба е редовна и допустима.
Търговищкият окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Решението е влязло в сила в необжалваната му част- за
присъдено обезщетение в размер на 500 лв.
Във въззивното производство страните
не оспорват обстоятелствата относно наличието на деликт
при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения на ищцата са сведени единствено до
неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като се поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством прекомерното му занижаване в нарушение на принципа за
справедливост.
Становището на застрахователя се свежда до твърдението за
правилно определен размер на обезщетението.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявен е иск с правно осн.чл.
432 ал. 1 от КЗ за сумата от 1000 лв. (предявен като частичен иск от 3000 лв.) -
неимуществени вреди, причинени на малолетното дете от ПТП на 23.03.2019 г.,
настъпило по вина на водача на л.а., застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
С оглед влязлото в сила решение в осъдителната му част, предвид
и становищата на страните, предмет на въззивна
проверка и обсъждане е единствено размерът на претендираното
обезщетение. Предвид изложеното
следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на
водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са
приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само
по размер.
В тази връзка пред първоинстанционният
съд са събрани множество доказателства, ангажирани и от двете страни –
свидетелски показания, комплексна съдебна експертиза, социален доклад, писмени
доказателства.
При определяне на размера на паричния еквивалент на
вредите, съдът съобрази следното:
Обезщетението подлежи на определяне от съда по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички,
получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания, които
имат проявление както във физически, така и в психически аспект, и емоционални
сътресения и неудобства за увреденото лице. Необходимо е да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва
да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания
и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл
са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
От данните по делото се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП на 23.03.2019 г., причинено от водач на лек автомобил,
застрахован при ответника по задължителна застраховка гражданска отговорност,
валидна към датата на ПТП, малолетната С.С.И. е
получила: Охлузвания в лявата лицева половина, оток и малки ранички по
окосмената част на главата.
Съгласно приетата от съда, неоспорена от страните, комплексна
медицинска експертиза, така получените травми/ увреждания / са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от удари
върху твърди тъпи предмети вътре в купето на автомобила и те са в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП, като са причинили на пострадалото дете
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Резултатите от прегледите, извършени непосредствено след
ПТП са били сравнително добри и от направените рентгенови снимки на черепните кости, на костите на гръдния
кош, не са били установени счупвания. Според
заключението на експертите възстановяването на детето от получените травми
е било
за около 20- 25 дни, като болеви синдром може
да остане за около 2 - 2.5 месеца. Според експертите детето, което към датата
на ПТП е било на 4 г. и 2 месеца, е
претърпяло значителни болки и страдания от получените при ПТП травми. Към
датата на извършения личен преглед на С., във връзка с изготвяне на
експертизата, не са констатирани остатъчни процеси от инцидента.
Непосредствено след ПТП-то, детето заедно с майката е
транспортирано в болницата, където са му били направени нужните медицински
изследвания и консулти. От Допълнителен
лист към лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 3379 се установява,
че при прегледа на С. е констатирано, че
е в съзнание, контактна, не е губила съзнание; няма неврологичен дефицит, като диагнозата
е: Контузия на главата.
От приложения
социален доклад се установява, че след пътния инцидент детето е отсъствало от
детското заведение, което посещава, не повече от една седмица, като според
служителите в детската градина инцидентът не се е отразил на физическото и
психическото състояние на момиченцето. Детето е весело и няма спомен за
катастрофата. Все пак тук следва да се отчете и факта, че ПТП е настъпило на 23.03.2019
г., откогато е изминало повече от година и половина.
Показанията на единствения свидетел - водачът на МПС-то,
причинил уврежданията, и приятел на майката на ищцата, относно
продължителността на оздравителния период, съответстват на заключението на
комплексната експертиза - в продължение на месец–месец и половина, детето се
оплаквало от болки в главата, а нощем се будело от време навреме и плачело,
като види червен автомобил (с какъвто цвят бил лекият автомобил, с който е
станал инцидентът) се страхувало и отказвало да се вози в такъв.
При така установеното, съдът намира, че определеният
размер като еквивалент на обезщетяване на претърпените от детето неимуществени
вреди е занижен, като следва се отчетат действително претърпените болки,
определени от експертизата като „значителни болки и страдания“, предвид
най-вече ниската възраст на детето, спрямо която стресът и уплахата от
инцидента, и насените увреждания (охлузвания в лявата лицева половина, оток и
малки ранички по
окосмената част на главата) няма как да не се преценят като по-травмиращи,
отколкото ако бяха причинени на възрастен човек. Не следва да се отминава и
психическото отражение и последици, макар и в рамките на около месец – изразили
се в събуждане нощем, в страх и нежелание на детето да се качи в червен на цвят
автомобил, какъвто е цветът на катастрофиралия в процесното ПТП.
Съобразявайки така установените вреди, сравнително
краткия период на търпените болки и страдания, ниската възраст на детето, преживеният
неочакван психологически стрес в момента на ПТП и непосредствено след това, но
от друга страна и факта, че детето сравнително бързо се е справило с
емоционалното и душевно сътресение от случилото се, като не е била необходима
някаква допълнителна терапия, пр. консулт с детски психолог, отсъствало е само
една седмица от детската градина, като при завръщането си, през деня, не е
давало сигнали за спомен от катастрофата, настоящата инстанция определя като
справедлив размер на обезщетение за тези увреждания, съобразно правилата на чл.
52 от ЗЗД, сумата от 1000 лв., отчитайки
и социално-икономическите условия в страната, както и обстоятелството, че за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, съобразен и с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди
за процесния период – септември 2019 г. (10 420 000лв.-
чл. 492, т.1 КЗ), както и установената съдебна практика в подобни случаи.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване,
изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 137а-137д от ЗДвП от страна на
майката на малолетното дете, неосигурила обезопасяване на детето по време на
движение на лекия автомобил. Именно в тежест на ответника е доказването на това
възражение. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, и в частност от
обясненията на в.л. в съдебно заседание се установява, че като се има предвид,
че след излизане от пътното платно лекият автомобил, в който се е возило детето
се е преобръщал, ако детето не е било в детско столче, е можело да се получат
много по-тежки наранявания; вещото лице е пояснило, в отговор на въпрос на
ответника, че при изготвяне на заключението се е позовал на документите, съставени
от невролога при прегледа на детето и
консултацията с реаниматор, въз основа на тяхната
диагноза е заключението му, че оздравителния процес протича за 20-25 дни без
усложнения. Неоснователно е и възражението, че разпитаният свидетел няма преки
и непосредствени впечатления. Безспорно е по делото, че свидетелят живее във
фактическо съжителство с майката на децата, като родителските права спрямо тях
са предоставени на бащата, с определен режим на лични контакти с майката. Въпреки
това, впечатленията на свидетеля относно обстоятелствата, които установява, са
непосредствени - както от деня на самото ПТП и реакцията на децата (С. и брат
й) след преобръщането на лекия автомобил – плачели
и се страхували, така и от времето, когато детето е било с майката в болницата
(посетени от свидетеля), и след това, по време на режима за лични контакти.
Предвид изложеното
съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част, като в полза на въззивницата
следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
плащане на главницата.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане за разноски, такива следва да бъдат присъдени – 25 лв.-
д.такса и адв.възнаграждение 360 лв., като в тази
връзка намира за неоснователно възражението на въззиваемата
страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260127/28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1391/2019
г. по описа на РС-Търговище, в частта с
която е отхвърлен иска на С.С.И., ЕГН *********,3 действаща чрез своята майка и законен
представител Х. Л. А. ***, срещу „ЗАД Дал Богг:Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище ***,
за разликата над 500 лв. до 1 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „ЗАД Дал Богг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище ***, да
заплати на С.С.И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Х. Л. А., ЕГН **********,***, чрез упълномощеното
Адвокатско дружество „Д. и Х.“ булстат *********,
представлявано от адв. Г.Х. – управител, съдебен
адрес ***, допълнително сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
23.03.2019 г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Рено“ модел „Меган Сценик“ , с рег. № Т 5391
АК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица, сключена със „ЗАД ДБГЖЗ“ АД - на осн.чл. 432 ал. 1
от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска (12.08.2019г.), до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 385.00лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.