Р Е Ш
Е Н И Е №170
гр. Сливен, 03.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №451 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №738/02.07.2019г. по гр.д.№6989/2018г. на
Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от Х.Д.Х. иск за намаляване на издръжката, която е осъден да заплаща
с решение от 04.11.2015г. по гр.д.№3984/2015г. на РС – Варна на малолетния си
син Х.Х. чрез неговата майка и законен представител И.Г. Х.от 300лв. на 150лв.
С решението са присъдени разноски на ответната страна.
Въззивната
жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Х.Д.Х., който
обжалва първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си въззивникът чрез
пълномощника адв.М. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при несъобразяване със
събраните по делото доказателства. Съдът в противоречие с доказателствата
приел, че не е налице промяна в обстоятелствата, които да налагат намаляване на
издръжката. Счита, че е установено, че финансовото му положение е различно от
това, което е било при определяне на първоначалната издръжка. Посочва, че към
момента няма имоти, няма собствен бизнес и дължи издръжка и на друго
непълнолетно дете – Девора Х.. Поради това, въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да намали издръжката, която е
осъден да заплаща за малолетното дете Х. от 300лв. на 150лв., считано от
депозиране на исковата молба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.Г.Я. в
качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Х.Х.,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната
жалба, въззиваемата чрез пълномощника адв. П. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Въззиваемата счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни,
а решението на СлРС намира за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд
да го потвърди. Ищецът не ангажирал доказателства относно доходите си освен
трудов договор от 2016г., като не доказва актуалния си доход. През изминалия
период нуждите на детето са нараснали. Ищецът остава да се грижи само за детето
В., която през м.10.2019г. ще навърши пълнолетие, а за третото им дете се грижи
майката. Посочва, че ищецът е трудоспособен, не е с влошено здравословно
състояние и няма настъпило трайно изменение на възможностите му да осигурява
издръжка. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
С въззивната жалба и
отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з., въззивникът Х.Д.Х.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. М., която
поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата И.Г.Я.,
редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. П., която оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли
въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил
сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете чрез намаляване на размера й от 300лв. на 150лв.,
намиращ правното си основание в чл.150, вр. с чл.143 от СК.
За
уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение
на обстоятелствата, при които е определена издръжката – съществено изменение на
нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. За уважаване на искането за изменение на издръжката следва да
е налице изменение на което и да е от двете обстоятелства, при които е
определена издръжката.
Следва
да се посочи, че се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят
дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от
имуществото си.
В
случая ищецът – дължащият издръжката, се позовава на изменение на
обстоятелствата по отношение на възможностите му да дава определената издръжка.
Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва по пътя на пълното,
пряко и главно доказване да установи по безспорен начин обстоятелствата,
свързани с трайна и съществена промяна на възможностите му да дава определената
издръжка, като докаже влошаването на финансовото и материалното си положение.
Въззивният
съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че е ищецът не е провел
указаното му пълно доказване на твърдените факти и обстоятелства. От него
страна няма ангажирани абсолютно никакви доказателства, с изключение на трудов
договор от 2016г., по който обаче не е представено най-малкото задължителното
актуализиране на основното трудово възнаграждение, с оглед няколкократното последващо
изменение на МРЗ за страната. Ищецът – въззивник е следвало да установи
финансовото и материалното си състояние, първо към момента на първоначалното
определяне на издръжката /по споразумение между страните/ и имущественото си
състояние към настоящия момент. Такова доказване няма осъществено по делото.
Доказване относно притежаваното имущество и доходи от развивана търговска
дейност чрез регистрираното предприятие на едноличен търговец няма. Изцяло
неоснователни и голословни са твърденията във въззивната жалба за установено
влошаване на финансовото положение на въззивника, като както бе посочено той не
е установил предходното си такова, нито настоящето, за да се направи извода, че
е налице трайно и съществено затруднение за даване на определената по споразумение
между страните издръжка.
Напротив,
единственото доказване в процеса е на ответната страна, неносеща
доказателствената тежест и осъществяваща насрещно доказване, която чрез
ангажираните писмени и гласни доказателства успешно успява да превърне
неосъщественото главно доказване на ищеца в изцяло непълно, като с установените
чрез ангажираните от нея доказателствени средства се установява в значителна
степен вероятността твърдения от ищеца факт на влошаване на финансовото му
състояние да не е настъпили. Установено е, че на практика влошаване на начина и
качеството на живот на ищеца няма – живее на последния етаж от хотел, който е
негова или на майка му собственост, притежава скъп автомобил и бива обслужван
от личен шофьор, играещ ролята на момче за всичко, често ходи на почивки и
разполага в ежедневието си със значителни парични средства.
Поради
това съдът намира, че по делото не е установена твърдяната от ищеца – въззивник
промяна във възможностите му да дава така определената издръжка, т.е. влошаване
на финансовото и материалното му състояние. Не е установено влошено
здравословно състояние и трайна неработоспособност, която да обуславя трайно
влошаване на възможностите на въззивника за дава определената издръжка.
Следва
да се отбележи, че е настъпила промяна в задълженията на въззивника по
отглеждане и възпитание на детето Девора, като родителските права от началото
на 2019г. са предоставени на майката, а детето В., спрямо което въззивникът
упражнява родителските права, ще навърши пълнолетие на 31.10.2019г.
От
друга страна е налице промяна в нуждите и потребностите на детето Х., които
безспорно с оглед възрастта, израстването, учебния процес и икономическото
състояние в страната, са се увеличили.
С оглед изложеното,
предявеният иск за намаляване на определената издръжка за детето Х. е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Налице пълно съвпадане на крайните правни изводи на
настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционния съд, поради което
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил на ответната страна направените от нея в
първоинстанционното производство разноски.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе разноските, така, както ги е
направил и да заплати на въззиваемата сторените от нея в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази насока от
страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение, които съдът намира за основателно, с оглед липсата
на фактическата и правна сложност на делото, провеждането само на едно съдебно
заседание пред въззивната инстанция, липсата на доказателствени искания и
съответно несъбирането на доказателства и доказателствени средства, както и с
оглед минималния размер на възнаграждението, настоящият състав намира, че
следва да присъди на въззиваемата страна разноски в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№738/02.07.2019г., постановено по гр.д.№6989/2018г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Г.Я. с ЕГН ********** ***
сумата от 300лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.