№ 3298
гр. С., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210549 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С., кв.“хххххххх, “ул.“ххххххххххх“ №26, ет.1, ап.1, срещу наказателно
постановление №20-4332-023329/08.01.2021 г., издадено от началник Група
към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5,
пр.1 и пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - глоба в
размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месец,
за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва отразената в процесното НП фактическа
обстановка, като излага друга такава. Твърди, че по време на произшествието
се е движел в локалното платно на бул.“Цар Борис III“, с посока на движение
Горнобански път, като на кръстовището с бул.“Тодор Каблешков“ спрял на
червен светофар, а при светване на зелен сигнал на светофарната уредба е
погледнал на ляво и потеглил. Твърди, че е бил пропуснат от завиващия на
дясно от бул.“Цар Борис III“ лек автомобил „Ауди“, тъй като спрямо него е
1
бил дясностоящ и се е движел по път с предимство, но движещото се
успоредно на това ППС лек автомобил „Ауди А3“, с рег.№ххххххххххх,
реализирало удар в лявата страна на неговото МПС. Твърди, че ударът е
настъпил в средата на кръстовището, поради което се оттеглили в локалното
платно на бул.“Цар Борис III“, където спрели, но не подал сигнал за ПТП-то,
тъй като нямали разногласия с другия водач, след което си тръгнали, а
водачът на „Аудито“ едва тогава подава сигнал до КАТ.
Жалбоподателят изразява несъгласие с вменените му две
административни нарушения, като навежда доводи, че е спазил всички знаци
и маркировка и заедно с другия водач са напуснали мястото на ПТП заедно.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител – адв.Албена Добрева-Дашева от САК, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното НП, поради несъответствие на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства с описаната в НП фактическа
обстановка, относно настъпилото ПТП.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за
което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се
представлява и не взема становище по наведените възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.06.2021 г., а жалбата против него
е получена в деловодството на СДВР на 02.07.2021 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
2
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне АУАН, Серия АА, с бл.№770987 на 04.11.2020 г., от
компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: Ц.Х.
Цветанов, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта –
длъжностни лица при ОПП-СДВР, за това, че:
На 18.09.2020 г., около 16:50 часа, в гр.С., по бул.“Цар Борис III“, с
посока на движение – изход, управлява собственият си лек автомобил „Пежо
406“, с рег.№ххххххххххх, и на кръстовището с бул.“Тодор Каблешков“, не
пропуска и реализира ПТП с движещият се срещу ПЗ-Б-3 лек автомобил
„Ауди А3“, с рег.№ххххххххххх, след което напуска местопроизшествието,
като не уведомява компетентните органи на МВР, с което виновно е нарушил
чл.6, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и че от нарушението са
претърпени имуществени вреди за МПС-1 – неустановени, и за МПС-2 –
отпред в дясно, описани в съставения протокол за ПТП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
04.11.2020 г., срещу негов подпис и саморъчно вписани обяснения, че е
попълнил декларация.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 т ЗАНН,
и в законоустановения 3-дневен срок не представил писмени възражения пред
наказващият орган.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП против жалбоподателя, в което възпроизвел описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП му наложил кумулативно две административни наказания: глоба в
размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на
свидетелите Ц.Ц., К.А. и Ил. Ив.; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП в оригинал; декларация от Б. Г. Г. от
04.10.2020 г.; декларация от Кр. Й. Анг. от 18.09.2020 г.; протокол за ПТП с
3
рег.№9104/18.09.2020 г., ведно със схема на ПТП; докладна записка; справка
картон на водач Б. Г. Г.; Заповед №8121к-13140/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност; Заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; копие от проект за
разположение на светофарната уредба и схема за организация на движението
на процесния пътен участък, представени от Столична община; 4 броя
снимков материал от Гугъл Мапс.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съобразно представените два броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност, в съответствие с предвидените в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
регламентирани в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в
липса на пълно и точно описание на вменените нарушения, както и на
обстоятелствата, при които са извършени. Направеното възражение в
жалбата в горния смисъл се явява основателно.
Видно от съставените АУАН и НП е, че първото вменено нарушение на
жалбоподателя е описано по следния начин: „не пропуска и реализира ПТП с
движещият се срещу ПЗ „Б-3“ лек автомобил „Ауди А3“, с рег.
№ххххххххххх. Направено по този начин, същото не дава достатъчно ясна
представа нито за конкретното разположение на двете МПС на посоченото
място, нито за конкретния механизъм на причиняване на ПТП, нито за
поставените пътни знаци, маркировка, светлинни сигнали на процесния пътен
участък. Същевременно, от протокола за ПТП и нарисуваната схема в него,
не може да се изведе извод, че на местопроизшествието се намират два
автомобила – МПС-1 и МПС-2, за местоположението на МПС-1, посоката му
на движение, мястото на удара, механизма на ПТП-то, съответно извод, че
именно водачът на МПС-2 се е движел по път с предимство и е следвало да
бъде пропуснат от водача на МПС-1, съобразно посоката си на движение.
Показанията на свидетелите Ц. и И. по никакъв начин не допринасят за
изясняване на конкретния механизъм на настъпване на произшествието и на
4
обстоятелствата, при които нарушението е настъпило. Актосъставителят
твърди, че е съставил АУАН на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН – по докладна
записка и приложени писмени материали от полицейския екип, посетил
местопроизшествието, но не познава кръстовището и не може да даде
конкретна информация по случая, в частност – за поставените пътни знаци,
маркировка и светофарни уредби. Конкретна информация не дава и
свидетелят И., което очевидно се дължи на факта, че същият не е посетил
мястото на ПТП-то и също няма лични впечатления относно поставените
пътни знаци, маркировка и светофарни уредби на процесното кръстовище. В
уверение на горното са показанията на свидетелката А., която твърди, че е
подала сигнал за настъпилото ПТП на бензиностанция, находяща се на около
един километър от местопроизшествието, където всъщност е пристигнал и
полицейския екип и на това място е снел писмени сведения от нея. Горното
от своя страна е станало причина за неизясняване на обстоятелството кой от
двамата водачи на МПС е бил с предимство при пресичане на процесното
кръстовище. В хода на образуваното административнонаказателно
производство не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
отразената констатация в АУАН и НП, че именно управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е реализирал ПТП, тъй като не е пропуснал
МПС-то, управлявано от свидетелката А.. От показанията на свидетелката А.
става ясно, че се е движела направо по бул.“Тодор Каблешков“, с посока на
движение към бул.“Овча Купел“, предприела е пресичане на кръстовището с
бул.“Цар Борис III“ след светване на зелен сигнал на светофарната уредба на
кръстовището, като едновременно с това е извършила и маневра за
пристрояване в лява пътна лента, тъй като на следващото кръстовище й
предстоял завой на ляво. В обясненията си, жалбоподателят твърди, че се е
движел в локалното платно на бул.“Цар Борис III“, в посока на движение
кв.“хххххххх“, който път е с предимство за движещите се МПС-та направо и
надясно. Видно от ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства –
проект за разположението на светофарната уредба и схема за организация на
движението в процесния пътен участък е, че управлявайки собственото си
МПС по локалното пътно платно на бул.“Цар Борис III“, с посока –
кв.“хххххххх“, жалбоподателят се е движел по път с предимство, пресичайки
кръстовището, образувано между бул.“Цар Борис III“ и бул.“Тодор
Каблешков“, означено с ПЗ „Б-3“ – „Път с предимство“, а другият участник в
5
ПТП-то - водачът на МПС-2, управлявайки лекия автомобил по бул.“Тодор
Каблешков“, в посока към бул.“Овча Купел“, при пресичане на кръстовището
с бул.“Цар Борис III“ се е движел по път без предимство, означено с ПЗ „Б-1“
– „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Поставените пътни знаци,
регулиращи процесното кръстовище са видими и от представения снимков
материал, извлечен от Гугъл Мапс. Данните от коментираните по-горе
писмени доказателства подкрепят изцяло дадените обяснения от
жалбоподателя в хода на съдебното следствие, поради което съдът ги
кредитира с доверие. С оглед на горното, съдът намира, че отразената в
АУАН и НП констатация, че жалбоподателят не е пропуснал лекия
автомобил, управляван от свидетелката А., не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. При така направеното словесно описание остават
напълно неизяснени съществени елементи от състава на извършеното
нарушение, касаещи причинения краен резултат /ПТП/, както и механизма на
неговото причиняване.
Освен това, по отношение на първото вменено нарушение на
жалбоподателя, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП
вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От друга страна,
приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП урежда състав на нарушение, изразяващо се в настъпване на
допълнителен резултат – ПТП, поради неспазване предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране. Нито в
АУАН, нито в НП е посочено изрично с кое точно правило не е съобразил
своето поведение жалбоподателят, станало причина за настъпване на
процесното ПТП. Според направеното словесно описание в двата акта: „не
пропуска“, очевидно става въпрос за реализиране на ПТП, поради неспазване
на правилата за предимство. В хода на административно-наказателното
производство, обаче, въобще не е изследвано обстоятелството кой от двамата
водачи се е движел по път с предимство, поради което се явява изцяло
недоказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Следва да се има
предвид и това, че пр.3 на посочената разпоредба предвижда настъпване на
допълнителен резултат – ПТП, поради неспазване на правилата за
6
предимство, но такава правна квалификация, съответстваща на направеното
словесно описание, липсва в процесното НП.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е отразено още, че
жалбоподателят е „напуснал местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР“, за което поведение му е вменено и
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Задължението на двамата
участници в ПТП, съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП,
се свежда до това, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им
указания, в случай, че между тях няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП. Такива факти и обстоятелства в АУАН и НП не са изложени,
но тъй като жалбоподателят се защитава по фактите, а не по правото, то
правото му на защита безспорно е било ограничено и по отношение на
второто вменено нарушение, поради което обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено и в тази
му част.
Наличната непълнота на фактите, съставляващи изискуеми елементи от
състава на вменените нарушения, съставлява пречка съдът да се произнесе по
същество на спора: извършено ли е административно нарушение, неговото
авторство и вина. Недопустимо е едва от събраните по делото доказателства
да се извлича информация за конкретния механизъм на настъпване на ПТП-
то, обстоятелствата, при които е извършено, както и кои точно задължения
като участник в ПТП не е изпълнил жалбоподателят. Ето защо, съдът намира,
че констатираните по-горе процесуални нарушения са съществени, и като
такива са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя до
степен, последният да не може да разбере какви точно административни
нарушения е извършил, в какво се изразяват, къде и как ги е извършил.
По изложените по-горе съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно
издадено, без да се разглежда спора по същество.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда
на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски в настоящото въззивно
производство има жалбоподателят. По делото са ангажирани доказателства за
направени такива от правоимащата страна, а именно за заплатено адвокатско
7
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на
300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Налице е и своевременно направено изрично
искане за присъждането им в полза на жалбоподателя от страна на неговия
процесуален представител, и доколкото липсва възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна по жалбата,
направеното искане се явява основателно и доказано в заявения размер,
поради което следва да бъде уважено. Направените от жалбоподателя
разноски в настоящото производство, следва да се възложат за заплащане на
СДВР-МВР.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-
4332-023329/08.01.2021 г., издадено от началник Група към СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.“хххххххх,
“ул.“ххххххххххх“ №26, ет.1, ап.1, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1,
т.5, пр.1 и пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания -
глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на Б. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.“хххххххх, “ул.“ххххххххххх“ №26, ет.1, ап.1,
сума в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд С.-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9