№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8381 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6142/09.01.2019г., постановено по
гр. д. № 3950/2018г. по описа на СРС, е признато за установено, че ответникът А.О.С.
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 129,99лв. – неизплатен остатък от цена
за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2014г.-31.05.2015г., като искът
е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен от 627,60лв. и
за периодите м.06.2013г.-31.03.2014г. и 01.06.2015г.-31.07.2015г.; сумата от
37,20лв. – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.06.2013г.-м.07.2015г.,
като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен от
53,40лв. С решението са отхвърлени изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 104,08лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, и за сумата от 14,48лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение, за периода 15.09.2015г.-03.05.2017г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени исковете. Посочва се, че ищецът действително е получил
от ответника плащане в размер на 1317,10лв., но то е отишло за погасяване на
текущи задължения и по други фактури, а не за процесните такива, които остават
неиздължени. Твърди се, че процесният период обхваща м.06.2013г.-м.07.2015г., а
не м.02.2014г.-31.07.2015г., както е посочило вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.
Насрещната страна е подала отговор, с който се оспорва въззивната жалба.
Поддържа се, че при извършване на плащанията ответникът е подавал молби, с
които е правил изрични волеизявления кои точно задължения погасява. Твърди се,
че изслушаната ССчЕ не е оспорена от ищеца, както и че същата при изготвяне на
заключението вещото лице е съобразило именно процесния период. Изтъква се, че
вземанията преди м.06.2014г. са погасени по давност. Съобразно изложеното се
моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените
разноски.
Третото лице – помагач не е изразило становище.
В частта, с която са уважени предявените искове, първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното
решение, районният съд е приел, че страните по делото са обвързани от договорно
правоотношение, по силата на което ищецът продава топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на цената. От приетото заключение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, съдът е извел извод, че стойността на
потребеното количество топлинна енергия за периода м.02.2014г.-31.05.2015г.
възлиза на сумата от 1249,99лв. От тази сума е приспаднал извършеното от
ответника плащане в размер на 1120лв. (като е съобразил посоченото от платеца
основание) и е уважил предявения иск за главница за топлинна енергия за периода
01.04.2014г.-31.05.2015г. до размер на сумата от 129,99лв. За периода
01.06.2015г.-31.07.2015г. е приел, че дължимата от ответника сума възлиза на
14,92лв., която е погасена с извършеното второ плащане в размер на 197,10лв. По
отношение вземанията за периода 01.06.2013г.-31.03.2014г. е приел, че същите са
погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми. Решението на СРС е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му.
Независимо от това, с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
С исковата молба се претендира заплащане на
сума от 627,20лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.06.2013г.-м.07.2015г. По делото не е спорно, а и се установява от
представения платежен документ – л. 49, че ответникът е заплатил в полза на
ищеца сумата от 1120лв., като в основанието за плащане е посочил „за аб. № 372733
т. енергия от 01.02.2014г. до 29.05.2015г. 155835 кв/ч -67712 кв/ч/ Д. С.“. Съгласно чл.
33, ал. 6 от общите условия към договора, в сила от 2014г., когато клиентът има
две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от
тях погасява. Това правило съответства напълно на нормата на чл. 76, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. Следователно посочените от ответника в платежното нареждане
задължения, които погасява, обвързва кредитора. Въззивникът не навежда доводи
за неправилно определяне от районния съд на размера на задължението за периода
м.02.2014г.-м.5.2015г. от 1249,99лв., поради което въззивният съд следва да
стъпи на тази констатация. При доказано плащане от страна на ответника на сума
в размер на 1120лв. с конкретно посочен период на задълженията, които се
погасяват, следва, че дължимият остатък за този период възлиза на 129,99лв.,
колкото е приел първоинстанционният съд.
Неоснователно се явява оплакването на
въззивника, че при изготвянето на заключенията по основната и допълнителната
съдебно-счетоводни експертизи не е съобразен процесният период, който е м.06.2013г.-м.07.2015г.
От съдържанието на експертизите се установява, че вещото лице е изследвало извършените
осчетоводявания и плащания именно за периода м.06.2013г.-м.07.2015г. Експертът
е отговорил на поставените задачи, заключенията са изслушани в открито съдебно
заседание, не са оспорени от представител на ищеца и са приети от съда. Ето
защо, правилно районният съд ги е възприел при формиране на своите изводи.
Както бе посочено, при преценка за правилност
на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от направените във
въззивната жалба оплаквания, освен когато е необходимо да се приложи императивна
материалноправна норма и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище – т. 1
от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в изброените изключения, поради което въззивният състав дължи проверка
за правилност на обжалвания акт само по релевираните от страната пороци. Във
въззивната жалба ищцовото дружество се е позовало единствено на посочените
по-горе пороци на съдебния акт. В частта, с която са отхвърлени исковете за
цената за дялово разпределение над уважената част, за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово
разпределение, въззивната жалба е бланкетна, като не са наведени конкретни
оплаквания за неправилност на решението. И доколкото в случая въззивната
инстанция няма задължение служебно да извършва проверка за правилност на
първоинстанционното решение в тези части, същото трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, първоинстанционното
решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на присъждане на
сторените разноски има въззиваемата страна. Последната претендира 300лв. за
адвокатско възнаграждение, като видно от представения на л. 14 договор за
правна защита, същото е заплатено изцяло и в брой при подписването на договора,
поради което следва да се присъди.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6142/09.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 3950/2018г. по описа на СРС, III ГО,
141-ви състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
В частта, с която са уважени предявените искове, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.О.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 300 /триста/
лева – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД – „Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.