Р Е Ш Е Н И
Е
№………./03.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1553 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
48135/01.07.2019г. от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от управителя М К М срещу решение № 2677 от 17.06.2019г., постановено по гр.дело № 4730/2019г. на
ВРС, LІ-ви състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Т.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, извършено със заповед № 014/21.02.2019г. на управителя на въззивното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, назаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Жалбоподателят намира изводите на съда за формални и
несъответстващи на събраните по делото доказателства. Счита, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено законосъобразно, на осн. чл.71, ал.1
от КТ, тъй като в трудовия договор е уговорен в полза на работодателя срок за
изпитване. Намира също, че при договор със срок на изпитване е неприложима нормата
на чл.327, ал.1, т.3 от КТ. В тази връзка въззивникът счита, че съдът е
допуснал и процесуални нарушения, събирайки гласни доказателства досежно
наличието на промяна характера на работа, както и по несвоевременно направено
искане. Отделно от това, намира, че свидетелските показания не кореспондират
със събраните писмени доказателства. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В
пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител на
въззиваемата излага становище за
неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Т.В.Д. срещу
„...“ ЕООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнение, извършено със заповед № 014/21.02.2019г. на управителя
на ответното дружество, и неговата отмяна.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„продавач-консултант" в обект - пекарна, находяща се в ****, в периода от
26.04.2018г. до 22.05.2018г. На 13.08.2018г. й е връчена заповед №
009/23.05.2018г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Уволнението,
извършено с посочената заповед, било признато за незаконно и отменено с влязло
в сила решение, постановено по гр. д. № 15499/2018 г. по описа на ВРС, 40-ти
състав. На 27.02.2019г. ищцата е получила нова заповед № 014/21.02.2019г., с
която трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание
чл. 71, ал. 1 КТ. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно. Сочи, че след
започване на изпълнението на задълженията й по трудовото правоотношение е уведомена
от работодателя, че освен длъжността „продавач-консултант", ще трябва да
изпълнява и длъжността „пекар" и "хигиенист", като изпича
закуски, доставени в сурово състояние в пекарната, измива мазните тави от
продадените закуски, чисти витрините и целия търговски обект. Доколкото
посочените задължения не били уговорени в трудовия й договор, нито включени в
длъжностната характеристика за заеманата длъжност, отношенията между ищцата и
управителя на ответното дружество се влошили, последният започнал да я обижда,
унижава и обвинява в некадърност, вследствие на което ищцата му предложила да
прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие. След като работодателят
отказал да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, на 21.05.2018г.
ищцата му изпратила уведомително писмо, получено от ответника на 22.05.2018г.,
с което го уведомила, че прекратява едностранно трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, поради промяна характера на работата. По
изложените аргументи намира, че уволнението, извършено със заповедта от
21.02.2019г., е незаконосъобразно, тъй като преди нейното издаване трудовото
правоотношение между страните е било прекратено едностранно от ищцата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор № 25/25.04.2018г., както и че същото е прекратено със заповед №
14/21.02.2019г. Твърди, че ищцата е заемала длъжността „продавач – консултант“
по силата на сочения трудов договор с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в
полза на работодателя, като правоотношението е прекратено от ответното
дружество в рамките на изпитателния срок, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Счита, че към трудовия договор със срок за изпитване са неприложими общите
основания на прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирани в
разпоредбите на чл. 325 – 336 КТ, поради което ищцата не е могла да прекрати
едностранно облигационната връзка между страните на соченото основание - чл.
327, ал. 1, т. З КТ. Намира за ирелевантни и неверни изложените фактически
твърдения по отношение на влошените взаимоотношения между страните и промяната
в характера на работа. В тази връзка излага, че в периода от 25.04.2018г. до
19.05.2018г. ищцата е обучавана в обекта, като изпичането на закуски не е
извършвано от нея, а от обучаващия, както и че задължението за почистване на
обекта след приключване на работната втора смяна е включено в трудовите й
задължения. Счита оспорената заповед за законосъобразна и моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
С решение № 2677 от 17.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 4730/2019г. на ВРС, LІ-ви състав
е признато за незаконно и отменено уволнението на Т.В.Д., извършено със заповед
№ 014/21.02.2019г. на управителя на въззивното дружество, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 025/25.04.2018г.
ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявала длъжността
„продавач-консултант“, считано от 26.04.2018г. Договорът е сключен със срок за
изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, при 8-часов работен
ден и сумарно разпределение на работно време в рамките на месеца, по график, с
място на работа - обект Пекарна, находяща се в ****. По делото е представена и
длъжностна характеристика за длъжността „продавач консултант“, в която от т.
9.1.1 до т. 9.1.10 са изброени основните нейни функции.
С уведомително писмо от дата
21.05.2018 г. Т.Д. е отправила до работодателя волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Видно от приложеното
писмо с изх. № 10247/02.09.2018 г. от „Еконт-експрес“ ООД, писмото е получено
от неговия адресат на 22.05.2018г.
Със заповед № 009/23.05.2018г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, на
основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ. С решение № 377 от 31.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 15499/2018 г. по описа на ВРС и влязло в сила на
21.02.2019г., това уволнение е признато за незаконно и отменено.
Със заповед № 014/21.02.2019г. на управителя
на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата в срока
за изпитване. Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че заповедта е получена от ищцата на 27.02.2019 г.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, допуснати при режим на довеждане
от страна на ищцата.
От показанията на свидетелката ****,
дъщеря на ищцата, се изяснява, че Т.Д. е започнала работа като
продавач-консултант, но освен осъществяването на тази дейност, свидетелката е
виждала майка си да изпича закуски в пекарната, доставяни като полуфабрикати, и
да чисти работното помещение пред касата /коридорче/ със стирка и витрините в
обекта. Свидетелката излага, че Д. се е прибирала разстроена от работа поради
пререкания с управителя на ответното дружество и проявено арогантно отношение
от негова страна. Това се отразило негативно на психиката на ищцата и наложило
посещение при лекар, както и ползването на болничен, считано от 18.05.2018 г.,
след което същата не се върнала повече на работа.
Свидетелката *****, майка на ищцата,
твърди да е виждала дъщеря си да реди рафта с извадени от фурната закуски, а
след като изстинат – да ги зарежда на витрината в пекарната, където работила
като продавач. Дъщеря й казвала, че пече и продава закуски и чисти на края на
работното време.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да
прекрати трудовия договор с работник на основание чл.71, ал.1 от КТ е
необходимо кумулативното наличие на двамата му елемента: 1/ действителен трудов
договор със срок на изпитване и 2/ прекратяването да е извършено до изтичане
срока на изпитване, от страната в чиято полза последният е уговорен.
Договорът със срок за изпитване се
сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я
изпълнява или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. В рамките на срока за изпитване работодателят
трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от
нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва
свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването
бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати
законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е
необходимо да мотивира решението си.
От друга
страна, разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ изчерпателно урежда хипотезите, при
които работникът или служителя може да прекрати трудовия договор с работодателя
без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се
упражнява с едностранно волеизявление, което следва да е изразено ясно,
недвусмислено, безусловно и в писмена форма.
В
конкретния случай между страните липсва спор по фактите, а и от
представените писмени доказателства се установява, че въззиваемата е изпратила
на работодателя уведомително писмо, с което го е уведомила, че прекратява
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ и същото е
получено от последния на 22.05.2018г. С
достигане на изявлението до работодателя то е произвело желаното действие и
трудовото правоотношение е прекратено /арг. от чл.335, ал.1, т.3 от КТ/.
Настоящият съдебен състав споделя застъпено в съдебната практика становището,
че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита
прекратено от момента на получаване на писменото уведомление за това, без
значение дали правоотношението между страните е законно прекратено или не. /в
този смисъл решение № 203 от 30.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 832/2010г., III
г.о., докладчик съдия ***; решение № 289 от 18.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 1289/2014г.,
IV г.о., докладчик съдия *** и др./. Ето защо релевираните от въззивника
оплаквания за липса на основания за прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото от въззиваемата правно основание са ирелевантни.
Установената
липса на действително съществуващ трудов договор обуславя извод за
незаконосъобразност на обжалваното,
последващо уволнение, което, като такова, следва да се отмени.
Като
е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 300 лв. и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2677 от
17.06.2019г., постановено по гр.дело № 4730/2019г. на ВРС, LІ-ви състав, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със заповед
№ 014/21.02.2019г., на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „...“ № 5, ет. 3,
ап. 9, представлявано от управителя М К М, да заплати на Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: