Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна,
23 януари 2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
В.като
разгледа докладваното от съдия Красимир В., в.гр.дело № 1987 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по
въззивна жалба на М.П.Н. И З.А.М. – Н., чрез адв.С. /ВАК/ против Решение № 3691
от 13.08.2019 година, постановено по
гр.дело № 10 771/2018 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени
исковите претенции на ищците против „Национална спортна
база“ ЕАД, ЕИК ********* да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че те са собственици на
недвижим имот – реална част с площ от 1072 кв.м. от ПИ с ид.
номер 10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на р-н „Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед номер
РД-18-92/14.10.2008г., изменена със заповед номер КД – 14-03-2415/26.09.2011г.
на Началника на СГКК – Варна, при граници на реалната част: ПИ 10135.2573.395,
10135.2573.63 и останалата част от ПИ 10135.2573.1076, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, считано
от 2004 година до датата на предявяване на исковата молба – 11.07.2018 година и
в частта, с което М.П.Н., ЕГН ********** и З.А.М. – Н., ЕГН **********, са били
осъдени да заплатят в полза на
„Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК *********, сторените разноски в производството, представляващи депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 450лева.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно
решение.Излага, че превратно са били тълкувани показанията на разпитаните
свидетели, така както неправилно е била интерпретирана от решаващия съд
допусната Съдебно техническа експертиза.В заключение моли решението да бъде
отменено, а претенциите - уважени.
В срока по чл.264 от ГПК по делото е постъпил
отговор от страна на ю.к.Р., с които се излагат аргументи по посока на
правилност на решението.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са
редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.С., които поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК *********, се представлява от ю.к.Р., които
намира, че жалбата е неоснователни, и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС исковото
производство е стартирало по предявена молба от М.П.Н., ЕГН ********** и З.А.М.
– Н., ЕГН **********, чрез адв. С.С., против „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК
*********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
недвижим имот – реална част с площ от 1072 кв.м. от ПИ с ид. номер
10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на р-н
„Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед номер РД-18-92/14.10.2008г.,
изменена със заповед номер КД – 14-03-2415/26.09.2011г. на Началника на СГКК –
Варна, при граници на реалната част: ПИ 10135.2573.395, 10135.2573.63 и
останалата част от ПИ 10135.2573.1067, на основание придобивна давност от 2004
година до датата на предявяване на исковата молба.Според твърденията в ИМ
процесната реална част е била обект на земеделска реституция, като с Решение № 229 от
24.06.1994 година на ПК – Варна е било възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на И.П.В.
върху следния имот: лозе, с площ от 2,110 декара, в строителните граници на КК
„Ч.“, в землището на кв. В., представляващ имоти с № 63, 64 от КП от 1956г.,
като правото на собственост е установено с НА № 108/1956г. Към решението е
приложена и скица № 424 от 20.10.1994г. с точно описание на имот с пл. № 64,
възстановен от ПК. Възстановяване на правото си на собственост наследниците на И.В.
са заявили пред ПК – Варна със заявление с вх. № 40218 от 09.01.1992г.
По-късно е видно от хронологията, че с н.а. № 71 от 24.10.1994г. сделка П.А.С.и
баща й А.П. В.- като наследници на И.П.В.
са продали на СД „УНО, Киров, Николов, Д.и
сие“ лозе с площ от 1072 кв.м., представляващ имот с пл. номер 64 по КП от
1956.
С н.а. № 110, том 4, рег. номер 7571, н.д. 737 сделка СД „УНО, Киров,
Николов, Д.и сие“ продали на Р.А.Н.и М.Г.Д.място с площ от 1072 кв.м.,
представляващ имот с пл. № 64 по КП от 1956г., при граници: изток – пътека на
Спорт палас, запад – с имоти с пл. № 85,
86, наследници на Т. В., юг – наследници на А. Т., север – имоти с пл. № 3536.
С н.а.№ 193, том 22, дело 5170, Р.А.Н.и М.Г.Д.продали на М.П.Н., всеки по
268 кв.м. ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч. или ½ ид.ч. от недвижимия имот, а
с н.а. № 132, дело 13919, Р.А.Н.и М.Г.Д.продават на М.П.Н., всеки по 268 кв.м.
ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч. или ½ ид.ч. от недвижимия имот. М.П.Н. е
сключил граждански брак със З.А.М. на 22.06.2001г.
По делото е налично и Решение от 01.08.2003 година, постановено по гр.д.
№ 5427/2000г. на ВРС, 10-и състав, от което е видно, че е бил отхвърлен предявеният
иск от „Национална спортна база“ ЕАД, срещу СД „Уно – Николов, Д.и сие“, при
участието на трето лице помагач на страна на ответника П.А.С., на осн. чл. 108
ЗС за имот с пл. № 64, за който чрез ЧЗР е образуван за възстановената част
парцел 18-64 в кв. 1 по плана на КК „Ч.“, с площ от 1072 кв.м., при граници: от
изток – път, от север и юг – Национален спортен комплекс „Спорт палас“ и от юг
– парцел 19-86.
С решение № 835 от 12.08.2005г., постановено по ч.гр.д. № 203/2004г. на
ВОС е отменено решение от 01.08.03г. на ВРС, като е постановено, че СД „УНО –
Николов, Д.и сие“ е осъдено да предаде на „Национална спортна база“ ЕАД
владението на имот с пл. № 64 в кв. 1 по плана на КК „Ч.“, с площ от 1072 кв.м.
ВКС е потвърдил решението на ВОС. Решенията на ВОС и ВКС нямат осъдителен
диспозитив срещу настоящите ищци, поради което и спрямо тях няма СПН. Излага
се, че в КК на р-н „Приморски“ гр. Варна, имот с пл. № 64 с площ от 1072 кв.м.
е част от ПИ с ид. номер 10135.2573.1067 с площ на целия имот от 56 867 кв.м.
След тази промяна на КККР ответното дружество се е снабдило за ПИ с площ от 56
867 кв.м. с КНА на недвижим имот с номер 27 от 27.12.2011г. Съобразно
твърденията в исковата молба ищците владеят имота от 2004 година т.е. от
закупуването му до сега, следователво н тяхна полза е изтекла, и кратката
придобивна давност и голямата 10-годишна придобивна давност.
От
своя страна „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК ********* се
легитимира на базата на н.а.
№ 24, том 3, рег. номер 9435, дело 424 от 2011г., от които е видно, че е
издаден КНА за собственост на ПИ 10135.2573.1067, включващ в себе си целия
процесен имот.ВРС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от
29.03.1993г. процесната реална част от имот с ПН 1067, фигурира в счетоводния
баланс на ответното дружество, като актив.
По
делото са представени Договори, от който се установява, че „Национална спортна
база“ ЕАД е възложило на „БОДУ“ ООД да осъществява денонощна физическа охрана с
осигуряване на пропускателен режим на обекти, собственост на „Национална
спортна база“ ЕАД, като такъв обект е и Националната спортна база „Спортпалас“
в гр. Варна. Договорите обхващат периода от 2011г. до 2016г.
Приложени
са и писмени доказателства, съобразно които е видно, че ответното дружество е
заплащало всички данъци и такси, дължими с оглед собствеността върху имота, в който
се включва и процесната „реална“ част.
Изготвената
и неоспорена от страните СТЕ показала, че между имота, описан в н.а. 145, том
6, рег. номер 8046, по дело 1121 от 2004г. и в н.а. 170, том 2, рег. номер
3202, по дело 360 от 2004г., и имота,
описан в НА за собственост на недвижими имоти номер 24, том 3, рег. номер 9435,
дело 424 от 2011г. е налице частична идентичност с площ от 1020 кв.м.
Процесната реална част съществува на терена, който в комбинирана скица 5,
неразделна част от експертизата, е разположен между точки
3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13. В така описаната реална част между точки 4-5 има
изградена ограда от телена мрежа с височина от 1,50 м., монтирана на бетонни
колове. В участъка между точки 5-6 има монтирана телена мрежа с височина около
1,00 м., закрепена по стволовете на наличните там дървета, като в западната
половина липса ограждение. В участъка между точки 6-7-8-9 има изградена масивна
ограда в условия на наклонен терен, представляваща взидана в земята бетонова
стена с излети върху нея бетонови колонки. В участъка между 9-10 има изградена
масивна бетонова подпорна стена с височина от 3 метра. В участъка между точки
10-11 има изградена сграда в груб строеж, съставена от четири гаражни клетки.
Между точки 11-12 има изградена телена ограда на бетонни колове, а между точки
12-13 има изградена телена ограда на бетонни колове с монтирана врата. Между
точки 13-3-14 има телена мрежа на бетонни колове, а в участъка между 12-3 няма ограждания.
По
делото са били разпитани по двама свидетели за всяка от страните.
При тези данни виждането на
настоящия съд е следното:
Жалбата е неоснователна, а
решението се явява правилно.
На
първо място при манифестирането на конкурентни права за собственост се налага
изследването на всяко едно от тях.Така например, ищците се легитимират като
такива не по силата на н.а.№
193, том 22, дело 5170, с които Р.А.Н.и М.Г.Д.са продали на М.П.Н., всеки по
268 кв.м. ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч. или ½ ид.ч. от недвижимия имот, и
с н.а. № 132, дело 13919, чрез които Р.А.Н.и М.Г.Д.продали на М.П.Н., всеки по
268 кв.м. ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч. или ½ ид.ч. от недвижимия имот, а на
базата на протекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2004 година до
датата на предявяване на исковата молба – 11.07.2018 година.По този повод е
редно да се обърне внимание, че целия имот, не само процесната реална част е включен въз основа
на ЗРП на комплекса, одобрени със Заповед №1184 от 8.08.62 година, в терена,
отреден за изграждане на международен спортен комплекс „Спорт Палас”.
Попадащите в него имоти са били отчуждени и заплатени. Няма данни по делото
отчуждаването да е било отменено, като за цялата площ от 56 150 кв.м.,
ведно с намиращите се там сгради - хотел, закрит басейн и гимнастически салон,
е съставен АДС №10930/26.VІ.71 година.Също съобразно установената хронология те
са били отстъпени са за ползване на ЦС на БСФС.По – късно с АДС №11531.06.98г.,
съставен на основание §34 от ПЗР и чл.17а от ЗППДОбП и чл.148, ал.1 от ППЗДС е
отразено, че имотът е предоставен на „Национална спортна база” ЕАД, гр.София
въз основа на Разпореждане на МС №13/29.03.93г. и решение на СГС от 14.05.93г.,
с които имотът е включен в капитала на дружеството.При установено предоставяне
на имота за стопанисване на държавната организация и включване на същия в
капитала на търговското дружество, неин правоприемник, следва да се приеме, че
на основание чл.17а от ЗППДОбП „Национална
спортна база” ЕАД, гр.София е носител на правото на собственост върху процесния
имот.Не е спорно между страните, а е видно и по делото, че върху целия имот от
56 150 дка са били изградени съответните сгради и съоръжения, т.е
предвиденото в генплана мероприятие е било осъществено, т.е. касае се за единна
и функционално свързана спортно-тренировъчна база.Целия спорен имот, част от
които е процесната реална част не е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ, следователно и Решението на ПК е
постановено извън пределите на предоставената й компетентност, и не може да
легитимира наследниците на лицето, от което е била отнета като собственици.
Съответно те не биха могли да прехвърлят повече права от притежаваните от
самите тях.Ищците съответно не са станали
собственици на процесната реална част.В настоящия случай обаче те не се
легитимират на базата на представените от тях н.а., а се позовават на протекла в тяхна полза придобивна давност - от 2004 година до 11.07.2018 година –
датата на предявяване на исковете.
Изследването на това придобивно основание дава повод на съда
да заключи, че съобразно
установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на
собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение
в продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално
определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя.Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се
държи „ като своя“. Презумпцията
относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е
давностила имот/имоти е
длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по
отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. От наличните по
делото данни – писмените документи приложени от ответниците конкретно тези
приложени на л.67 - л.78 става ясно, че
намерението за своене на имота остава недоказано.
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.Т.е. именно в полза на владелеца е установена една оборима презумпция и в тежест на лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата власт лице държи имота като свой е да докаже, че го държи за другиго. От особенно значение е намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещта, т. е. от съществено значение за провеждане на това разграничение са вътрешните отношения между лицето, което упражнява фактическата власт и лицето, което се легитимира като собственик на вещта по силата на предвиден в закона придобивен способ /договор или наследяване/.Това е така, защото владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.Също ВКС е посочил, че в
ладението се демонстрира и с
публичните действия като подобряване на имота и други.Този, който упражнява
фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото
на всички останали, като манифестира
своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.Ползването
на имота само от един от съсобствениците също не означава промяна в намерението
по отношение на правата на останалите съсобственици.Действията за попълване на
кадастъра с новообразуван имот също не са такива действия.
Както
съдът посочи по – горе, пред решаващата съдебна инстанция са били разпитани
четирима свидетели – А.М.и М.Д.за ищцовата страна.Техните показания обаче съдът
преценява като повърхностни, неспособстващи за изясняване на обективната истина
и изолирани от съвкупния останал доказателствен материал.Единственото, което те
сочат е, че са познати на ищците и че се събирали в имота на барбекю; по
отношение на оградите сочат че са съществували; обръщат внимание, че ищците
живеят преимуществено в Испания.
От
своя страна свидетелите Е.Т.- и
свидетеля П.П. сочат, че процесният терен е косен, почистван и поддържан от
работници при ответното дружество; че е охраняван и че там съществуват
указателни табели, чия е собствеността.Обръщат внимание, че към процесната
реална част от имота има пряк достъп.Основното е обаче, че те самите, бидейки
работници там са го посещавали ежедневно и не са виждали външни хора в имота
или такива, които да претендират, че са му собственици.Именно тези показания,
наред с останалите писмени документи – Договори за охрана, за заплащане на
данък, ВРС правилно е преценил като достоверни, и също правилно им е дал вяра.Предвид изложеното по
– горе ВОС приема, че не е доказан -
нито със свидетелски показания, нито с писмени документи втория елемент
от състава, а именно веща да се държи като „своя“, което само по себе си
обуславя манифестиране на такава власт, че за всички останали да е ясно
притежанието на веща към нейния собственик.Нещо повече – тази демонстрация не е
била изразявана пред останалите собственици, дори напротив – цитираните
документи ясно показват, че пред ответното дружество, ищцовата страна не е налагала и/ или споделяла
виждането, че притежава имота, че го държи като
свои и че е в състояние да отблъсне претенциите на всеки друг.
Ето защо с тези мотиви, настоящия съд намира, че следва да потвърди
атакувания съдебен акт, като коригира диспозитивната му част.Видно е от отразения
в решението на ВРС, че не се съдържа изискуемия и процесен период, за които се
претендира протеклата в полза на ищцовата страна придобивна давност.В случая,
този реквизит се явява задължителен, за да е ясно от кога до кога се простира
СПН, предвид възможността да се претендира и давност за друг, различен период
от време.Яснотата се явява задължителна и ВРС следва да отстрани този пропуск с
ОФГ.Отделно от това е редно / също с оглед изискването за яснота/ да се
приподпише и скица, която да се превърне в неразделна част от решението.
С оглед изхода на спора и предвид нормата на
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на „Национална спортна
база“ ЕАД, ЕИК ********* следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 /двеста/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3691 от
13.08.2019 година, постановено по
гр.дело № 10 771/2018 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени
исковите претенции на М.П.Н., ЕГН ********** и З.А.М. – Н., ЕГН ********** против „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК ********* да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че те са собственици на недвижим имот – реална
част с площ от 1072 кв.м. от ПИ с
ид. номер 10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на р-н „Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед номер
РД-18-92/14.10.2008г., изменена със заповед номер КД – 14-03-2415/26.09.2011г.
на Началника на СГКК – Варна, при граници на реалната част: ПИ 10135.2573.395,
10135.2573.63 и останалата част от ПИ 10135.2573.1076, както
е посочено на Скицата към Приложение № 6 от заключението на в.л. Ж.Б.на л.249
от първоинстанционното дело, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от съдебното решение, при твърдения за изтекла в полза на ищците придобивна давност, считано от 2004 година до датата на предявяване на исковата молба –
11.07.2018 година.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН ********** и З.А.М. – Н., ЕГН **********, да заплатят в полза
на „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК *********, сторените разноски в производството пред ВОС, в размер на 200 /двеста/ лева – юристконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р БЪЛГАРИЯ, в едномесечен срок от връчването му на страните,
на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: