№ 18835
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110111478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 832,88 лв. - главница, представляваща
подлежаща на връщане сума, която на 22.06.2022 г. е събрана по изп. дело № *****/2020 г.
по описа на ТД на НАП, на основание Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., който с решение
№ 6760 от 07.07.2022 г. по адм. дело № ****/2021 г. по описа на ВАС, е бил отменен, поради
което е отпаднало основанието за задържането й, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и
128,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 27.10.2023 г., за
които суми по ч. гр. дело № 59588/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г.
Ищецът ЕТ „И С Т“ ЕИК ***** твърди, че по силата на Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 016500/8555 от 11.03.2020
г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „З“, е установено негово задължение за
възстановяване на сума в размер на 139 859,99 лв., като в рамките на производството пред
наказващия орган е установено наличието на сключен договор №33/3/3121580 от 18.02.2015
г. по мярка 4.1. „Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на
местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност
на съответната територия на МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-
2013 г. с предмет Изграждане на туристически комплекс за спорт и развлечения в община
А“, по който е изплатена финансова помощ в общ размер на 139 859,99 лв. Поддържа, че с
1
решение № 6760 от 07.07.2022 г. по адм. дело № ****/2021 г. по описа на ВАС, Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8555 от 11.03.2020 г., е бил отменен, но междувременно с цел събиране на сумата по
него по инициатива на ответника е образувано изп. дело № *****/2020 г. по описа на ТД на
НАП, в рамките на което на 22.06.2022 г.., публичният изпълнител е превел по сметка на ДФ
„З“ сума в размер на 832,88 лв., удържана от него вследствие на запор. Счита, че след отмяна
на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01
с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г. е отпаднало основанието за задържане на посочената
сума, поради което претендира нейното връщане. Допълва, че с покана за доброволно
изпълнение от 13.09.2023 г. ответникът е поканен да я заплати в 7-дневен срок, но той не е
сторил това, поради което претендира и мораторна лихва в размер на 128,59 лв., начислена
за периода от 22.06.2022 г. до 27.10.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДФ „З“ е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост на производството. Не оспорва издаването на
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № № 33/3/3121580/3/01/04/01
с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., по силата на който е определено възстановяването от
ищеца на публично държавно вземане в размер на 139 859,99 лв., но счита, че съгласно чл.
27, ал. 5 ЗПЗП то има публичен характер и се събира по реда на ДОПК. Сочи още, че
съгласно чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението, поради което процесната сума е събрана от НАП
преди влизане в сила на процесния АУПДВ. Не оспорва, че с решение № 6760 от 07.07.2022
г. по адм. дело № ****/2021 г. по описа на ВАС, последният е бил отменен, като е прието
наличието на друг процесуален ред за издаването му, а именно: чрез издаване на решение за
налагане на финансова корекция, но не и че не са били налице предпоставките за
възстановяване на изплатената на ищеца безвъзмездна финансова помощ. Допълва, че в
изпълнение на мотивите на ВАС е издадено Решение за налагане на финансова корекция с
изх. № 01- 6500/8555#14 от 21.10.2022 г., което също се ползва с предварително изпълнение,
като същото е обжалвано по административен ред и към настоящия момент има влязло в
законна сила съдебно решение №5262/17.05.2023г., по адм. дело № 10039/2022г. по описа на
ВАС, което е в полза на ДФЗ. Оспорва, че по процесното изпълнително производство е
удържана посочената в исковата молба сума, както и че същата е била преведена по сметка
на ДФЗ във връзка с посоченото АУДВП. По същество оспорва исковете по размер, тъй като
не става ясно как се формира претендираната сума, както и началната дата на периода на
претенцията за мораторна лихва. Сочи, че издаденият административен акт подлежи на
предварително изпълнение, поради което предприетите действия по събиране на вземането
по него от страна на НАП са законосъобразно извършени, като от страна на ищеца не са
предприети действия по обжалване на действията и актовете на публичния изпълнител.
Счита, че предвид издаването впоследствие на решение за налагане на финансова корекция с
изх. № 01- 6500/8555#14 от 21.10.2022 г., за него съществува основание за задържане на
претендираната сума. Допълва, че както предварителното изпълнение на АУПДВ, така и
издаденото впоследствие РФК подлежат на съдебен контрол, но ищецът не е предприел
2
действия в тази насока. Счита, че основанието за задържане на процесната сума е
издаденото впоследствие решение за финансова корекция, което му дава основание за
задържане, респ. прихващане на същата. Оспорва началната дата на претенцията за лихва,
тъй като лихва за забава се дължи от покана, каквато е получена едва на 13.09.2023 г., а не от
момента на имущественото разместване. С тези съображения отправя искане за
прекратяване на делото, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1. По искa с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца, че е платил
процесната сума на ответника в резултат на осъщественото срещу него принудително
основание и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, тъй като
съществуването на вземането е отречено с влязло в сила съдебно решение. При доказване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си
задължение в случай, че твърди това, респ. че е налице основание за задържане на
получената сума, в т. ч. и влизане в сила на решението за налагане на финансова корекция с
№ 01- 6500/8555#14 от 21.10.2022 г., на което се позовава.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и ответника ДФ „З“ е сключен договор №33/3/3121580 от
18.02.2015 г. по мярка 4.1. „Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка
"Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на
обществена активност на съответната територия на МИГ, прилагащи стратегии за местно
развитие" от ПРСР 2007-2013 г. с предмет Изграждане на туристически комплекс за спорт и
развлечения в община А“, по който е изплатена финансова помощ в общ размер на 139
859,99 лв., срещу посоченото в договора задължение на ищеца да извърши в цялост
одобрената инвестиция при условия и ред, предвидени в същия.
Видно от представения в заверен препис Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., по
силата на който е определено възстановяването от ищеца на публично държавно вземане в
размер на 139 859,99 лв., предвид направения от страна на държавния орган извод за
допуснато неизпълнение от страна на ищеца, на поетите с договора задължения.
Действително с Решение № 6760 от 07.07.2022 г. по адм. дело № ****/2021 г. по описа на
ВАС, процесният АУПДВ от 11.03.2020 г. е отменен, доколкото върховната инстанция е
посочила, че не са спазени редът и основанието за издаване на акт при установени
нарушения от процесния вид. Посоченото решение е окончателно и като такова е влязло в
законна сила, същото е задължително за настоящата инстанция на основание чл. 302 ГПК.
Ето защо, съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., издаден от ДФ „З“
Разплащателна агенция е незаконосъобразен и като такъв той не може да представлява
3
валидно правно основание за задържане на събраната в хода на образуваното въз основа на
него изпълнително производство сума, чийто размер се равнява на 832,88 лв. Ето защо, на
това основание, за ищеца е възникнало вземане спрямо ответника ДФ „З“ за връщане на
сумата, удържана в негова полза в рамките на производството по принудително изпълнение
на АУПДВ, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото е отпаднало основанието за
задържане на същата, поради което на по нататъшно разглеждане в настоящото
производство подлежи въпросът съществува ли за фонда основание да я върне, предвид
постановеното впоследствие решение № 01- 6500/8555#14 от 21.10.2022 г. за налагане на
финансова корекция /РФК/, на което се позовава.
Последното е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона заподпомагане на
земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 г. – 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1, и чл. 73, ал. 1 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, поради
констатирано нарушение на процесния договор №33/3/3121580 от 18.02.2015 г., като отново
е определена сума за възстановяване в размер от 139 859,99 лв. Видно от съдържанието на
същото решение, издалият акта орган е посочил, какъв е дължимият от ищеца размер на
сумата, представляваща остатък от извършената финансова корекция.
Установява се, че решение № 01- 6500/8555#14 от 21.10.2022 г. за налагане на финансова
корекция е обжалвано от ищеца по делото, е налице решение, постановено по адм. дело №
414/2022 г., по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила като необжалвано на
09.04.2024 г., с което посочения ИАА е потвърден. На основание чл. 302 ГПК влязлото в
сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това
дали административният акт е валиден и законосъобразен, като предвид правния извод, до
който е достигнал административният съд, настоящата съдебна инстанция следва да зачете
действието на издадения валиден и законосъобразен индивидуален административен акт за
налагане на финансова корекция от 21.10.2022 г., като приеме, че в правната сфера на ДФ
„З“ е възникнало и съществува вземане към ищеца, равняващо се на сумата по извършената
финансова корекция, макар да е отпаднало основанието, на което първоначално е събрана
претендираната от ищеца такава от 832,88 лв., представляваща част от общо наложената му
финансова корекция.
Процесното първоинстанционно съдебно решение, постановено по адм. дело № 414/2022 г.,
по описа на Административен съд – Ловеч, се ползва с предварително изпълнение на
основание чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и на
основание чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вр. с чл.
73, ал. 4, вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление, без да има данни ищецът да се е възползвал от правото си по чл.
166, ал. 2, вр. чл. 4 АПК да поиска спиране на допуснатото със закон предварително
изпълнение, съдът прави извод, че ДФ „З“ се легитимира като носител на ликвидно и
изискуемо вземане срещу ищеца. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че както
4
отмененият АУПДВ, така и процесното решение за налагане на финансова корекция
констатират неизпълнение на задължения на ищеца, произтичащи от един и същи договор
между страните по делото, определена е сума за възстановяване в един и същ размер от 139
859,99 лв., като и двата индивидуални административни акта подлежат на предварително
изпълнение, чието спиране не е поискано.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
2. По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава се обуславя от установяване от страна на ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава. В случая, предвид извода на съда за неоснователност на главния иск, акцесорната
претенция за обезщетение за забава също се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските.
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват сторените от него разноски за заповедното
и исковото производство. Доколкото той не е претендирал такива за заповедното
производство, съдът намира, че в негова полза следва да се присъдят единствено
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство от
150,00 лв., определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида
и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, който е присъствал в
проведеното открито съдебно заседание, както и фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „И С Т“ ЕИК *****, срещу Държавен фонд „З“, БУЛСТАТ
*****, с адрес: гр. С***** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 832,88 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума, която на 22.06.2022 г. е събрана по изп. дело № *****/2020 г.
по описа на ТД на НАП, на основание Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., който с решение
№ 6760 от 07.07.2022 г. по адм. дело № ****/2021 г. по описа на ВАС, е бил отменен, поради
което е отпаднало основанието за задържането й, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и
128,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 27.10.2023 г., за
които суми по ч. гр. дело № 59588/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, е издадена заповед за
5
изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г.
ОСЪЖДА ЕТ „И С Т“ ЕИК *****, да заплати на Държавен фонд „З“, БУЛСТАТ *****, с
адрес: гр. С*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г. по ч. гр.
дело № 59588/2023 г. по описа на СРС, 140 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6