Р Е
Ш Е Н
И Е № 23
гр.Кюстендил, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Кюстендилски окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Любка Николова
в присъствието
на прокурора Костадин Босачки
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ЧНД № 586/
Производството е по реда на чл. 32, ал.1 вр.
чл. 16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /
ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на искане от Кралство
Нидерландия до Кюстендилски окръжен съд
за признаване и изпълнение на решение за финансова санкция, наложена на
българския гражданин Д.С. (***).
Към искането са приложени Удостоверение
по чл.4 от РР 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (и с превод на български език) и Решение за налагане на финансова санкция.
По време
на съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура-Кюстендил е изразил
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на посоченото в
Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214 / ПВР на Съвета, решение за финансова
санкция
Засегнатото лице А., нередовно призован, поради ненамирането
му на посочения в удостоверението по
чл.4 адрес, не е участвал в производството по делото. Назначеният му служебен защитник е изразиб
становище за непризнаване на решението за налагане на финансова санкция с
довода, че няма доказателства дали санкционираното лице е разбирало езика, на
който са направени съответните преводи, респ. дали е бил назначен преводач.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС)
констатира, че е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на
решението за наложената финансова санкция, доколкото се явява окръжен съд по
местоживеене на засегнатото лице,
предвид постоянната му адресна регистрация в съдебния район на съда. За да се
произнесе, съдът прецени събраните по делото доказателства и прие от фактическа страна
следното:
Засегнатото
лице Д.С. (***) е роден на *** г., с обичайно пребиваване,
според Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета, в Република България, на адрес - гр.Кюстендил, ул.”***” № ***, ет.***, български гражданин.
Според справка в Националната база данни „Население”
за РБългария, засегнатото лице
има настоящ адрес в Република Северна Македония, а адреса му в гр.Кюстендил е
постоянен.
Срещу засегнатото лице, от несъдебен орган в Р Нидерландия е издадено решение на 07.06.2019 г., влязло в сила на 19.07.2019
г., с което му е наложена финансова
санкция 240 евро за извършено в
Нидерландия административно нарушение по
Закона за движение по пътищата, изразило се в държане в ръка , на 11.05.2019 г., на
мобилен телефон по време на шофиране. Въз основа на това решение е издадено на 18.12.2019 г. Удостоверение по чл.4 от РР
2005/214/ПВР на Съвета относно взаимно
признаване на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, изменено с РР 2009/299/ПВР на Съвета.
В буква „з” от удостоверенията е
отбелязано, че решението е влязло в сила; че производството е било
писмено и че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото й да обжалва решението и сроковете за това;
Изложените
обстоятелства са установени от горецитираното Удостоверение по чл.4 от РР. Въз основа на същото, съдът приема от
правна страна, следното:
Налице е влязло в сила Решение по см. на чл.3
от ЗПИИРКОРНФС за налагане на финансова санкция - глоба, издадено от несъдебен
орган на държава - членка на Европейския съюз, каквато е Р Нидерландия, за
извършено в същата на 22.05.2019 г. от
засегнатото лице - български гражданин административно нарушение по Закона за движение по пътищата.
Удостоверението по чл.4 от същия закон е издадено
по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от Закона, както изисква
чл.4 от ЗПИИРКОРНФС. То е подписано и
неговото съдържание е удостоверено от компетентен орган на издаващата
държава.
КнОС счита, че са изпълнени условията по чл.
30 от ЗПИИРКОРНФ за признаване и изпълнение в РБългария на горецитираното
решение за налагане на финансова санкция, постановено в друга държава –членка
на Европейския съюз. Така приема КнОС, тъй като:
1/
решението за налагане на финансова санкция
е постановено в административно-наказателно производство в
държава-членка на ЕС;
2/ отнася се до деяние, за което не се изисква
двойна наказуемост, тъй като е за
нарушение по ЗДвП.
3/ засегнатото лице има настоящ адрес на
територията на страната - условие по чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, който е в съдебния район на Кюстендилски окръжен
съд,
В случая не е налице нито една от
относителните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното
решение, визирани в чл.35, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като удостоверението по
чл.4 е пълно и съответства на постановеното решение по съдържание; липсват
данни за постановено в друга, различна от издаващата държава, решение за
финансова санкция срещу засегнатото лице; решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, не е
подсъдно на български съд; липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; Засегнатото
лице е уведомено за наложеното му наказание и за възможностите за обжалване.
Съдът не
споделя довода на служебния защитник на засегнатото лице за липса на доказателства
дали санкционираното лице е разбирало езика, на който са направени съответните
преводи, респ. дали е бил назначен преводач. В т.з, 2б от горецитираното
Удостоверение по чл.4 от РР е отразено,
че засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава.
Предвид
изложеното съдът счита, че са налице всички необходими предпоставки за
признаване на издаденото в Р Нидерландия решение срещу засегнатото лице, с
което е наложена финансова санкция - глоба
240 евро .
Размерът на паричното задължение,
което следва да се плати от засегнатото лице в РБългария, съгл.чл.16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи в левова равностойност според съотношението
евро-български лев по курса на БНБ към деня на постановяване на решението -07.06.2019
г. Изчислен по това правило, размерът на финансовата санкция възлиза на сумата от 469.40 лв. (240 евро х
1.95583 лв.).
Не са налице основания по чл.32,
ал.2 от Закона за намаляване размера на финансовата санкция.
Водим от изложеното и на осн. чл.32, ал.1 вр.
с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация и отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, КнОС
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение от 07.06.2019 г., влязло в сила на
19.07.2019г., с което на Д.С. (***)
- роден на *** г., с последен известен адрес –Република България, гр.Кюстендил, ул.”***” № ***, ет.***, български гражданин, с което
му е наложена финансова санкция 240 евро, с левова равностойност 469.40 лв.,
изчислена към 07.06.2019 г., за
извършено в Р Нидерландия административно нарушение по Закона за движение по
пътищата.
Решението подлежи на обжалване от
заинтересованото лице пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
узнаването за постановяването му, като обжалването не спира неговото
изпълнение.
ИЗПРАЩА
признатото решение за НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на изпълнителния орган в Република България-
Национална агенция за приходите
Незабавно да се изпрати съобщение за
постановеното решение на заинтересованото лице, на
компетентния орган на издаващата държава
и на Министерство на правосъдието
на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/