Определение по дело №1047/2023 на Административен съд - Варна

Главното производство е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от същия закон. Образувано е във връзка с жалба от М.Е.Р. чрез адв.А.Д. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0819-000522/02.05.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна.

В рамките на оспорване на заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, М.Е.Р. чрез адв.А.Д. е поискал спиране изпълнението на заповедта, като е посочил, че в предварителното изпълнение е незаконосъобразно, тъй като в процесната заповед липсва разпореждане по чл.60 от АПК и съответно липсват мотиви за особено важен държавен или обществен интерес. Изтъкнатите доводи за оспорване на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка са свързани с осуетяване на трудовите и семейни задължения на жалбоподателя поради отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

По искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, съдът изразява следното становище:

Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП: „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“, тоест принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП са с допусната по силата на закона предварително изпълнение и не е необходимо издаване на разпореждане от страна на административния орган по чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Тази нормативна уредба е напълно ясно и недвусмислена и нейното точно приложение е изцяло съобразено от установената съдебна практика.

Следователно, приложима е разпоредбата на чл.166 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, според която: „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“.

Със заповед №23-0819-000522/02.05.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна е наложена принудителна административна мярка на М.Е.Р. на основание чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 01.05.2023г. управлявайки автомобила на Емануил Каменов при извършена проверка от органите на ОД на МВР гр.Варна е бил проверен с Дрегер Дръг тест и е отчетен резултат за наличие на амфетамини, канабис 25 и метамфетамини. Много общо е посочено в жалбата, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на мярката ще причини на М.Р. непоправими вреди и пропуснати ползи, и ще бъдат осуетени трудовите и семейните му задължения, като бъде затруднен да се издържа и изхранва.

Съдът с разпореждане №5656/11.05.2023г. е дал указания към жалбоподателя да докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надделяваща над защитените с нея държавни или обществени интереси.

В отговор на съдебните указания е постъпила молба от М.Е.Р. чрез адв.А.Д. с вх.№ 7461/17.05.2023г., в която заявява, че няма да сочи доказателства за трудно поправими вреди или за нови обстоятелства.

Законодателят справедливо и разумно е забранил управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот на участниците в пътното движение да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата. Защитените с този закон и по-конкретно с чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП обществени отношения – правото на живот и правото на физическа неприкосновеност, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК във връзка с чл.166 ал.4 във връзка ал.2 от АПК.

Жалбоподателят не представи доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното изпълнение. Не доказа, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на искането му.

Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с чл.60 ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Е.Р. чрез адв.А.Д. за спиране на допуснатото по силата на чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0819-000522/02.05.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: