№ 17
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000056 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.З.К. гр.С. /НЗОК/,
представлявана от проф.д-р П.С., чрез пълномощник старши юрисконсулт
А.С., против решението на РРС, постановено по гр.д.№1277/2020г., с която е
осъдена да заплати на „С Р.“ ЕООД, ЕИК****, /СБАЛПФЗ/ сумата 12346лв.,
представляваща извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на
ЗОЛ, по силата на ИД между страните за периода 01.03.-30.03.2017г., както и
сумата 3549.76лв.-лихва за забава за периода 01.05.2017г.-02.03.2020г., ведно
със законна лихва върху главницата от завеждане на делото-04.03.2020г. до
окончателното изплащане, както и 2543.83лв. разноски по делото. Излага
оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Иска то да бъде отменено и исковете отхвърлени, с
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата „Специализирана болница за активно лечение за
невмо-фтизиатрични заболявания Р.“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат Р.Х.
с подадения отговор на въззивната жалба, заявява становище за нейната
неоснователност. Счита, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.
1
Претендира разноски за тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението, въззивният съд намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, допустима е и
подлежи на разглеждане.
При правилно изяснена фактическа обстановка и след обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е
приел, а и не е имало спор, че между страните е сключен договор
№180360/17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на
основание чл.59, ал.1 ЗЗО, както и допълнителни споразумения към него,
които са продължили действието си и през процесния период-месец март
2017г. Приел е също така, че претендираните за заплащане дейности са
извършени, поради което липсва основание стойността им да не бъде
заплатена. Основателността на претенциите е обоснована с наличие на
нищожни договорни клаузи, както и с противоречието им на конституционни
и законови разпоредби.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
Договорът, който е основание на предявените искове, не е
административен по своя характер и към него не може да се приложи
легалната дефиниция на чл. 45 а от ЗЗО, в сила от 1.1.2019 г., тъй като е
сключен преди въвеждане на тази материалноправна норма. Предвид това,
към спора между страните по тълкуване на сключения между тях договор №
180360/17.02.2015 г. и установяване произтичащите от същия права и
задължения, респ. действителността на клаузите на договора, са приложими
правилата на ЗЗД.
В чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България
/Конституцията/ са регламентирани правото на гражданите на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и правото на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
2
определени със закон. Тези основни конституционни права са неотменими на
основание чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Съгласно чл. 52, ал. 2 от
Конституцията, здравеопазването на гражданите се финансира от държавния
бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от
други източници при условия и по ред, определени със закон. С разпоредбата
на чл. 2 от Закона за здравето /33/ опазването на здравето на гражданите като
състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е
определено като национален приоритет, който се гарантира от държавата чрез
прилагане на определени принципи, част от които са равнопоставеност при
ползване на здравни услуги, осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година, както
и държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване
здравето на гражданите. С разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗ също е прогласено
правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при
условията и по реда на ЗЗ и ЗЗО, като съгласно чл. 81, ал. 3 ЗЗ условията и
редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет. Законът за здравното
осигуряване /ЗЗ0/ урежда основното право на гражданите на здравно
осигуряване, както и реда за неговото финансиране. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗО
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗО
определя обхвата на правото на избор в териториалните рамки на държавата и
установява забрана то да бъде ограничавано по географски и/или
административни критерии. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗЗО е посочено, че
условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на
осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал.
3 ЗЗ и в националните рамкови договори. В решение № 32/26.11.1998 г. по к.
д. № 29/1998 г. на Конституционния съд на Република България,
задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на
основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, е прието, че
понятието „достъпна медицинска помощ" по смисъла на чл. 52, ал. 1 от
Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички
граждани в случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за
3
ползване на лечението. В решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на
Конституционния съд на Република България, също задължително за всички,
е прието, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно
осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване не е право от класически тип,
а е от категорията на социалните права, които се характеризират с липсата на
универсалност и пряка съдебна защита, което по необходимост налага
държавна намеса. Гаранция за достъпност на медицинската помощ са
принципите по чл. 5 ЗЗО, въз основа на които се осъществява задължителното
здравно осигуряване. В съответствие с принципите на задължително участие
при набирането на вноските /т. 1/, солидарност на осигурените при
ползването на набраните средства /т. 3/, равнопоставеност при ползването на
медицинска помощ /т. 5/, основен пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК /т. 9, ред. ДВ, бр. 107 от 2002 г. / и свободен избор от
осигурените на изпълнители на медицинска помощ /т. 10/ в разпоредбата на
чл. 35 ЗЗО са предвидени правата на задължително осигурените лица.
Съгласно чл. 35, т. 1, 2 и 3 ЗЗО /ред.преди изм. с ДВ, бр. 48/27.06.2015 г., тъй
като процесния договор е сключен на 17.02.2015г. / задължително
осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да
избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ там, където попаднат.
По делото е безспорно установено от представените писмени
доказателства, вкл. Месечна справка над месечни стойности по КП за м.март
2017г./л.25/, съдържаща 25 броя ИЗ за проведени хоспитализации, както и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че всички лица от
отчетената надлимитна дейност са приети по спешност, дейността е
действително извършена, надлежно документирана и отчетена по съответния
ред пред настоящия въззивник. Не са установени нарушения при извършената
проверка на РЗОК през периода м. август-септември 2020г. на цялата
надлимитна дейност на болницата, вкл. и за м.март 2017г. Стойността на
дейността, т.е. размера на претендираната главница не се оспорва, както и
болницата е предоставила на здравно осигурени лица медицинска помощ по
клиничните пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности,
4
гарантиран от бюджета на НЗОК.
Основното възражение на ответника, поддържано като оплакване във
въззивната жалба е, че претендираните по делото сума са недължими, тъй
като НЗОК е поела задължението да закупува само дейността, отчетена в
рамките на определените по договора месечни стойности, посочени в
Приложение № 2 към него. Претендираните стойности са отчетени като
превишение на тези стойности /т. н. надлимитна дейност/, поради което не
влизат в предмета на договора".
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със
закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет,
от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон.
На задължително здравноосигурените лица, които не са страна по
договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е
предоставен:
- не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности /чл. 2, чл. 4, чл.
35 ЗЗО/;
- НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет
на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител;
- в бюджета на НЗОК за съответната година е задължително да има
резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се
разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от
равномерното разходване на бюджетните средства /чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО/,
в който смисъл е и чл. 1, ал. 2, т. ІІ. 1. 3. от Закона за бюджета на НЗОК за
2017 г. /ДВ бр. 98/9.12.2016 г./, като решенията за корекция на стойностите и
използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите
на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила –
чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2017 г. Посочените разпоредби са императивни и
същевременно, изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по
5
закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, нямат право да откажат
предоставянето на тази помощ на нуждаещите се от нея, в рамките на
гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е
основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените
им лимитирани бюджети. Разходването /изчерпването/ на предвидените по
бюджета средства в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица
от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК,
пакет болнична медицинска дейност, чрез обявен и също изрично гарантиран
свободен избор на болница – изпълнител, нито е основание, освобождаващо
изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ. Здравноосигурените
лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в
рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и
свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на
средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети.
Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на
медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на
престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО
при превишаване на месечния лимит.
Ето защо не може да се приеме, че е налице неизпълнение на
индивидуалния договор от страна на ищеца-въззиваем, относно оказаната
медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни
цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С превишението
на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й
работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно
признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от
изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е
предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били
предвидени средства, общо в размер на сумата 341 381 600 лева от резерва по
бюджета на Н., включително за "непредвидени и неотложни разходи" /чл. 1,
ал. 2, т. 1. 4. ЗБ на Н. за 2017 г./, за което НС на НЗОК е следвало да вземе
съответните решения по чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2017 г, като при доказана
невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на бюджета на НЗОК
и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията
6
на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно
предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2017 г.
Отделно от това, следва да се има предвид и факта, че в сключения
договор не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително
определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и
дейности. Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му
на изпълнител, включително и всеки лекар, който работи в това лечебно
заведение, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска
помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 и чл. 11 от договора – т. 1 и т. 2,
независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил
изчерпан или не. Затова налагащият се извод е, че стойността на всяка
доказано извършена лечебна дейност по Приложение 2 на договора и на
последващите Допълнителни споразумения, следва да бъде заплатена от
възложителя НЗОК.
Неоснователно е оплакването на въззивника НЗОК, че претендираната
за плащане надлимитна дейност за месец март 2017г. не е отчетена с
изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи, както и не
е включена в издадената за месеца фактура. Това е така, тъй като видно от
представения протокол №РД-13-235/30.09.2020г. от извършена извънпланова
проверка от представители на РЗОК във връзка с писмо на ЦУ на НЗОК
/заповед-л.118/, са налице констатации на комисията, че за м.март 2017г.
ищеца има отчетена /включена в ежедневните отчети/, но неразплатена
дейност на стойност 12346лв. Обстоятелството, че стойността на тази дейност
не е включена в издадената за месеца фактура, не сочи на неоснователност на
претенцията. Не сочи на неоснователност и факта, че вземането за нея е
осчетоводено задбалансово. Заплащането на дейността се дължи защото е
извършена от болницата и тя е изправна страна в договорното
правоотношение, а възложителя не я е заплатил. Ето защо и предявеният иск
за заплащането и е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава
за периода 01.05.2017г.-02.03.2020г. Правото на вземане на болницата е
възникнало съобразно предвиденото в чл. 35 от договора- от 30-то число на
7
месеца, следващ отчетния. Предвид това, след тази дата въззивникът е в
забава, тъй като падежа е определен на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
Размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на 3552.91лв. според
заключението на вещото лице, поради което и претенцията за 3549.79лв. се
явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
До същите изводи е достигнал и районния съд, поради което
постановеното от него решение следва да бъде потвърдено изцяло.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски
по делото в размер на 1208.28лв.-адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав констатира, че в диспозитива на
първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка
при изписване периода, за който се дължи процесната главница, като вместо
01.03.2017г. до 30.03.2017г. е посочено- 01.01.2017г. до 30.03.2017г.
Допусната очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена служебно
от районния съд по реда на чл.247 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки
от исковете е с цена под 20000лв., предвид разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1
ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260517/02.12.2020г., постановено по
гр.д.№1722/2020г. по описа на РРС, VI-ти граждански състав.
ОСЪЖДА Н.З.К. гр. С., ЕИК***** да заплати на „Специализирана
болница за активно лечение за пневмо-фтизиатрични заболявания Р.“ ЕООД,
ЕИК****, представлявана от **** със седалище и адрес на управление
8
гр.Русе, ул. „А., сумата 1208.28лв. разноски по делото за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9