РЕШЕНИЕ
№2140/25.11.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На деветнадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4918
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление №
19-0819-004810/30.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
ПП-Варна, с което са му наложени: административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
С жалбата не се оспорва допуснатото нарушение, а се моли
за отмяна на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява
се от процесуален представител –адв.Д.Д.. По съществото на делото , адв.Д.
моли за отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на
издаденото НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за
наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Ц.Ц. е правоспособен водач на МПС от 1985г., като притежава
СУМПС за категориите В и АМ.
На
24.07.2019г. около 20,40 часа, той управлявал лек автомобил марка „Форд Куриер“ с
рег.№ В 7399 РМ в гр.Варна, като се прибирал към дома си на ул.“Георги
Раковски“, гр.Варна. В автомобилът му пътувала и св.С.Ч., с която възз. живеел на семейни начала. Докато се движел по
ул.“Георги Раковски“ посока ул.“Пирин“, навлязъл в междублоково пространство с
обособен паркинг между блоковете на ул.“Раковски“. Когато се намирал до бл.68, възз. забелязал, че друг лек автомобил марка „Пежо 206“ с
рег. №В 7316 НН, управляван от св.Ц.К. се опитвал да паркира на паркинга. В един момент автомобилът спрял
и въззивникът решил да го заобиколни. В момента , в който предприел маневра по
заобикалянето му, автомобилът потеглил
назад и между двата автомобила настъпило съприкосновение. В резултат на него по
задната дясна част на л.а. марка „Пежо 206“ с рег. №В 7316 НН се получили
ожулвания, а по автомобила на въззивника настъпили деформации в страничната
лява част. След възникване на инцидента възз. , без
да спре преминал по-напред по улицата и спрял пред бл.64. Тогава при него
отишъл св.К. и изявил претенции, че възз. го е
блъснал. Между двамата възникнал конфликт и те не постигнали съгласие относно
обстоятелствата на произшествието. Възз. разтоварил
автомобила си, след което придружил св.Ч.
до входа на блока, в който живеят. После преместил автомобила и го паркирал на
паркинга пред блока, след което се прибрал в дома си.
На мястото
на произшествието останал св.Ц.К., който подал сигнал н тел.112 и съобщил за
инцидента. На подадения сигнал се отзовали служители на Сектор ПП-Варна, сред
които и св.Е.. Те се осведомили за възникналото произшествие от св.К., който им
показал къде живее възз. Възз.
бил установен и бил повикан да слезе пред блока. След установяване на
обстоятелствата около възникналия инцидент и след извършен оглед на
автомобилите, служителите на реда съставили протокол за ПТП, в който описали
констатациите си.
Служителите на реда преценили, че вина за произшествието има св.К., на
който съставили АУАН. Относно поведението на възз.
след възникналото произшествие, служителите на реда преценили, че същият също
не е изпълнил задълженията си по ЗДвП. Поради това св.Е. съставил срещу
жалбоподателят АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и
връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения.
Впоследствие въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира показанията на св. Е., който
е посетил произшествието,
констатирал щетите по автомобилите и обстоятелствата при които те са причинени,
както и последващото поведение на двамата участници в
инцидента.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, кореспондиращи
с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на
депозирани в с.з. от свидетеля Ц.К.. Макар същият да е участвал в ПТП, при
което органите на реда са констатирали негово виновно поведение, няма причина
съдът да се съмнява в показанията му по конкретното дело , по което страна е възз.. Нещо повече, неговите показания напълно
кореспондират с тези на св.Е. , абсолютно незаинтересован от изхода на делото .
Те кореспондират и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и показанията на св.С.Ч., макар по
делото да бе установено, че същата е фактическа съжителка на възз., поради което се подразбира съмнението в
безпристрастността на нейните показания. Въпреки горното нейните показания по
отношение на основните факти от предмета на доказване- че е настъпил
инцидент между двата автомобила, че е имало
спор между възз. и св.К., който според показанията й
се държал грубо, че възз. е напуснал произшествието,
като се прибрал в дома си, кореспондират с останалите кредитирани от съда
гласни доказателства, както и с писмените такива.
Овен горното
съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като те са непротиворечиви
и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП относно
неговата обоснованост и законосъобразност, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът не
споделя виждането на процесуалният представител на възз.,
че в АУАН не било посочено, че възз. не е изпълнил
указанията на службите за контрол, поради което било налично процесуално
нарушение. Всъщност както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП
става безспорно ясно, че административното обвинение е затова, че възз. е напуснал произшествието при наличие на разногласия
с другия водач, без да уведоми органите на Сектор ПП - службата за контрол за
ПТП. Именно за това е ангажирана отговорността му. Изтъкнатият от защитата
„порок“ на АУАН би имал значение и би се преценявал, ако възз.
бе уведомил съответните органи, които от своя страна са му дали указания, които
той не е изпълни впоследствие. Такова административно обвинение обаче няма
повдигнато нито с АУАН, нито с НП. Отделно от това доказателства, че възз. е уведомил органите на Сектор ПП за ПТП не бяха
събрани, че да се преценя евентуална съставомерност
по отношение на неизпълнение на дадени от тях указания. Нещо повече, възз. с жалбата си не оспорва обстоятелството, че е
напуснал произшествието.
Поради това съдът
не споделя възраженията наведени в с.з, че при издаването на НП са нарушени
административно производствените правила.
Отговорността
на въззивника е ангажирана за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в
ПТП е длъжен:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
От
цитираното в НП нарушение е видно, че
АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в
хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация на АУАН и НП. От
анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността
на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма
административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците
в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него.
Съгласно Параграф 6, т. 30
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В случая от събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства,
че жалбоподателят Ц.Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП
от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св.Е., К. и Ч.,
както и изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2
ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се
съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който са описани материални щети двата автомобила. Описаните щети са
възприети лично както лично от св.К. и св.Ч., така и лично от актосъставителя, като неговият колега е изготвил и протокол
за ПТП.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника
и на този управляван от св.К. е възприето лично от свидетелите К. и Ч.. То в
принципен план не се отрича и от въззивника.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено
доказано, че между автомобила управляван от въззивника и този управляван от св.К.
има настъпило съприкосновение, в резултат на което и на двата автомобила са
причинени имуществени вреди. Възз.Ц. е възприел ПТП, както и че по автомобила на св.К.
са настъпили материални щети. Безспорно е установено от гласните доказателства,
че между двамата водачи е имало разногласия , относно причините и вината за
ПТП. В този смисъл са както показанията на св.Е., така и на св.К.. В същата
посока са и тези на Ч., която сочи, че възз.Ц. е
казал на К., че ще разговарят на следващия ден. Въпреки опитите на св.К. да
уредят отношенията си, възз. е напуснал
произшествието, преместил е автомобила си и се е прибрал в дома си, без да
уведоми службите за контрол, които са били сигнализирани за инцидента от св.К..
Въззивникът не оспорва факта, че той е
управлявал автомобила на посочената в НП дата, нито е навел твърдение в жалбата
си до съда, че не е напускал произшествието и че е уведомил службите за
контрол. Нещо повече, от гласните доказателства по делото безспорно е
установено, че същият нито е останал на произшествието, нито е уведомил
органите по контрола, като е бил наясно, че съществува неразбирателство между
него и другия водач, който считал, че именно възз. е
виновен за ПТП. Причините и
обстоятелствата да напусне произшествието са ирелевантни,
тъй като ЗДвП въвежда безусловно задължение за водачите на МПС при подобни
случаи. Ирелевантно е за отговорността му дали на
мястото на инцидента са се събрали множество автомобили, на които участващите в
ПТП са пречели да преминат. Освобождаването на пътното платно за пропускане на
автомобили е различно поведение от изцяло напускане на произшествието с
автомобила, каквото безспорно е сторил възз.
Поради това от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен за съда начин,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“, от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Затова съдът
намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от
АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП, който текст предвижда
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие .
Затова и съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил
извода си за извършено нарушение.
При проверка на НП в тази му част, съдът
констатира, че АНО не е изложил никакви
мотиви по отношение на индивидуализация на наложеното административно
наказание. За конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП, са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС
от 1 до 6м. и глоба от 50лв. до 200 лв. АНО е наложил наказание ЛПУМПС в
минималния размер-1 м., а наказанието
„глоба“ е определил в максимален размер-200 лева, без да изложи съображения за
интензитета на обществена опасност на конкретния нарушител. Този подход не само, че буди недоумение, а и
не държи сметка за обществената опасност на деянието и дееца, като създава
представа за неадекватна административнонаказателна
репресия. В този смисъл съдът намира, че следва да се отчете наличието на
смекчаващи адм.наказателната отговорност на
въззивника обстоятелства, а именно липса на данни за предходна съдимост, обстоятелството,
че не той е виновен за настъпилия пътен инцидент. Съдът отчете обстоятелството,
че от м.02.1985г., когато е придобил правоспособност за водач на МПС, до процесното нарушение въззивникът не е допускал сериозни
нарушения на ЗДвП, нито идентично такова. При това положение, съдът счете, че
индивидуализацията на наказанията следва да бъде при превес на смекчаващи
вината такива. Поради това намери, че наказания в минималния размер предвиден в
закона ще постигнат целите на административните наказания предвидени в нормата
на чл.12 от ЗАНН. Съдът счита, че целите на наказанието са не толкова да
санкционират дееца за негово противоправно поведение,
а да го поправят и превъзпитат към спазване на законите в страната. Поради
което и прецени, че следва да измени атакуваното НП като намали размера на
наложените санкция глоба от 200 / двеста/ лв. на 50 /петдесет/лв.
Наказанието „лишаване от
правоуправление“ в размер на 1/един/ месец, е наложено в минимален размер от
АНО и се явява законосъобразно. Съдът намира, че именно тези санкции в
минималния размер предвиден в закона биха имали своето поправително и възпиращо
въздействие спрямо конкретния нарушител. За съдът не съществува възможност
да ревизира наказанието „лишаване от правоуправление“, тъй като то е
наложено в минимален размер от АНО, в противен случай би нарушил разпоредбата на
чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на
предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15,
ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по
отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е
отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна
възможност да редуцира наложеното наказание в тази част.
Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Възз. е водач, който притежава СУМПС от 23.02.1985г. , т.е.
повече от 30 години, като видно от справката за нарушител/ водач, не веднъж е
бил санкциониран за нарушения на ЗДвП. Налице са общо 2 влезли в сила НП за различни нарушения
на ЗДвП. Многократно – общо 6 пъти срещу него са издавани и фишове, включително
и за превишена скорост. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното
от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се
толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване
на законоустановения ред. Само така, според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0819-004810/30.08.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което Ц.Г.Ц., ЕГН ********** са наложени : административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет / лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: