Решение по дело №6723/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В., 13.10.2015г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.

при участието на секретаря Т.К. след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №6723 по описа за 2015 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от В.М.Ш. , ЕГН ********** с адрес *** – В. З. ул.О.” № * в качеството й на майка и законен представител на детето Т. И. Г., родено на ***г., чрез адв. К. К. - ВАК от гр. В., ул.”Ш.” №* , с искане за постановяване на мерки за защита срещу И.Т.Г., ЕГН **********.

Молителката излага, че с ответника И.Г. са бивши съпрузи и че от брака им се е родило детето Т. И. Г.,  ЕГН **********. С Решение по гр.дело № 17069/2014г. на XIV с-в ВРС, бракът им с И.Т.Г. е прекратен. С посоченото съдебно решение съдът утвърдил споразумение по чл.51 от СК, съгласно което са предоставени за упражняване родителските права за детето Т. И. Г. и е определено местоживеенето му при майката- молителка в настоящото производство.

Твърди, че с със същото съдебно решение съдът постановил, че след изтичането на срока на Заповед за защита №32/21.03.2014г. на ВРС, в ограничителната и част, досежно детето Т. И. Г., който изтича на 21.12.2014г., влиза в сила режимът на лични отношения с бащата И.Г., а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10ч. в събота, до 17ч. в неделя, с преспиване при бащата, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва отпуск и 14 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, както и на всяка четна година от 10 часа на 21 декември до 17 часа на 26 декември с преспиване и на всяка нечетна година от 17 часа на 27 декември до 18 часа на 3-ти януари с преспиване.

Така, спазвайки режима на лични отношения на 10.05.2015г., неделя, детето Т. трябвало да бъде върнато в 17 часа от баща му И.Г. на адрес *** *. Поради напредналата бременност на молителката, за предаването и получаването на детето на и от баща му, упълномощила с нотариална заверка на подписа си Р. Д. Р., който на посочената дата и час, трябвало да вземе детето от бащата и да го доведе в дома им.

Твърди, че е ответникът е отказал да предаде детето на Р. Р., като се наложила намеса на органите на реда- полицейските служители на V-то РУП МВР- В.. Ответникът направил скандал, държал са арогантно, нанасял обиди. На това арогантно поведение свидетел е станало малолетното дете Т. Г.. Последното изпаднало в ужас, разплакало се  и било разстроено.

Моли се по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, както и за постановяване на заповед за незабавна защита в полза на детето Т. И. Г. по реда на чл.18 от ЗЗДН.

В съдебно заседание ответникът оспорва молбата за защита. Заявява, че безспорно на 10.05.2015г. малолетното дете Т. Г. е преживяло силна уплаха и негативни емоционални изживявания, но твърди,че те са били в резултат на поведението на процесуалния представител на молителката на мястото, посочено в молбата,като по този повод органите на МВР са взели отношение.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Видно от Удостоверение за раждане №81985, издадено на 19.12.2008г. от Община В. родители на детето Т. И. Г.,ЕГН: ********** са страните по делото – В.М. Г. и И.Т.Г..

С Решение №3520/14.07.2014г., постановено по гр.д. №17069/2014г. по описа на ВРС, 14с. е прекратен брака между В.М. Г. и И.Т.Г. като упражняването на родителските права по отношение на детето Т. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен  годишен отпуск  и 14 дни през пролетна ваканция всяка нечетна година, както и на всяка четна година от 10.00 часа на 21 декември до 17. 00 часа на 26 декември с преспиване и всяка нечетна година от 17.00 часа на 27 декември до 18.00 часа на 03 януари.

Със Заповед за защита  №22/07.02.2014г., издадена въз основа на Решение №843/24.02.2014г., постановено по гр.д. №17637/2014г. по описа на ВРС, 9-тис., потвърдено с Решение от месец юни 2014г. , постановено по възз. гр.д. №741/2014г. по описа на ВОС В.М. Г. е задължена да се въздържа от извършването на  домашно насилие спрямо И.Т.Г., на основание чл.5,ал.1,т. 1 ЗЗДН.

Представен е социален доклад, изготвен от психолог в ЦОП-гр.В. от 09.05.2014г. и Социален доклад, изготвен от ОЗД, Дирекция „Социално подпомагане” гр.В. от 10.12.2013г.  по отношение на детето Т. . Съдът не дължи обсъждането на констатациите обективирани в тези доклади, предвид че същите не са изготвени за нуждите и в хода на настоящото  производство и касаят период различен от процесния.

С Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №404/20.10.2014г. на нот. Ж. К. В.М.Ш. е упълномощила Р. Д. Р. да я представлява пред всички детски градини, училища,спортни клубове и други като съпровожда, посреща и изпраща сина й Т. И. Г.. Да води и приема детето от неговия баща И.Т.Г. съгласно постановения от съда режим на лични отношения с него, да изисква нотариално заверено пълномощно от И.Т.Г., в случите когато трети лица се явяват вместо него за посрещане и изпращане на детето.  

С Протокол за предупреждение, издаден на 04.03.2015г., издаден от МВР, ОД МВР-В.,  ПЕТО РУ”Полиция” И.Т.Г. е предупреден да не заснема с видеокамера лицето Р. Д. Р..  

 С Постановление от 30.03.2015г. ВРП е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписка вх. №4380/2015г., образувана по сведение на Р. Р., че на 24.01.2015г. в гр.В. И.Г. го снимал с камера.  

В Писмо рег. №10 5820-121/18/.08.2015г. , изходящо от МВРР, Дирекция „Национална система 112 –МВР”, Районен център 112 –В. е изложено,че в 16.45 часа на 10.05.2015г. в РЦ -112е прието обаждане от телефонен номер ********** като разговорът е с продължителност 8.24 минути. По време на разговора била осъществена връзка с дежурен в Пето РУ МВР-В..

Съгласно Справка от 27.08.2015г., издадена от МВР, ОД МВР –Врана, Пето РУП на 10.05.2015г. около 16.55 ч. от тел. ********** се обадило лицето  В.М.Ш., а непосредствено след това се обадило лицето И.Т.Г.. Поводът за сигнала бил , че има неправомерно предаване    на детето след развод на двамата родители. Сигналът бил посетен на място от АП-516 пол.И.Х. Пантеелев и пол.И.П.С.. Същите съставили протокол за предупреждение на лицата Р. Д. Р. и И.Т.Г..

С Протокол за предупреждение на лице по чл.65 ЗМВР  от дата 10.05.2015г. Р. Д. Р. е предупреден да не влиза в спорове спрямо И.Т.Г. и възникналите спорове да решават по законоустановения ред.     

  С Протокол за предупреждение на лице по чл.65 ЗМВР  от дата 10.05.2015г. И.Т.Г. е предупреден да не влиза в спорове спрямо Р. Д. Р. и възникналите спорове да решават по законоустановения ред. 

 В жалба вх. №ЗД-94ВВ/0076 от 10.03.2015г. В. и С. Ш. адресирана до  Агенция „ Закрила на детето” гр.В. са изложили оплаквания срещу И.Г. по повод на отношенията му с детето Т. и са отправили искане за съдействие.      

От приложената по делото Прок. Преписка №6297/2015г. по писа на ВРП се установява,че същата е образувана по жалба на В. Марианова Ш. вх. №6297/11.05.2015г. В жалбата е изложено,че на 10.05.2015г. детето Т. И. Г.  било задържано и умишлено отказано да бъде предадено на упълномощеното от нея лице на посочения от нея адрес от бащата И.Т.Г.. В дадените обяснения по случая И.Г. е изложил,че на 10.05.2015г. около 16.50 часа е отишъл на адреса, обявен от майката,за да върне сина им на упълномощеното от нея лице Р. Р.. Посочил е, че когато се видял с него му поискал пълномощното, с което разполага, но същият му отговорил, че няма такова. По този повод се обадил на тел.112 като съобщил за проблема. След пристигането на полицаите и след разговор с Р. Р. същият предоставил това пълномощно на полицаите и тогава той му поискал ксерокопие от това пълномощно, защото не знаел на кого предава детето си. Райков не му предоставил такова.   Впоследствие пристигнал адвоката на бившата му съпруга, на който предал детето, защото го познавал. Заявил е, че не е задържал умишлено детето, а го е завел на адреса навреме, за да го предаде след осъществен личен контакт с него. 

В  изготвения по делото социален доклад от Отдел „Закрила на детето към Дирекция” Социално подпомагане” гр.В. е изложено,че при извършеното социално проучване се установява,че взаимоотношенията на родителите на детето са изключително обтегнати и конфликти, като те не комуникират директно ,чрез детето или трети лица. Посочено е,че майката не препятства режима на личен контакт на бащата с детето , но напрегнатите отношения между тях  и често възникващите конфликти се отразяват неблагоприятно на психоемоционалното състояние на детето. Двамата родители са консултирани и насочени към фамилна психотерапия и работа на психолог с детето за диагностициране на психическото и емоционалното му състояние и евентуално последваща работа. Издадено е направление за предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа. Работа с психолог. „ към Фамилен център гр.В..

Свидетелят Р. Д. Р. излага,че познава В.Ш. и детето Т. от близо три –четири месеца, когато го помолили да предава детето на бившия й  съпруг , когато те са ангажирани, за което има нотариално заверено пълномощно. Предавал детето, когато те не можели да го предадат. Сочи,че на 10.05.2015г. бил на място и г-н Г. дошъл в 17.00 часа. Свидетелят бил отишъл първи и бил излязъл на входа на кооперацията.Колата му била в имота на паркинга. Г.  му поискал му копие от пълномощното като свидетелят ми казал,че не му е предоставено  и  тогава Г. му казал,че няма да му предаде детето, тъй като нямал копие от пълномощното. Свидетелят се обадил на майката на детето и й казал,че не му предават детето по тази причина и тя го помолила да се обади в полицията. Свидетелят казал  на Г., че ще обади в полицията, на което той му отвърнал, че той се обади.  След обаждането на Г. дошли органите на полицията към 17.15 часа. Обяснили им какво става, те го попитали какъв е и свидетелят им предоставил личната си карта и пълномощното.  Те казали,че е в правото си да получи детето. Разправиите продължили докъм 19.00 часа. Свидетелят заявява,че това не случва за първи път. Майката била в напреднала бременност и не можела да се движи, а г-н Ш. бил ангажиран и помолили свидетеля да предаде детето. Предаването се случило на ул.”О.”, където свидетелят приемал и предавал детето. Той трябвало да вземе детето от Г. и да го заведе при майка му в О.. При приемането на детето Г. му поискал пълномощно. Г. бил с една дама, на която свидетелят дал личната си карта и тя сверила данните от пълномощното. Сочи,че преди това е предавал детето 3-4 пъти. Заявява,че не е влизал в конфликт с Г.. Г. му казал,че няма да разговаря със слуга и той се оттеглил и повече не взел отношение. Г. повишавал тон и му казал,че няма да предаде детето. Изяснява,че да се каже,че Г. е бил агресивен е силно казано, но говорел на тон. Крещял. С него имало две жени, които го успокоявали да не се държи така агресивно и да не крещи. В този момент детето било в колата на баща си и можело да възприеме виковете на последния. След това детето излязло.Разправиите били с органите на реда.При пристигането им Г. станал по –агресивен. Казал на полицаите,че са некомпетентни и че не си вършат работата както трябва. Имало спор и между Г. и адвоката, който казал,че ако детето не бъде предадено ще го обяви за общодържавно издирване. Жените,които придружавали Г. също говорели на висок тон, обяснявали се кой е криви кой е прав и защо не искат да предадат детето. Едната била жената, която преди това сверила данните на свидетеля от личната карта и пълномощното.  Полицаите съставили актове на свидетеля, на Г. и на адвоката.  Детето отивало към свидетеля, но те не го пускали, пак го вкарали в колата, то пак искало да излезе и в последния момент се разплакало. Свидетелят се обадил на В.Ш. и тя му казала,че ще звънне на адвоката си и че той ще дойде  и да го изчака. Г.  му предал детето,свидетелят го качил в колата, тогава го попитал защо се е разплакало,а детето отговорило, че помислило,че ще го дадат на адвоката, когото не познава. Предал детето на майката в О..                

Свидетелката Д. Т. Г., сестра на ответника, излага,че на 10.05.2015г. била на ул.”О.” за предаването на детето. На мястото били тя, брат й, детето и д-р К..След пристигането им брат й слязъл от колата звъннал на звънеца, но никой не се появил. След 3-4 минути пристигнал джипа на г-н Ш., от който слязъл един господин около 55 годишен, закръглен. Брат й го попитал дали е сам,защото детето трябва да се предаде. Посочва,че до този момент детето било предавано предимно на г-н Ш..  Господинът им казал,че детето трябва да му се предаде. Тогава брат й му поискал пълномощно, но което той отговорил,че няма такова. Били в такава ситуация,че ако не предадат детето са в нарушение, а ако го предадат на непознат също са в нарушение. Брат й му казал,че ще се обади на 112,а непознатият им отвърнал,че ченгетата са негови хора. Въпреки това брат й се обадил на тел.112. Говорил около 5 минути, като свидетелката не чувала разговора, но от репликите на брат й й станало ясно,че и В. се обадила междувременно в полицейския участък. Десет минути след обаждането пристигнала патрулка към 17.10 – 17.15 ч. Дошли двама полицаи и те ги запознали с казуса. Тяхната реакция била,че не са ясно как да процедират в такава ситуация. Полицаите предупредили и двете страни да не влизат в пререкания помежду си. На тях им било представено пълномощно. Господинът, който бил дошъл стоял в джипа си и бил доста нервен. Половин час по- късно на мястото пристигнал адвоката на В.Ш. –адв.К.. Започнал да крещи,че ще обяви детето за общодържавно издирване,че те малтретирали детето, че то се напикавало. Крещял, бил зачервен. Полицаите му поискали документ за самоличност и след кат той не представил такъв, му съставили акт. Когато видяло адв.К., детето се разплакало и казало : „Лельо, моля не ме давайте.” Свидетелката му обяснила ситуацията съвсем по детски и му обяснила, че няма как да не го дадат. Брат й предал детето на адвоката,защото го познавал от делата. Детето се разплакало и се получила конфузна ситуация, при която полицаите не знаели какво да правят  и тогава адв.К. или господинът с джипа, единият от двамата дал телефон на детето да се чуе с майка си, при което детето се успокоило и качили в джипа. Цялото действие се развило в рамките на един час. Свидетелката не знае дали брат й се вижда за първи път с лицето, което е дошло да приеме детето. Знае, че през повечето случаи г-н Ш. идвал с различни хора. Детето било предавано на различни хора в присъствието на последния. След развода никой нямал контакт с майката, дори и брат й. Сочи,че брат й е по-емоционален, но нямало агресия в неговото поведение. Сочи,че всичките им действия били с цел да подсигурят безопасността на детето.Твърди,че не е имало спор с полицаите, а си говорили какво се прави в подобна ситуация. Детето било през цялото време в колата до идването на адв.К., на когото трябвало да се предаде и тогава се разплакало. Свидетелката заявява, че е присъствала на предаването на детето, когато бил друг господин и че не е искала лична карта от никой.            

Свидетелката Р. Г. К. излага,че се познава служебно с И.Г. , като в периода 09-10.05.2015г. била на конгрес по неврология, който се провел в к.к. „З. П.” . Била в колата, когато И. взел детето, но не знае точно от кого го е взел. Трябвали да тръгнат за гр.Русе след като върнат детето. В автомобила били тя, И.,сестрата на И. и  детето.Отишли на мястото около 5 без 10 часа. И. звъннал на звънеца, но никой не отворил и той се прибрал в колата. После дошъл един черен джип и от него слязъл възрастния човек/свидетелката описва свидетеля Райков/. И. излязъл и го попитал на кого трябва да предаде детето. Господинът му отговорил,че трябва да предаде детето на него, при което И. му поискал пълномощно. Господинът му отговорил,че няма пълномощно, тръгнал към колата и започнал да говори по телефона. И. му казал,че ще се обади на тел.112 ,за да поиска съдействие от полицията.Обадил се и поискал да дойде екип от полицията. Междувременно господинът му казал да не звъни,че са негови хора. Двама полицаи дошли на мястото след около 15 минути. И. им обяснил,че иска да види  нотариално заверено пълномощно, за да може да предаде сина си. Полицаите казали,че не са наясно какво се прави в такива ситуации и го посъветвали да се обърне към съда. Поискали пълномощно от този господин, който им го представил и те казали на И.,че пълномощното е редовно от майката, но не му дали възможност да го види. Час по –късно дошъл друг господин/ свидетелката посочва адв.К./ Започнал да вика и да сочи И.. Казал,че ще обяви детето за издирване. Видимо изглеждал ядосан, бил доста червен. Полицаите му поискали лична карта и му съставили акт,защото няма документ за самоличност. И. се опитвал да влезе в диалог с г-н К., който се държал много агресивно спрямо него. И. решил да предаде детето на адв.К., защото знае, че е адвокат на майката. Сочи, че И. и господинът от джипа не били влизали в конфликт. Последният през цялото време стоял до автомобила си. Няма представа дали И. го познава т преди или го е виждал за пръв път. Заявява,че през целия ден детето било много спокойно, но от самата ситуация след идването на К. и след като започнал да заплашва баща му детето се разстроило и не искало да го оставя. И. не бил влизал в конфликт с К. и полицаите, а просто искал да види пълномощното. К. нарекъл И. „странна личност” , говорел му на висок тон,сочел го. Счита, че детето се е разплакало след идването на К.. Репликите между И., господина с джипа и адв.К. се чували от всички.Р. Р. се държал ехидно и стоял през цялото време с гръб.

Свидетелят И.П.С. –служител в Пето районно управление,  излага, че били изпратени по сигнал на място, където ги чакал господин с дете и две дами , който трябвало да предаде детето на жена си,с която били в развод. Там бил и друг господин, който бил шофьор на мъжа й. При пристигането им господинът с детето заявил,че този господин го вижда за пръв път. Впоследствие казал,че не за първи път предава детето в негово присъствие, не лично само на него, но когато е бил и г-н Ш.. От тях искали да са свидетели,че предава детето на този господин. Представено им било пълномощно, което било нотариално заверено. Искали да им предават детето на тях. Детето било предадено на шофьора. Нямало закани и заплахи, имало разговори на висок тон, които били провокирани от господина с детето, който бил афектиран,че не могат да направят нищо. Детето първо било в колата, след това навън.  Детето искало да остане при баща си, казало,че иска при тати. Свидетелят не си спомня детето да е плакало. На мястото дошъл и още един господин –адвокат на г-н Ш.. На него му бил съставен акт, защото не им представил документ за самоличност. Не мисли,че е имало разговори на висок тон между тях. Свидетелят заявява,че са били на мястото около един час.  Предупредили ги да не влизат спор.Изготвили докладна записка. Детето било предадено на шофьора. Според свидетеля бащата бил агресивен.Бил афектиран по отношение на тях и до някаква степен към шофьора. Имало обръщения към тях на висок тон. И тримата говорили срещу тях,че не могат да си свършат работата.    

    Свидетелят И.Х.П. –служител в Пето районно управление към 10.05.2015г.,  излага, че  с колегата му И.С. били изпратени по сигнал на дежурния на О. улица в Евксиноград, където щял да ги чака господин, който трябвало да остави детето на бившата си съпруга, но излязъл съвсем непознат човек да посрещне детето. На място имало господин с дете и две или три жени, които били с него и един друг господин. Господинът,за който се твърдяло,че е непознат им представил пълномощно от бившата съпруга,с което е упълномощен да води детето на училище, градина, футбол. Обяснили на господина, че пълномощното е реално и като има претенции да си ги отнесе към съответния орган. Бащата казал,че няма да си даде детето на непознат. После в разговора се оказало,че е виждал този господин с настоящия съпруг на бившата му съпруга. Докато били там имало разговори на  висок тон, за което били предупредени от полицаите. Имало протоколи за предупреждение.  Детето било отвън. Имало момент,в който детето се разстроило и започнало да плаче. Дошъл и един адвокат, на който му съставили акт,защото нямал лична карта. Свидетелят не си спомня да е имало пререкания между бащата на детето и адвоката. По случая  била изготвена докладна. Детето било предадено на господина, който бил упълномощен от бившата съпруга на бащата, който заедно с адвоката взел детето. Пълномощното им било представено в присъствието на  бащата на детето, но не знае дали бащата е погледнал същото.   След като детето било предадено полицаите си тръгнали.            

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото намира следното от правна страна :

В разпоредбата на чл.2 ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие и принципно са очертани групите лица, които могат да търсят защита по реда на този закон, като чл.3 ЗЗДН изчерпателно конкретизира лицата, които могат да бъдат пасивно легитимирани  да отговарят по молба в производството по  чл.4,ал.1 ЗЗДН.

Постановяването на мерки за защита по този ред предполага съществуването на  две кумулативни предпоставки : че молителят е от категорията лица по чл.2 и чл.3 ЗЗДН  и че спрямо него е извършено насилие по смисъла на същия закон. В тежест на молителя е да установи наличието на същите.

От събраните доказателства се установява, че молителката е активно легитимирана да поиска мерки за защита на детето си съобразно разпоредбата на чл.8, т.3 ЗЗДН.

От събраните гласни и писмени доказателства се установява, което не се оспорва и от ответника, че на 10.05.2015г. е възникнала конфликтна ситуация при осъществяване на задължението на ответника да предаде детето на майката след осъществен режим на личен контакт. Около 17.00 часа на същата дата ответникът, придружаван от сестра си и свидетелката К. пристигнали на ул.”О.”, м-ст „Евксиноград” в гр.В., за да оставят детето Т. на адреса на неговата майка. На мястото дошъл свидетелят Р. Р., който им казал, че следва да вземе детето. Ответникът поискал от Райков пълномощно, за да може да предаде детето си. Райков му казал, че няма да му предостави пълномощно. Ответникът се обадил на тел 112 като на място бил изпратен полицейски екип. Р. Р. представил на полицаите нотариално заверено пълномощно от майката на детето. На място пристигнал и адв.К. – адвокат на майката. Детето било предадено на Р. Р. и адвоката.  

Молителката твърди,че по време на гореописания случай ответникът в присъствието на детето е предприел поведение, изразяващо се във викове, крясъци, нецензурни и обидни думи към  присъстващите,заплахи и нагрубявания, което е довело това, че детето се е разстроило и разплакало, като след като било доведено при нея то й споделило,че се уплашило и не знаело какво да прави. Около час след заспиването си детето се напикало, като смяна на мокрите дрехи сутринта било отново напикано, което за неговата възраст /шест години/ било необичайно. Твърди,че детето е ставало многократно свидетел на подобни сцени и състояния на баща си.    

 Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на лични живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,които се намират в родствена връзка,които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като ал.2 постановява,че за психическо и емоционално насилие върху дете се  смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Не се събраха доказателства за твърденията на молителката,че ответникът е имал агресивно поведение, което да се е отразило негативно на детето. От събраните гласни доказателства се установява, че  се е създал конфликт по повод предаването на детето на процесната дата, който е възникнал  след отказа на пълномощника на майката да представи пълномощното си на ответника. И петимата разпитани свидетели  еднозначно заявяват,че по този повод е имало разговори на висок тон, както от страна на ответника и придружаващите го две жени, така и от страна на адвоката на молителката адв.К.. Не се установи ответникът да е обиждал или заплашвал някой от присъстващите, което да е станало достояние на детето. Както свидетелят на молителката, така и свидетелите на ответника излагат,че детето се е разстроило и разплакало при пристигането на адв.К., защото не искало да отива при последния, каквото било искането на бащата.  Разговорите на висок тон от страна на присъстващите и разправиите около предаването на детето са били възприети от него, с което същото е било поставено в обезпокоителна ситуация, вида и интензитета на поведението на участниците в нея, както и конкретно и това на ответника, обаче не представлява такова въздействие върху личността му, което да бъде окачествено като акт на домашно  насилие.                

Установява се също, че страните по делото  са във влошени взаимоотношения от дълъг период от време, имат чести конфликти, които са се засили  след развода им през 2014г.  и се осъществяват при взаимоотношенията им във връзка с детето.

Съдът намира,че и двамата  родители не полагат достатъчно усилия да общуват и уреждат взаимоотношенията си  безконфликтно що се касае до въпросите, свързани с детето и осъществяване на режима на личен контакт на бащата с детето. От една страна майката не контактува директно с бащата, а чрез трети лица, които е упълномощила да водят и вземат детето от него без да е внесла необходимата яснота във връзка с правомощията им, като ги разясни  на бащата. От друга страна се установява,че изпратеният пълномощник Р. Р.  не е непознато лице на бащата. Същият се е срещал с него и друг път, като му е известно, че е довереник на новото семейство на бившата му съпруга, като по делото са налице данни, че двамата са се виждали по повод приемането и предаването на детето макар и в присъствието на настоящия съпруг на молителката г-н Ш.,  с оглед и на което се опровергават твърденията на ответника, че е следвало да предаде детето на непознат човек. И двете страни са предприели такава позиция една спрямо друга, чиито обективиран външен израз не съблюдава интересите на детето и рефлектира върху емоционалното му състояние, което за в бъдеще следва да бъде съобразено и от двамата родители.  С това си поведение и двете страни поставят детето в обезпокоителната за него  ситуация, в която същото е станало свидетел  на конфликта от  10.05.2015г., за който са допринесли и двамата с действията си респ.  с бездействията си.          

Гореустановената обстановка не може да обуслови извода, че спрямо  детето Т.   е извършен акт на домашно насилие от страна на неговия баща и ответник по делото. Съдът намира, че  не са налице данни поведението на ответника  да е представлявало и да  представлява пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на детето като в тази връзка счита, че забраната за приближаването на детето не би било адекватна мярка в процесния случай и би била неправомерна намеса, ограничаваща контакта на родителя с детето му, което не би се отразило добре на естествените им нужди от лично общуване.

На гореизложените съображения съдът намира подадената молба за неоснователна, с оглед и на което същата следва да бъде отхвърлена.

По разноските:  

В тежест на молителката   следва да се възложи  държавната такса за разглеждане на молбата в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН  вр.   чл. 16 от ТДДТСГПК.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, по отношение, на което процесуалния представител на молителката е направил възражение за прекомерност. Съобразно чл.7,т.4 от   НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по неоценяеми искове е в размер на 300 лева, като следвайки правилото на  § 2 от ДР на тази наредба присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в нея, с оглед и на което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, както и направените съдебно-деловодно разноски в размер на 16.50 лева.  

 

Воден от горното и  на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът :

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от В.М.Ш., ЕГН: ********** с адрес ***,В. З., ул.”О.” *молба с правно основание чл.5,ал.1 ЗДДН за постановяване на мерки за защита срещу И.Т.Г., ЕГН: ********** с адрес *** за извършен акт на домашно насилие на  дата 10.05.2015г. спрямо детето Т. И. Г., родено на ***г. с искане за задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в психическо насилие  спрямо детето Т. И. Г., забрана на ответника да приближава детето, задължаване на ответника да посещава специализирани програми и налагане на глоба на същия, като неоснователна. 

ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН: ********** с адрес ***,В. З., ул.”О.” * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сума в размер на 25/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТССГПК

ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН: ********** с адрес ***,В. З., ул.”О.” * да заплати  на И.Т.Г.,ЕГН: ********** с адрес *** сума в размер на 616.50/шестстотин и шестнадесет лева и петдесет ст. / лева, представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му в препис на всяка от страните.

 

                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :