Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260032
гр. Перник, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданска колегия, в открито заседание на 28.10.2021 г., в състав:
Съдия:
Петър Боснешки
Прокурор: Бисер Ковачки
Секретар: Катя Станоева
като разгледа гр. д. № 92 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от К.А.Ш. с вх. № 108235/19.09.2014г.
срещу Софийски градски съд, с която е предявен иск по чл.2б от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по която е било
образувано гр.д. № 14299/2014г. на Софийски градски съд.
С
Определение на САС от 07.02.2019 г. по ч.гр.д. № 549/2019 г., исковата молба е
изпратена за разглеждане от Пернишки окръжен съд (поради отводи на всички съдии
от СГС), като е образувано и настоящото гр.д. № 92/2019 г. на ПОС.
В исковата
молба се твърди, че по време на разглеждане на адм.д. № 2989/2001г. на СГС,
ищецът многократно се надявал скоро да има справедливо решение, което да му
даде възможност да получи в реални граници имотите оставени му в наследство от
неговия баща, като излага доводи, че всяко отлагане на делото за дълъг период
го притеснявало, а липсата на окончателно решение го изнервяла. Ищецът е
предявил претенция за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 10000
лева.
Ищецът
твърди, че от продължителното разглеждане на адм.д. № 2989/2001 г. на СГС,
претърпял и имуществени вреди в размер на обща стойност от 34602 лева, от
които:
-
сумата от 7156,66лв., представляваща
разликата между цената на компенсаторните бонове, която е могъл да получи при
евентуалната им продажба през м.***г., а именно 49671,46лв., и действително
получената сума при продажбата им на ***г. за цена от 42514,80лв.
-
сумата от 27447,34лв., представляваща
размера на законната лихва при евентуална продажбата на компенсаторните бонове
на ***г. за 49671,46лв. и влагане на
сумата в банка до ***г.
Ищецът твърди, че е продал процесните компенсаторни
бонове на ***г. за цена от 42514.80
лева, но ако ги бил продал през м.***г. би получил сума в размер на 49671.46
лева. Поради това твърди, че претърпял загуба от 7156.66 лева. и е пропуснал да
реализира полза от лихви в размер на 27447,34лв. за периода 30.09.2005г.-
30.09.2009г.
Поддържа,
че адм. д.№ 2989/2001 г. на СГС било разгледано с общ период на забава на
производството от около четири години, като административната процедура по
претендиране на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
за нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на делото, била
изчерпана.
Искането
към съда е да постанови решение, по силата на което на ищеца да бъде присъдено
обезщетение за нанесени му неимуществени и имуществени вреди за нарушаване
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 2989/2001 г. по
описа на СГС, приключило с окончателен съдебен акт – решение № 11180 от
30.09.2009 г. по адм.д. № 926/2009 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, от които
за неимуществени вреди – сумата от 10000 лева и за имуществени вреди сумата в
размер на 34602 лева, като му се присъдят направените по делото разноски.
Постъпил е
отговор на исковата молба от ответника СГС, с който предявените искове са
оспорени по основание и размер, като е заявено становище за неоснователност на
същите, за което в отговора са изложени подробни доводи. В отговора се твърди,
че ответника няма вина за забавяне на делото, тъй като забавянето било
обусловено от изпълнение на законово вменени задължения, които били изпълнени.
С
разпореждане от 18.02.2019 г., ПкОС е конституирал като ищци по делото (всяка
до размер на 1/ 2 част от предявените вземания) Д.К.Ш. и К.К.Ш.,
поради настъпила в хода на процеса смърт на ищеца К.Ш., починал на *** г.,
които са заявили с молба от 08.04.2019 г., че поддържат предявените искове от
покойния им баща.
Ищците Д.К.Ш. и К.К.Ш., чрез
упълномощения си представител – адв. С., поддържат предявения иск и моли съда
да го уважи, като и си присъдят направените по делото разноски.
Ответникът
Софийски градски съд в съдебно заседание не се представлява. В депозирани по
делото писмени молби оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, като им
се присъдят направените по делото разноски, ведно с юрисконсултско
възнаграждение.
С Решение
№260019/25.03.2019г.,постановено по настоящето дело, ПОС се е произнесъл по
претенциите за неимуществени вреди, като е прекратил производство по делото по
претенциите за имуществени вреди.
С Определение
№2454/24.09.2021г. САС е отменил
горепосоченото Решение №260019/25.03.2019г. в прекратителната
му част, имаща характер на определение, като е върнал делото на ПОС за
произнасяне и по иска за имуществени вреди.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да се произнесе по претенциите за
имуществени вреди на Д.К.Ш. и К.К.Ш., с които всяка от двете претендира да и бъдат
присъдени по 1/ 2 част от следните суми:
- сумата от 7156,66лв., представляваща разликата
между цената на компенсаторните бонове, която е могъл да получи при
евентуалната им продажба през м.***г., а именно 49671,46лв., и действително
получената сума при продажбата им на ***г. за цена от 42514,80лв., т.е. искът е
за сумата от 3578,33лв.
- сумата от 27447,34лв., представляваща размера
на законната лихва при евентуална продажбата на компенсаторните бонове на ***г.
за 49671,46лв. и влагане на получената
сума в банка до ***г., т.е. искът е за сумата от 13723,67лв.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № *** г. чрез Инспектората на ВСС до Министъра на правосъдието, наследодателят
на ищците - К.А.Ш. е направил искане за заплащане на обезщетение в размер на
10000 лева за нарушено право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г.
по описа на СГС в разумен срок.
По
повод депозираното заявление, състав на Специализираното звено на Инспектората
към ВСС е извършил проверка, резултатите от която е обективирал в констативен
протокол от *** г. В хода на извършената проверка било установено следното:
Със
заявление от 18.11.1998 г. до Областния управител на Област – С., К.А.Ш.,
заедно с М. А. Ш., Й. А. С. и Д. А.Ш., всички в качеството им на наследници на
А. К. Ш., са поискали реституиране на подробно посочените в заявлението
недвижими имоти, а в случай, че им бъде отказано реституиране на някои от
имотите, са поискали да бъдат обезщетени със специални жилищни компенсаторни
записи, по реда на чл.5, ал.1 от ЗОСОИ.
К.А.Ш.,
М. А. Ш., Й. А. С. и Д. А.Ш. са наследници на А. К. Ш., починал на *** г.,
което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници № ***г.
По
повод подаденото на 18.11.1998 г. заявление от наследниците на А. К. Ш., със
заповед № *** г. на Областен управител на Област С. било отказано да се уважи
искането на наследниците, срещу която заповед била подадена жалба № 97/767 от
26.10.2001 г. от наследодателя на ищците. Жалбата, заедно с административната
преписка били изпратени на СОС на 18.12.2001 г., а на 27.10.2001 г. получена в
съда и образувано адм.д. № 2989/2001 г. Образуваното пред СГС адм.д. №
2989/2001 г. било прекратено с определение от 21.02.2002 г., тъй като било
прието, че действията на администрацията по актуване и деактуване на имоти са
вътрешно служебни, и постановените при изпълнението ѝ актове не са
индивидуални административни актове по смисъла на чл.2 от ЗАП.
Против
определението била подадена частна жалба до Върховния административен съд
(ВАС), въз основа на която пред ВАС било образувано адм. д. № 5116/2002 г., по
което с определение от 18.07.2002 г., ВАС е отменил определението от 21.02.2002
г. на СГС, по адм.д. № 2989/2001 г., и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Върнатото
в СГС дело на 27.08.2002 г. било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за 04.12.2002 г., когато съдебното заседание било проведено и
постановено определение за приключване събирането на доказателства, като е бил
даден ход по същество.
Поради
промяна в статута на съдиите участващи в заседанието, в което е завършено
разглеждането на спора и невъзможността към момента да бъде постановено решение
от същия персонален състав, с определение от 09.01.2004г. е отменено
определението за даване ход по същество на делото, и същото е насрочено в
открито съдебно заседание за 28.04.2004 г., в което заседание отново е даден
ход по същество.
С
определение от 17.08.2004 г., съдът е отменил това определение и е дал указания
на жалбоподателя за отстраняване на констатирани в жалбата нередовности, а с разпореждане
от 23.11.2004 г. делото отново е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за 21.03.2005 г. На 21.03.2005 г. е проведено насроченото съдебно
заседание, в което е даден ход по същество. Заседание на 21.03.2005 г. е било
последното за първата фаза на производството пред СГС.
По
депозираната от Ш. жалба, СГС се е произнесъл с решение от 18.07.2005 г. по
адм.д. № 2989/2001 г. , с което е отменена заповед № *** г. на Областен
управител – Област С., като е уважено искането на заявителите от 18.11.1998 г.
за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за имотите, описани в
заявлението, и е оставено без уважение искането им за реално възстановяване
собствеността върху земята на парцелите.
Против
решението е подадена жалба на 26.09.2005 г., по която пред ВАС на 07.11.2005 г.
е образувано адм.д № 10458/2005 г. По образуването пред ВАС дело, с решение от
13.03.2006 г., е оставено в сила решението от 18.07.2005 г. по адм.д. №
2989/2001 г. на СГС, като така е приключила първата фаза на производството по
чл.6, ал.5 от ЗОСОИ.
Делото
е върнато в СГС на 15.03.2006 г., като на 04.07.2006 г. е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание за 02.04.2007 г.
На
01.02.2007 г., делото е пренасрочено за 28.03.2007 г., когато е и проведено
насроченото съдебно заседание. Поради допусната съдебно-техническа експертиза,
в проведеното на 28.03.2007 г. открито съдебно заседание, делото е отложено за 21.11.2007
г., в което съдебно заседание експертизата е приета, като е дадена възможност
на жалбоподателите да представят нотариално заверени декларации за своите квоти
във връзка с определяне на съответния размер от оценката, а делото е отложено
за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.06.2008 г.
В
проведеното на 09.06.2008 г. съдебно заседание, съдът е приел клетвена
декларация, в която е констатирал разминаване относно квотите на страните,
поради което е дал нова възможност на жалбоподателите да посочат квотите си в
съсобствеността, и е насрочил делото за 20.10.2008 г.
На
20.10.2008 г. е проведено последното по делото съдебно заседание, в което
съдебният състав е дал ход на делото по същество.
С
решение от 22.10.2008 г. по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС, е определено
дължимото обезщетение по ЗОСОИ на заявителите с компенсаторни записи.
Против
решението е подадена касационна на 27.11.2008 г., като на 16.01.2009 г. пред
ВАС е образувано адм.д. № 926/2009 г. По образуваното пред ВАС дело е било проведено
едно открито съдебно заседание на 14.09.2009 г., след което с решение от
30.09.2009 г. е оставено в сила решението от 22.10.2008 г., постановено по
адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС. С постановяването на това решение е
приключила втората фаза на производството по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ.
При
така установеното по време на проверката, състава на Специализираното звено на ***г.
е съставил Констативен протокол, в който приел, че производството по адм.д. №
2989/2001 г. на СГС е продължило 7 години, 9 месеца и 3 дни, от които първата
фаза на производството пред СГС е с продължителност от 3 години и 10 месеца, а
производството пред ВАС е с продължителност от 4 месеца и 13 дни. Прието е, че
производството във втората фаза пред СГС е продължило приблизително 2 години и
10 месеца, а пред ВАС втората фаза е била с продължителност от 8 месеца и 14
дни, но съгласно практиката на ЕСПЧ по подобен вид дела, в общата
продължителност на съдебното производство следвало да бъде включена и
административната процедура, поради което след като е прибавил и
продължителността на същата, е приел, че общата продължителност на процедурата
е от 10 години, 10 месеца и 13 дни, като е налице общ период на забава на производството
от около четири години.
С
писмо изх. № *** г., изходящо от Директор Дирекция "Процесуално
представителство на Република България пред Европейския съд по правата на
човека при Министерство на правосъдието К.А.Ш. е уведомен, че заявлението му с
вх. № *** г. е разгледано от Инспектората към ВСС и е съставен констативен
протокол, като въз основа на установените факти е било определено обезщетение в
размер на 1080 лева, поради което му е предложено сключване на споразумение.
Видно
от приложеното по делото споразумение от ***г., същото не е подписано от
страните.
Изслушана
е и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице – Р.Л.,
която е дала заключение, че законовата лихва за периода от 30.09.2005г. до 30.09.2009г.
върху главница от 49671.46 лева е в
размер на 27446.16 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени
доказателства, приложеното адм.д. № 2989/2001 г. на СГС, показанията на
свидетеля В. С. Я., както и приета съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи.
Основанието
за допустимостта на предявения иск е регламентирано в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ,
съгласно която, гражданите могат да предявят иск по приключени производства,
само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В процесния случай предвид гореизложените факти съдът намира, че административната процедура
е изчерпана.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004г.
отговорността по ЗОДОВ е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Следователно от правна страна ищецът е длъжен да докаже
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Субекта на извършеното
деяние, а именно - надлежен съдебен орган; 2. Факта на деянието, което в случая
се заключава в наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на процесното дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ; 3. Описаните и претърпени
имуществени вреди за всеки от ищците и техния размер; 4. Причинно-следствена
връзка между описаните имуществени вреди за всеки от ищците и нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от съдебния орган.
Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото делото е постъпила в СГС на
19.08.2014г. и заведена под № 108235. Няма спор, че производството по адм.д. № 2989/2001г. по описа на СГС е приключило на 30.09.2009г.,
с влязъл в сила съдебен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява, че съдебното производството по
адм.д. № 2989/2001г. по описа на СГС е продължило 7 години, 9 месеца и 3 дни,
като административната процедура по обезщетяване на собственици на одържавени
имоти при условията и реда на ЗОСОИ е продължила общо 10 години, 10 месеца и 13
дни.
При
преценка наличие на нарушение относно правото на разглеждане на делото в
разумен срок, и при съобразяване на разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ,
настоящият съдебен състав намира, че е налице забавяне в администрирането и
разглеждането на адм.д. № 2989/2001 г., в каквато насока са и изводите на
състава на Специализираното звено на ИВСС, обективирани в констативния протокол
от *** г., приложен по делото.
Основното
забавяне на процедурата е осъществено в първата фаза на производството, при
разглеждане на спора относно съществуване правото на жалбоподателите за
възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, респ. правото им да
получат обезщетение. В периода от образуване на делото пред СГС - 27.12.2001 г.
до постановяване на съдебно решение в първата фаза на производството - на
18.07.2005 г., са насрочени две съдебни заседания, в които са събирани само
писмени доказателства. В тази фаза на производството два пъти е отменян дадения
ход по същество, като и в двата случая, по причини, които не зависят от
жалбоподателя, и първата фаза на производството е продължила около 3 години и
10 месеца. Следва да се има предвид и това, че част от забавянето е произлязло
от постановеното на 21.02.2002 г. определение от състав при СГС, което е
отменено като незаконосъобразно и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, а другата част, при отмяната на определението за
даване на ход по същество, постановено в с.з. на 04.12.2002 г., което е сторено
на 09.01.2004 г., с постановяване на определение от съда, което е удължило
производството по делото с около година и половина.
Във
втората фаза на производството пред СГС, са насрочени четири съдебни заседания,
като във второто от тях, е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Видно
от събраните по делото писмени доказателства, заседанията са насрочвани през
продължителен период от време, но решението във втората фаза на производството
е постановено два дни след обявяване на устните състезания за приключени. Общата
продължителност на втората фаза на производството пред СГС е от около 2 години
и 10 месеца, като в този период е включен и периода на администриране на
касационната жалба. Независимо от това администрирането на делото и
насрочването на същото през големи интервали от време, са довели до прекомерна
продължителност и забава на производство с около година и половина, в каквато
насока са и изводите на проверяващите.
Следва да бъде
отчетена фактическата и правна сложност на производството по делото. Съгласно чл.6,
ал.6 от ЗОСОИ, оценките и установените квоти по ал.5, както и отказите на
областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за
обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс
пред съответния окръжен съд. При уважаване на отхвърленото искане съдът
назначава експертиза от лицата по чл.4 и решава окончателно претенцията. С
оглед законодателната регламентация на производство, законът предвижда двуфазно
съдебно производство, което следва да бъде взето предвид при определяне
наличието на нарушение по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
От
събраните писмени доказателства не се установява наследодателят на ищците да е
станал причина за неоснователно отлагане на съдебно заседание, или пък да е
правил искане за допълнително събиране на доказателства, нито пък такова поведение
от другите участници в съдебното производство.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав, изцяло възприема изводите на състава на
Специализираното звено на ИВСС за нарушение на правото за разглеждане на
подадената от наследодателя на ищците жалба против административен акт пред
съда в разумен срок в производството по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС. При
спазване на регламентираните в чл.2, ал.2 от ЗОДОВ критерии, съдът като взе
предвид, че общата продължителност на производството е от 10 години, 10 месеца
и 13 дни, предмета на производството – чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, фактическата и
правна сложност – двуфазно съдебно производство, поведението на страните и на
техните процесуални представители - наследодателят на ищците не е станал
причина за неоснователно отлагане на съдебно заседание, нито е правил искане за
допълнително събиране на доказателства, поведението на останалите участници в
процеса, които също не са станали причина за неоснователно отлагане на съдебно
заседание, нито са правели искания за допълнително събиране на доказателства,
забавяне на развилото се пред СГС съдебно производство с около три години,
респ. забавяне във всяка фаза на съдебното производство с около година и
половина.
Относно претендираните имуществени вреди съдът намира, че по делото
е прието като доказателство удостоверение от „Бета Корп“АД,
видно от което наследодателят на ищците е продал процесните
компенсаторни записи на ***г. за сумата от 42514,80лв. Ако се приеме, че
наследодателят на ищците е щял да се разпореди с тези компенсаторни записи през
м.***г., то същият би получил за тях сумата от 49671,46лв., т.е. налице е претърпяна загуба от 7156,66лв. Ако
наследодателят на ищците е вложил сумата от 49671,46лв. в банка, то същият би
получил доход в размер на 27446.16 лева, която представлява законната лихва за
периода от 30.09.2005г. до 30.09.2009г.
съгласно заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице – Р.Л..
Съгласно Решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
924/2019 г., IV г. о., ГК, при иска по
чл. 2 б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди,
причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и
вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът, предявил такъв
иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените
вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното
производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ,
съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което
поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок. За
имуществените вреди обаче такава презумпция в практиката на ЕСПЧ не съществува.
Постоянната
съдебна практика на ВКС по иска по чл. 2 б от ЗОДОВ приема, че принципно на
обезщетяване подлежат всички имуществени вреди,
както претърпяна загуба, така и пропусната полза. Независимо обаче дали
се касае за намаление на имуществото или пропуснато увеличение на същото
вредата следва да е реална и доказана, а
не хипотетична и евентуална.
В процесния случай обаче съдът намира, че претендираните
имуществени вреди са хипотетични и евентуални, като същите биха били претърпени
реално само ако се приеме, че наследодателят на ищците е щял да се разпореди с процесните компенсаторни бонове през м.***г. По делото
обаче няма събрани доказателства за такова намерение на наследодателя на
ищците., а същите е следвало при условията на пълно и главно доказване да
докажат този факт.
Съдът
намира за нужно да отбележи, че самото естество на процесните
компенсаторни записи като финансов инструмент предполага непрекъснато променяща
се пазарна цена. Същите компенсаторни записи са издадени по Закона за
обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) и са безналични,
непарични платежни средства, които се
търгуват на Българската фондова борса, което дава възможност за продажбата им и
съответно придобиването им на борсова, пазарна цена. Търговията на процесните
компенсаторни инструменти се подчинява на всички правила за действие на
капиталовите пазари, като основното правило е, че рискът е правопропорционален
на доходността. Съответно борсовата цена е изложена на пазарен риск, т.е. на
риск от негативна промяна на цените им поради икономически или специфични за
дадена инвестиция фактори. Пазарната оценка на финансовия инструмент се влияе
както от обективните пазарни фактори, така и от решения от чисто субективен
характер, свързани с личността на притежателя им. Решението за разпореждане с
финансовия инструмент и конкретната дата на разпореждане са изцяло от
субективен характер и зависят и от финансовите и инвестиционни компетенции на
притежателя им.
Съдът
намира, че ищците не са доказали и причинна връзка между претендираните
вреди и забавеното правосъдие. По делото е прието като доказателство
удостоверение от „Бета Корп“АД, видно от което
наследодателят на ищците е продал процесните
компенсаторни записи на ***г., а съдебното производство е приключило на 30.09.2009г., т.е. продажбата е извършена
повече от четири години и половина след приключване на производството по
делото.
По делото
няма твърдения, нито представени доказателства, за причините, поради които
наследодателят на ищците е бездействал през този продължителен период от време
след приключване на съдебното производство.
Съдът
намира, че макар и да има известна връзка на продажбата на компенсаторните
записи с приключване на процесното дело, то не може
да се приеме, че процесните вреди се явяват пряка и
непосредствена последица на забавеното производство по делото. По така поставения въпрос следва да се посочи,
че към настоящия момент има множество съдебни актове на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, с които е възприето разрешението, дадено от постоянната
съдебна практика. В този смисъл са Решение № 150 от 5.01.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 716/2020 г., IV г. о., ГК, Решение №228/19.01.2016г. на ВКС по
гр.д.№6774/2014г., III г.о. и др. В същите е прието, че доказването на причинно
следствена връзка между забавеното правосъдие и увреждането, чието обезщетение
се търси, е за ищеца и това значи, че той следва по пътя на пълно и главно
доказване да установи, че забавеното правосъдие е решаващо, вътрешно
необходимо, а не случайно свързано с вредата; в цялата поредица от явления
причината – забавеното правосъдие трябва да предшества вредата, и да я поражда, като вредата
закономерно да произтича от забавеното правосъдие. Ако наследодателят на ищците
беше продал процесните компенсаторни записи
непосредствено след приключване на делото, то тогава би могло да се твърди, че
същото е било единствената причина за липса на разпореждане и да се претендират
евентуални имуществени вреди.В процесния случай
евентуалните вреди може да са причинени и от чисто субективни фактори, свързани
с притежателя им, които са извън предмета на процесното
забавено дело.
Предвид
гореизложеното исковете на ищците са присъждане на имуществени вреди следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед
изхода на делото по исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално
представителство. Същият е бил представляван от юрисконсулт в настоящето
производство, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26
Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да осъди всеки от ищците
да заплати на ответника сумата от по 200,00лв., представляваща разноски за
процесуално представителство.
Водим от
гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ на Д.К.Ш., с
ЕГН:********** и адрес:***, като
правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН:**********, срещу
Софийски градски съд, с адрес: ***, с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, с които ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати следните суми:
-сумата от
3578,33лв., представляваща 1/ 2 част от общо определеното обезщетение от 7156,66
лева за претърпени имуществени вреди от нарушеното
право на разглеждане и решаване на производството по адм.д. № 2989/2001 г. на
СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и изразяващи се в разликата
между цената на компенсаторните бонове, която е могъл да получи при
евентуалната им продажба през м.***г., а именно 49671,46лв., и действително
получената сума при продажбата им на ***г. за цена от 42514,80лв.
-сумата
от 13723,67лв., представляваща 1/ 2 част от общо определеното обезщетение от
27447,34 лева за претърпени имуществени вреди от нарушеното право на
разглеждане и решаване на производството по адм.д. №
2989/2001 г. на СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и представляваща
размера на законната лихва при евентуална продажбата на компенсаторните бонове
на ***г. за 49671,46лв. и влагане на
получената сума в банка до ***г.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ на К.К.Ш., с ЕГН:********** и адрес:***, като
правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН:**********, срещу
Софийски градски съд, с адрес: ***, с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, с които ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати следните суми:
-сумата
от 3578,33лв., представляваща 1/ 2 част от общо определеното обезщетение от
7156,66 лева за претърпени имуществени вреди от нарушеното право на разглеждане
и решаване на производството по адм.д. № 2989/2001 г.
на СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и изразяващи се в
разликата между цената на компенсаторните бонове, която е могъл да получи при
евентуалната им продажба през м.***г., а именно 49671,46лв., и действително
получената сума при продажбата им на ***г. за цена от 42514,80лв.
-сумата
от 13723,67лв., представляваща 1/ 2 част от общо определеното обезщетение от
27447,34 лева за претърпени имуществени вреди от нарушеното право на
разглеждане и решаване на производството по адм.д. №
2989/2001 г. на СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и представляваща
размера на законната лихва при евентуална продажбата на компенсаторните бонове
на ***г. за 49671,46лв. и влагане на
получената сума в банка до ***г.
ОСЪЖДА
Д.К.Ш., с ЕГН:********** и адрес:***, да
заплати на Софийски градски съд, с адрес: ***, сумата от 200,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА
К.К.Ш., с ЕГН:********** и адрес:***, да заплати на
Софийски градски съд, с адрес: ***, сумата от 200,00лв., представляваща
направени по делото разноски за процесуално представителство.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: