Решение по дело №134/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150200134
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                      Р Е Ш Е Н ИЕ

                                            Гр.Момчилград, 24.06.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание на 12.06.2020 година в състав  :

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ ОСМАН,

 

при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 134/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на И.И.Б. с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 2/2020г. от 11.05.2019г. на  Заместник- кмет на Община- Момчилград.

            Жалбоподателят изразява своето недоволство от горното наказателно постановление на зам.кмет на Общината, с което му е било наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение на чл.14 ал.4 от НПООР в Община Момчилград- щял да се затрудни плащането на тази глоба и иска намаляване размера на глобата от 200 лева на минимален размер. Не сочи доказателства.

            В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и не оспорва допуснатото нарушение, както и че друг път също са му били наложени наказание за аналогични нарушения.

Ответната страна- Община Момчилград, се представлява от адв.Д.Х.от АК- Кърджали, който намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави жалбата без уважение, а атакуванато постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Посочва доказателства /няколко броя нак.постановления/ и заявява, че жалбоподателят е системен нарушител.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            На 24.04.2020г. св.Б.Ш.- мл.експерт при Общинска администрация- Момчилград, в присъствието на св.М.Ф.М./гл.експрет в Община Момчилград/, е съставила акт за установяване на административно нарушение № 2 против жалбоподателят И.Б., в който посочила, че е нарушена разпоредбата на чл.14 т.8 от НПООР в Община Момчилград /Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в общ.Момчилград/- за това, че на 24.04.2020г. в 13,50 часа жалбоподателят в гр.Момчилград, кв.11, до детска площадка зад бл.1, е пуснал свободно и безстопанствено на паша 4 бр. ЕРД с съответни ушни марки /описани/. Актът е бил връчен на нарушителят на 24.04.2020г.- като същият е отказал да го подпише и получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

             Въз основа на този АУАН Заместник-кмет на Община Момичлград /А.О.- Упълномощен с Заповед № РД 19-110/ 09.03.2020г. на Кмета на Общината/ е издал процесното Наказателно постановление № 2/2020г. от 11.05.2019г. на  Заместник- кмет на Община- Момчилград,  с което за нарушение на чл.14 ал.4 от НПООР в Общ.Момчилград, на жалбоподателят е било наложено административно наказание: “глоба” в размер на 200 лева.

            В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Б.Ш.,  която потвърждава в основни линии горните обстоятелства, като подчертават, че проверката е извършена по повод на неин колега, който е установил наличието на свободно пашуващи крави в кв.11, и от свалените ушни марки разбрали, че кравите са на жалбоподателят. Последният е бил поканен при съставянето на акта, но е отказал да го подпише, което е било отразено с подписа на един свидетел, като в същото време не е отрекъл че това са неговите животни.

   Към делото са приложени и други други документи, описани подробно в протокола, и представени от АНО /чрез адв.Х./, освен обсъдените по горе АУАН, НП, и заповед, както следва; пълномощно; заповед №РД-26-41 от 11.06.2020г., относно разрешение на М.ФМ.за ползване на платен годишен отпуск.; НП №4/2018г. от 01.08.2018г., ведно с известие за доставка;НП №62/2018г. от 14.09.2018г., ведно с известие за доставка; НП №5/2018г. от 11.10.2018г., ведно с известие за доставка.; НП №6/2019г. от 10.07.2019г., ведно с известие за доставка; НП №9/2019г. от 16.09.2019г., ведно с известие за доставка.

            Процесното НП е било връчено на жалбоподателят на 18.05.2020г.- върху известието за доставка с клеймо на общината е посочено, че се доставя НП-2.

В насока връчване на наказателни постановления следва да се има предвид императивното правило на чл.58 ал.1 от ЗАНН, където е  установено  задължение за административно-наказващия орган да връчи препис от издаденото наказателното постановление срещу подпис на нарушителят. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същият текст, според която, когато нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление, и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В конкретният случай съдът приема за установено по делото, че процесното НП е връчвано по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН на наказаното лице- жалбоподателят, като самото връчване е реализирано чрез пощенски служител с писмо с обратна разписка, от чието съдържание  може да се изведе извод за връчване на НП на жалбоподателят. Предвид горните съображения и липсата на доказателства в обратна насока за съда е наличен един извод, и той е че подадената жалба срещу процесното НП не е просрочена, и като такава подлежи на разглеждане.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения;    

На първо място, процесното НП е издадено от Заместник- кмет на община Момчилград, за когото по делото не са ангажирани доказателства, че има представителна власт в тази насока към датата на издаване на нак.постановление- същото, видно от самото нак.постановление е издадено на 11.05.2019г., а самата Заповед на Кмета на общината за възлагане на такива функции е от 09.03.2020г.

Както е посочено в разпоредбата на чл.47 от ЗАНН административни наказания могат да налагат кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В нормите на чл.44 ал.2 и чл.22 ал.5 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/ е предвидена възможност Кметът на съответната община да предостави със заповед на заместник кметове изпълнение на правата си по издаване на нак. постановления по НПООР в общината. Съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА „наказателните постановления се издават от кмета на общината или негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата”.

Според § 1 от заключителните разпоредби на НПООР в община Момчилград, същата е издадено на основание чл.21 вр.чл.22 от ЗМСМА, а в чл.52 от НПООР е предвидено, че наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или упълномощен негов заместник.

В § 3 от заключителните разпоредби на НПООР в общината е посочено, че тази наредба отменя друга наредба, а именно; приетата с Решение №117 от 28.10.2008г. на ОбС– Момчилград, Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в община Момчилград /изм. и доп. с Решение № 107/30.11.2009г.; изм. и доп. с Решение № 119/22.12.2009г., изм. и доп. с Решение № 150/30.10.2014г., изм. и доп. с Решение № 21/27.11.2015г.; изм. и доп. с Решение №91/30. 06. 2017г. на ОбС - Момчилград). Т.е. видно от цитираната НПООР в община Момчилград, приета с Решение № 44/28.03.2019г. на ОбС- Момчилград, същата е в сила от деня на приемането й, като дотогава е действала друга Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в Община Момчилград /приета през 2008г. и многократно изменявана и допълване, и за последно изменена през 2017г./, която съдържа аналогични правила за възлагане изпълнение на функции от Кмета на общината на някой заместник-кмет /т.е. функцията по издаване на наказателни постановления, като това се съдържа в нормата на чл.52 от цитираната и действаща до 28.03.2019г. наредба/. В отменената наредба на общината /НПООР, действаща до 28.03.2019г. също има забрана за свободно пашуване на домашни животни /чл.14 от наредбата/.

Цитираните и обсъдени наредби /както сега действащата, така и действаща по време на извършване на административното деяние на жалбоподателя/, съдържат обща забрана  в нормата на чл.14 ал.3 и ал.4 / и двете наредби/, както и санкция за нарушение на тази забрана-  от 50 до 500 лева /в чл.53 т.5 от НПООР, действащ по време на извършване на деянието/.

От гореизложеното е видно, че процесното НП не е издадено от компетентен орган, а именно същото не е издадено от Кмета на Община Момчилград, както и не е установено да е издадено от определено от Кмета на Общината длъжностно лице, а именно заместник- кмет на Община Момчилград, което да е било овластено от Кмета на Общината, каквато възможност е изрично предвидена в закон– чл.22 ал.5 от ЗМСМА, както и в НПООР /чл.52/- към момента на издаване на процесното нак.постановление от 11.05.2019г. няма възлагане на функции на зам.кмета А.О. да издава нак.постановления по НПООР /Заповедта в тази насока е от 09.03.2020г./.

Или, съдът установи по безспорен начин, че по делото не са ангажирани доказателства за овластяването на Заместник- кмета на Община Момчилград да издава наказателни постановления по НПООР /процесната/, т.е. и за процесното наказателно постановление важи установеното по-горе, че е издадено от некомпетентен орган, от такъв, който не е овластен за това. Поради обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление не е издадено от компетентен орган, съдът достигна до единственият възможен извод, и той е че същото незаконосъобразно, и като такова следва да се отмени.

Освен изложеното, самото нак.постановление е издадено въз основа на акт за установяване на адм.нарушение /от 20.04.2020г./, чието съставяне последва по време нак.постановление /от 11.05.2019г./. Възможно е горепосоченото да е техническа грешка, но в производството по обжалването на съответно нак.постановление,  грешки, касаещи индивидуализиращи белези на обжалвани НП /един от които е датата на издаване/, не могат да бъдат санирани. Обратно би довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Следва също да се спомене, че самото нак.постановление страда и от друг порок- не е посочена санкционната норма въз основа на която се налага съответното наказание. Именно тези две допуснати нарушения при издаването на процесното нак.постановление са накърнили правото на защита на наказаното лице- последното е затруднено да разбере в какво се изразява нарушението; наказанието на какво основание е определено и какъв е актът, с който му се налага същото.

Тези допуснати нарушения са съществени и са основание да се приеме, че следва наказателното постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да се отмени.

   Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2/2020 от 11.05.2019г. на Заместник-Кмета на Община- Момчилград, с което на И.И.Б. с ЕГН- **********,***, е било наложено административно наказание -“глоба” в размер на 200 лева,  за нарушение на чл.14 ал.4 от НПООР в Община Момчилград.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджалийския  в 14-дневен срок от днес .                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: