Р
Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Варна,
28.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№42/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г.А.Р. чрез
процесуалния й представител адв.Н. Р. против решение №1947/19.11.2018г.,
постановено по гр.д.№2288/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е развален
сключеният между Г.А.Р. и Т.Б.Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент №1, разположен на първия етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, община Варна, бул."Осми приморски полк"№75, с
обща застроена площ от 124, 09 кв.м., състоящ се от входно антре, две спални,
столова, кухня, баня, тоалетна, изолационно антре и балкон, с площ от 97, 34
кв.м., ведно с хол и килер, преустроени в магазин с площ от 26, 75 кв.м., при
граници: бул."Осми приморски полк", ЖСК „Ривиера", двор,
стълбищна площадка и пасаж, заедно с принадлежащото избено помещение,
разположено под апартамент №1, с площ от 14 кв.м., при граници: изба №9, изба
№3, ЖСК „Ривиера" и двор, както и 13, 64363% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което същата е построена,
обективиран в нот.акт №175, том II, рег.№3556, дело №303 от 25.04.2007г. на
нотариус Петър П. с рег.№224 на НК, вписан в АВ-Варна под акт №149, том XXXII,
дело №7885, вх.рег.№10816 от 26.04.2007г., на осн. чл.189, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и Г.А.Р. е осъдена да заплати на Т.Б.Д. сумата в размер на 85 000 щатски долара, представляваща
действително платената цена на имота по разваления договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт №175, том II, рег.№ 3556, дело №303 от
25.04.2007г. на нотариус П. П. с рег. №224 на НК, вписан в АВ-Варна под акт
№149, том XXXII, дело №7885, вх.рег.№10816 от 26.04.2007г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 30.10.2017г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.192, вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и Г.А.Р. е осъдена да заплати в полза на Варненския окръжен съд
сумата в размер общо на 7 498,11лв., представляваща сбора на дължите държавни
такси по предявените искове, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противо- речие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемият Т.Б.Д. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез
процесуалния му представител адв.Д.П. поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира
присъждането на сторените пред въззивна инстанция разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 29.11.2017г. ищецът Т.Б.Д. излага, че е сключил
с ответницата Г.А.Р. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в н.а.№175/ 25.04.2007г., за закупуването от ответницата на апартамент №1,
разположен на първия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, община
Варна, бул."Осми приморски полк"№75, с обща застроена площ от 124, 09
кв.м., състоящ се от входно антре, две спални, столова, кухня, баня, тоалетна,
изолационно антре и балкон, с площ от 97, 34 кв.м., ведно с хол и килер,
преустроени в магазин с площ от 26, 75 кв.м., при граници: бул."Осми
приморски полк", ЖСК „Ривиера", двор, стълбищна площадка и пасаж, заедно
с принадлежащото избено помещение, разположено под апартамент №1, с площ от 14
кв.м., при граници: изба №9, изба №3, ЖСК „Ривиера" и двор, както и 13,
64363% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което същата е построена.По КККР на гр.Варна, одобрени впоследствие,
недвижимият имот е с идентификатор 10135.1505.270.4.9. При сключване на
договора Г.Р. се легитимирала като собственик с договор за дарение, обективиран
в н.а.№187/27.07.2005г.Праводател по този договор е била П.Г.Н., която се е
легитимирала като собственик със саморъчно завещание от 10.12.2003г., с което Е.
Ф. й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, включващо и
горепосочения недвижим имот. Договорът, обективиран в н.а.№175/07г., е сключен
докато е траело производството по гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, образувано
по предявения от Г.Р. против С. И. С. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет
горепосочения недвижим имот, което е било спряно до приключването на
гр.д.№1816/04г. по описа на ВОС, последното образувано по предявен от С. И. С.
против Община Варна, последната с легитимация по чл.11 от ЗН, иск с пр.осн.
чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от
29.12.2003г. за прехвърляне правото на собственост върху същия недвижим имот,
сключен между Е.Ф. и С.С..Към момента на сключване на договора, обективиран в
н.а. №175/07г., ищецът е бил запознат с обстоятелството, че е налице висящ спор
за правото на собственост върху недвижимия имот, но предвид обстоятелството, че
бил предприел действия чрез които да установи дали завещанието от 10.12.2003г.
е написано и подписано от Е.Ф./частна графологична експертиза, дала категорично
заключение в потвърждение на горното/ и т.к. решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД не
би могло да бъде противопоставено на праводателите му ищецът решил да сключи
договора.В деня на неговото сключване, обаче ответницата Г.Р. е направила отказ
от предявения по гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС иск с пр.осн. чл.108 от ЗС и
производството по същия е прекратено с определение, влязло в сила на
11.06.2007г.За да защити правото си на собственост върху процесния имот,
придобито с н.а.№175/07г., Т.Д. предявил против С. С. през 2007г. иск с пр.осн.
чл.108 от ЗС, производството по който приключило с решение №281/29.10.2012г.,
постановено по гр.д.№130/12г. по описа на ВКС, І гр.о., с което е прието, че
така предявеният иск е недопустим, т.к. за същото спорно право и между същите
страни е водено гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, приключило с определение за
прекратяване поради отказ от иска, който отказ обвързва както прехвърлителя
Г.Р., така и приобретателя на спорното право Т.Д., и има за последица не само
погасяване на правото на иск по отношение на спорното материално право, но и
съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователност на иска, което
признание има силата на присъдено нещо, поради което обвързаният от СПН Т.Д. не
може да води нов процес по чл.108 от ЗС.След като Г.Р. е направила отказ от
иска за собственост, то тя и не е могла да изпълни задължението си да прехвърли
правото на собственост на ищеца, купувач по договора, обективиран в
н.а.№175/07г.Предвид горното претендира сключеният между страните договор да
бъде развален, както и ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от
85 000 щ.д., представляваща действително заплатената от него продажна цена
по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Ответницата Г. А.Р. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК/приложен по ч.гр.д.№455/18г. по
описа на ВАпС, гр.о., т.к. в същия е била инкорпорирана и частна жалба против
допуснато от първоинстанционния съд обезпечение на предявения иск с пр.осн.
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ и в хода на производството оспорва предявените против
нея искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че
действително заплатената й от Т.Д. продажна цена по договора е тази, посочена в
н.а.№175/07г., или това е сумата от 109 762, 10 лв., която Т.Д. би имал
евентуално право да претендира.Ако и ищецът да е заплатил сумата от 85 000
щ.д., то вероятно се касае за грешка при плащането и същият е имал съответния
срок, а именно по чл.110 от ЗЗД, за връщането на разликата като недължимо
платена, започнал да тече от датата на превода - 25.04.2007г. и изтекъл на
25.04.2012г.Към последната дата е изтекла погасителната давност и за цялото
твърдяно вземане на ищеца от 85 000 щ.д.Дори и да се приеме, че давността
е започнала да тече от датата на съдебното решение по гр.д.№ 130/12г. по описа
на ВКС-29.10.2012г., то същата е изтекла към датата на подаване на исковата
молба-30.10.2017г.Не оспорва обстоятелството, че договорът между страните е
сключен в хода на висящото гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, но твърди, че Т.Д.,
освен, че е бил добре запознат с това производство и с произ- водството по
гр.д.№1816/04г. по описа на ВОС, е настоявал, заедно с адвоката си и с нотариус
П.П., пред когото била сключена сделката, Г.Р., като продавач по нея, преди да
се подпише н.а. да подаде в съда молба за отказ от иска по гр.д. №6536/05г., за
да може след сделката Т.Д. да заведе свое дело против С. С., като дори
нотариусът обяснил, че преди да бъде подадена такава молба за отказ от иска, е
невъзможно да се изповяда сделката и да се впише в СВ-Варна. Така по настояване
на Т.Д. и нотариус П.П. Г.Р. е подписала молба за отказ от иска, изготвена от
служител в нотариалната кантора, и е депозирала същата във ВРС, където е била
заведена лично от Т.Д., който и получил втория екземпляр от молбата с поставени
от съдебен служител подпис и дата на подаване.След горното страните са отишли в
клон на „Прокредит банк”АД, където била открита сметка на Г.Р. и Т.Д. й привел
парите по договора.Впоследствие се върнали в кантората на нотариус П.П. и след
като му предали документите той подписал нотариалния акт и така сделката била
сключена.Предвид изложеното поддържа, че ищецът е знаел към момента на
сключване на договора за правата на третото лице и за риска от възможна евикция
и при тези условия се е съгласил за неговото сключване.Твърди, че предявеният
иск за разваляне на договора е погасен по давност, т.к. към датата на подаване
на исковата молба-30.10. 2017г. е изтекла предвидената в чл.87, ал.5 от ЗЗД
петгодишна давност, започнала да тече от датата на сключване на
договора-25.04.2007г.Изтекла е давността и по отношение на предявения иск за
връщане на дадената от ищеца по договора сума. Тази давност е започнала да тече
от сключването му, доколкото цената е платена на същата дата, от когато и
вземането на ищеца е станало изискуемо.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с пр. осн. 189, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД и
55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С н.а.№175/25.04.2007г.
е сключен договор за покупко-продажба между Т.Б.Д. като купувач и продавача
Г.А.Р., съгласно който последната му продава собствения си, придобит по дарение
недвижим имот, представляващ апартамент №1, разположен на първия етаж от
жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, община Варна, бул."Осми приморски
полк"№75, с обща застроена площ от 124, 09 кв.м., състоящ се от входно
антре, две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, изолационно антре и балкон,
с площ от 97, 34 кв.м., ведно с хол и килер, преустроени в магазин с площ от
26, 75 кв.м., при граници: бул."Осми приморски полк", ЖСК
„Ривиера", двор, стълбищна площадка и пасаж, заедно с принадлежащото
избено помещение, разположено под апартамент №1, с площ от 14 кв.м., при
граници: изба №9, изба №3, ЖСК „Ривиера" и двор, както и 13, 64363%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
в което същата е построена, за сумата от 109 762, 10лв./равна на данъчната
оценка на недвижимия имот/, изплатена напълно от купувача на продавача преди
подписване на нотариалния акт.Твърденията на въззиваемия купувач по договора са
за симулативност в частта относно продажната цена, съответно за действително
уговорена между страните такава и изплатена на продавача преди подписване на
н.а. в размер на 85 000 щ.д.С отговора на исковата молба горното
обстоятелство се оспорва от въззивницата.В първото и единствено проведено по
делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 19.10.2018г. същото обстоятелство
не се оспорва от нея, вкл. чрез процесуалния й представител се представят
доказателства в подкрепа твърденията на въззиваемия.В подадената въззивна жалба
същото обстоятелство отново се оспорва.Съгласно представения от въззивницата
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04.2007г.,
сключен между страните, същите са поели задължение за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот при цена от
105 000 щ.д., от които 20 000 щ.д., платени в деня на подписване на
предварителния договор, служещ и за разписка за дадената сума от 20 000
щ.д., която Г.Р. заявява, че е получила изцяло и в брой, и 85 000 щ.д.,
платими преди подписване на окончателния договор за продажба, която купувачът
ще заплати по банков път чрез банков превод от сметката си в
Прокредитбанк-Варна по банковата сметка на продавач -ката в същата банка, която
след получаване сумата по банковата си сметка и потвърждение за това от страна
на банката ще подпише лично н.а. пред нотариус. Според представеното извлечение
от сметка №BG35PRCB92301103541410
на Т. Д. за периода 20.04.2007г.-21.08.2008г. в „Прокредит банк /България/”ЕАД,
която сметка е в щ.д. и е открита на 20.04.2007г., на 25.04.2007г. е извършен
превод от тази негова сметка на сумата от 85 000 щ.д. по сметката на Г.Р.
в „Прокредит банк /България/”ЕАД, с посочен получател Г.А.Р. и посочено
основание „покупко-продажба на апартамент”.Според писмените обяснения,
депозирани от Г.Р. пред ТД на НАП гр.Варна, офис гр.Разград, на 24.10.2012г.,
по повод искане до нея от НАП от 09.10.2012г. за предоставяне на документи и
писмени обяснения по повод започнала данъчна проверка на Т.Д., в което са
изискани да бъдат представени всички налични документи, касаещи процесната
продажба, вкл. банкови извлечения за получени суми по банков път и разписки за
получени в брой суми, Г.Р. е посочила, че не притежава понастоящем документи за
получената при продажбата по банков път сума, но по нейни спомени това е сумата
от около 85 000 щ.д.При съвкупния анализ на горецитираните предварителен
договор, извлечение от банкова сметка, ***т Г.Р. през 2012г. и съвпадащите
изявления на страните относно времето и начина по който е била платена
продажната цена, съдът приема, действително получената от Г.Р. продажна цена по
банков път възлиза на сумата от 85 000 щ.д.
Сключеният между
страните договор за покупко-продажба е действителен и валидно ги
обвързва.Претендира се от купувача, изпълнил по него задължението си за
заплащане на продажната цена, неговото разваляне поради неизпълнение задължението
на продавача за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот по
причина, за която продавачът отговаря.
Съдът приема, че по
отношение на Т.Д. е налице реализирана съдебна евикция, а не евентуална такава
по следните съображения.
Между страните не е
спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства,
вкл. и тези по приобщените към доказателствения материал гр.д.№6536/05г. по
описа на ВРС и гр.д.№7822/07г. по описа на ВРС, ведно с приложенията към него,
че Г.Р. се е легитимирала като собственик на недвижимия имот, предмет на
процесния договор за продажба, с договор за дарение, обективиран в
н.а.№187/27.07.2005г., сключен с дарителя П. Г. Н..Последната се е легитимирала
като собственик при сключване на договора за дарение със саморъчно универсално
завещание на Е.А. Ф./поч. на 22.01. 2004г./ от 10.12.2003г., обявено на
19.04.2005г.Между страните не е спорно, че Е. Ф. е бил до 22.01.2004г.
собственик на същия недвижимия имот, придобит от него по наследяване от майка
му Г. Ф./поч. на 23.11.2003г./, чийто единствен наследник е бил той.Г.Ф. е
придобила собственост с н.а. от 2000г.На 29.12.2003г. Е. А. Ф. е сключил със С.
И. С. предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху този
недвижим имот срещу грижите и издръжката, които е получавал от 2000г. до
момента и тези, които ще получава за в бъдеще докато е жив от С. С..С. С. е
предявил против Община Варна, последната с легитимация по чл.11 от ЗН поради
липса на лица, призовани към наследяване на Е.Ф., иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на цитирания предварителен договор от 29.12.
2003г., който с решение от 17.08.2005г., постановено по гр.д.№1916/04г. по
описа на ВОС, влязло в сила на 05.06.2007г., е обявен за окончателен.
Г.Р. е предявила против
С. И. С. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, по който е образувано гр.д.№6536/05г. по
описа на ВРС, ХХХІV състав, исковата молба по което е била вписана в СВ-Варна
на 17.01.2006г.Претендирала е ответникът С.С. да бъде осъден да й предаде
владението върху собствения й недвижим имот, придобит с договор за дарение,
обективиран в н.а.№187/05г., който той владее без основание.На 25.04.2007г.
Г.Р. е депозирала по гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, ХХХІV състав молба за
отказ от така предявения от нея иск и производството по същия е прекратено на
осн. чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ с определение от 26.04.2007г., влязло в сила
през м.06.2007г.
На 28.09.2007г. Т.Д. е
предявил против С. И. С. и съпругата му К. М. С. иск с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено, че ищецът е собственик на същия недвижим
имот, твърдян, че е придобит от него с процесния договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№175/25.04.2007г., сключен с Г.Р., впоследствие с изменен
петитум в осъдителен, производството по който е първоначално образувано в
гр.д.№7822/07г. по описа на ВРС, ХХХІ състав.По така предявения от Т.Д. иск
производството е приключило с влязъл в сила на 29.10.2012г. съдебен акт -
решение №281/29.10. 2012г., постановено по гр.д.№130/12г. по описа на ВКС, І
гр.о., с което постановеното от въззивната инстанция решение по делото е
обезсилено и производството по предявения от Т.Д. против С. иск прекратено
поради недопустимост на същото на осн. чл.233, изр.2 от ГПК, вр. чл.226, ал.3
от ГПК.Прието е, че Т.Д. е прибретател на процесния недвижим имот в хода на
висящото производство по гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, ХХХІV състав,
придобил спорното по него материално право след вписване на исковата молба на
17.01.2006г. и съответно сключена сделка с ищцата по него Г.Р. на
25.04.2007г.Г.Р. е извършила макар и като процесуален субституент валиден отказ
/така, защото в случая субституцията не е по чл.15, ал.2 от ГПК/отм./,
съответно чл.26, ал.2 от действащия ГПК, така щото да стават необходими другари
процесуалният субституент и носителят на спорното право и да е необходимо
съгласието и на двамата за извършване на отказ от иска/, от предявения иск с
пр.осн. чл.108 от ЗС против С.С. на 25.04.2007г., който отказ обвързва, както
нея, така и приобретателя на спорното право в хода на процеса и след вписване
на исковата молба Т.Д., с когото поради естеството на субситуцията не са
необходими другари, но Т.Д. е обвързан от отказа на осн. чл.121, ал.3 от ГПК/отм./, съответно чл.226, ал.3 от сега действащия ГПК.С оглед горното и
повторно предявеният от Т.Д. против С. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС се явява
недопустим, т.к. същите страни вече са обвързани от отказа от иска, към който
се прикрепя сила на присъдено нещо, подобно на силата на присъдено нещо на
решение по същество на спора, т.к. отказът от иска съдържа мълчаливо признание
от ищеца за неоснователност от иска и последиците от отказа от иска се равняват
на последиците от отхвърляне на иска.
Настоящият състав също
възприема разрешението, дадено в цитираното решение на ВКС, по което е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК,
вкл. и по въпроса какви са последиците от направен отказ от иска, при условия
на прехвърляне на спорното право в хода на висящ процес.Такова разрешение е
дадено и в правната теория - „Силата на присъдено нещо в гражданския процес”,
проф. д-р Ж.С., изд.2007г., стр.419, а именно, че последицата от отказа от иска
не се изчерпва в забраната за втори процес относно същия иск, а обхваща всички
отражения на СПН, вкл. и нейното зачитане от следващ съд и от другите държавни
органи, като, ако правото, предмет на иска, от който ищецът се е отказал, е
преюдициално за някакво друго право, то в процеса относно това право отказът от
иска ще има същото действие като съдебно реше -ние, с което искът относно това
право е бил отхвърлен, а що се касае до субективните предели на отказа от иска,
то те се ограничават със страните по дело- то, по което отказът е бил извършен
и техните правоприемници.В този смисъл и „Граждански процесуален кодекс, Приложен
коментар”, изд. 2017г., стр.499, 500. Предвид горното разрешение и извършения
от Г.Р. отказ от предявения от нея против С.С. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС,
основан на твърдения за придобиване на собственост с н.а.№187/05г., в
производството по гр.д.№6536/05г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, от който отказ
Т.Д. е обвързан като приобретател на спорното право в хода на процеса с
придобиване, извършено след вписване на исковата молба, съдът приема, че следва
да се зачетат последиците на отказа като съответно се приеме, че той има
действие, като съдебно решение, с което искът относно това право е
отхвърлен.След като с последиците на сила на присъдено нещо е отречено спрямо
С.С. правото на собственост на праводателката на Т.Д. Г.Р., от която последица
е обвързан и Т.Д. като приобретател на спорното право в хода на процеса с
договора, обективиран в н.а.№175/07г., следва, че спрямо него е осъществена
съдебна евикция, т.к. е отречено правото му на собственост върху горепосочения
недвижим имот и поради така формирана СПН като по отхвърлен иск Т.Д. няма
спрямо третото лице, легитимиращо се като собственик на същия имот,
противопоставими права.Това отричане е настъпило с влизане в сила на
определението по гр.д.№6536/05г. за прекратяване на производството поради извършения
отказ от предявения иск, влязло в сила през м.06.2007г. След като с последиците
на СПН е установено спрямо третото за процесния договор лице С.С., че Г.Р. не е
собственик на недвижимия имот и съответно Т.Д. не е собственик на същия, то
последният като приобретател има правото да развали договора на осн. чл.189,
ал.1, изр.1 от ЗЗД.Що се касае до възражението, че въззиваемият при сключване
на договора е знаел за водения спор за собствеността с трето лице, т.е. е бил
недобросъвестен приобретател, купуващ на свой риск /риск е налице включително и
при очакване или съмнения относно това, че съществуват или могат да възникнат
права на третото лице/, което обстоятелство не се оспорва от Т.Д., то това не
би повлияло на възникването на потестативното му право да развали договора след
като насрещната страна поради формираната СПН следва да се приеме, че не е
изпълнила поетото от нея с договора задължение.Недобросъвестността на
приобретателя води до ограничаване обема на отговорността на продавача
единствено до връщане на продажната цена/чл.192, ал.1 от ЗЗД/ - в този см.
напр. Решение №41/05.05.2015г. по т.д.№ 85/13г., ВКС, І т.о., т.е. не биха
могли да се претендират от него разноските по договора, необходимите и
полезните разноски за вещта и останалите вреди, за които е дадена възможност на
добросъвестния приобретател да претендира в случай на осъществена или възможна
евикция.
По изложените
съображения съдът приема, че за Т.Д. е възникнало субективното право да развали
сключения между страните договор и с оглед развалянето му да претендира връщане
на изплатената от него на продавача продажна цена в размер на 85 000
щ.д.Направени са в срок /отговора на исковата молба/ възражения, че двата
предявени иска са погасени по давност.Твърденията на въззивницата, че и по двата
иска давността започва да тече от сключване на договора са
неоснователни.Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо-чл.114, ал.1 от ЗЗД.При осъществена евикция, т.е. отричане със СПН
правото на собственост на приобретателя по договора, началото на давността
съвпада с осъществяване на евикцията, т.е. с влизане в сила на съдебния акт, с
който със СПН се отричат правото на собственост на прибретателя.В случая това е
датата на влизане в сила на определението от 26.04.2007г., постановено по гр.д.
№6536/05г. по описа на ВРС, ХХХІV състав на осн. чл.119, ал.2 от ГПК/отм./ за
прекратяване на производството поради отказ от предявения против С.С. иск с
пр.осн. чл.108 от ЗС от Г.Р. за посочения имот, обвързващ сключилия процесния
договор за продажба за същия имот с нея в хода на процеса и след вписване на
исковата молба Т.Д..Давността е общата 5 годишна давност, предвидена в чл.110
от ЗЗД и същата съответно е изтекла през 2012г.Исковата молба е подадена на
30.10.2017г.Неоснователно е твърдението на въззиваемия, че давността е
започнала да тече от влизане в сила на решение №281/29.10.2012г., постановено
по гр.д.№130/12г. по описа на ВКС, І гр.о., в рамките на 5 години от което е
предявен искът при отчитане нормата на чл.60, ал.6 от ГПК, т.к. 29.10.2017г. е
неприсъствен ден.С това решение не е отречено със СПН правото на собственост на
Т. Д., а е констатирано, че предвид формираните през 2007г. по гр.д.№6536/05г.
по описа на ВРС, ХХХІV състав последици, равняващи се на отхвърляне на иска с влязло
в сила решение, предявеният от него иск за собственост против С.С. по гр.д.№
7822/07г. по описа на ВРС, ХХХІ състав за същия недвижим имот, основан на
твърдения за придобиване на собственост чрез сделката, сключена в хода на гр.д.
№6536/05г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, се явява недопустим поради забраната
на чл.233, изр.2, вр. чл.226, ал.3 от ГПК, поради което и производството по
същия е прекратено.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.189, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен като погасен по давност и следва да
бъде отхвърлен.Предвид неоснователността на иска за разваляне на договора,
неоснователен се явява и искът с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на
дадената по договора цена като дадена на отпаднало основание, т.к. при липсата
на разваляне основанието не е отпаднало.Ако и да се възприеме изоставеното вече
в практиката на ВКС становище, че при съдебна евикция развалянето на договора
настъпва по право, считано от евикцията, то тогава искът за връщане на
продажната цена също би се явил погасен по давност, т.к. давността също би
текла от 2007г.
Предвид несъвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанцинонния съд обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне
на предявените искове.Въззивницата претендира да й бъдат присъдени сторените от
нея разноски пред първа и въззивна инстанция. Същата е освободена по реда на
чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за заплащане на държавна такса по въззивното
обжалване, съответно не е заплащала такава. Заплатила е такса в размер на 15лв.
по подадена частна жалба против допуснато от първоинстанционния съд обезпечение
на един от предявените искове, но частната й жалба е намерена за неоснователна
от въззивния съд, съответно обжалваното от нея определение е било потвърдено,
поради което разноски по тази частна жалба не следва да й бъдат присъждани.Пред
първа и въззивна инстанция не са представени доказателства за направени
разноски за адв.възнаграждение или други разноски.До края на устните състезания
пред първата инстанция не са наведени твърдения за безплатно уговорена правна
помощ с възнаграждение, платимо по реда на чл.38 от ЗА, и не е искано неговото
присъждане.В писмените бележки пред ВОС е посочено, че се претендира присъждане
на разноски на осн. чл.38 от ЗА, което искане е след изтичане на срока и без
доказателства за уговорена със страната безплатна правна помощ, поради което и
не се присъждат подобни разноски от настоящата инстанция, както и други поради
липса на представени доказателства за направени такива.
Ищецът, въззиваем пред
ВАпС, е освободен от първоинстанционния съд от заплащане на дължимите държавни
такси по исковата молба.Направеното от него искане в исковата молба, по което съдът
се е произнесъл и го е намерил за основателно, е било за освобождаване от такси
и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Съгласно цитираната
разпоредба такси и разноски не се внасят от лицата, за които е признато от
съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.Съдът се произнася след като
съобрази посочените в същата норма обстоятелства.Освобождаването от заплащане
на дължимите такси е за цялото съдебно производство във всички съдебни
инстанции и докато няма промяна в обстоятелствата.В този смисъл са
задължителните указания по тълкуване на закона, съдържащи се в мотивната част
по т.12 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС.При наличното
освобождаване от ВОС за дължимите по исковата молба държавни такси, съдът
приема, че това разрешение е важимо до приключване на производството доколкото
няма промяна в обстоятелствата - в този см. съдебна практика: Определение
№501/22.12.2017г. по ч.гр.д.№4662/17г., ВКС, ІІІ гр.о.; Определение
№475/12.12.2017г. по ч.гр.д.№4489/17г., ВКС, ІІІ гр.о.; Определение
№498/21.12.2017г. по ч.гр.д.№4862/17г., ВКС, ІІІ гр.о.; Определение №465/03.10.
2017г. по ч.гр.д. №3428/17г., ВКС, ІV гр.о., Определение №717/03.10.2014г. по
ч.гр.д. №4943/14г., ВКС, ІV гр.о. и др.Предвид горното и следва да се приеме,
че с определението на ВОС от 15.11.2017г. Т.Д. е освободен от заплащане на
дължимите такси за цялото производство, поради което и не следва предвид
основателността на подадената от Г.Р. въззивната жалба да се събира от него
дължимата за въззивното производство държавна такса по реда на чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1947/19.11.2018г., постановено по гр.д.№2288/17г. по описа на ВОС, гр.о., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Т.Б.Д., ЕГН **********, адрес ***, против Г.А.Р., ЕГН **********, адрес ***,
искове за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент №1, разположен на първия етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, община Варна, бул."Осми приморски полк"№75, с
обща застроена площ от 124, 09 кв.м., състоящ се от входно антре, две спални,
столова, кухня, баня, тоалетна, изола -ционно антре и балкон, с площ от 97, 34
кв.м., ведно с хол и килер, преустроени в магазин с площ от 26, 75 кв.м., при
граници: бул."Осми приморски полк", ЖСК „Ривиера", двор,
стълбищна площадка и пасаж, заедно с принадлежащото избено помещение,
разположено под апартамент №1, с площ от 14 кв.м., при граници: изба №9, изба
№3, ЖСК „Ривиера" и двор, както и 13, 64363% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което същата е построе на,
обективиран в нот.акт №175, том II, рег.№3556, дело №303 от 25.04.2007г. на
нотариус П. П. с рег.№224 на НК, вписан в АВ-Варна под акт №149, том XXXII,
дело №7885, вх.рег.№10816 от 26.04.2007г., на осн. чл.189, ал.1, изр.1, вр.
чл.87, ал.3 от ЗЗД и за осъждане на Г.А.Р. да му заплати сумата от 85 000 щатски долара, представляваща платена
продажна цена по горецитирания договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот.акт № 175/07г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска - 30.10.2017г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: