№ 80
гр. Благоевград, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20241200900120 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове от Н. В. Д., Г. Д. Д. и
А. Г. Д. чрез адв. Т. Г., срещу ЗАД “Д.Ж.З.“ АД за заплащане на всеки един от
тях на обезщетение от по 200 000 лв. предявени като частични от 250 000 лв.,
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техните деца, загинали
при ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 08.07.2023 г. до окончателното им плащане, с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Ищците сочат, че на 08.07.2023 г. на път Е-78 км 4+500 настъпва ПТП
между т.а. М.С.с peг. № *, управляван от Р.П. и т.а. „В.” с peг. № *, управляван
от К. Г..
Сочат, че и двата автомобила имат застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна към датата
на процесното ПТП.
В катастрофата са загинали М.Г.П. и Б.Й.Б., които са пасажери в т.а.
М.С.
Сочат, че първите двама ищци - Н. и Г. Д.и са родители на починалата
М.П.. Твърдят, че са съкрушени от загубата й. Н. постоянно плаче, не знае как
да намери утеха. Г. не може да понесе сполетялата го съдба да погребе дъщеря
1
си. Скръбта им е огромна от нелепата смърт на дъщеря им.
Между тях и починалата им дъщеря е имало установена силна
емоционална връзка основана на взаимна обич, уважение, подкрепа и близост.
Претърпяната загуба и мъката им е безгранична и няма никога да я
преодолеят.
Третата ищца - А. Д. сочи, че е майка на починалия Б. Б.. Те също с Б. са
били много близки и са имали силна и дълбока емоционална връзка. Майката
също е съкрушена от нелепата и безвременна загуба на невръстния й син. А.
активно е участвала в неговото отглеждане и формирането му като личност.
Между А. и Б. имало установена силна емоционална връзка и особено близка
привързаност, основана на взаимна обич, уважение, подкрепа и близост. А.
постоянно плаче, не знае как да намери утеха. Претърпяната загуба и мъка по
смъртта на Б. е безгранична и няма никога да я преодолее.
И тримата са предявили пред застрахователя доброволна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди - болки и страдания, като първите двама ищци са
предявили и имуществени вреди - разходи за погребение на дъщеря си. Към
настоящия момент и след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
застрахователното дружество не е платило претендираното застрахователно
обезщетение.
Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва твърденията за механизма на процесното произшествие, така
както е описано в исковата молба.
Оспорва наличието на каквато и да е вина в поведението на водач,
управлявал лек автомобил, притежаващ застрахователно покритие при „З."
АД.
Оспорва твърденията на ищците, че поради осъществяване на пътно-
транспортно произшествие са настъпили описаните в исковата молба телесни
травми и здравословни усложнения; както че те се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на М.Г.П. и Б.Й.Б..
Прави възражение за изключителен принос на починалите за настъпване
на травмите. Сочи, че телесните им травми са възникнали поради свободното
2
движение на телата им във вътрешността на автомобила, възможно поради
липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко
съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила на широка
площ в части и детайли от автомобилното купе. Въз основа на посоченото
поддържа възражение за изключителен принос па пострадалите за настъпване
на травмите. Твърди, че при използване на предпазния колан те не биха
получили травми като възникналите, а по-леки по медикобиологичен
характер.
Оспорва твърдението за наличие на дълбоки и трайни близки
отношения между починалите и ищците.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
изключително завишени, недължими и заявени в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
На самостоятелно основание, счита претендираните обезщетения за
неимуществени вреди, че не се дължат, поради съпричиняване от страна на
починалите лица.
По съображенията за неоснователност на главния иск сочи, че не се
дължи и претендираната лихва.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал.
3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена
застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова
сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо
само при отказ на застрахователя.
Според цитираните норми, за да се уважи иска е нужно да се докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
3
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за
установено следното:
На 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79 преди Д.
между влекач Волво с per. № X 2694 КТ, теглещ прикачено полуремарке Ш.
per. № * и лек автомобил „М.", модел „С. с per. № *, теглещ прикачено към
него двуосно ремарке Н. с per. № *. В остъкления фургон на лекия автомобил
„М." са пътували шестима пътници, а в задната част на автомобила е имало
багаж.
Микробусът е управляван от Р.П..
М.Г.П. и Б. Йорданов Б. са пътували като пътници в микробуса, които
при катастрофата умират. М.П. е дъщеря на ищците Н. и Г. Д.и, а Б. Б. е син
на ищцата А. Д..
За механизма на ПТП-то от назначената по настоящото дело
автехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява следното:
Водачът на товарна композиция с влекач Волво с per. № X 2694 КТ,
теглещ прикачено полуремарке Ш. per. № *, е паркирал за изчакване зад
последната товарна композиция неподвижно, като товарната композиция по
широчина е била разположена възможно най-вдясно по широчина, в дясната
от двете ленти от основното трасе за движение по път Е79. Габаритните и
задните светлини на композицията са били светещи.
В прав участък от пътя Р. П. - водач на лек автомобил „М.", модел „С. с
per. № *, теглещ прикачено към него двуосно ремарке Н. с per. № *, се е
движил в посока направо със скорост от около 94,9 км/ч, като въпреки пряката
видимост от над 150,00 метра към полуремаркето Ш. и наличието на
техническа възможност за намаляване на скоростта, при налична указателна
светлинна табела указваща колона от ТИР-композиции, водачът е продължил
да управлява автомобила със същата скорост. В момента, когато лекият
автомобил „М." се е намирал по дължина на разстояние от около 39,40 метра
спрямо задните габарите на полуремарке Ш., Р. П., управлявайки със скорост
от 94,9 км/ч, взима решение и задейства кормилната уредба на автомобила за
завиване в посока наляво. Към момента, когато автомобилът вече се е
4
намирал по дължина на разстояние от около 7,61 метра спрямо
полуремаркето, той се отклонява в посока наляво, като от техническа гледна
точка най-вероятно едновременно с отклоняването наляво водачът е
предприел и действия за задействане на спирачната уредба. След блокиране на
спирачните механизми, скоростта на автомобила е започнала да намалява и в
момента, когато достига стойност от 91,5 км/ч, автомобилът с предната дясна
половина, се удря челно в заден ляв габарит и задна броня на паркираното в
лентата му за движение полуремарке Ш..
Вследствие от този много силен първоначален удар настъпват
значителните тежки деформации по предната дясна половина от двигателния
отсек и от купето за пътници на лекия автомобил „М.". Поради значителната
кинетична енергия, продължилото постъпателно движение на автомобила в
посока напред и високата задна част на товарната надстройка на
полуремаркето, двигателният отсек на лекия автомобил навлиза под задната
лява част на полуремаркето. При това относително движение на лекия
автомобил спрямо полуремаркето започват последователно да настъпват
значителните тежки деформации, по дясната част от купето на М.а. При този
контакт между лекия автомобил и полуремаркето и много бърз обмен на
енергия, е възникнала значителна инерционна сила в полуремаркето, която е
била насочена в посока напред спрямо първоначалното положение на
товарната композиция. Обмена на енергия е променил незначително скоростта
на товарната композиция, като поради значителната й маса се е породила
незначителна кинетична енергия. Това довело до много кратко съвместно
придвижване на товарната композиция с ина бутащият го отзад М. напред.
При това съвместно придвижване, са продължили деформациите по предната
част на лекия автомобил, а вследствие от удара и значителното челно
съпротивление задният мост на автомобила за много кратко, но достатъчно се
е повдигнал от настилката. Вследствие от вдигането на задния мост предната
част от тавана на фургона на лекият автомобил М. е достигнал до
вертикалната колона на товарната надстройка и също много силно се ударил в
нея, като е оставил характерна вертикална деформация по предната дясна
половина на купето. При този удар и телата на пътниците, които са били
неукрепени са се преместили рязко /“излетяли“/ към предната част на купето.
От удара също са били повредени задната лява врата и пода от товарната
надстройка на полуремаркето Ш., като удара на предна броня на М.а в части и
5
стойки разположени в задната лява част на полуремаркето са довели да
спукване на задната му лява гума. След значителното погасяване на
кинетичната енергия от деформациите в съчетание с ексцентричния удар при
контакта и кратката загуба на сцепление в задния мост, е последвало и
странично завъртане на задната част на М.а в посока на часовниковата стрелка
/гледано спрямо вертикалната ос на купето към центъра на тежестта/. След
завъртане на купето на лекия автомобил, той се е отделил от полуремаркето и
се е плъзнал странично, като се е насочил към лявата от двете ленти. След
последвалото странично плъзгане на автомобила скоростта му е достигнала до
нулева стойност и се е установил неподвижно и косо върху лентите от
главният път. При първоначалният много силен удар на лекия автомобил М. и
заден ляв габарит от полуремарке Ш. в телата на всички пътници и на водача
са се породили значителни инерционни сили, векторите на които са били
насочени в посока напред, впоследствие пренасочени и в посока нагоре, към
зоните на удари/контакти между М. и полуремарке. Вследствие от това телата
на всички пътници, са започнали да се преместват от седалките в посока
напред и нагоре, което е било значително за седящите на задните седалки,
поради отдалечеността от предната част на автомобила, и да се удрят във
вътрешните повърхности от купето и облегалките на седалките на МПС.
Заключава се в експертизата, че причината за настъпването на
ПТП е вследствие закъснителните действия от минимум 1,66 секунди и
липсата на своевременно ефективно предприети действия за спиране от
страна на водача на лекия автомобил М., при наличието на техническа
възможност за това. Причината е от субективен характер и няма технически
характер.
При ПТП-те измежду загиналите са и дъщерята на ищците Н. и Г. Д.и-
М.П., както и сина на ищцата А. Д.- Б. Б., пътували като пътници в М.а
Данните от приложената по настоящото гражданско производство
медицинска документация по отношение на посочените двама починали е
анализирана и обобщена от вещото лице - лекар в назначената
съдебномедицинска експертиза, от посоченото, в която се установява че:
Установените причинени на М.Г.П. множество травматични увреждания
от удора са довели до тежък травматично — хеморагичен шок и до смъртта й.
Някои от травматичните увреждания, каквито са разкъсванията на
6
паренхимни коремни органи, двустранно счупване на множество ребра и др.,
сочи експерта - биха могли и самостоятелно да причинят смъртта й.
Установяването на забити в меките тъкани части от интериора потвърждава
генезата на установените при аутопсията увреждания.
По отношение на Б. Б., се установява, че той е приет в лечебно
заведение в много тежко състояние – хипотония, забавена сърдечна дейност,
неравномерно дишане с апноични паузи. Извършена е била интубация,
сърдечен масаж и други реанимационни мероприятия, но въпреки това е
починал няколко часа по-късно. При извършената аутопсия на трупа на
починалия е била установена комбинирана травма несъвместима с живота,
довела до травматично-хеморагичен шок. Смъртта му не е настъпила бързо,
но е била неизбежна.
Уврежданията на тези двама от починалите са били несъвместими с
човешкия живот и като причина на това е последвала смъртта им.
Ответникът въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалите, сочейки че са пътували без
поставен респ. неправилно поставен предпазен колан. Това е позволило
свободното движение телата им вътре в купето на автомобила и контакт с
различни части и елементи от вътрешния интериор на процесното МПС, като
сблъсъкът на тялото им с тях са довели до травматични увреждания
несъвместими с човешкия живот и като причина на това е последвала смъртта
й.
Съдът счита възражението за несъстоятелно, тъй като не се доказва
соченото поведение на починалата.
За да е налице съпричиняване следва поведението на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпване на вредите, т. е. обективно
поведението му да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Експертът от медицинската
експертиза категорично сочи, че установените травматични увреждания,
отговарят да са получени при претърпяното от М.П. и Б. Б. ПТП, както и че в
7
момента на удара по-скоро са били с поставен предпазен колан. Освен това
обяснява, че при този механизъм и толкова тежки деформации в купето
предвид значителната промяна в конструкцията на купето на лекия автомобил
М. към вътрешността на фургона и към местата за пътниците и на водача,
травматичните увреждания биха се получили и при поставен предпазен колан
или че смъртта им, с или без предпазен колан, е била неизбежна.
Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно.
От изложените, приети за установени факти съдът счита, че се доказва
фактическия състав на предявените осъдителни искове, очертан от чл. 432 КЗ
- наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» за автомобила „М.”, сключен с ответника, в срока
на действие, на който договор е настъпило твърдяното застрахователно
събитие. Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие, по отношение на
поведението на водача на лекия автомобил „ М.“. Според чл 477, ал. 1 КЗ
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Ищците Г. и Н. Д.и са родители на починалата М.П., а ищцата А. Г. Д. е
майка на починалия Б. Б., които факти не се оспорват, а се доказват и от
представените удостоверение за наследници, удостоверение за родствени
връзки и др.
Това води до извода, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, при когото е застрахована гр. отговорност на
автомобила „М.“ - за причинените на ищците неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост, като предвид ППВС № 4/1968 г. /т. 11/, при
определяне на конкретния им размер се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Понятието "справедливост" по
8
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, които в своята
цялост формират у пострадалите лица, емоционални негативни изживявания,
болки и страдани.
Като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт в
постановлението са посочени възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение.
Към момента на смъртта М.П. е била на 38 г. а Б. Б. - на 21 г.
За причинените на майката А. Д. на загиналия Б. Б. болки и страдания,
предвид свидетелските показания за отношенията помежду им - близки,
устойчиви и дълготрайни, с прекрасни взаимоотношения на разбирателство
помежду им; отчитайки обстоятелството, че смъртта на сина на ищцата е
предизвикала изключително негативни усещания на тъга, стрес и ощетеност;
че смъртта е настъпила внезапно, на млад човек само на 21 години; че
внезапната смърт е лишила завинаги неговата майка от възможността да се
радва на израстването му, на бъдещо семейство; че ищцата е преживяла и ще
продължи да преживява негативни емоции и страдания от смъртта на сина си
и неговата безвъзвратна загуба, съдът определя обезщетение в размер от
200 000 лв.
За причинените на родителите Н. и Г. Д.и на загиналата М.П. болки и
страдания, предвид свидетелските показания за отношенията помежду им –
задружни, с прекрасни взаимоотношения на обич, уважение и емоционална
близост; което се е отразило и на здравословното им състояние; отчитайки и
обстоятелството, че ищците са преживели и ще да продължават да преживяват
болки и страдания от безвъзвратната загуба на нейната дъщеря; че смъртта е
настъпила внезапно на млад човек само на 38 години; че внезапната смърт е
лишила завинаги родителите й от нейната обич и опора, съдът определя
обезщетение в размер, в който се включва размера на предявените като
частични искове от по 160 000 лв. При определяна на размера, съдът съобрази,
че загиналата дъщеря на Н. и Г. Д.и е била отдавна пълнолетна, създала е
семейство, имала е деца и е живяла в отделна къща.
С така определените размери съдът счита, че напълно и адекватно с е
9
възмездяват всички претърпяни от тях неимуществени вреди като отчита и
обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,
предизвикани от такъв тип деяния.
За размерите на претенциите на Г. и Н. Д.и над уважените до размерите
от по 200 000 лв., предявени като частични от сумите от по 250 000 лв. следва
да се отхвърлят като неоснователни, тъй като са завишени.
Върху присъдените им суми се дължи и законна лихва.
Установи се, че пред застрахователя е предявена от ищците претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения на 25.08.2023 г., която е датата
върху претенцията при входирането й с № 4188 от самия застраховател, като
застрахователят не оспорва, че не е платил застрахователни обезщетения. С
депозирането на искането за обезщетения се установява и спазването на
условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на съдебното производство за
присъждане на такива, след отказ на застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е заявявал
претенциите си за плащане пред ответника на 25.08.2023 г., поради което
съдът присъжда законна лихва от тогава /вж. по въпроса Решение № 50102 от
20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от 5.1.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.
Съдът съобрази разясненото от ВКС и в предходно тяхно решение,
постановено по т.д. №1191/21 г., в което е посочено, че КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г. изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава - чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на деликвента – „когато
застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ – чл. 494 т.10 КЗ,
чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От
кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че
застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
10
застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по
чл.430 ал.1 т.2 КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава.
Поради изложеното искането на ищците за присъждане на лихва от
датата на ПТП - 08.07.2023 г. следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уважения размер на
претенциите застрахователното дружество дължи по сметка на БлОС сумата
от 20 800 лв. за държавна такса и сумата от 1126,67 лв. от заплатените общо
1300 лв. от бюджета на съда разноски за вещи лица, поради освобождаването
на ищците от тяхното заплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на застрахователното дружество
ищците Н. Д. и Г. Д. дължат сумата 290 лв., представляващи разноски по
делото съразмерно отхвърлените размери на исковете.
Застрахователното дружество ще следва да се осъди да заплати на
адвокат Т. Г. Г. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Съдът определя размера на дължимото възнаграждение на 12 650 лв.,
като счита, че той съответства на предмета на делото, на фактическата и
правната му сложност, на извършените от адвоката процесуални действия, на
обема на събраните доказателства, които следва да се обсъдят, като с
отчитането на посоченото се спазва законовото изискване, визирано в чл. 36
от ЗАдв. За обоснован и справедлив размер при определяне на конкретния
размер възнаграждение. Съдът съобрази и практиката на ВКС, след
Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-438/22 г., която приема
възможността визираните в НМАВ минимални размер да служат единствено
като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
съда.
От така определената сума като възнаграждение за осъщественото
11
безплатно процесуално представителство, при съобразяване частичната
основателност на два от предявените искове, се присъжда сумата от 10 963,33
лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477,
чл. 498, ал. 3 КЗ, чл. 45, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, БлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Ж.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т.
да заплати на ищците Н. В. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Д., ЕГН ********** на
сумата от по 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, на всеки един от
двамата ищци, по предявените от тях искове за 200 000 лв. като частични от
сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от всеки
един от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М.П. вследствие
на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното им плащане, като отхвърля исковете
над уважените до предявените размери от по 200 000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Ж.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т.
да заплати на А. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 200 000 лв./двеста хиляди
лева/, предявен като частичен от сумата 250 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина
й Б. Б. вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното й плащане-
Отхвърля искането на ищците за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията от датата на ПТП - 08.07.2023 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Ж.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т.
да заплати по сметка на БлОС сумата от 20 800 лв. за държавна такса и сумата
от 1126,67 лв. за заплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Ж.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т.
да заплати на адвокат Т. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 10 963,33
12
лв. за осъщественото от него на ищците безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Д., ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД “Д.Ж.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. сумата 290 лв.,
представляваща разноски съразмерно отхвърлените размери на исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13