Решение по к. адм. дело №629/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Инспектор при РУ Приморско към ОД на МВР Бургас – Б. А. Б., приподписана от главен юрисконсулт при ОД на МВР Бургас – Г. В., срещу решение № 82/13.11.2024г., постановено по АНД № 387/2024г. на РС Царево, с което съдът е отменил Заповед за задържане на лице (ЗЗЛ) с рег. № 4635зз-123 / 20.08.2024г., издадена от касатора. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на жалбата срещу заповедта, като се развиват подробни съображения за нейната законосъобразност.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез пълномощник, е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Развиват се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за задържане.

В съдебно заседание касаторът Инспектор при РУ Приморско към ОД на МВР Бургас – Б. А. Б., се явява лично, като поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП Бургас пледира за уважаване на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, състав на РС Царево е отменил ЗЗЛ с рег. № 4635зз-123 / 20.08.2024г., издадена от Б. А. Б. - Инспектор при РУ Приморско към ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържане на ответника по касация Р. Я. П. за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е установил, че на 20.08.2024г. в 16:30 часа, Р. Я. П. бил задържан за срок до 24 часа, тъй като имало данни, че е извършил престъпление по чл.143, ал.1 от НК – на 20.08.2024 г. в [населено място] е направил опит да принуди лицето Е. Р. Л. да подпише документ противно на волята му, като е употребил за това заплашване, за което е образуван ЗМ № 4635ЗМ-158/20.08.2024 г. по описа на РУ на МВР Приморско.

От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в хода на административното производство са допуснати нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на задържаното лице. Съдът е приел, че издадената заповед по същество не съдържа мотиви, тъй като следвало да се посочи не само цифровото изражение на текста от НК, но и словесното му посочване с думи. В случая не ставало ясно какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което от своя страна да обоснове необходимостта от задържането му. Липсвало описание на мястото, където е установено деянието, начинът, по който е установено, че лицето е упражнило принудата или е направило опит да я упражни. Изложил доводи, че именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта.

РС изложил мотиви и че в конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от целите, предвидени в чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Приел, че по делото не е било доказано наличието на законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед на което отменил оспорената заповед за задържане.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност.

Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените.

Основният мотив за отмяна на оспорената ЗЗЛ се свежда до липса на мотиви, която нарушава правото на защита на задържаното лице и прави съдебната проверка невъзможна. Касационната инстанция намира този правен извод за неправилен. Макар и твърде пестеливо, в ЗЗЛ са описани достатъчно фактически обстоятелства и така е достигнат минималния стандарт за мотивиране на акта в съответствие с чл.74, ал.2 от ЗМВР, чл.49, ал.2 от АПК, както и при съобразяване с тълкуването, дадено в решение на СЕС по дело С-608/21г. В ЗЗЛ се сочи, че на 20.08.2024г. в [населено място] ответникът Р. П. направил опит да принуди лицето Е. Р. Л. да разпише документ противно на волята му, като употребил за това заплашване – данни за извършено по чл.143, ал.1 от НК престъпление.

Несъотвествието на фактическите обстоятелства, описани в ЗЗЛ, с установените по делото факти е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, а не по чл.146, т.3 от АПК, както е прието в обжалваното решение. Събраните по делото писмени доказателства, включително и тези пред настоящата инстанция, обсъдени заедно с гласните такива не дават на съда основание да приеме, че ответникът е извършил, респ. че съществуват данни да е извършил престъплението, за което е бил задържан. Напротив, от доказателствата се установява точно обратното, което в пълнота явства от съставената на 03.09.2024г. от касатора докладна записка – че ответникът и други лица отишли до бар „Туинс“, за да търсят собственика му Е. Л., но там заварили само хора от персонала. Ответникът и Е. Л. провели кратък телефонен разговор чрез телефона на бармана, след което ответникът и придружаващите го си тръгнали. Никой от присъстващите не чул ответника да отправя заплахи и закани, както и да извършва непристойни действия, да се е държал грубо и неуважително. Изложеното води до извод, че липсват данни ответникът по касация да е извършил престъплението по чл.143, ал.1 от НК така, както е описано в ЗЗЛ, поради което правилно ЗЗЛ е отменена като незаконосъобразна.

Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на обжалваната ЗЗЛ, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/13.11.2025г., постановено по АНД № 387/2024г. на Районен съд Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.