Решение по дело №112/2024 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 40
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Владимир Добрев Стоянов
Дело: 20241300200112
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Видин, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на четиринадесети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.

В.Р. Г.
при участието на секретаря В. В. У.
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от В.Д. С. Частно наказателно дело №
20241300200112 по описа за 2024 година

Производството е по чл.44, ал.1 и сл. от Закона за Екстрадицията и
Европейската Заповед за Арест /ЗЕЕЗА/.
Делото е образувано по искане на Окръжна прокуратура град
Видин, за разглеждане на Европейска заповед за арест издадена от
германските съдебни власти - Районен съд в Санкт Гоар, Федерална
Република Германия, ШИС идентификатор с №DEP211720276076000001,
като заповедта е на М. Т. – Директор на Районен съд-Санкт Гоар във
Федералната република.
Видно от ЕЗА българския гражданин Б. Б. М. с ЕГН**********, се
издирва с цел изпълнение на наложено наказание за извършени две
престъпления – „кражба“ и „отправяне на заплаха“, за което е осъден на
пробация, която впоследствие е заменена с „лишаване от свобода“ за
срок от 7 /седем/ месеца.
Посочват се Присъдите, с които е осъден М. и които са влезли в
1
сила, както следва:
1. Присъда по дело Сл №2010 Js 34009/21 Cs на Районен съд в
Санкт Гоар, Федерална Република Германия, постановена на 08.10.2021
г., която е влязла в сила на 10.01.2022 г. и
2. Присъдата е променена на 14.04.2023 година с номер на делото
Сл №2010 Js 34009/21 Cs на Районен съд в Санкт Гоар, Федерална
Република Германия, като пробацията е заменена с лишаване от свобода
за срок от 7 месеца.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Видин в с.з. по делото заяви, ЕЗА
отговаря на законовите изисквания и следва да бъде изпълнена.
Исканото лице Б. Б. М. лично и чрез своя защитник - адвокат Г. Г. в с.з. изрази
становище, че не следва да бъде предаден на германските съдебни власти, като
направи искане да изтърпи наложеното наказание в България.
С оглед становищата на страните, доказателствата по делото и Закона, Съдът
съобрази следното:

От документите в прокурорска преписка входящ № 4882024г. по описа на
Окръжна прокуратура Видин и полицейска преписка с рег. №368-2899/2024г. по описа
на ОД на МВР-Видин е видно, че исканото лице Б. Б. М. е обявено за издирване в ШИС
въз основа на ЕЗА издадена от Федерална Република Германия - Шенгенски
идентификатор №DEP211720276076000001.
На 05.03.2024г. в 12,05 часа в град Видин при полицейска проверка е задържан
Б. Б. М., роден на 29.12.1975г., в хода на която се установило, че на основание
Европейска заповед за арест лицето е обявено за международно издирване от
германските власти в ШИС.
ЕЗА е издадена от компетентен орган на правосъдието - Районен съд в Санкт
Гоар, Федерална Република Германия.
С Постановление на ОП-Видин от 05.03.2024г. Б. Б. М. е задържан за срок до 72
часа, считано от 17.00 часа на 05.03.2024г.
В срока на чл.42, ал.2 и ал.5 от ЗЕЕЗА е получена в превод на български език
ЕЗА от Федерална Република Германия по отношение на Б. Б. М. с ЕГН**********.
В производство по реда на чл.43, ал.2 и сл. от ЗЕЕЗА спрямо Б. Б. М. е взета
мярка за неотклонение „Домашен арест”, с определение от 08.03.2024 г. по ЧНД №
108/2024 г. на Окръжен съд – Видин.
Видно от справката за съдимост на исканото лице, същия е осъждан в
Република България.
2
Видно от Европейската Заповед за Арест /ЕЗА/, тя е издадена на 03.05.2023г., от
М. Т. – Директор на Районен съд-Санкт Гоар във Федералната република по
отношение на Б. Б. М. с ЕГН********** - български гражданин, роден на 29.12.1975г.,
като ЕЗА е издадена за принудително изпълнение на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 7 месеца, наложено с влязъл в сила съдебен акт – Присъда по дело Сл №2010
Js 34009/21 Cs на Районен съд в Санкт Гоар, Федерална Република Германия,
постановена на 08.10.2021 г., която е влязла в сила на 10.01.2022 г. По делото има
данни, че определеното наказание „пробация“ впоследствие е било заменено с
„лишаване от свобода“.
Видно от ЕЗА, в нея е описано подробно престъплението, за което е осъдено
исканото лице. Конкретно са описани обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, включително време, място и участие на исканото лице, като е ясна
конкретиката на стореното от него.
М. е осъден за „кражба“ и „отправяне на заплаха“ по дело Сл №2010 Js 34009/21
Cs на Районен съд в Санкт Гоар, Федерална Република Германия, постановена на
08.10.2021 г., която е влязла в сила на 10.01.2022г.
Определеното с тази Присъда наказание е било „пробация“. Впоследствие
поради неизпълнение на пробационните мерки с нов съдебен акт от 14.04.2023 година
това наказание е било заменено с „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца.
Посочена е правната квалификация на описаното престъпление, респ. пар. 241,
242 и 244 от Наказателния кодекс /НК/ на Федерална Република Германия.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.6 ЗЕЕЗА, съдът обсъжда: налице ли са
условията за предаване по чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА; има ли основания за отказ по чл.39 или
40 от ЗЕЕЗА; има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по чл.52 от ЗЕЕЗА.
В изпълнение на тези си задължения, настоящия състав приема следното:
С оглед на това, че исканото лице се намира в село Новоселци, обл. Видин,
компетентен съд относно изпълнението на ЕЗА е Окръжен съд -Видин, съобразно чл.38,
ал.1 от ЗЕЕЗА.
ЕЗА отговаря на всички изисквания на закона - издадена е от надлежен орган
на държава, членка на ЕС; съдържа пълни данни за самоличността на исканото лице и
неговото гражданство; съдържа пълни данни за акта, въз основа на който е издадена
ЕЗА, за характера и правната квалификация на деянието, за което търсеното лице е
осъдено, включително и за времето и мястото на извършването му и за степента на
участие на исканото лице в това деяние, за вида и размера на наложеното наказание;
придружена е с превод на български език и са изпълнени съответните условия по чл.40
от ЗЕЕЗА.
3
Не е изтекъл давностният срок за наказателно преследване, съобразно
вътрешното на изпълняващата страна законодателство. Настоящият съд не е уведомен
в рамките на съдебната процедура по делото, че исканият български гражданин е
изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз
по влязла в сила присъда за престъплението, за което е издадена заповедта.
Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 5 от
ЗЕЕЗА, тъй като описаните в ЕЗА престъпления не са извършено частично или изцяло
на територията на Република България, нито са извършени извън територията на
издаващата държава – член на ЕС и българското законодателство не допуска
наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на
Република България. Впрочем, дори да беше извършено извън територията на
издаващата държава - членка, то българското наказателно-процесуално
законодателство позволява наказателно преследване на български граждани за
престъпления, които са извършени извън територията на Република България - чл. 4,
ал. 3 от НПК и чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
От представените в съдебно заседание доказателства се установява, че
подсъдимият има сериозни здравословни проблеми. В тази насока Съдът обсъди
наличието на заболявания, като взе предвид, че е все още с незараснала операция и
има конци, които следва да бъдат свалени. В тази връзка с протоколно Определение е
издадено разрешение за посещение при лекар. Отделно са представени доказателства,
че има планирана операция за месец април 2024 година.
Посочената норма на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА предвижда, че когато исканото
лице живее или постоянно пребивава в Република България, или е български
гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора
наказанието "лишаване от свобода" или мярката, изискваща задържане на лицето,
наложени от съда на издаващата държава - членка, може да откаже предаването му.
В случая, за да формира становището си по този въпрос, съдът прецени
публично-правната връзка на исканото лице с Република България /в частност
неговите националност и гражданство/ , наличие или липса на фактическа и правна
трайна привързаност към конкретно местоположение на територията на страната
/актуално, действително местоживеене и наличието или липсата на административна
регистрация по настоящ/постоянен адрес/, социалното му и семейно положение.
При това, съдебният състав установи, както от писмените доказателствени
източници по делото, така и от изслушването на исканото лице в хода на съдебното
следствие и съдебните прения, че същия безспорно е български гражданин, роден и
4
израсъл в Република България, притежава настоящ адрес в Република България, на
територията на област Видин, както и роднини в същия град.
Същият изрази желание при възможност да не бъде предаван, а да изтърпи
наказанието си, наложено му от съда на издаващата страна, в Република България, за
да може да бъде посещаван от близките си и предвид заболяването което има.
С оглед така установеното, съобразявайки и константната практика на
Европейския Съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/ по приложението на чл. 8
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и
Препоръка Rec /2006/2 на Комитета на министрите на държавите - членки относно
Европейските правила за затворите, приета от Комитета на министрите на 11 януари
2006 г. - "17. 1 Доколкото е възможно, затворниците се настаняват в затвори,
намиращи се близо до техните домове или места за социална рехабилитация." Съдът
намери за законосъобразно и правилно, в духа на хуманността, залегнала в основата на
българското и общностното наказателно и пенитенциарно право, съгласно принципа
за постигане на целите на наказанието с възможно най-нисък интензитет на
наказателната принуда и правото на всеки човек, включително лишения от свобода,
на личен и семеен живот, по смисъла на чл. 8, т. 2 от КЗПЧОС, да откаже предаването
на исканото лице, съгласно изрично даденото му правомощие за това, посредством чл.
44, ал. 6 и ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, като приеме да се приведе в изпълнение
наказанието му в Република България.
По този начин ще бъде спазен основният принцип в пенитенциарното право,
възприет и в националното такова /чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанието и
задържането под стража /ЗИНЗС//, изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода" да е възможно най-близко до местоживеенето на осъдения /постоянния му
адрес/.
Именно по този начин се обезпечава необходимия баланс между интересите на
обществото и правосъдието от поправяне и превъзпитание на осъденото лице, от една
страна, и интересите на осъдения, гарантирани от разпоредбите на ЗИНЗС във
вътрешното на Република България нормативно пространство, а в общностен план
чрез изрично защитените с чл. 8, т.2 от КЗПЧОС блага на личния и семеен живот.
При това ще се съхрани в най-пълна степен освен връзката на осъденото лице
с най-близките му, защитена като част от правото му на личен и семеен живот, също и
възможността за сравнително безпроблемната му ресоциализация и адаптация,
неминуемо необходими след изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от
свобода". Ще се избегне и потенциалната опасност да се надхвърлят целите на
5
държавната репресия /наказанието/, като непропорционално на същото се засегне
нееднократно вече споменатото право на осъдения на личен и семеен живот.
След като съдът отказва изпълнението на ЕЗА респективно предаване на
искания български гражданин, на факултативното основание на чл. 40, ал.1, т. 4 от
ЗЕЕЗА е длъжен на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да приеме да
приведе в изпълнение наложеното му от съда на искащата страна - членка наказание.
Това положение не се повлиява от обстоятелството, че в случая отказът от
изпълнение на ЕЗА и на предаване на българския гражданин на германските власти е
самостоятелно мотивиран и от хуманитарно съображение, произтичащо от
разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от Конвенцията, а също и по аргумент от чл. 7, т. 5 от
ЗЕЕЗА, доколкото разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС гарантира на осъдения
български гражданин изтърпяване на наказанието в българско пенитенциарно
заведение, при спазване изискванията на КПИ и ЕПЗ и критериите на ЕСПЧ.
Освен това, основополагащият принцип при осъществяване на международно-
правното сътрудничество между държавите-членки на ЕС, а именно наличието на
висока степен на доверие между съдебните системи на същите, задължава съда на
изпълняващата държава, при положение, че откаже предаване на исканото лице
единствено на основание публично-правната му връзка с изпълняваща държава
(наличие на гражданство), или териториалната му обвързаност със същата (живущо
или постоянно пребиваващо), да приеме да изпълни на собствена територия
наказанието или мярката, изискваща задържане.
Поради изложеното, съдът прие да се приведе в изпълнение от Окръжна
прокуратура-Видин /аргумент в разпоредбата на чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА и установеното
по делото местонахождение, т. е. реално местожителство на исканото лице/, след
влизане на решението в сила, наложеното от съда на искащата страна наказание
"лишаване от свобода".
На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което
се отказва предаване на исканото лице на съдебните власти на Федерална Република
Германия и се приема да се приведе в изпълнение в Република България наложеното
му наказание "лишаване от свобода", то най-адекватна в случая мярка за
неотклонение спрямо осъденото лице Б. Б. М. с ЕГН********** и със снета по делото
самоличност се явява "домашен арест" до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", с оглед осигуряване
на лицето за изпълнение на наказанието му и неутрализиране опасността от укриване,
за което се постанови и поставяне на електронно проследяващо устройство.
6
За да вземе това решение, съдът взе в предвид, че към настоящия момент във
връзка с разглеждането на ЕЗА М. е с тази мярка, не е я нарушавал, явява се при
призоваванията и има възможност близките му да се грижат за него предвид
заболяването, което има.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ОТКАЗВА ДА ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска Заповед за Арест,
издадена на 03.05.2023г. от М. Т. – Директор на Районен съд-Санкт Гоар, Федерална
Република Германия, с която се иска българския гражданин Б. Б. М. с ЕГН********** с
адрес в с.Новоселци обл.Видин, ул.“*“№* да бъде предаден на компетентните власти на
Федерална Република Германия за изпълнение на наложено /с влязла в сила Присъда от
10.01.2022 г. и променена на 14.04.2023 година/ наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
7 месеца за извършени престъпления „кражба“ и „отправяне на заплаха“ по дело №2010 Js
34009/21 Cs на Районен съд-Санкт Гоар, Федерална Република Германия.
На основание чл.44 ал.8 вр. чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА ПРИЕМА ДА СЕ ПРИВЕДЕ в
изпълнение от Видинска окръжна прокуратура наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от 7 месеца, наложено на Б. Б. М. с ЕГН********** с Присъда постановена на 08.10.2021 г.
/влязла в сила на 10.01.2022 г. и променена на 14.04.2023 година/ с номер на делото Сл
№2010 Js 34009/21 Cs на Районен съд в Санкт Гоар, Федерална Република Германия.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, постановена
спрямо исканото лице Б. Б. М. с протоколно определение от 08.03.2024г. по настоящото дело
до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски Апелативен Съд в
петдневен срок от днес.
Препис от решението да се изпрати незабавно /по факс и имейл/ на издаващия орган
– М. Т. – Директор на Районен съд-Санкт Гоар, Федерална Република Германия.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати незабавно на
Върховна Касационна Прокуратура и на Министерство на Правосъдието, след влизането му
в сила.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8