Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№…..

 

гр.В.Търново, 10.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

 

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2504 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата. Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

            С влязло в законна сила съдебно решение №1047/24.11.2017г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** по отношение на следния недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Търново, с адрес гр.********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение- жилище с площ 53,20 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: над обекта*********., при следните квоти от правото на собственост: 3/6 ид.части за П.К.Г.;1/6 ид.част за Д.Й.Г.;1/6 ид.част за Б.Г.П.;1/6 ид.част за Й.Г.К..

           В първото съдебно заседание в делбено производство втора фаза ответницата Б.Г.П. е направила искане по реда на чл.349 от ГПК процесния недвижими имот да й бъде възложен в дял, която възлагателна претенция е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

         В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищецът П.К.Г. е заявил сметна претенция срещу ответника Б.Г.П., с която по реда на чл.31 ал.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения недвижим имот, като се претендира обезщетение в размер на 150лв. месечно за период от 01.07.2017г. до приключване на съдебната делба, както и сметна претенция заявена от ищеца П.Г. срещу тримата ответници Д.Г., Б.П. и Й.К. за заплащане от всеки от ответниците на сумата по 62,50лв., представляваща стойност на направени от ищеца разходи за кадастрално заснемане на имота и снабдяване със скица за имота и идентификатор, които сметни претенции са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство с протоколно определение от 16.02.2018г.

           В делбеното производство са приети за разглеждане и сметни претенции заявени от ответника Д.Г. срещу ищеца П.Г. за сумата 189,58лв., представляваща съответстваща на дела на ищеца стойност на разходи направени от Д.Г. за заплащане на местен данък и такси за съсобствения имот, за периода 2008г.2016г., както  и сметна претенция заявена от ответника Й.К. срещу ищеца П.Г., която след допуснатото с протоколно определение от 31.05.2018г. изменение се счита предявена за сумата 203лв., представляваща стойност на разходи за вложени материали и труд за ремонт на покрива на къщата, в която се намира процесния етаж и за сумата 405,05лв.,  представляваща разходи за ремонт на процесния имот през 2015г.

            С протоколно определение от 31.05.2018г. е прекратено производството само в частта по заявените от ответниците Д.Г. и Б.П. сметни претенции срещу ищеца П.Г. за сумата по 250лв., представляващи стойност на направени разходи във връзка с ремонт на делбения имот, поради оттегляне на тези сметни претенции.

           Относно способа за извършване на делбата ищецът оспорва възлагателната претенция на ответника Б.П., както и искането на ответниците за възлагане на имота в техен общ дял, като съображенията си излага в писмена защита. Оспорва заявените от ответниците сметни претенции. Прави възражение за погасяване по давност.

             В хода на производството ответниците правят искане процесния имот да им бъде възложен в техен общ дял. Оспорват размера на сметната претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС.

            По делото са представени писмени доказателства-приходни квитанции за заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за периода 2008г-2017г, стокови разписки от 11.05.2015г. на стойност 153,62лв. и касов бон, стокова разписка от  26.07.2015г. за закупуване на цимент, боя и други строителни материали, посочени в разписките.

            С нотариална покана от 01.06.2017г., отправена от ищеца П.Г.  до ответника Б.П., връчена на 07.06.2017г. се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения етаж от двуетажна жилищна сграда в  гр.В.Търново, в размер на 150лв. месечно.

           По делото са представени заверени преписи от ПКО от „Геокартпроект”- В.Търново за платени 200лв. такса за геодезична снимка на имота, документи за сумата 150лв. от 19.06.2017г. и за сумата 25лв. от 16.06.2017г за извършване на кадастрални услуги за процесния имот и за снабдяване със скица за имота.

              Представени са декларации от ответниците Б.П. и Й.К., че не притежават друг имот освен по 1/6 ид.част от имота в гр.*******.

              По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице, възприето от съда като компетентно и обосновано, делбеният имот не е поделяем, съобразно правата на страните и от него не могат да се обособят две самостоятелни във функционално отношение жилища без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Вещото лице е посочило, че  пазарната стойност на допуснатия до делба имот е 20 430лв. Вещото лице е дало заключение относно размерът на средната месечна наемна цена на процесното жилище, която  е посочена в размер на 140лв. на месец. Вещото лице е отразило в заключението, че стойността на СРД в имота е 1 178лв., а стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в резултат на извършването им е 668лв.

             Във фазата по извършване на делбата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В Г. И, който заяви, че участвал при ремонт на процесното жилище през 2015г., и ремонт на покрива на къщата през 2016г. Ремонтът се изразявал в сваляне на старата мазилка, замазка, смяна на ел.инсталацията, шпакловка и боядисване. Свидетелят заяви, че не  е виждал ищеца да идва в имота или да участва при извършването на ремонта. 

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            По възлагателната претенция на ответницата Б.П..

            Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. В конкретния случай от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот-жилище е неподеляем. За да бъде уважена обаче възлагателната претенция, следва да са налице и останалите предпоставки визирани в цитираната разпоредба, което съдът намира, че в настоящия случай не се установи. Съгласно съдебната практика, за да се приеме, че съделителят „е живял в имота” се предполага да е налице едно трайно фактическо състояние, продължително във времето установяване и пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначението му. Ответницата Б.П. не установи по безспорен начин, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството през 2006г. В тази насока са и нейните изявления, направени в проведеното открито съдебно заседание на 26.04.2018г., в което ответницата заяви, че живее в делбения имот от около три години, като преди смъртта на наследодателя и към момента на смъртта му не е живяла в имота. Тези изявления следва да бъдат ценени като признание на неизгоден за страната факт, поради което съдът приема, че ответника Б.П. не е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството. Ето защо, дори и да се приеме, предвид депозираната по делото декларация, че ответника Б.П. не притежава друго жилище, то при положение, че не се установи другата предпоставка за възлагане на делбения имот, съдът намира за неоснователна възлагателната претенция на ответника Б.П.. По изложените съображения и след като не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната претенция по чл.349 ал.2 от ГПК, съдат намира, че същата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

              По направеното в хода на производството във втора фаза по извършване на делбата, след първото по делото заседание, искане на тримата ответници за възлагане на имота в техен общ дял, съдът намира следното: предмет на делбата е само един имот, който е неподеляем, поради което не е възможно извършване на делбата чрез разпределение на имота в дял на някой или в общ дял на някои от съделителите. В случая ответниците Д.Г. и Й.К. не са заявили своевременно възлагателни претенции по чл.349 ал.2 от ГПК, в първото по делото заседание, във втора фаза на делбата, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

  Относно способа за извършване на делбата

  Доколкото, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, делбеният недвижим имот е неподеляем, съобразно правата на страните,  имотът не може да бъде поставен в един от дяловете и същият на основание чл.348 от ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан.

            На основание чл.348 от ГПК съдът следва да извърши съдебна делба на имота чрез изнасянето му на публична продан, която се явява единствено възможният способ за извършване на делбата, като получените при публичната продажба на имота, съобразно действителната му пазарна цена, парични суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им – 3/6 ид.части за П.К.Г.;1/6 ид.част за Д.Й.Г.;1/6 ид.част за Б.Г.П.;1/6 ид.част за Й.Г.К..

            По сметната претенция на ищеца П.Г., с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

             Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2, лишения от възможността да ползва общата вещ според претежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, се приема, че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. Съдебната практика приема, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин се ползва вещта-чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. След като съсобственика не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, за него възниква правото да иска обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след смъртта на наследодателя, от няколко години, процесният имот се ползва от единия от наследниците-ответника Б.П.. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Те се установяват и от събраните по делото в първа фаза по делбата гласни  доказателства-разпитани свидетели и от изявленията на съделителката П., както и от представените писмени доказателства-отговор на нотариална покана. При това положение ,съгласно гореизложеното, за всеки от останалите съсобственици възниква правото да претендират обезщетение за ползата, от която са лишени по реда на чл.31 ал.2 от ЗС. От събраните писмени доказателства се установи, че ищеца П.К. е отправил нотариална покана до ответника Б.П., с която е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 150лв. месечно. Действително в поканите е използвана думата „наем”, но съдът от заявеното искане приема, че претенцията е за обезщетение  по чл.31 ал.2 от ЗС. Претенцията на ищеца е за период от 01.07.2017г. до приключване на делбата в размер на 150лв. месечно.  Поканата е връчена на ответника П. на 07.06.2017г.  и към момента на поканата ответника Б.П. е ползвала делбения имот. От момента на поканата се дължи обезщетение. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза средномесечният пазарен наем за целия процесен имот възлиза на сумата 140лв. на месец. Това е наемът за цялото жилище, като за частта на ищеца наемът е половината от посочената сума, доколкото ищеца П.К. е собственик на половината от  процесния имот, т.е дължимия наем за неговата идеална част  възлиза на 70лв. на месец.  В този размер е и дължимото обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. По отношение периода, за който се претендира: в конкретния случай исковата претенция включва освен период изминал до момента на предявяването на сметната претенция, така и бъдещ период/след предявяване на сметната претенция/. В съдебната практика се приема, че е недопустимо да се присъжда обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за бъдещо време. В случая не е налице хипотезата на чл.344 ал.2 от ГПК вр. чл.322 ал.2 от ГПК, които уреждат отношенията между съделителите по повод ползването на делбения имот при висящност на делбеното производство, които имат характер на привременна мярка досежно ползването, доколкото няма сезиране на съда с такова искане, а само е заявена сметна претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, която е заявена по реда на чл.346 от ГПК. Срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е преклузивен и  е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след изтичане на този срок, както и да се претендират суми за време след първото съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство, както е в настоящия случай. Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по чл.346 от ГПК. Ето защо сметната претенция на ищеца следва да бъде разгледана и се явява основателна до размер 70лв. на месец, за периода от 01.07.2017г. до момента на заявяването й/ 16.02.2018г./,  като за разликата над 70лв. на месец до пълния претендиран размер от 150лв. се явява неоснователна и недоказана, а за периода от 17.02.2018г. до приключване на делбата исковата претенция по чл.31 ал.2 от ЗС е недопустима за разглеждане в делбеното производство и в тази част следва да се остави без разглеждане.

               С оглед гореизложеното следва съделителката Б.П. да бъде осъдена да заплати на ищеца П.Г. обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от право на ползване на процесния имот за период от 01.07.2017г. до 16.02.2018г. по 70лв. за месец или общо сумата 525лв. за периода 01.07.2017г. до 16.02.2018г. 

По сметната претенция на ищеца П.Г. по чл.30 ал.3 от ЗС. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно дела си. В конкретния случай от представените писмени доказателства-касови бонове се установява, че ищецът е извършил разходи за заплащане на услуги във връзка с кадастрално заснемане на делбения имот, които разходи са направени през 2017г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че не става ясно за кой имот се отнасят. Видно от представените писмени доказателства и платежните документи е, че  разходите касаят процесния имот в гр.В.Търново. Размера на направените разходи във връзка с кадастрално заснемане на имота, изготвяне на схема за имота, са общо в размер на 375лв. След като ищецът е извършил разходи за съсобствената вещ, той има право да получи от останалите съсобственици съответна на дяловете им част от стойността на разходите. Ищецът претендира от всеки от тримата ответници сумата по 62,50лв. за направените горепосочени разходи, която сума като част от общата сума съобразно правата на всеки от ответниците /по 1/6 идеална част от имота/ се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания размер, като всеки от тримата ответници Д.Г., Б.П. и Й.К. да бъде осъден да заплати на ищеца П.К. сумата по 62,50лв. за направени от ищеца разходи през 2017г. за кадастрално заснемане на имота, съответно на притежаваната от всеки от ответниците част от съсобствеността върху имота.

                   По сметната претенция на ответника Й.К. за извършени подобрения в процесния имот.

            Съгласно ТР 85/68г на ВС съсобственика, който е извършил подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на останалите съсобственици урежда отношенията си с тях по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай съгласно цитираното ТР и практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства. В конкретния случай от събраните по делото доказателства писмени и гласни се установи, че в процесния имот без съгласието на ищеца е извършен ремонт през 2015г. и ремонт на покрива на къщата през 2016г., като в заключението си вещото лице е дало стойност на вложени материали и труд, но съдът намира, че събраните по делото доказателства не водят до извод, че ответника Й.К. е направил посочените разходи за закупуване на материали и заплащане на труд във връзка с ремонта в жилището. Представените писмени доказателства са за закупуване на строителни материали, но в тях като лице направило плащането е посочена съделителката Д.Г.. От разпита на свидетеля В И се установи, че свидетеля е участвал в ремонта на жилището и покрива, като за труда му били заплатени 300лв., но не се установи, че тези разходи за заплащане на труда на свидетеля И са направени от ответника Й.К.. Освен това част от дейностите по ремонта, като боядисване с латекс и блажна боя представляват текущ ремонт, свързан с ползването на имота и нямат характер на подобрения. Същите не могат да се възприемат и като необходими разноски, тъй като те не са направени с цел спасяване на имота от погиване, а с цел текущи ремонти, свързани с ползването му, а съдебната практика приема, че разноските, вложени за поддръжка на имота следствие на експлоатацията му не се явяват необходими разноски и не подлежат на заплащане от останалите съсобственици. Не е спорно, че само единия от съсобствениците ползва апартамента и това е ответницата П. и в тази връзка извършените ремонтни дейности по боядисване, предвид вида им, съдът приема, че са направени за поддържане на имота в добро състояние с оглед ползването му, поради което и предвид на това, че ищецът не ползва имота, той не следва да участва в тези разходи. С оглед гореизложеното съдът намира, че сметната претенция на ответника Й.К. за направени разходи за ремонт на жилището в размер на 405,05 лв. и ремонт на покрива в размер на  203лв. се явява неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне.

По сметната претенция на ответника Д.Г. за заплатени данъци и такси за процесния имот.

 Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно дела си. В конкретния случай от представените писмени доказателства-приходни квитанции, се установява, че ответникът Д.Г. е направила разходи за заплащане на местни данъци и такса смет за процесния имот през периода 2008г.-2016г., поради което същата има право да получи от ищеца съответна на неговия дял в съсобствеността част от направените разходи. Ищецът наведе възражение за погасяване по давност на претенцията по сметки, което възражение съдът намира за частично основателно, за периода преди 2013г.  Сметната претенция се явява основателна за периода 2013г.-2016г. За посочения период видно от представените писмени доказателства ответника Д.Г. е заплатила сумата общо 117,82лв. за данък сгради и такса битови отпадъци за процесното жилище. От тази сума тя има право да получи от ищеца част съответстваща на неговия дял в съсобствеността, а именно половината от стойността на направените разходи за заплащане на данъци и такси за делбения имот., т.е сумата 58,92лв.  В останалата част до пълния претендиран размер от 189,58лв. и за периода 2008г-2012г. вкл. сметната претенция се явява погасена по давност  и подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на основание чл.355 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилащата по ГПК всеки един от съделителите следва да заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху стойността на дела си, както следва: П.Г. сумата 408,60лв. за държавна такса,  Д.Г.-сумата 136,20 лв. за държавна такса, Й.К.-сумата 136,20лв. за държавна такса и Б.П.-сумата 136,20лв. за държавна такса. Върху сметните претенции се дължат следните държавни такси: ищецът да заплати държавна такса в размер на 15,54лв. върху уважения размер на сметната претенция на ответника Д.Г. и 35лв. държавна такса върху отхвърлената част на заявената от него сметна претенция по чл.31 ал.2 от ЗС. Ответникът Д.Г. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения размер на сметната претенция на ищеца по чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 50лв. и 34,46лв. за държавна такса върху отхвърлената част от заявената от нея сметната претенция по чл.30 ал.3 от ЗС. Ответникът Б.П. следва да заплати държавна такса върху уважения размер на сметната претенция на ищеца по чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 50лв. и 21лв.  за държавна такса върху уважената част от сметната претенция на ищеца по чл.31 ал.2 от ЗС. Ответникът Й.К. следва да заплати държавна такса върху уважения размер на сметната претенция на ищеца по чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 50лв и държавна такса в размер на 50лв. върху заявената от него отхвърлена сметна претенция за разходи за ремонт и подобрения в делбения имот.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение- жилище с площ 53,20 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: над обекта ********  с  пазарна стойност към момента на извършване на съдебната делбата 20 430 лв. /двадесет хиляди четиристотин и тридесет лева/.

 

Получената при публичната продажба на имота, съобразно справедливата му пазарна цена, парична сума да се разпредели между съделителите, както следва: - 3/6 ид.части за П.К.Г.; 1/6 ид.част за Д.Й.Г.; 1/6 ид.част за Б.Г.П.; 1/6 ид.част за Й.Г.К..

 

ОТХВЪРЛЯ възлагателна претенция по чл.349 ал.2 от ГПК на ответника Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** за поставяне в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 ОСЪЖДА Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата общо 525 лв./петстотин двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на делбения имот, съответстваща на дела на ищеца от имота, за периода 01.07.2017г-16.02.2018г,  като отхвърля сметната претенция  за разликата над 70лв. на месец до пълния претендиран размер от 150лв. на месец, като неоснователна в тази част и оставя без разглеждане като недопустима сметната претенция за периода от 17.02.2018г. до приключване на делбата.

 

 

ОСЪЖДА Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 62,50лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща припадаща се на дела й част от стойност на извършени от ищеца  за процесния имот разходи за кадастрално заснемане и изготвяне схема на имота.

 

 

ОСЪЖДА Д.Й.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 62,50лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща припадаща се на дела й част от стойност на извършени от ищеца за процесния имот разходи за кадастрално заснемане и изготвяне схема на имота.

 

ОСЪЖДА Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 62,50лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща припадаща се на дела му част от стойност на извършени от ищеца  за процесния имот разходи за кадастрално заснемане и изготвяне схема на имота.

 

ОСЪЖДА П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ЗАПЛАТИ на Д.Й.Г. с ЕГН **********,***  сумата 58,92 лв./петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща припадаща се част от стойност на извършени за процесния имот разходи за заплащане на местен данък и такса смет за период 2013г.-2016г., като  ОТХВЪРЛЯ сметната претенция за разликата над присъдения размер от 58,92лв. до пълния претендиран размер от 189,58лв. и за периода 2008г-2012г, като погасена по давност.

 

 ОТХВЪРЛЯ сметна претенция, предявена от Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***  срещу  ищеца П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата 203лв., представляваща стойност на извършени строително ремонтни дейности на покрива на сградата и сумата 405,05лв. за стйност на направени разходи за ремонт в делбения имот през 2015г., като неоснователна и недоказана.

 

ОСЪЖДА П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 408,60лв. /четиристотин и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела му и  сумата 50,54лв. /петдесет лева и петдесет и четири стотинки/ за държавна такса върху размера на сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Д.Й.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 136,20 лв. /сто тридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела й и  сумата 84,46лв. /осемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ за държавна такса върху размера на сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 136,20 лв. /сто тридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела й и сумата 71лв. /седемдесет и един лева/ за държавна такса върху размера на сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 136,20 лв. /сто тридесет и шест лева и двадесет стотинки,  представляваща държавна такса върху стойността на дела му и сумата 100лв. /сто лева/ за държавна такса върху размера на сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: